Първото уточнение гласи, че „Съединените щати силно подкрепят присъединяването на Албания и Северна Македония към Европейския съюз“…
Думата „силно“ силно ме смущава, защото зад перфидния дипломатически език прозира силният американски натиск веднага да вдигнем бариерата пред македонското еврочленство.
Когато в публична дипломатическа кореспонденция се използва тази фраза, изводът е един: получилата това послание страна трябва да знае, че изпращащата го страна й извива ръцете или иска така да изглежда.
Второто уточнение на щатското посолство е зле прикрит ултиматум към София: „Оценяваме силния интерес на Конгреса на САЩ по този въпрос и ще продължим да поддържаме тясна координация с Конгреса по тази тема.“
Да припомня нещо, което не бива за забравяме. Пред македонската секция на „Гласът на Америка“ конгресменът Клаудия Тени каза: „Възможен е вариант на налагане на санкции срещу България заради нейното вето върху започване на преговори за присъединяване на Северна Македония към Евросъюза“.
Нека преведем това послание на говорителя на Държавния департамент. С не особено изискан дипломатически език Нед Прайс ни казва, че оценяват положително „силния интерес на Конгреса“ (разбирай на Клаудия Тени) към въпроса и ще продължат да поддържат тясна координация с американския конгресмен, която е официален лобист за македонистката кауза. Апропо, освен заплахата за санкции срещу България, другата кауза на конгресмен Тени е... защита на македонското малцинство в България.
А фактът, че позицията на Държавния департамент се огласява точно днес – когато Кирил Петков е на официално посещение в Скопие, означава само едно: Вашингтон предупреждава българския премиер какъв курс да следва по „македонския въпрос“.
Ако това не е „приятелски огън“ от американския ни съюзник, какво друго е?