Проверка онлайн с ЕГН е злоупотреба с лични данни, МВР вече ще знае и политическите ни убеждения

<p>Това са &quot;България без цензура&quot;, &quot;Българска демократична общност&quot;, Партия на българските комунисти и Национал-демократичната партия, &quot;Коалиция обединени демократи&quot; и &quot;Зелена партия&quot;.</p> <p>Проверка в сайта на ЦИК показва, че хора, които никога не са полагали подпис за която и да е политическа сила, фигурират в списъците.&nbsp;</p> <p>В социалните мрежи тревога вдигнаха самите потребители, чиито данни са били използвани.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35643_D7TvSxihuFXyQUPG8xyoRbhJMq113J.jpg" style="height:434px; width:600px" />Проверка в системата показва, че гражданин с инициали М. Т. Х. и ЕГН 1111111111 присъства на шест позиции в подписката на &bdquo;Атака&quot;.&nbsp;</p> <p>В подписката на Реформаторския блок пък фигурира гражданин с инициали Б. Ч. Н. и ЕГН 2222222222. Оказва се, че много граждани са открили името си в дадена подписка, а не са си дали подписа за това.</p> <p>Пример за това е Николай Банев, който е съпруг на независимия кандидат Евгения Банева и фигурира в подписката на Съюза на комунистите в България. Той обаче отрече да се е подписвал и обяви, че ще търси правата си .</p> <p>Проверка показва още, че лидерът на БСП Сергей Станишев не фигурира в нито един списък, но Бойко Борисов от ГЕРБ първи се е подписал на първа страница в партийната подписка.</p> <p>Потребители във Фейсбук и Туитър продължават да проверяват в сайта на ЦИК по ЕГН.&nbsp;</p> <p>Създаването на документи с невярно съдържание и фалшифицирането на подписи се наказва с лишаване от свобода до 3 години, сочи справка в Наказателния кодекс:</p> <p><strong>Чл. 308. (1) Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години.</strong></p> <p><strong>Чл. 315. (1) Който състави документ, като попълни лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответства на волята на подписалия, се наказва съобразно с различията в чл. 308 и 309 .</strong></p> <p><strong>(2) Съобразно със същите различия се наказва и онзи, който чрез измама склони другиго да подпише документ със съдържание, което не съответства на волята на подписалия.</strong></p> <p>Ако открием злоупотреба с лични данни в подадените списъци от партиите и коалициите за евровота, трябва да подадем жалба към Комисята за защита на личните данни или прокуратурата, уточниха от ЦИК. Сигнали могат да се подават и по електронен път, ако имате електронен подпис. На електронната поща на ЦИК са постъпили около 50 сигнала за злоупотреба с лични данни на граждани.</p> <p>От комисията уточниха, че след като партиите внесат подписите за евровота, те се изпращат в Главна дирекция &quot;Гражданска регистрация и административно обслужване&quot; (ГРАО). Там проверяват дали името и ЕГН-то съответстват, но не и дали личните данни са сложени със съгласието на съответния подписал се.</p> <p><strong><span style="font-family:verdana,geneva,sans-serif; font-size:12.800000190734863px">Дали от някоя партия не са ви присвоили личните данни и подписа Ви може да видите <a href="https://www.cik.bg/reg_podpiski">тук</a></span></strong></p> <p>&quot;Всеки един от избирателите, които се е подписал, или има съмнение за това, без да го е направил, трябва да направи проверка на нашата страница&quot;, заяви и говорителят на ЦИК Александър Андреев.</p> <p>&quot;Органите, които следва да бъдат сезирани са различни и ЦИК няма тези компетенции. Едната възможност е да се обърнат към Комисията за защита на личните данни. Другата възможност е да се сигнализира прокуратурата&quot;, обясни Андреев.</p> <p>Оказва се, че въпреки че дадена партия е използвала крадени данни и подписи, тя ще бъде допусната до избори, щом има необходимия брой.</p> <p>&quot;Новата функционалност на сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК), която дава възможност да направим проверка с ЕГН, е безпрецедентен политически маркетинг и злоупотреба с лични данни&quot;, обясниха специалисти в областта на защитата на личните данни.</p> <p>&quot;Възможността за справка създава предпоставки за злоупотреба с т. нар. чувствителни лични данни и от друга страна стимулира корпоративния вот - всеки работодател може да се информира за политическите възгледи на работниците си&quot;, каза адвокат Александър Кашъмов от Програма &bdquo;Достъп до информация&quot;.</p> <p>&bdquo;МВР пък разполага с ЕГН-тата на всички граждани, така може да добави към профилите на хората и политическите им убеждения&quot;, продължи той.</p> <p>&bdquo;Не е съвсем ясно защо трябва да е в електронен вид, при положение че хората се подписват на хартия - после тези бази данни могат да се прехвърлят лесно на партии или на търговски предприятия, например&quot;, обясни юристът.</p> <p>Чрез новата опция на сайта всеки може да се рови и да проверява по ЕНГ какви са политическите убеждения на неговите познати.</p> <p>Функционалността противоречи на два нормативни акта - от 2001 г. ЕГН-тата са премахнати от избирателните списъци, а със Закона за защита на личните данни от 2002 г. се забранява достъпа до такива данни.</p> <p>ЦИК обаче го осигурява.</p> <p>&quot;Към момента имаме един случай, само за търговско дружество - с цел директен маркетинг и предлагане на друга услуга. За такъв политически маркетинг досега не е имало сигнали, но все пак функционалността е от вчера&quot;, каза от своя страна председателят на Комисията за защита на личните данни Венета Шопова.</p> <p>Дали подписът е положен от конкретно лице не е в правомощията нито на ЦИК, нито на ГРАО, обясни говорителят на ЦИК Камелия Нейкова пред БНТ по повод сигналите на граждани за слоупотреба с личните им данни.</p> <p>&quot;След като гражданите сезират компетентния орган, тогава може да се провери дали има злоупотреба. Днес работна група от членове на ЦИК ще разгледа всеки един сигнал и ще бъде препратен незабавно към съответния орган. Ако има нарушение, лицето, което е в списъка на дадена партия, не трябва да бъде взето предвид&quot;, уточни Нейкова.</p> <p>При доказана злоупотреба с лични данни санкциите са в най-високите граници на административна отговорност от 10 до 100 хиляди лева. В някои случаи обаче не се налагат санкции, а се издава задължително предписание да се прекрати определено действие.</p> <p>Днес депутатите се събират на извънредно заседание в парламента, на което ще изберат и ново ръководство на комисията за защита на личните данни.</p> <p><br /> &nbsp;</p>