Доларът срещу реминбина

<p>Целта на Фед може и да е стимулиране на вътрешната активност в Съединените щати и намаляване на риска от дефлация. Но независимо дали е желано или не, увеличаването на доларовите запаси рефлектира пряко върху стойността на долара в международен аспект. Американските инвеститори, които продават дългови книжа на Фед, ще искат да вложат доларите, които получават в замяна. Единият начин на вложение е, като купят дългови книжа и акции от чужди компании, повишавайки по този начин стойността на валутите на държавите, в които са ситуирани тези компании.</p> <p>Политиката на Фед за увеличаване на доларовите запаси също така поражда сериозни притеснения у инвеститорите за бъдещите нива на инфлацията в Съединените щати. Това ще даде основание за в бъдеще американските инвеститори да променят част от своите инвестиционни намерения, като прехвърлят инвестиции от долари в други валути, за които не се очаква да претърпят инфлация.</p> <p>Всъщност, откакто Европейската централна банка категорично отхвърли подобни монетарни мерки, инвеститорите засилиха интереса си към закупуването на дългови книжа в евро, емитирани от Германия и други европейски държави, които не са в просрочие. Също така, извън еврозоната, политиката на Швеция към удържане на инфлацията прави валутата й доста атрактивна. Южна Корея, Бразилия и други нововъзникващи пазари също са много подходящи от инвестиционна гледна точка и прави валутите им доста атрактивни.</p> <p>Но пазарните сили, които правят тези валути атрактивни, не сработват при реминбина, защото Китай все още не е действаща пазарна икономика. Инвеститорите от Съединените щати и от другите страни не могат да купуват свободно нито реминбини, нито деноминирани в реминбини дългови книжа по начина, по който могат да бъдат купувани другите валути. Китайското правителство, действайки през Китайската народна банка, определя валутния курс на реминбина на пазарите.</p> <p>Затова естествено възниква въпросът как китайското правителство ще отговори на увеличаването на паричната маса от страна на Фед и отражението на тази политика върху останалите валути. Между 2008 и юни тази година, китайците определиха фиксиран курс на реминбина спрямо долара на нива от 6,8 реминбина за долар. През юни тази година китайските власти взеха решение да позволят на реминбина да поскъпне с умерена стъпка, както това беше направено между 2006 и 2008 година.</p> <p>Всъщност, в петте месеца откакто това беше обявено, китайското правителство позволи поскъпване на реминбина с 3,1 процента &ndash; не по-малко от средното поскъпване позволено между 2006 и 2008 година. Това показва, че тази политика е възприета още преди речта на председателя на Фед Бен Бернанке през август, в която той представи бъдещите си хипотетични планове за намеса в паричната маса в посока нейното увеличаване.</p> <p>Понеже реминбинът покачи стойността си спрямо долара слабо от юни насам, забележимото падане на долара спрямо много от останалите валути означава, че стойността му в най-общи линии също пада, сравнено с тези валути. Затова и общият обем на износа в реминбини спадна значително, особено спрямо валутите на нововъзникващите пазари, с които китайските производители се конкурират.</p> <p>Китайският министър-председател Вън Цзябао изрази своето недоволство, като заяви, че Китай няма да допусне по-бързо повишаване на стойността на реминбина, защото това ще има потенциално неблагоприятни последици върху китайските износители. Нарастването на китайския износ между 2006 и 2008 година въпреки поскъпването на реминбина показва, че тези притеснения са безпочвени и в края на краищата преувеличени. Но е ясно, че обезценяването на реминбина спрямо другите валути като резултат от политиката на Фед по увеличаване на паричната маса дава на Китай огромни възможности за по-бързо повишаване на стойността на реминбина спрямо долара.</p> <p>Отворилата се огромна възможност за повишаване на стойността на реминбина идва в подходящо за Китай време. Един силен реминбин би бил от полза за намаляване на нарастващия инфлационен натиск в Китай, като намали цените на вносните стоки, което по този начин би позволило повишаване на доходите на китайските домакинства &ndash; ключова цел на новия пет годишен план на Китай. Дори и домакинствата, които няма да купят вносни стоки, биха спечелили, защото по-ниските цени на вносните суровини ще намалят цените на стоките, произвеждани в Китай.</p> <p>Накратко, предприетото от Фед увеличаване на паричната маса вероятно ще ускори процеса на повишаване стойността на реминбина &ndash; нещо, което е колкото в интерес на Америка, толкова и в интерес на Китай. Но не бива да се очаква властите в Съединените щати да обявят тези цели публично или властите в Китай да изразят благодарност.</p> <p><em>*Мартин Фелдстийн е професор по икономика в Харвард и председател на Съвета на икономическите съветници по време на мандата на президента Роналд Рейгън. Той е и бивш президент на Националното бюро за икономически изследвания.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>