![Велизар Енчев: Бойко Василев от "Панорама" дължи много отговори](https://glasove.com/media/default/400x300.jpg?_=1644538743 "Велизар Енчев: Бойко Василев от "Панорама" дължи много отговори")
- Автор: Велизар Енчев от вестник Галерия
- 10 Sep 2020
- 219
- 40
Преди две седмици посветих седмичния си коментар на БНТ, отделяйки специално внимание на казионната „Панорама“ на Бойко Василев, в която водещият с охота обслужва силните на деня. В предаването от 19 септември Бойко Василев ме изненада. Всъщност не е нужно да бъда изискан и ще го кажа направо: Бойко ме шокира!
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Той си позволи реплика, която ме принуждава да се разделя с обета за мълчание. За да подготвя читателите за това, което сега ще разберат, трябва да уточня нещо изключително важно – Василев е последният човек в БНТ, имащ правото да клейми ченгетата, защото самият той дължи отговори на много въпроси.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">В самото начало на разговора си със съпредседателя на „Патриотичния фронт“ (НФСБ-ВМРО) Валери Симеонов Бойко зададе на госта този въпрос: „<em>Защо се оказахте втора сила по досиета, това не е ли патриотизъм по служба</em>?“.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Симеонов му отговори лаконично и с достойнство: <em>„Трябва да се спре с това дамгосване на всички тези хора, които са работили за Държавна сигурност, защото без Държавна сигурност няма сигурност, няма и държава…“ </em></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Няма да крия - лично съм засегнат от въпроса на Василев и най-вече от обидната квалификация </span></span><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">„патриотизъм по служба“.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Защото в периода 1991-1993 година бях кореспондент на БНТ в бивша Югославия и почти всяка вечер предавах за „По света у нас“ репортаж от бойните полета на гражданската война там. Официално бях кореспондент на БНТ, неофициално – офицер от Националната разузнавателна служба (НРС), осигуряващ поверителна информация за държавното ръководство - както от фронтовата линия в Сараево, така и от коридорите на властта в Белград и Скопие.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">А сега Бойко Василев, изживяващ се като морален съдник на моя милост, нека се подготви за тези въпроси:</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Спомня ли си Василев далечната 1996 година, когато една държавна институция го привлече за свой служител? Сложи ли тогава той пагони на раменете си? И озова ли се в специална школа в Банкя, подготвяща ченгета?</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Позволявам си подобни въпроси, защото по стечение на обстоятелствата по онова време униформените началници на Бойко ме помолиха да дам препоръка и да драсна няколко реда за портрета му като журналист и човек. Което направих с охота, тъй като той наистина притежава необходимите качества за работа в такава важна институция.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">И докато Василев обмисля отговора си, нека внимателно прочете следващите редове за току-що излязлата ми книга.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Ако България бе достойна държава, а не васална територия, тази книга никога нямаше да бъде написана. Но след като правителството на Станишев отвори архивите на балканското разузнаване и постави знак на равенство между политическата полиция и разузнаването, осъзнах, че мълчанието не е злато. Не може да се мълчи, когато примитиви със самочувствие на държавници и премиери с мутренска биография наричат „ченгета“ офицерите в югославския отдел на българското разузнаване. </span></span><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Затова реших:</span></p>
<p><strong><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">нека хората узнаят какво е правил един офицер</span></span></strong></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">от Националната разузнавателна служба в Скопие, Белград, Прищина, Сараево.</span></span><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Може да прозвучи нескромно, но трябва да се каже: за първи път се появява мемоарна книга на офицер от Националната разузнавателна служба (НРС), в която на CD и в съкратен книжен вариант е поместено пълното му работно дело зад граница.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Благодарение на издателство „Изток-Запад“ могат да ce видят уникални документи от кухнята на българското разузнаване, което в лицето на моя милост извършва разузнавателна дейност в Сърбия, Македония, Косово, Босна и Херцеговина. Особен интерес предизвикват шифрограмите с информация от наши сътрудници в Югославия, разкриващи задкулисните политически, етнически и верски процеси в СФРЮ, както и обезбългаряването на Македония и Западните покрайнини.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Между стотиците шифрограми, изпратени от Белградската резидентура на НРС, се открояват секретни информации от най-близкото обкръжение на Слободан Милошевич и на македонското ръководство, много от които имат пряко отношение към България.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Нека сам представя своята визитка в българското разузнаване: от 1987 до 1993 година капитан Велизар Енчев работи в резидентурата на НРС в Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) на прикритието кореспондент на БНТ и вестниците „Отечествен фронт“ и „Отечествен вестник“. Като военен кореспондент в Югославия, изпраща в София информация до държавното ръководство, която е изключително ценна в навечерието и по време на гражданската война във федерацията. </span></span><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">През 1996 г. капитан Енчев е</span></p>
<p><strong><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">дисциплинарно уволнен от НРС.</span></span></strong></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Това става след личното настояване на премиера Жан Виденов, който е засегнат от негов журналистически коментар, критикуващ балканската политика на БСП и порицаващ изявлението му, че „Западните покрайнини трябва да се наричат Източна Сърбия“.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Ето малка част от работното ми дело в НРС, което е най-убедителният отговор на хулите и клеветите към работилите за България в Югославия:</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">През януари 1992 г., дни преди обявяването на независимостта на Македония, част от ръководството на НРС бе командировано в граничен на Македония български град, за да получи оценката ми по жизненоважния въпрос: ще има ли сръбска агресия срещу Македония, както това стана в Хърватия и Босна и Херцеговина?</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Часове преди 15 януари донесох чаканата информация, която говореше, че война в Македония ще има. Източниците ми, някои от тях на високи позиции в Скопие, бяха предоставили такива данни. Но моята прогноза бе точно обратната: въпреки сигналите за очаквана война Милошевич няма да повтори хърватско-босненския сценарий, защото не може да си позволи откриването на трети фронт в Югославия! Прогнозата ми бе незабавно докладвана на държавния глава и помогна за адекватната ни реакция в международен план.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Изтъквам този случай, защото е показателен за рисковете в информационната работа на разузнаването. Когато се ползва информация на наши сътрудници за очаквани събития, рискът да бъдеш подведен е огромен. Ако разполагаш с изобилна разузнавателна информация и трябва да правиш прогноза за външнополитически процеси, водещ е не само информационният масив, а и собственият анализ и интуицията.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">В тези редове се спирам и на т.нар. активни мероприятия - срещу македонистите и режима на Слободан Милошевич. Веднага обаче пояснявам - в провежданите активни мероприятия се преследваха единствено българските интереси в Македония и Сърбия. Нищо друго!</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Например за нас бе важно известни сръбски художници да нарисуват картини от българската история, с които да увековечат битките ни за освобождение от турско робство. И най-вече - Баташкото клане. Един от най-големите сръбски художници - Милич от Мачва, се съгласи и създаде епична творба, която подари на България през лятото на 1989 година. Със сръбските ми приятели преоткрихме общата идея за близостта на българския и сръбския народ през вековете. Днес тази картина е</span></span></p>
<p><strong><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">забутана в мазето на Галерията</span></span></strong></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">за чуждестранно изкуство, защото демократите решили, че приятелството им с Турция е по-важно от историческата истина.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Класическо активно мероприятие на нашето разузнаване в Югославия, което имаше успешен резултат, бе действието ни срещу визитата на Михаил Горбачов в Скопие. В началото на 1988 г. в белградски медии изтече информацията, че на 14 март в Белград пристига генералният секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз. Организаторите планираха втората спирка при пребиваването му на югославска земя да бъде Скопие.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Горбачов не биваше да ходи в Скопие, защото македонистите щяха да го използват в своята антибългарска пропаганда. След като задействахме наши приятели в избрани медии, в някои югославски вестници излязоха коментари, в които се посочваше: „От дипломатическа гледна точка визитата на Горбачов в Скопие е неуместна, тъй като ще обтегне отношенията на Белград с Гърция...“.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">При подобна постановка никой не би допуснал, че зад това предупреждение стои българската страна. До водещи словенски, хърватски и босненски представители бе изпратена подобна информация. Тъй като Белград държеше много на отношенията с Гърция, очаквахме положителен резултат. В крайна сметка успяхме - програмата на Горбачов бе променена и след Белград той посети словенската столица Любляна.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Тук ще изнеса и особено интересна инициатива, която реализирах като отговор на антибългарския митинг в Скопие през 1991 г. Познавайки се добре със сръбски интелектуалци, ратуващи за православен съюз между България и Сърбия, помолих ги да излязат с декларация,</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">порицаваща антибългарския митинг.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Предоставих им написан от мен текст, който бе леко променен и допълнен. В средата на март 1991 г. белградската и софийската преса получиха от Женева същата тази декларация, подписана от сръбски интелектуалци, сред които се открояваха имената на проф. Богдан Маглич - председател на Американско-сръбския комитет за демократична Югославия, Миша Милошевич - секретар на Световния сръбски конгрес, и др. Не познавах Маглич и Милошевич, но добре се познавах със сръбски интелектуалци, които проявиха разбиране за нашите проблеми с македонистите и бяха убедили в това задграничните си приятели.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"> На пресконференция в МВнР (22 март 1991 г.) кореспондентът на „Нова Македония“ Ристо Кузмановски постави на говорителя на министерството Иво Вайгъл този въпрос: „Как ще коментирате антимакедонската декларация на сръбски интелектуалци от Сърбия, Швейцария и САЩ, която е в подкрепа на България?“.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Вайгъл отговори: „Като официален представител мога да ви кажа, че институция като нашата не коментира писма на частни лица“ („Нова Македония“, 23 март 1990 г.).</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">В този момент триумфирах. Бях убеден, че така трябва да се бранят българските интереси и точно по този начин да се отговаря на македонистките фалшификатори. Като се търсят съюзници дори и там, където не би трябвало да ги има. Защото македонизмът е рожба на сръбската геополитика през XIX век, но в средата на XX век сръбски интелектуалци започнаха да осъзнават какво губи Сърбия от постоянно обтегнатите отношения с България заради измислената от тях македонска нация.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">След изнесеното дотук, след като прочете книгата и най-вече СD-то с пълното работно дело на офицер от югославския отдел в разузнаването, читателят сам ще даде оценка на стореното от автора в Югославия. И може би ще се запита:</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Трябвало ли е да се върши всичко това и било ли е полезно за България? Не трябва ли и днес НРС да работи по същия начин, когато съседни страни насаждат сепаратистки движения на българска територия? И коя уважаваща се държава обявява имената на служителите на външното си разузнаване поради вътрешнополитическа целесъобразност?</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><em>Бойко, всичко направено от мен в бивша Югославия, като офицер от НРС и кореспондент на БНТ, патриотизъм по служба ли е? </em></span></span></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
