Докато САЩ са в затруднение, Китай развива морската си мощ

<p>Докато за островна държава като Великобритания е разбираемо мореплаването да е нещо присъщо, то за континентална държава като Китай, с дълги и вечно оспорвани сухоземни граници, мореплаването е излишен лукс. Последният път когато Китай има корабоплаване, сравнимо с това, което познаваме, е било в началото на ХV век, когато морският изследовател на династията Мин Джън Хъ закарва своята флота чак до Африканския рог.</p> <p>Неговите пътешествия из океаните на юг от Азия завършват, когато императорите от династията Мин биват въвлечени във военни кампании срещу монголите на север. Въпреки спорадичните бунтове сред мюсюлманските уйгурски тюрки в западен Китай, няма данни подобно нещо да се е случило отново в историята им. Без да подбират, чрез мощта на китайската демография и корпоративен контрол те разпростират китайската сила отвъд сухоземните граници на държавата &ndash; към Русия, Монголия и Централна Азия.</p> <p>Китай притежава вторите най-големи в света военноморски сили, изпреварени само от тези на Съединените щати. Това не ги задоволява и те продължават да купуват кораби прехващачи, да развиват капацитет за военни действия под водата и ракетни технологии, създадени да поразяват движещи се цели в морето. Ако нещата продължават да се движат в тази посока, изглежда твърде вероятно в скоро време на американския военноморски флот да му бъде отказан безпрепятствен достъп до водните пространства на Източна Азия. Само 66-те китайски подводници са приблизително два пъти повече от целия военен арсенал на Британския военноморски флот. Ако Китай увеличи своята флотилия от подводници до 78 единици в срок до 2020 година, както е планирано, ще се изравни с американския подводен флот по количество, ако не и по качество. Ако нашата икономика остане нестабилна, докато китайската продължава да расте &ndash; китайският военен бюджет расте с приблизително 10 процента годишно &ndash; това ще се отрази на всички държави &ndash; морски сили. А когато 90 процента от целия световен търговски стокооборот се превозва с кораби, такъв контрол може да се окаже критичен.</p> <p>Географското сърце на това титанично съревнование между Съединените щати и Китай ще бъде Южнокитайско море, през което преминава една трета от световния търговски морски трафик и половината от горивата, предназначени за Япония, Корейския полуостров и Североизточен Китай. Това море дава достъп на Пекин до Индийския океан през Малакския пролив, като по този начин обхваща целия ислямски свят, от Източна Африка до Югоизточна Азия. Съединените щати и останалите страни считат Южнокитайско море за международен воден път, докато Китай го приема като &bdquo;вътрешно море&rdquo;. Също както когато Панамският канал е бил прокопан и Съединените щати са се стремели към доминация над Карибите чрез своето военно превъзходство в Западното полукълбо, Китай се стреми чрез превъзходство в Южнокитайско море да бъде доминираща сила в по-голямата част от Източното полукълбо.</p> <p>Ние подценяваме важността на случващото се между Китай и Тайван, намиращ се в северния край на Южнокитайско море. С 270 полета на седмица между двете страни и стотици ракети, разположени на континента и насочени срещу острова, Китай незабележимо придърпва Тайван към своята сфера на влияние. Както става пределно ясно, след няколко години, най-много едно десетилетие, Съединените щати няма да могат ефективно да защитят Тайван и Китай ще бъде способен да пренасочи цялата си военноморска мощ отвъд първата островна верига в Тихия океан (от Япония на юг до Австралия) до втората островна верига (от Гуам до Северните Мариански острови) и в обратна посока до Индийския океан.</p> <p>А заедно с изграждането на океански военен флот, Китай подпомага чрез инвестиции и инженерни планове изграждането на пристанища в Бирма, Шри Ланка, Бангладеш и Пакистан. Китайците няма да имат военноморски бази в тези страни, защото Индия би го счела за твърде провокативно, а това кара китайците да приемат болезнено факта, че другите не виждат растежа им като мирен и без намерения за установяване на хегемония.</p> <p>По-скоро тези пристанища ще бъдат посещавани от китайски военни кораби и ще снабдяват складовете с потребителски стоки от Китай, предназначени за Близкия изток. Китай изгражда обширна търговска мрежа, която в края на краищата трябва да бъде защитавана от техни военни кораби &ndash; това е мрежата на Британската империя, възстановена и съобразена с новите нужди в ерата на глобализацията от ХХІ век.</p> <p>Американската фиксация в делата на Близкия изток устройва напълно Китай. Докато ние плащаме с кръв и много пари стабилизирането на Афганистан, Китай изгражда транспортни и петролопроводни мрежи през Централна Азия, които накрая ще достигнат Кабул и струващите трилиони долари подземни залежи на петрол и газ там. Докато ние се питаме как да напуснем Афганистан, китайците, които вече проучват находищата на мед там, питат как могат да останат. Нашата военна мисия в Афганистан отклонява вниманието ни от основното: реакция срещу китайското военноморско предизвикателство в Източна Азия.</p> <p>Съединените щати не трябва да възприемат Китай като враг. Но не е и в наш интерес да се лутаме безцелно, докато китайската икономическа мощ се разпростира безпрепятствено из цяла Евразия. Тази набъбваща империя израства на наш гръб, на защитата на морските комуникационни трасета на Американския военноморски флот и на умиротворяването на Афганистан от американските сухопътни войски. Тази асиметрия означава, че ние плащаме далеч повече, за да поддържаме това, което имаме, отколкото струва на Китай да ни измести &ndash; това е възходът и падението на великите сили. Степента, до която сме способни да изместим нашия фокус на внимание от Близкия изток към Източна Азия, ще е определяща за нашето бъдеще като велика сила.</p> <p><em>*Робърт Д. Каплан е автор на книгата: &bdquo;Мусони: Индийският океан и бъдещето на американската сила&rdquo;, старши научен сътрудник е в Центъра за нова американска сигурност и е кореспондент на сп. &bdquo;The Atlantic&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод от английски Георги Киряков</em></p>