Законът установяваха конкретни правила във връзка с извънредното положение, обявено в страната на 11 март заради пандемията от коронавирус. Съгласно „коронавирусния закон“, правителството в периода на извънредно положение управлява страната с укази и декрети. Правителството може да удължава режима на извънредно положение за определен от него срок без одобрението на парламента. Законът разрешава на правителството да спира изпълнението на отделни законови актове и да прилага „други изключителни мерки“ за борба с епидемията. Законът определя наказателна отговорност за лица, които в периода на „особен правов ред“ съобщават или разпространяват в обществото недостоверни факти, с цел да нарушат или да отслабят ефективността на защитата. За такива случаи законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до пет години.
Последният пункт силно развълнува правозащитниците и критиците на режима на Орбан в страната, защото новият закон позволява наказателно преследване за критични изказвания. Унгарският „коронавирусен закон“ даде повод за надигането на нова вълна от критики в ЕС към режима на „нелибералнтаа демокрация“, установен в Унгария през 2011 г. от партията на „младите демократи“ „Фидес“ и нейния лидер Виктор Орбан. Виктор Орбан е дългогодишното enfant terrible (палаво дете) номер едно в Европейския съюз и всички негови необичайни действия са критикувани, като несъответстващи на „европейските ценности“. Но това е само стандартното правило. При всеки нов случай следва поредната порция взаимни обвинения и заплахи, от които не следват някакви сериозни политически решения за Орбан.
Наднационалните органи на ЕС нищо не могат да направят с „дунавския полудиктатор“. Така вероятно ще бъде и този път. На 3 април по повод на евросъюзната критика на „коронавирусния закон“, унгарският премиер Орбан в своето ежедневно предаване по радиото каза: „Брюксел се е заел с нас, а трябваше да се заеме с коронавируса. В Брюксел седят в някакъв балон и споделят мислите си, вместо да се заемат да спасяват животи“. След това той се обърна към унгарците с молба: „Хайде, нека не се провокираме“. Също така с насмешка премиерът Орбан отбеляза, че унгарският парламент работи доста напрегнато и извънредните пълномощия, предоставени на унгарското правителство, са примерно еквивалентни на тези, които са предоставени на президента на Франция в мирно време. В заключение Орбан каза: „Това е политическа атака, защото някои хора се опитват да превземат страната, Те искат да я ограбят и да си присвоят нейните ресурси. Начело на тази мрежа стои Джордж Сорос, а неговите хора седят в Брюксел на тези постове, от които сега идва критиката“.
Той отбеляза също, че досега Унгария е получавала помощ само от братския Тюркски съвет (Съвет за сътрудничество на туркоезичните държави. Членове на съвета са Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Турция и Узбекистан. Унгария е със статут на страна наблюдател, б. пр.) и Китай. Орбан не желае да се връща към икономика, базирана на „помощи“, защото след като се изчерпи „помощта“, ще трябва да се вземе кредит от чужбина, а след това, казва той: „Ние ще кривнем по улицата, която свършва пред МВФ и финансовите спекуланти, от типа на Джордж Сорос“.
Орбан съобщи, че на 7 април ще представи на унгарците колосален план за възстановяване на икономиката. Но всъщност кой и за какво критикува извънредния закон? Разбира се, в авангарда са „Репортери без граница“. Въпросът за контрола върху унгарските медии периодично се подема от тях още от 2011 г. Сега критиците на Орбан твърдят, че той със своя закон ще затвори устатата и на последните „независими“ журналисти. Новината за „ужасния“ унгарски закон стигна до върхушката а ЕС, ден след като беше приет на 1 април. Критиците на Орбан са на мнение, че извънредните мерки са прекалени, но те са особено опасни, защото действат без ограничение във времето.
На 1 април беше публикувано изявление на 13 държави, членки на ЕС, в което отделните държави се опасяват от дългосрочно посегателство върху основните права и свободи на човека в Унгария, под предлог на борбата с пандемията. Въпреки, че нямаше конкретен адресат, изявлението очевидно беше намек към Унгария за приетия от нея Закон за извънредното положение. Министърът на външните работи на Люксембург Жан Аселборн обаче в интервю за германското издание "Ди Велт", без каквито и да било намеци предложи, направо да отстранят унгарците от приемането на решения в ЕС. В интервюто той казва, че „не може унгарското правителство да седи на масата за преговори в европейските институции“. Аселборн поясни, че „правителство, над което за неопределен срок от време липсва парламентарен контрол, не може да участва във вземането на решения от Съвета на ЕС“.
Но как практически ще се осъществи това, без да бъде наложено „вето“ върху подобно решение от страна на поляците, като съюзник на унгарците, е абсолютно непонятно. Австрийският вицеканцлер Вернер Коглер от „Зелените“ в интервю за "Ди Цайт" предложи да се спрат субсидиите на ЕС за Унгария, заради „неприемливия закон“. Той не вижда причина, която да налага да се поддържа една „полудиктатура“ с „общите пари на демократичните държави“. Но какво ще стане с тези „общи пари“ в резултат на разразилата се криза с коронавируса, Коглер не казва.
Защитниците на Орбан в Европа, в отговор на критиките изтъкват факта, че според приетия закон унгарското правителство няма неограничена власт и парламентът може да отмени извънредното положение, когато реши. За това, че партията на Орбан държи две трети от местата в този парламент, разбира се не става дума. В приетия от Орбан закон директно е записано, че даже в ситуация на извънредно положение, нормите на основното законодателство не могат да бъдат суспендирани. Не може да бъде преустановена дейността на Конституционния съд, а правителството не може да ограничи основните права на унгарските граждани. С тези текстове „Фидес“ си постла пред Венецианската комисия, за да не паднат лошо и да ги заболи.
На 2 април председателят на Европейския парламент Давид Сасоли запита с писмо Европейската комисия какво възнамерява да предприеме по отношение на приетия в Унгария „коронавирусен закон“. Сасоли предполага, че унгарският закон нарушава базовия договор на ЕС относно ценностите. Същият ден председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на пресконференция каза, че е напълно разбираем факта, че държавите-членки приемат извънредни мерки в борбата с кризата в сферата на здравеопазването, но изрази безпокойство, че „някои от тези държави отиват твърде далече“. Явно е, че под „някои“, Фон дер Лайен разбира само Унгария. Тя подчерта, че тези мерки трябва да бъдат необходими и съразмерни, а тяхното действие ограничено и не трябва да продължат до безкрайност.
На 2 април тринадесет дясноцентристки организации от 11 страни (Швеция, Белгия, Чехия, Дания, Гърция, Финландия, Литва, Люксембург, Холандия, Словакия и Норвегия), като част от големия политически алианс на Европа, ЕНП, призоваха да бъде изключена от алианса управляващата в Унгария партия „Фидес“. Сред подписалите се обаче под призива,липсва германската ХДС, чиято дума би имало решаващо значение за изключването на партията на Орбан от ЕНП. Очевидно партньорът на ХДС, баварската ХСС, ще застане в защита на „бореца за християнски ценности“ Виктор Орбан.
На 3 април председателят на ЕНП Доналд Туск заяви, че партията трябва да преразгледа позицията си за членството на унгарската управляваща партия „Фидес“. С това той потвърди позицията на тринадесетте партии членове на ЕНП. При тази ситуация Орбан се обърна с молба за съдействие в писмо до лидера на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер, като обвини Туск, че създава разкол в редиците на „политическото семейство“ и водене на вътрешно-политически игри. През февруари Орбан се обърна с открито писмо към ръководството на ХДС с предложение да насочат идеологията на ЕНП към консервативните ценности. ЕНП прекрати членството на „Фидес“ в алианса на 20 март 2019 г. Но след една година в началото на февруари 2020 г. беше прието решение за продължаване на диалога. Сега вероятно диалогът ще бъде прекратен, но „Фидес“ няма да бъде изключена.
През 2019 г. в Европейския съд за правата на човека бяха гледани 93 дела от Унгария. От тях 83 бяха прекратени. По останалите унгарската държава трябваше да изплати повече от 5.3 млн. евро, което тя напълно коректно направи. Тогав, къде ЕНП вижда проблем с правата на човека в Унгария? На 3 април в онлайн пресконференция с министрите на външните работи на ЕС, унгарският министър Петер Сиярто заяви, че има „такива“, които напоследък „нападат“ Унгария, като каза: „В тези дни, когато ежедневно умират хиляди хора в цяла Европа, все още има политици, чиято най-важна работа е да се безпокоят за върховенството на закона в Унгария, макар че в дискусиите всички те говореха за европейско единство“. Сиярто добави, че всичко това „за пореден път ни показва удивителната неискреност на политическите лидери на ЕС“. Той подчерта, че моли своите европейски колеги „да не лицемерят и да не говорят за европейско единство“ и че това не е нищо повече от празна риторика.
Официалният представител на унгарското правителство Золтан Ковач твърди, че Унгария е подложена на „политически лов на вещици и координирана клеветническа кампания в средствата за масова информация“. В разгара на цялата тази унгарска каша на 2 април Европейският съд, базиран в Люксембург, постанови, че Полша, Унгария и Чехия са нарушили законодателството на ЕС, като са отказали да спазят предписаните им квоти за прием на бежанци. В отговор Варшава заяви, че решението на Европейския съд няма да има никакво практическо значение, защото отказът от решението за приемане на бежанци е бил необходим за обезпечаване на вътрешната сигурност на Полша и защита от неконтролируема миграция. Този епизод съвсем явно демонстрира, че Брюксел не може да предприеме нещо съществено срещу нарушителите на правилата от „Нова Европа“. В резултат на поредния епизод на критика срещу Орбан, ЕС само допълнително ще дестабилизира провъзгласеното единство и солидарност на фона на задълбочаващата се икономическа криза.
Превод от руски: Никола Стефанов