Америка се нуждае от реформа в образованието

<p>Има няколко ключови данни, които бяха представени от министъра на образованието Ейми Дънкан в реч от 4 ноември: &rdquo;Една четвърт от учениците в средните училища в Съединените щати отпадат или не успяват да завършат навреме. Почти един милион ученици напускат училище и излизат на улицата всяка година... Една от най-необикновените и отрезвяващи пресконференции, в които взех участие през последната година, беше по повод оповестяването на доклада, представен от десет пенсионирани генерали и адмирали. В него имаше шокиращи заключения: 75 процента от младите американци между 18 и 24 години не могат да постъпят в армията днес, защото не успяват да вземат дипломи от средното училище, имат криминално досие или са психически негодни&rdquo;. Американските младежи днес са на девето място в света по постижения в средното образование.</p> <p>&bdquo;Други народи вече са ни задминали и това ще има огромна икономическа цена за нас, добави Дънкан в едно интервю. Само желанието за промяна няма да ни отведе до необходимия резултат. Трябва да имаме доста по-големи амбиции. Трябва да сме много по-настойчиви. Не можем да продължаваме да правим едни и същи грешки, а да очакваме различен резултат&rdquo;.</p> <p>С подкрепата на републиканците и демократите в Конгреса Дънкан започна няколко инициативи, за да задвижи реформата &ndash; особено съревнованието &bdquo;Надпревара към върха&rdquo;, реализирано с правителствена подкрепа, и даващо на Щатите възможност за въвеждането на най-иновативните реформи за постигане на най-високи стандарти. Може би най-големият тласък ще бъде даден на учителската професия, за повдигане на нейния статус. Защо?<br />Тони Уагнър, харвардски експерт по образованието и автор на книгата &bdquo;Пауза в глобалните постижения&rdquo;, го обясни по следния начин. Има три основни умения, които учениците трябва да развият, ако искат да виреят в икономиката на познанието: способността да мислят критично и да решават проблеми, способността да комуникират ефективно и способността да си сътрудничат.</p> <p>Ако погледнете водещите страни в прилагането на тестове, измерващи тези умения (като Финландия и Дания), на преден план изпъква едно нещо: те твърдо заявяват, че техните учители се избират измежду първата една трета от завършващите колежи. Както отбелязва Уагнър, &bdquo;Те директно пренасят решенията на проблемите на образованието от парламентарната банка в практиката. Те полагат огромни усилия за набирането, обучението и подпомагането на учителите, за да успеят да привлекат и да задържат най-добрите&rdquo;.</p> <p>Дънкан оспорва мнението, че учителските синдикати винаги ще се съпротивляват на всяка промяна. Той посочи новия &bdquo;пробив&rdquo; в позициите на Вашингтон, Ню Хейвън и окръг Хилсбъро, където учителите възприеха идеята, че по-високите стандарти при преподаването ще носят и по-високи възнаграждения за най-добрите преподаватели. <br />&bdquo;Трябва да възнаграждаваме отличилите се, каза той. В нашето образование има страх да се говори за отличилите се. Отнасяме се към всички като към заменими предмети. Просто хвърляме учителите и учениците в клас и ги оставяме да се оправят сами&rdquo;. Това е пренебрежително отношение към разликата между онези учители, които променят живота на учениците и онези, които не си мърдат пръста. &bdquo;Дори и да успеят да сътворят чудеса с учениците, казва тя, ние няма как да им платим достатъчно&rdquo;.</p> <p>Именно това е причината, поради която Дънкан стартира &bdquo;националната учителска кампания&rdquo; за привличане на нови таланти. &bdquo;Трябва систематично да създаваме условията и стимулите, при наличието на които хората да искат да се присъединят към професията. Три страни, които ни превъзхождат &ndash; Сингапур, Южна Корея и Финландия &ndash; не допускат до преподаване хора, които не са измежду първата една трета по успех от завършващите съответната образователна степен. А в Южна Корея се отнасят към учителите си като към &bdquo;строители на нацията&rdquo;.</p> <p>Гледната точка на Дънкан е, че стимулирането на учителите да се усъвършенстват &ndash; чрез използване на ученическите постижения за определяне на заплащането, чрез провокиране на съревнованието посредством иновации и грамоти &ndash; не е против техния интерес. Това придава на професията много по-голяма тежест и я издига в очите на хората. Днес в Америка има 3,2 млн. активно практикуващи учители. През следващото десетилетие половината от тях (поколението на бейби бума) ще бъдат пенсионирани. Начинът, по който ще привличаме, обучаваме, подпомагаме, оценяваме и възнаграждаваме техните наследници, &bdquo;ще очертае бъдещето на общественото ни образование за следващите трийсет години&rdquo;, каза Дънкан. Трябва да го направим много внимателно и най-вече да го направим по правилния начин.</p> <p>Уагнър е на мнение, че трябва да създадем подобие на &bdquo;Уест Пойнт&rdquo;, но за учителите: &bdquo;Нуждаем се от нова Национална академия по образование, направена по модела на нашите военни академии, за да повишим статуса на професията и да подпомогнем &bdquo;изследванията и развитието&rdquo;, което е същността на преобразяването на процеса на преподаване, учене и оценка в ХХІ век&rdquo;.</p> <p>Всички идеи са добри, но ако искаме по-добри учители, ние също така се нуждаем и от по-добри родители &ndash; родители, които гасят телевизорите и видеоигрите, проверяват дали домашните са написани, насърчават четенето и определят способността за учене като най-важното умение в живота. Колкото повече изискваме от учителите, още толкова трябва да изискваме от учениците и техните родители. Именно това е Договорът за Америка, който наистина ще укрепи нашата национална сигурност.</p> <p><em>Превод от английски Георги Киряков</em></p>