Когато наближи 27-ми март, международният ден на театъра, която и медия да отвориш, всички приказват за нашия празник. Цял ден. И това е празник, нали? За нас, работещите в театъра. Но става малко като 8-ми март. Цветя, прически, пожелания, награди... Един ден в годината. И от утре пак - няма пари, мизерни заплати, субсидия на продадено билетче, как да вкараш зрителя в салона, без да изневериш на изкуството...Седим с Касиел в моя кабинет и чепкаме проблемите на театъра. На щат ли, извън щат ли? Къде изтича енергията? Как да защитиш призванието си? Как да го развиваш? Докога ще стигнат силите ти?...
Десислава беше конформист, Касиел приключи с нея!
