Вижте двата големи грабежа в КТБ

<p><strong><em>Предлагаме на читателите на ГЛАСОВЕ и заинтересованите институции целия текст на писмото на &bdquo;Ние, гражданите&ldquo;, тъй като в него се съдържат много интересни и конкретни данни, които в никакъв случай не бива да остават скрити.</em></strong></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50736_ffeF6zvMBM4gP8Hrl2OajTqs7sLrEO.jpg" style="height:281px; width:500px" /></p> <p><em>Нямаше как големите протести да предотвратят големия грабеж</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Ето какво пише в писмото на &quot;Ние, гражданите&quot;:</strong></p> <p><strong>На първо място</strong>, публикуваме списък на държавните фирми и общините -клиенти на банката, които са имали открити&nbsp; разплащателни и депозитни сметки, размера на салдата по депозитните и разплащателните сметки, вида на сметките и прилаганите лихви по тях.</p> <p>Както е видно от приложения списък, разплащателните сметки са олихвявани с лихви от 0,10% до 1 %, а депозитите &ndash; с лихви между 2,5 % и 5,75 %.</p> <p>Размерът на лихвите по депозитите е договарян между КТБ и съответния клиент въз основа на оферти, предоставяни по силата на разпореждане на кабинета Марин Райков за диверсификация на сметките на държавните и общински предприятия и този размер е бил съответно одобрен от управителните тела на депозантите и техните принципали /ресорните министри/ когато това се отнася до предприятията с държавна собственост или с над 51 % държавно участие.</p> <p>Особен интерес предизвиква притежаването на корпоративни кредитни и дебитни карти от няколко дружества: АЕЦ &bdquo;Козлодуй&rdquo; &ndash; Виза класик; ТЕЦ &bdquo;Марица Изток 2&rdquo; ЕАД &ndash; 3 кредитни корпоративни карти &ndash; корпоративна златна карта&nbsp; Виза голд и 2 корпоративни карти Виза електрон; Топлофикация Перник &ndash; 2 корпоративни карти Виза електрон и Топлофикация София &ndash; корпоративна златна карта Виза голд. &nbsp;</p> <p>Информация за предназначението и целевото или не изразходване на средства по тези карти вероятно следва да бъде потърсена от директорите на тези дружества и разследващите органи.</p> <p><strong>На второ място,</strong> привличаме вниманието на депутатите и разследващите органи, че размерът на средствата по бюджетни и извънбюджетни сметки на държавни и общински институции към 30.06.2014 г. е бил 120,147 млн.лв., а към 30.09.2014 г. &ndash; 123,783&nbsp; млн.лв. Подчертаваме, че сумата включва и средства по извънбюджетни сметки. От друга страна, размерът на блокираните в тяхна полза ДЦК към 30.09.3014 г. е 74 млн.лв., което ни кара отново да поставим въпросът на кои фирми и лица министърът на финансите е разплатил 112 млн.лв. , които били покрити с ДЦК...?</p> <p><strong>Трето</strong>, по повод на законността и валидността на договорите за цесии за над 850 млн.лв, осчетоводени преди датата на настъпване на неплатежоспособността на КТБ , ще отбележим следното:</p> <p>В долната таблица са посочени някой от най-големите кредитополучатели в КТБ, които са сключили договори за цесия и съответните суми са прихванати във вече установения от СГС законен срок.</p> <p><em>Кои са, обаче, особеностите и изводите, които се налагат при изследването на данните:</em></p> <ol> <li>В преобладаващия брой от случаите липсват обезпечения към КТБ. Това се отнася до три групи дружества.</li> </ol> <ul> <li><strong>Първата група</strong> с около 50 % от размера на кредитите са компании от групата на проектното финансиране. Като обезпечения в документите на КТБ масово фигурират бъдещи вземания. Останалите обезпечения вероятно са учредени в полза на конкретната фирма &ndash; кредитор, която е ползвала ресурс на КТБ. В повечето случаи става въпрос за дружества с конкретна инвестиционна и производствена цел, които се намират на територията на България.</li> <li><strong>Втората група</strong> на кредитополучатели без обезпечения са предприятията от военно-промишления комплекс. Получените от тях кредити са както с инвестиционна цел, така и с цел предекспортно кредитиране и откриване на гаранции за добро изпълнение. Сред тях са Дунарит АД, Аркус АД, Авионамс. Характерно за дейността на тези дружества е откриването на гаранция за добро изпълнение, което е било задължително условие на договорите за доставка. Тези куми са финансирани от КТБ.&nbsp; Самото производство на специални стоки, оръжия, боеприпаси е било предшествано от откриването на неотменяеми акредитиви, срещу които КТБ е извършвала предекспортно кредитиране на производството. Очевидно е, че плащанията след изпълнение на договорите са постъпвали в КТБ и тези вземания са били достатъчно добро обезпечение за банката. Стана ясно, освен това, че с поставянето на банката под специален надзор има неизпълнени договори, недопостъпили над 500 млн.лв. от неизпълнени поръчки здо края на 2014 г.</li> <li><strong>В контекста на спецификата на производството и търговията със специални стоки</strong> е необходимо да се спомене, че в одита си за 2013 г. одитиращата КТБ КПМГ&nbsp;&nbsp; е отбелязала 3,2 млрд.лв. обезпечения във вид на бъдещи вземания. Над 30 % от тях са щяли да бъдат без никакво съмнение генерирани от военните предприятия. Одитът на КПМГ е бил приет и съответните обезпечения не са предизвикали забележки и препоръки от Банковия надзор на БНБ.</li> <li><strong>Най-интересни в контекста на особеностите на отношенията на КТБ с управляващите партии и коалиции са необезпечените кредити, дадени на държавни предприятия</strong> &ndash; Мини Марица Изток АД, ТЕЦ Марица Изток 2 АД, и др.&nbsp; Първо, защото те по принцип имат достатъчно имущество и собственост за учредят залози и ипотеки в полза на КТБ, и, второ, защото на някои от тях поради тежкото им финансово положение нито една нормална банка не би дала заемен редурс, освен ако за предоставянето му не е имало натиск от най-високо равнище.</li> <li><strong>Специална група формират кредитополучателите без никакви обезпечения, свързани с фирми</strong>, които според редица публикации са свързани с кръга ДПС /Водстрой 98 АД, Табак маркет, Промишлено строителсво холдинг АД, Сиболе сървисес инк ЕООД, Глобал агро трейд ЕООД и др./,&nbsp; както и с дружества от групата на Химимпорт холдинг. За специалното доверие между тях може да говорят само собствениците им и членовете на кредитния съвет на КТБ.</li> </ul> <ol> <li>Формално юридически погледнато, а и в контекста на изказването на министъра на финансите <strong>относно цесията на Вежди Рашидов, следва да се подчертае, че увреждане на масата на несъстоятелността би имало при две условия: при нереална оценка на активите на банката , което е факт, тъй като преобладаващата част от експертите финансисти и икономисти в България, не вярва и не е убедена в независимата експертиза на реалната стойност на активите на КТБ. </strong>Решение на този проблем би било възможно само ако се възложи независим международен одит на КТБ.&nbsp; И второ, увреждане на масата на несъстоятелността би имало в случай, че изначално дружеството &ndash; кредитополучател е било предоставило на банката обезпечения &ndash; ипотеки, залози и др.</li> </ol> <p>В случая на Вежди Рашидов такова обезпечение не е било предоставяно и прихващането на неговия депозит срещу задължения на Риск инженепинг формално не би следвало да увреди масата на несъстоятелността.</p> <p>Таблицата показва, че в случаите, когато залози и обезпечения на кредитополучатели са били освободени след прихващанията, масата на несъстоятелността априори е увредена и такива сделки /с &rdquo;Партнер лизинг&rdquo; АД, &bdquo;Елит Петрол&rdquo; АД,&nbsp; Нафтекс Петрол АД, &bdquo;Лштикс комерс&rdquo; АД, Русенска корабостроителница&rdquo; АД, Промишлено строителство холдинг АД, &bdquo;Литекс Мотърс&rdquo; АД, &bdquo;Водстрой 98&rdquo; АД, &bdquo;Техномаркет България&rdquo; и др. следва да бъдат атакувани по съдебен път, като се търси не само отмяна на прихващанията, но и се атакуват&nbsp; сделките за освобождаване и преучредяване на залози и ипотеки.</p> <p style="margin-left:36.0pt">&nbsp;</p> <table style="box-sizing:border-box; color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,sans-serif; line-height:normal; margin:0px; padding:0px"> <tbody> <tr> <td>Дружество-кредитополучател</td> <td>Кредит от КТБ млн.лв.</td> <td>Обезпечение ипотека</td> <td>Обезпечение залог над нърг.преприятие</td> <td>Цесия</td> <td>Увредена ли е масата на несостоятелността</td> </tr> <tr> <td>Партнер лизинг АД</td> <td>133,0</td> <td>Да</td> <td>Не</td> <td>Да</td> <td>Да</td> </tr> <tr> <td>Глас индъстри АД</td> <td>129,0</td> <td>Не</td> <td>Не</td> <td>?</td> <td>Не</td> </tr> <tr> <td>Нафтекс Петрол АД</td> <td>105,0</td> <td>Да</td> <td>Не</td> <td>Да</td> <td>Да</td> </tr> <tr> <td>Дунарит АД</td> <td>92,0</td> <td>Не</td> <td>Не</td> <td>Да</td> <td>Не</td> </tr> <tr> <td>Литекс Мотърс АД</td> <td>75,0</td> <td>Не</td> <td>Да</td> <td>Да</td> <td>Да</td> </tr> <tr> <td>Елит петрол АД</td> <td>62,0</td> <td>Да</td> <td>Да</td> <td>Да</td> <td>Да</td> </tr> <tr> <td>Аркус АД <p>Гипс АД</p> <p>ИПК Радина АД</p> <p>Глобал Агротрейд ЕООД</p> <p>Бългериан Еъруейз Груп АД</p> <p>В и ВГД оранжерии Петрич ООД</p> <p>Русенска корабостроителница АД</p> <p>Водстрой 98 АД</p> <p>Табак маркет</p> <p>Рубин инвест АД</p> <p>Промишлено строителство холдинг АД</p> <p>Риск инженеринг-Д ЕООД</p> <p>Авионамс</p> <p>Химимпорт АД</p> <p>ТЕЦ Марица Изток 2 АД</p> <p>Техномаркет България</p> <p>Риск инженеринг АД</p> <p>Фининвест АД</p> <p>Пиеро97 МА АД</p> <p>Верграф Асет Мениджмънт АД</p> <p>Мини Марица Изток АД</p> <p>Литекс Комерс АД</p> <p>Русенска корабостроителница Запад АД</p> <p>Сиболе Сървисес Инк България ЕООД</p> </td> <td>57,0 <p>48,4</p> <p>49,1</p> <p>46,0</p> <p>45,7</p> <p>43,0</p> <p>41,0</p> <p>34,7</p> <p>34,4</p> <p>30,6</p> <p>27,8</p> <p>21,3</p> <p>18,6</p> <p>18,2</p> <p>17,5</p> <p>15,8</p> <p>15,7</p> <p>12,3</p> <p>11,5</p> <p>9,8</p> <p>8,4</p> <p>5,9</p> <p>40,8</p> <p>27,8</p> </td> <td>Не <p>Не</p> <p>Да</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Да</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Да</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Да</p> <p>Да</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Да</p> <p>Не</p> <p>Не</p> </td> <td>Не <p>Да</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Да</p> <p>Да</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Да</p> <p>Не</p> </td> <td>Да <p>Да</p> <p>Да</p> <p>Да</p> <p>Да</p> <p>Да</p> <p>Да</p> <p>Да</p> <p>Да</p> <p>Да</p> <p>Да</p> <p>Да</p> <p>Да</p> <p>Да</p> <p>Да</p> <p>Да</p> <p>Да</p> <p>Да</p> <p>?</p> <p>Да</p> <p>Да</p> <p>Да</p> <p>Да</p> <p>Да</p> </td> <td>Не <p>Да</p> <p>Да</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Да</p> <p>Да</p> <p>Да</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Да</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Да</p> <p>Не</p> <p>Да</p> <p>Да</p> <p>Не</p> <p>Не</p> <p>Да</p> <p>Да</p> <p>Не</p> </td> </tr> </tbody> </table> <p style="margin-left:18.0pt"><br /> 3. В контеста на гръмките заявления за защита на интересите на държавата и данъкоплатците очакваме правителството и, в частност, финансовият министър да подкрепят думите си с анулиране на всички договори за цесии и прихващания, сключени от държавните предприятия <u>с</u> държавни предприятия. Подчертаваме, че тези сделки бяха първите от този вид, сключени след поставянето на КТБ под специален надзор с изричното и изисквано по закон одобрение на съответния принципал /министър/. Най-фрапантните сред тях са:</p> <p>&nbsp;</p> <p style="margin-left:18.0pt"><strong>БЪЛГАРСКИ ЕНЕРГИЕН ХОЛДИНГ ЕАД - ЦЕДЕНТ:</strong></p> <p>&nbsp;</p> <ul> <li>21 039 935 ЛВ. &ndash; осчетоводена в полза на Мини Марица Изток АД;</li> </ul> <ul> <li>4 256 244 евро &ndash; осчетоводена в полза на Мини Марица Изток АД</li> </ul> <ul> <li>172 159 лв &ndash; осчетоводена цесия</li> </ul> <p style="margin-left:18.0pt">&nbsp;</p> <p style="margin-left:18.0pt">МИНИ МАРИЦА ИЗТОК АД &ndash; ЦЕСИОНЕР &ndash; осчетоводени цесии /с БЕХ и др.</p> <p style="margin-left:18.0pt">БУЛГАРГАЗ ЕАД &ndash; 12 385437 лв. блокирани за цесия</p> <p style="margin-left:18.0pt">КИНТЕКС ЕАД</p> <p style="margin-left:18.0pt">АЕЦ КОЗЛОДУЙ ЕАД</p> <p style="margin-left:18.0pt">АГЕНЦИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ &ndash; блокирани 10 млн.лв. по нареждане на кредитен инспектор за цесия</p> <p style="margin-left:18.0pt">ИНФРАСТРУКТУРНА КОМПАНИЯ АД /като акционер на общински и други дружества/:</p> <ul> <li>1 184 401 лв. осчетоводена цесия</li> <li>605 600 лв &ndash; осчетододена цесия</li> <li>65 000 евро &ndash; осчетоводена цесия</li> <li>185 000 лв &ndash; осчетоводена цесия</li> <li>6 792 608 лв &ndash; осчетоводена цесия</li> <li>11 367 лв &ndash; осчетоводена цесия</li> </ul> <p><strong><em>В заключение, припомняме на държавните институции, че:</em></strong></p> <ul> <li>Вложителите в КТБ с надгарантирани депозити, вложителите в КТБ с депозити до размера на гарантираните влогове, ощетени морално и материално от закъснението в изплащането на депозитите, техните семейства и близки, техните роднини и служители не СЧИТАТ, ЧЕ КТБ &nbsp;НЕ ДЪЛЖИ КАКВИТО И ДА БИЛО СУМИ НА ДЪРЖАВНАТА ХАЗНА. Отпуснатите от бюджета заемни средства на частния ДФГВ са негов проблем. Фондът може да емитира облигации и да набере средствата, които дължи на държавата, Народното събрание може да промени още веднъж банковото законодателство и да увеличи вноската на търговските банки в ДФГВ, която все едно ние, вложителите, плащаме, или да наложи временно &ndash; за 3-5 години търговските банки в България да внасят в ДФГВ 30-50 % от огромните печалби, които правят от лихвения диференциал между депозитите и кредитите на фона на западащата икономика. Разбира се, и тези суми ще платим всички ние &ndash; данъкоплатците.</li> <li>Не ни отговориха въз основа на каква оферта избраха Уникредит Булбанк АД да менажира сметката на КТБ и какво получава КТБ от това, че в Уникредит Булбанк АД ронастоящем има над 20 млн-лв. в български лева и евро;</li> <li>Какво получава КТБ от БНБ за това, че в момента в БНБ по сметката на КТБ за минимални задължителни резерви има над 51 млн.евро и над 85 млн.лв?</li> </ul> <p style="margin-left:36.0pt">&bdquo;Ние,Гражданите&rdquo;</p> <p style="margin-left:18.0pt">&nbsp;</p> <p style="margin-left:54.0pt">Съпредседатели</p> <p style="margin-left:18.0pt">Вера Ахундова&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Даниел Божилов</p> <p style="margin-left:18.0pt">&nbsp;</p> <p style="margin-left:18.0pt">&nbsp;</p> <p style="margin-left:18.0pt">&nbsp;</p> <p style="margin-left:18.0pt">&nbsp;</p> <p style="margin-left:18.0pt">&nbsp;</p> <p style="margin-left:18.0pt">&nbsp;</p>