- 10 Sep 2020
- 191
- 4
Цветан Манов Иванов е един от свидетелите на прокуратурата по делото „Октопод”. Той е сред десетките бизнесмени, бивши съдружници на офицера от ДАНС, който е бил натискан от следствието и прокурорите Милко Момчев и Светлозар Костов да свидетелства срещу бившата барета. Цветан Иванов даде показания в съда, които силно раздразниха прокурорите, защото не звучаха в унисон с тяхната версия. Потърсихме го за коментар, защото привличането му като свидетел е показателно за цялата философия на делото „Октопод”: първо се измисля престъпник, после престъпление и чак тогава се търсят доказателства.
<p><strong>- Какъв е бил вашият бизнес и по какъв начин сте свързан с Алексей Петров?</strong></p>
<p>- В продължение на дълги години бях доставчик на сухи млека и основен вносител за България за обработка на шоколадови и захарни изделия. Внасях продукт, който не се произвежда у нас, и работех предимно с Германия. През 1995 г. купих фабрика за бутилиране на пиво в Тетевен. С Алексей Петров се запознах през 1996-1997 г. и започнахме съвместна дейност.</p>
<p><strong>- Във въпросната фабрика?</strong></p>
<p>- Да. В самата съдружна фирма ни представляваха други, близки на нас хора. Не сме имали никакви проблеми в работата. Ролята на Алексей беше да помогне с неголямо финансиране, за да може фабриката да заработи на по-големи обороти. Да се увеличи амбалажът, поточните линии и т.н. Ние бутилирахме бира на ишлеме.</p>
<p><strong>- Колко време продължи съвместният ви бизнес?</strong></p>
<p>- Започнахме през 1996 г., преди да настъпи хиперинфлацията. През 1997 г. с него работехме много пълноценно, имахме склад на летището, съвсем коректно се работеше, документално всичко се оформяше перфектно. Управител на фирмата не ми е препоръчан от Алексей, а в началото даже беше моята съпруга. Но след като стана много натоварена, аз я смених с едно момче, а Алексей въобще не се намесваше в управлението на фирмата. Тя се казваше „Екодринк” и работеше много добре. През 1998 г. събирахме заедно капитал за застрахователна компания „Левски Спартак” и тогава с общи усилия сме събирали заедно всяка стотинка. Спомням си, че тогава той имаше проблеми с даването на лиценза и аз му направих контакт в Швейцария с президента на една от най-големите застрахователни компании, „Хелвеция патрия”. Аз срещнах Петров с Франц Фица, който беше президент. Казвам беше, защото почина. Целта на срещата през 98-а беше „Левски Спартак”, като застрахователна компания по това време, да има презастрахователна компания и в нея да влязат европейски капитали.</p>
<p><strong>- Успяхте ли?</strong></p>
<p>- Почти, но за съжаление, не напълно. Заради проблемите, които имаше с лиценза, те в началото ни дадоха само права за застраховка „Живот”. След това нещата зациклиха и това съвместно сътрудничество пропадна.</p>
<p><strong>- Защо бяхте привлечен като свидетел по делото „Октопод”?</strong></p>
<p>- През 1998 г. имах някакъв конфликт с г-н Кирил Топалов, който работеше за Алексей (днес Топалов е един от подсъдимите по делото - бел. ред.), но той не беше грандиозен. Обикновено неразбирателство. Дори не мога да кажа, че сме имали кой знае какви скандали с Кирил Топалов, но с Алексей Петров, и това искам да го подчертая, никога не сме имали конфликт. Изглежда, че когато прокурорите са ровили в миналото, са решили, че това неразбирателство може да бъде използвано, и ме привлякоха като свидетел на обвинението. Имал съм конфликт при разделянето на фирмата, но сме спорили в рамките на интелигентния диалог.</p>
<p><strong>- Алексей Петров заплашвал ли ви е по някакъв начин?</strong></p>
<p>- Не, никога. С Алексей Петров никога не сме се карали. Това го подчертах и на самото дело, когато давах показания. Бях много неприятно изненадан на това дело, защото се оказа, че показанията, които съм дал по време на следствието, са доста поукрасени от следователи и прокурори.</p>
<p><strong>- Когато се разделихте, вие имахте ли претенции към него?</strong></p>
<p>- Не, никакви. При раздялата аз бях завел три дела чрез синдик, който беше назначен във фирмата, и представителите на г-н Петров подписаха протокол, чрез който гарантираха, че нямат имуществени и други претенции към мен. От момента, в който бяха подписани тези протоколи, не съм имал никакви проблеми с тях. Това стана в края на 90-те години.</p>
<p><strong>- Виждали ли сте Алексей Петров след това?</strong></p>
<p>- Да, две или три години по-късно сме се виждали и сме разговаряли съвсем приятелски и нормално: „Добре ли си? Как вървят нещата?”.</p>
<p><strong>- Да се върнем към делото. Как точно стигнаха до вас?</strong></p>
<p>- Година след ареста на Алексей в Тетевен дойдоха няколко души от ДАНС. Някой им беше казал, че сме имали навремето проблеми при разделянето на фирмата. Казах им, че на практика не съм имал никакви противоречия освен дрязгите с Топалов. Те обаче ми казаха: „Ти трябва да помогнеш. Да дойдеш и да дадеш показания!”, и ме докараха в София. Трябваше да дам показания направо в ДАНС, като искам да подчертая, че аз лично не съм имал такова желание. Знаете обаче как е, когато властта ти почука на вратата - трудно е да откажеш. Когато отидох в ДАНС, ми бе казано, че трябва да разкажа всичко, което знам за Алексей Петров, и ми бяха зададени много въпроси, свързани с Жоро Цветанов (основен свидетел по делото срещу Алексей Петров). Аз го познавам от години, работеше в Първа частна банка. Каквото знаех, им разказах.</p>
<p>Трябва да кажа, че в ДАНС се държаха доста нормално и прилично, за разлика от прокуратурата и Националната следствена служба. В нея ме посрещна лично шефът Бойко Найденов, който беше и зам.-главен прокурор. Бях прехвърлен към прокурор Момчев. Разпитваха ме два пъти, но направиха доста опити показанията ми да звучат по определен начин, който ги устройваше.</p>
<p>Когато поисках да прочета протокола от показанията си, се оказа, че не мога, поради простата причина, че си бях забравил очилата, и помолих прокурор Костов, който записваше лично показанията ми, да ми даде неговите очила. А той ми отговори: „Сега какво толкова ще четеш? Очилата са ми много скъпи и не мога да ти ги дам”.</p>
<p><strong>- Какво всъщност искаха от вас?</strong></p>
<p>- Доколкото схванах, искаха от мен показания във връзка с ходенето ни с Алексей Петров до Швейцария, които да могат да бъдат вкарани в някаква тяхна схема за пране на пари. Само че както ви казах, такова нещо въобще не е имало. Контактите ни в Швейцария бяха напълно ясни, легитимни, и то с една от най-престижните застрахователни институции там. Парите, които сме получавали от тяхното застрахователно дружество, са документирани. Опитаха се да намесят и фирмата на брата на Алексей, която се занимава с производство на сирене и кашкавал. За тях бях внесъл три ТИР-а със сухо мляко, разбира се, пак с изрядни документи, така че нищо нередно там няма, камо ли да се говори за пране на пари.</p>
<p>Те искаха да представя нещата така, че не е имало сделка, а сме „прали” едни пари и че чрез тези изпрани пари са подсигурени процентите за участието в капитала на застрахователното дружество „Левски Спартак”. Те бъркаха понятия и смесваха фирми напълно произволно. Бъркаха моята „Екодринк” с „Екобалкан” на Огнян Петров, брата на Алексей. Въпреки че и двете са на територията на Тетевен, те нямат нищо общо помежду си и имат съвсем различен предмет на дейност.</p>
<p>Другото, за което много ме натискаше прокурор Момчев, беше да кажа, че Жоро Цветанов е бил пребит от Алексей. Е да де, но как да кажа, като не съм видял и не знам да има такова нещо?! Предполагам, че са имали някакви караници, защото, когато трябваше да се съберат пари за дружеството, Жоро Цветанов се беше покрил, а той трябваше да осигури някакви средства. Не съм чул обаче да се е стигало до ексцесии.</p>
<p><strong>- Казахте ми, че сте бивш бизнесмен, тъй като днес сте фалирал. Заради Алексей Петров ли стана това?</strong></p>
<p>- Не, и точно затова се възмущавам, защото, след като се разделихме с Алексей, много по-късно станах жертва на т.нар. „бели якички”, хора, които ми взеха бизнеса с измама, излъгаха ме, докараха ме до фалит. Жена ми се разболя от рак и през 2007-а почина на 48-годишна възраст.</p>
<p>Историята за моя фалит е отделна драма, с която няма да ви занимавам. Само ще кажа, че докато работехме с Алексей Петров, той помагаше и на болницата в града, и на училището в Тетевен. Днес не гонят истинските мафиоти като онези, които ме разориха, а се опитват него да изкарат мутра. Ето защо не можах да излъжа в съда и искам това да се знае и от вашите читатели, колкото и разочаровани да са прокурорите Милко Момчев и Светлозар Костов.</p>
<p><em>Интервюто е публикувано във в. "Галерия"</em></p>
