- 10 Sep 2020
- 51
- 2
Бележка от редакцията. Публикуваме писмото на Петър Стоянов-Сумиста, което получихме преди няколко дни. В него се излагат някои основни противоречия в свидетелските показания на основни свидетели по така нареченото дело “Килъри”. В поредица от статии, публикувани във в. “Галерия” и сайта “Гласове”, сме разглеждали подробно този скандален процес, по който на две инстанции Петър Стоянов, Георги Вълев и Васил Костов получиха доживотни присъди без никакви сериозни доказателства, след сериозни процесуални нарушения и явен натиск от страна на изпълнителната власт по време на управлението на ГЕРБ. Поради тази причина сега няма да припомняме основните факти по делото. Ще отбележим само, че то е образец за скандалния начин, по който прокуратурата в България често гради обвиненията си, а когато съдът взема нейната страна, абсурдните решения, които разрушават човешки съдби, а не раздават справедливост, са често срещано явление. Става дума за свидетелските показания на криминално проявени лица, които са принуждавани от прокурори и съдии да лъжат по определени дела, като в замяна им се опрощават провинения, прекратяват се дела срещу тях и им се подарява незаслужена свобода. Много често едни и същи хора биват ползвани от обвинението по няколко различни дела, а техните показания в повечето случаи се оказват решаващи за изхода на даден процес. Както вече казахме, присъдите по „Килърите” са произнесени предимно въз основа на свидетелски показания, при които липсва всякаква конкретика и точност и които явно са диктувани от следователи и прокурори. Предстои гледане на делото на трета инстанция в Касационния съд, който вече веднъж го върна на Варненския апелативен заради сериозни пропуски по изготвянето на жалбите и протеста срещу присъдите. Те бяха произнесени на 27 февруари 2014г, но делото все още не е стигнало до трета инстанция, а обвиняевите вече четвърта година са зад решетките без сериозни доводи, че въобще са извършили престъпления и, че могат пак да ги извършат и без окончателно произнесена присъда. Очевидци на процеса във Варна твърдят, че председателят, който е ръководил делото на втора инстанция въобще не го е чел, което си личало от сериозни пропуски на магистрата за основни факти и показания, както и очевидно незнание на имената на подсъдими и свидетели, демонстрирано от съдията. Нека повторим - от четири години подсъдимите по това дело са в затвора с изключение на Петър Атмаджов и Райчо Стойнев, които бяха оправдани по някои от делата срещу тях. В писмото си Петър Стоянов описва някои основни противоречия на показанията срещу него, цитирани от папките по самото дело. Надяваме се с тези публикации да предизвикаме обществен интерес към процеса, който не слизаше от първите страници на вестниците и водещите новини на телевизиите, когато това бе удобно на Цветан Цветанов, Бойко Борисов и ГЕРБ, и към абсурдите, за които днес почти никой не говори. Ето и съдържанието на писмото:
<p>Изминаха 4 години, откакто се случи най-драматичният обрат в моя живот. След първоначалния шок, който преживях, започна моята борба за справедливост. Четири години се опитвам да докажа на определена и предубедена група от съдии и прокурори, че не съм „камила”.</p>
<p>Въпреки че за обществото аз съм известна личност и познат като шампион, бях очернен от тази клика около бившия вътрешен министър Цв. Цветанов. Изведнъж се оказа, че имам престъпна групировка зад гърба си, че съм най-лошият човек в държавата, превърнал убийствата в бизнес начинания с твърда тарифа. </p>
<p>Истинското ми лице, видите ли, било по-черно от това на дявола. </p>
<p>Започнах бавно, постепенно и методично да събирам доказателства, които опровергават и разбиват на пух и прах лъжите и внушенията на прокуратурата. Забележете, при условие че бях в ареста, достъпът до мен беше ограничен и забранен, поставен в изолация успях заедно с хората, които държат на мен, да съберем достатъчно доказателства, и писмени и веществени, които по безспорен и неопровержим начин обезличават и правят несъстоятелна цялата обвинителна теза.</p>
<p>Уви, за мое съжаление и учудване, съдът зае позицията на прокуратурата, ако беше само това, добре, ами нещо повече – взе да доизгражда обвиненията, измисля, добавя нови факти, манипулира доказателства. Като за последното има ярък пример, когато в съда се появи документ и справка, която ние с моя адвокат още преди да поискаме, беше вече при тях. По надлежен и безспорен начин се доказа, че справката е дошла в деня, в който ние правим искане за нея. Съдът, смутен, не можа да ни обясни, ами го претупа и изобщо не го споменава, нито в мотиви, нито никъде, но за тяхно съжаление всички следи остават, колкото и да се опитват да ги заметат. </p>
<p>По време на целия процес „съдът” се опитваше да закрепи „разрушената къщичка” на прокуратурата. Или казано с по-прости думи, прокуратурата лъже и маже, а пък съдът доразмазва в нерушима симбиоза. Дори и си добавя нови факти и обстоятелства, които са далеч от истината.</p>
<p>Мълчах през последните месеци с надеждата най-накрая делото да отиде в София и да бъде разгледано от Върховните съдии, но съдът във Варна до такава степен оплеска делото, че престоят ми в затвора не е ясно кога ще свърши.</p>
<p>Представете си, съдът не можа и не знае как да окомплектова делото и да го изпрати във ВКС – „Разпореждане от 19.06.2014 г.-гр. София”. </p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42308_QXp2bYObCqbKOxo5IY5yX6h3gSLNVl.jpg" /></p>
<p> </p>
<p>През изминалите години се нагледах на какво ли не, но такова безпрецедентно погазване на закона не бях срещал. За да не бъда голословен, аз се научих през тези 4 години да подкрепям моите твърдения с неопровержими факти. Ще ви покажа как и по какъв начин съдът изменя, добавя и внушава неистини чрез твърденията си в мотивите си към делото. Как подкрепя откровени лъжци, т.нар. „свидетели”, Боян Джамалов, Лозан Цеков, Георги Петков.</p>
<p>За тях се знае, че са тинята на обществото. Хора без образование, без трудов стаж, с досиета по-големи от тях, осъдени престъпници. За тях моралната категория, наречена съвест, е толкова далечна, непонятна и непозната, че се превърнаха в символ на лъжесвидетелстване или както се изрази един професор по право, лозанцековщина.</p>
<p>Оставям на всички вас да си направите изводите сами, аз само ще извадя техни цитати от делото и как след това ги отричат, изменят се на 180 градуса, само и само прокуратурата да ги нагоди към измислените от нея срещи и обстоятелства около тях.</p>
<p>Ако не беше толкова трагично, би било смешно, но уви, за съжаление, когато се унищожават човешки съдби, няма как да е смешно. </p>
<p>Ще извадя един от персонажите, т.нар. свидетел на обвинението <strong>Лозан Цеков</strong></p>
<p>Лозан Цеков работи при мен като шофьор. Той няма преки впечатления от моята работа. Информацията той е добивал, разпитвайки моите шофьори, когато се е случвало да се засече с тях. Бивш крадец на автомобили (има дела за това) и наркозависим (разбрах впоследствие). </p>
<p>В обв. акт прокуратурата твърди, че през есента на 2009 г. съм изпратил Л. Цеков до гр. Луковит, за да вземе един плик (<strong>пощенски, после стана А-4)</strong>, в който имало 10 000 лв., и това според прокуратурата били парите от втория транш за убийствата на Р. Рачев и П. Лупов. <strong>Това, че тези пари били част от сумата за убийства, не го казва никой в делото. </strong></p>
<p><strong>Няма свидетелски показания или други преки или косвени доказателства, които да дават право на прокуратурата да твърди такова нещо</strong>. Просто има убийства, значи трябва да има плащане и трябва да ги свържем с П. Стоянов. И прокуратурата в ролята на автор на криминални романи си ги измисля.</p>
<p> </p>
<p><strong>О Б В И Н И Т Е Л Е Н А К Т</strong></p>
<p>по описа на ОД на МВР-Шумен</p>
<p><em>стр. 43</em></p>
<p><em>„... На неустановена дата през месец </em><u><strong><em>септември 2009 го</em></strong></u><strong><em>д</em></strong><em>., съгласно предварителна уговорка между обвиняемия Петър Стоянов и обвиняемия Георги Вълев, </em><strong><em>във </em></strong><span style="font-size:14px"><strong><em>фоайето</em></strong></span><strong><em> на хотел „Дипломат плаза” в град Луковит</em></strong><em> се състояла среща между обвиняемия Петър Атмаджов и свидетеля Лозан Цеков. На тази среща Атмажов предал на свидетеля Цеков дадения му от Вълев плик с поставени в него 10 000 лева, представляващи част от дължимата от Вълев парична сума за поръчаните убийства на Рачев и Лупов, с поръка пликът да се предаде на Петър Стоянов. След като взел предадения му от Атмаджов плик с пари, свидетелят Цеков се отправил към град София и в кафе „Куатро” го предал на обвиняемия Стоянов. Обвиняемият отворил плика и извадил от него 500 лева, които дал на Цеков </em><strong><em>като възнаграждение за извършената доставка</em></strong><span style="font-size:14px"><strong><em>....”</em></strong></span></p>
<p> </p>
<p>Вижте сега какво казва същият т.нар. свидетел за гореописаното твърдение на прокуратурата по време на съдебно заседание от <strong>30.06.2011 г. пред Шуменския окръжен съд</strong>: </p>
<p> </p>
<p><strong>„Протокол за разпит на св. Лозан Цеков от съдебно заседание </strong></p>
<p><u><em>30.06.2011</em></u></p>
<p><em>Ходил съм и сам, </em><strong><em>било е 2008 г септември началото</em></strong><em>, </em><strong><em>тъй като бях поискал една седмица почивка</em></strong><em>. Началото на седмицата се обадих по телефона на Петър Стоянов </em><strong><em>ако е възможно да ми даде част от заплатата</em></strong><em>, тъй като ще почивам. Той каза добре, ела ще ти дам. Като отидох той ми каза, че трябва да отида в хотела в Луковит и да изчакам някакъв човек, който е на Жоро приближен и ще ми донесе пари. И като се върна и му ги дам, той ще ми даде от заплатата част. Тръгнах за Луковит, като пристигнах там нямаше никой още. И тъй като той ми каза, че човека е с някакъв стар модел БМВ, и тъй като ми каза, че е приближен на Жоро предполагах, че автомобила ще е с Велико търновска регистрация, тъй като Жоро е от В. Търново. Изчаках известно време. Дойде БМВ автомобил, както предположих В. Търновска регистрация. Дойде възрастен човек около 50 г, слаб, висок, аз го попитах дали е той е човека който чакам на Жоро. Той каза да. </em><strong><em>Не слезе от автомобила</em></strong><em>. Беше с някаква жена. Предполагам, че е била жена му. Даде ми плика. В плика имаше доста пари. Банкноти по 20, 50, 100 лева. При което аз си тръгнах. Бях с личния си автомобил. Запалих автомобила си и се върнах в София. Обадих се на Петър, каза ми къде, </em><strong><em>дадох му плика от който той ми даде част от заплатата</em></strong><em>. И аз си тръгнах. Според сумата беше доста голяма, над 5000 лева е била според мен. Не мога да си спомня на мен колко пари ми е дал</em><strong><em>. Част от заплатата е било</em></strong><em>. Може и 400 лева да е било. Между 300 и 500 лева е било...”</em></p>
<p> </p>
<p>Забележете обаче какво казва 7 (седем) месеца преди това на разпит пред прокуратурата, когато би трябвало да присъствам и аз, но прокурорката го разпитва все едно по друго дело, за да може да си го нагодят към обвинителната теза. </p>
<p> </p>
<p>Разпит на свидетел от 20.01.2011 г.</p>
<p><em>„... В началото на </em><strong><em>м. септември 2009 г</em></strong><em> Петър Стоянов ме изпрати до Луковит да взема едни пари</em><strong><em>... Сигурен съм, че това стана в началото на септември, защото бяхме на Варна и предстоеше детето да тръгва на училище. </em></strong><em>Затова ние се прибрахме на първи септември, за да има време да приготвим детето за училище.... ” </em></p>
<p> </p>
<p>И тъй като свидетелят тотално се обърка в лъжите си (<strong>вижте разликата, един път е в отпуска, друг път се е връщал от Варна), </strong>съдът (Шуменски окръжен съд) веднага му се притичва на помощ и приобщава разпита му към делото </p>
<p>Другият участник в така измислената среща тотално опровергава лъжесвидетеля Л. Цеков и казва, че такава среща никога не се е състояла по това време и с такъв човек. Той попита съда изглежда ли им нормално да предава пари на непознат, без дори да му има номера на телефона. Вижте Шуменският окръжен съд на кого обаче дава вяра!!!</p>
<p> </p>
<p><strong>МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 303 / 11 г. на ШОС</strong></p>
<p>Стр. 32-33</p>
<p><em>„... В началото </em><strong><em>на м. септември 2009 г. </em></strong><em>подс. Стоянов изпратил св. Лозан Цеков в гр. Луковит, да се срещне с човек изпратен от подс. Вълев, който да му предаде пари. Обяснил, че човека щял да дойде със стар модел БМВ. Св. Цеков пристигнал в гр. Луковит с управляван от него лек автомобил АУДИ бял на цвят </em><strong><em>и пред хотел „Дипломат Плаза”</em></strong><em> се срещнал с подс. Атмаджов, който пристигнал с лек автомобил БМВ 730. С подс. Атмаджов в автомобила пътува и жена. Подс. Атмаджов предал на св. Цеков плик, след което двамата се разделили. Св. Цеков видял, че в плика имало банкноти от по 20, 50 и 100 лв. В плика имало между 5 000 и 10 000 лв. Върнал се в гр. София и предал плика на подс. Стоянов...”</em></p>
<p> </p>
<p>Интересното в случая е, че Шуменският окръжен съд оправда Петър Атмаджов (участника в срещата) по всички обвинения за помагачество към убийства, което автоматично изключва П. Атмаджов да е предавал пари за убийства. Аз пък съм осъден и ми казват, че това били парите за убийствата, които съм получил. </p>
<p>Ще цитирам и мотивите на Апелативен съд-Варна, където съдът се опитва да закрепи лъжите на свидетеля и да потвърди версията на прокуратурата и Шуменския окръжен съд относно тази среща, състояла се единствено в главата на прокурорката Ася Петрова .</p>
<p><strong><em>Между другото свидетелят Л. Цеков заявява, че не знае за какво са тези пари, не знае и колко са, но въпреки това вижте какво се твърди....</em></strong></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p>МОТИВИ 194-13 Варна</p>
<p> </p>
<p>Стр. 86 </p>
<p><strong><em>„... В началото на м. септември 2009 г.</em></strong><em> подс. Стоянов изпратил св. Лозан Цеков в гр. Луковит, да се срещне с човек изпратен от подс. Вълев, който да му предаде пари. Обяснил, че човека щял да дойде със стар модел БМВ. Св. Цеков пристигнал в гр. Луковит с управляван от него лек автомобил АУДИ бял на цвят и </em><strong><em>пред хотел „Дипломат Плаза</em></strong><em>” и се срещнал с подс. Атмаджов, който пристигнал с лек автомобил БМВ 730. С подс. Атмаджов в автомобила пътувала и жена. Той предал на св. Цеков </em><span style="font-size:14px"><strong><em>голям пощенски</em></strong></span><strong><em> незапечатан плик</em></strong><em>, след което двамата се разделили. Св. Цеков видял, че в плика имало банкноти от по 20, 50 и 100 лв., при което преценил, че в плика има </em><strong><em>между 5 000 и 10 000 лв</em></strong><em>. След като се върнал се в гр. София, той предал плика на подс. Стоянов...”</em></p>
<p> </p>
<p>Сега бих искал да ви обясня защо така жонглират в делото без никаква конкретика за дати, места, времеви периоди. Причината е, че по този начин те чакат какво ще кажа аз и като не ми казват конкретен ден и място, аз няма как да се защитя.</p>
<p>Всички дати в делото са разтегливи, единствените твърди дати са тези за извършените убийства и побоища, <strong>но тъй като не е заловен и не е изяснен нито един извършител</strong> по безспорен и категоричен начин, всичко е на <strong>„неизвестна дата”, „неизвестен извършител, „неизвестна сума пари” и др. </strong></p>
<p>В началото, когато Л. Цеков разказва, че през <strong>2008 г. </strong>е ходил до Луковит и е взел едни пари, <strong>прокурорското твърдение е, че това била сумата за побоя и палежа на автомобила</strong> на адвокат Петър Лупов. <strong>Към средата на процеса прокуратурата разбира, че есента на 2008 г. септември аз съм бил в САЩ, където спечелих US OPEN,</strong> и рязко сменя подхода. Вече парите били за убийствата и било 2009 г., но свидетелят е запаметил първата версия и си я разказва. За мен беше абсурдно да се оправдавам при такива откровени лъжи, но въпреки това аз само показах за същия период, че активно съм пътувал във връзка със спортни прояви и не си спомням да съм изпращал Л. Цеков при когото и да било. Забележете как според прокуратурата съм извадил и дал пари от същия плик. Това действие се повтаря и при другата среща, на която „съм взел 60 000 лв. за убийства” и съм извадил от плика и съм дал на Боян Джамалов пак 500 лв. За този случай и какви еквилибристики предприеха там прокуратурата и съдът, ще ви разкажа в следваща история. </p>
<p> </p>
<p>Реших да извадя и покажа на обществеността за каква демагогия, за какъв скалъпен процес става въпрос. Имам намерение да извадя на показ разпитите на останалите основни свидетели, за да види обществото за какъв мракобесен процес става въпрос, който би могъл да бъде сравнен с най-големите поръчкови дела в историята на българското правосъдие. Сигурен съм, че това дело ще влезе в учебниците като пример за политическа корупция в най-големи размери. Моята работа е да го извадя и покажа пред света. </p>
<p>Този фрагмент от делото, който показах пред вас, е още един нагледен пример за моите думи. Бях принуден да се защитавам от лъжите на прокуратурата, полицията, съда. И когато аз ги оборвах, те отново твърдяха, че бялото е черно, просто трябва да изгася лампата. </p>
<p>Делото беше използвано като опорна точка на една компрометирана партия, която се кани отново да ни управлява. Именно заради това натискът от изпълнителната власт върху съда беше чудовищен. Стигна се дотам съдя Димчо Луков от Шуменския окръжен съд да бъде възнаграждаван за изпълнената поръчка да ме осъди с назначение на сина му и съпругата му с протекцията на Цветан Цветанов на работа в държавни агенции и учреждения. </p>
<p>Ще продължа да бия камбаната и да ви показвам безобразията, сторени от съдебната и изпълнителната власт в това дело. </p>
<p> </p>
<p>19.09.2014 г. Поздрави, Петър Стоянов</p>
<p> </p>
<p> </p>
