Натали Портман: Неуспехът те прави смирен

Тя властва в холивудското кино, така както бившата първа дама доминираше в американската политика. Франкофон, запалена по изкуството и литературата, Натали Портман би могла дълго да разговаря дълго с Джаки Кенеди, родена Бувие, с далечни френски корени. И двете създават впечатлението за съвършенство, за недостъпност. Но сравнението спира дотук. Натали Портман е дъщеря на своето време. Тя играе в “Междузвездни войни” и в “Тор” (“Не съм много добра в блокбастърите”, признава обаче). Омъжи се за човек, френския балетист и хореограф Бенжамен Милпие, когото надминава по доходи и известност. Блести в европейски авторски филми, далеч от благоприличието, което се очаква от една дама с перфектно образование. 

Филмът “Джаки” на чилиеца Пабло Ларейн  няма нищо общо впрочем с класическия, скучен и конвенционален биографичен филм. Фокусиран върху четирите дни след убийството на президента Кенеди, това е портрет на една жена, която напомня за разбито огледало, всяко едно от чийто парчета предизвиква емоционални рани. Актрисата придава дълбочина и загадъчност на героинята, а играта й може да й донесе нов “Оскар”, след статуетката за “Черен лебед” през 2012 г. Среща с една жена, която нищо не може да спре.

- Уплашихте ли се от идеята да се превъплътите в Джаки Кенеди?

- Да, в началото се страхуват да изиграя подобна личност. Тя е толкова известна, има толкова филми и книги за нея, че задачата ми изглеждаше невъзможна. Трудно е да влезеш в кожата на човек, който все още е толков жив в съзнанието на хората.  

- Едно от големите постижения на филма е начинът, по който пресъздавате нейния особен начин на говорене…

- Тя наистина е имала уникален, необичаен, почти екстравагантен глас, смесица от акценти, която идва от детството й във висшето общество на Лонг Айлънд, в Ню Йорк, от доброто й образование в “Мис Портър Скуул”, училище за много богати момичета в Кънектикът, и от учението й във Франция. Работих много по гласа си с треньор. Това ми позволи да се промъкна в тази роля, да вляза в този транс - почти вуду! - който е необходим, за да влезеш в образ.

- Трябваше ли вие самата да се борите, за да се наложите в Холивуд, както Джаки е трябвало да се бори през целия си живот, за да се утвърди в едно женомразко обкръжение?

- Не, не до такава степен. Но има нещо в нейния път, с което аз се идентифицирам: искали са да я затворят в един образ. Този въпрос много ме интересува. Разликата между начина, по който хората ви виждат, възприятието, което имате за самия себе си, и образа, който искате да създадете. Ние притежаваме толкова различни “азове”. Това засяга не само известните хора. Струва ми се, че всеки един от нас има подобен опит в живота си. Във филма на Пабло Ларейн Джаки е показана с всичките й противоречия, в нейната сложност: в часовете и дните след убийството тя преминава през невероятна скръб и същевременно се бори, за да остави възможно най-положителния образ за съпруга си. Тя е много уязвима, но също така е обзета от голям гняв, от много мрачно настроение.

Кадър от "Джаки"

- Напоследък много се говореше за сексизма в киносредите. Какво мислите за мястото, което заемат жените, особено режисьорките?

- Ситуацията е много различна в САЩ и във Франция. Във вашата страна мнозинството от интересните млади режисьори са жени: Худа Бенямина, Миа Хансен-Лов, Майвен, Ребека Злотовски (с която актрисата засне филма “Планетариум”), Дениз Гамзе Ергювен… В Америка имаме много режисьорки, но не им дават възможност да се докажат. Те не са подкрепяни, както финансово, така и като разпространение на филмите им или приема им от критиката. Би трябвало държавата да се ангажира повече в киното, както е във Франция или Дания, това би било чудесно. Вследствие на което моето поколение има за свой дълг да се бори, за да бъде чут гласът на жените. Затова днес толкова актриси, като мен, когато имат средства, създават собствена продуцентска къща, лансират свои собствени проекти. 

- Вие сте в апогея на кариерата си, изглежда успявате във всичко, говори се, че може да получите нов “Оскар” за филма “Джаки”. Как преживявате успеха?

- За Оскара не знам, не съм медиум, както в “Планетариум”! (смях). Успехът е много приятен, разбира се, но не това е най-важното за мен. Аз се снимам във филми от 25 г., имала съм върхове и спадове: имаше периоди, в които играех във филми без никакъв успех сред публиката или критиката. Това те прави смирен. Научих се да не отдавам голямо значение на успеха. Най-важното за мен е да участвам в успешен творчески проект, да направя нещо, което ми носи удовлетворение и осъществяване, позволява ми да имам обогатяващи човешки отношения. 

- Живяхте в Париж в продължение на две години, от 2014-а до 2016-а. Как гледате на този период сега, когато живеете в Лос Анджелис?

- Много харесах това преживяване. Винаги съм мечтала да живея в Париж. Името ми идва от една френска песен - “Натали” на Жилбер Беко -, семейството ми е франкофонско, аз учих френски в гимназията и в университета, омъжих за ваш сънародник. Има много връзки между тази страна и мен! Това, което най-много ме учуди в Париж, е ролята, която играе културата в живота на хората. Когато пиете по едно питие с приятели, всички говорят за последната книга, която са прочели, филма, който са гледали, театрална пиеса, опера. Никога не съм го виждала в САЩ. Беше чудесно, много стимулиращо и вдъхновяващо за мен.

Актрисата със съпруга си Бенжамен Милпие на Златните глобуси, януари 2017 г. 

- Идвате ли често на почивка във Франция при родителите на съпруга си?

- Да, разбира се. Тази година те дойдоха да ни видят в Лос Анджелис. Но ние редовно ги посещаваме. Част от семейството на съпруга ми живее близо до Аркашон. Обожавам този район. Дюната в Пила е прекрасна!

- Омъжена сте за танцьор. Говорите ли си често за професиите си?

- Той е първият ми съветник! Непрекъснато си говорим за изкуство, спектакли, посоката, в която трябва да поеме кариерата ни. В известен смисъл и двамата сме на свободна практика и непрекъснато трябва да избираме между различните проекти, които ни предлагат. За мен е от първостепенна важност неговото мнение. Бенжамен ме научи да обръщам внимание на осветлението на един спектакъл, на начина, по който се движи актьорът или танцьорът, на техния “език на тялото”. Открих много неща, благодарение на него.

- Избирането на Доналд Тръмп шокира много американски артисти и интелектуалци. Вие как го приемате? Имате ли усещането, че атмосферата във вашата страна се е променила?

- За съжаление, тази промяна настъпи не само в САЩ, но почти навсякъде на Запад. Излизаме от един по-спокоен период, няколко десетилетия, през които царуваха известно спокойствие и затишие. Изглежда, че днес този климат се променя. Разделенията между хоратасе засилват, между жителите на централните градове и онези от периферията, между хора с различен произход, религия или политически възгледи. Ще е нужна много работа и добро желание, за да се обединят отново хората. 

- Как се справяте с бременността? Трудно ли е за активен човек като вас да направи пауза?

- Това е момент, който аз наистина оценявам. Чувствам се късметлийка, че имам такава работа. Тя ми позволява да се посветя изцяло на бременността си или на отглеждането на децата си за известно време, след това да работя отново много интензивно по време на снимки. Имам приятелки адвокатки или шефове на фирми, които се оплакват: “Толкова бих искала да посветя повече време на децата си”. Но ритъмът на работата им не го позволява. Това е предимството да си на свободна практика!

- Семейството е много важно за вас. Повече от кариерата, както често сте казвали. Как го обяснявате?

- Родителите ми са фантастични хора. Израснах в много спокойна среда, между тях или между нас никога не е имало конфликти. Те винаги са тук, когато имам нужда от тях. На 35 г. аз все още звъня редовно на майка си, за да й поискам помощ. (смях) Подобно възпитание те прави по-силен, позволява ти да поемаш рискове в професията, в творческия си живот, защото знаеш, че имаш сигурен гръб. Бих искала да го създам за моите деца. Това е най-хубавият подарък, който можем да им направим.

- Известно е, че сте много привързана към еврейската традиция. Какво ви носи тя в ежедневието?

- Моята религия ми дава идентичност, припомня ми откъде идвам. Има много красота и поезия в тези хилядолетни традици, в тяхното морално учение, в начина, по който те карат да прославяш живота, да вървиш към доброто, да уважаваш другите. И освен това ритуалите, вкусът към познанието ми дават рамка, дисциплина, които ми помагат да вървя напред, да изграждам самата себе си, да водя живот, изпълнен със смисъл. Въпреки това аз не приемам задължително всичко, което произтича от религията ми, и често си задавам въпроси за някои нейни аспекти.

- Изглеждате като човек, който е перфекционист и контролира изцяло съществуването си. Така ли е?

- Не, за щастие, не съм Мис Съвършенство! (смях) Този имидж ми излезе след филма “Черен лебед”, където играех класическа балерина с безмилостни изисквания към себе си. Но аз не съм такава в живота. Имам усет за дисциплина и усилие, но не съм работохоличка. В училище работех, колкото да постигна добри резултати. А в сферата на изкуството смятам, че трябва да се остави място на грешката, на случайността, на импровизацията. В това е цялата магия на това нещо.

Превод от френски: Галя Дачкова