Нова вълна мигранти напуска Ирак с копнеж по Европа

 Багдад.

Като продава колата си за $4600 и някои от бижутата на жена си и като напълва смартфона си със снимки на петте си деца, всичко, което остава на Хайдер Абдела, е да се сбогува.

„От вчера до днес не спираме да плачем“ – казва той.

Майка му седнала на дивана до него, ридаейки. „Той никога не ме е напускал преди – от детството си досега – казва тя – Как да понеса неговото отпътуване?“

Г-н Абдела, на 42, е полицай и никога не е напускал Ирак, дори никога не е виждал морето. Но миналата седмица той се качва на самолета към Истанбул, а оттам се отправя към Измир. Ден по-късно той е вече на трафикантска лодка към Гърция, плачейки и молейки се пред снимките на членовете на семейството си, които е оставил в Багдад. През уикенда успял да им се обади и да им каже, че е добре и че вече е на път към Германия.

Окуражени от вълната медийно внимание и разкази, в които се разкриват съдбите на негови съграждани и на други бежанци от Сирия, които искат да стигнат до сърцето на Европа, много иракчани виждат шанс и за себе си да се измъкнат.

Техните основания да се махнат са различни. Някои, като господин Абдела, които твърдят, че са заплашени от милициите, се страхуват за живота си. Други бягат от зони, контролирани от милициите на "Ислямска държава". Но мнозина цял живот са живели в Багдад и просто искат да приключат с непосилните икономически несгоди, които са резултат от финансовата криза, доведена от постоянния спад в цените на горивата.

След години на насилие, агресия и неизпълнени обещания за идването на демокация, дадени от корумпиран политически елит, иракчаните, които са удържали на това да напуснат по време на предишни кризи, сега се понасят с вълната новите емигранти, преселение, което още повече заплашва бъдещата единност на държава, която и без това е заплашена от милициите на "Ислямска държава".

„Прекарах целия си живот в Ирак в мъка“ – казва Халил Хюсеин, жител на Багдад, чиито роднини са се установили в Европа. Той казва, че скоро ще се присъедини към тях и за да си набави пари, е продал шевната машина на жена си, кухненското оборудване и климатика. „Няма вече никаква надежда – казва той – искам просто да се отърва от Ирак.“

Полетът на мигрантите представлява малко парченце от хуманитарната катастрофа, която се разпростира из Ирак, където около 3,1 млн. души са напуснали местата, където са живели до този момент. Международната организация по миграция е записала над 6 хиляди случая на иракчани, които пристигат с лодки в Гърция или Италия, което е петкратно увеличение спрямо предходната година. Но това е само една малка частица от броя на иракчаните, които поемат на път, защото повечето се стараят да не бъдат официално регистрирани, когато пристигнат в Гърция. Само от средата на август досега поне 250 иракчани са успели да достигнат до гръцките острови, съобщава в Багдад гръцкият евродипломат Константинос Вардакис в интервю. За да бъдат задоволени нарастващите нужди, Iraqi Airways добавят още два полета между Истанбул и Багдад.

В последните седмици феноменът се превръща в лавина, като иракчаните проследяват мигрантите чрез платформите за размяна на съобщения като Viber и WhatsApp и научават за тези, които вече благополучно са достигнали Германия, където канцлерът Ангела Меркел обяви, че мигрантите са добре дошли и за тях тя е истински герой. Историите, които иракчаните чуват от роднини, достигнали до Европа, са често пълни с еуфория и обещания за огромни възможности.

„Когато попаднеш в Европа, към те б се отнасят добре, дават ти къща, дават ти пари, грижат се за здравето ти“ – казва 37-годишният Али Хатам Джасим, чийто брат вече е пристигнал в Белгия. „Имаме толкова приятели там и те ни разказват колко хубав е животът им.“

Това, че в преселението участват толкова много млади хора, предизвиква вниманието на официалните власти, които са излезли с прокламация, която ги призовава да остават в страната си заради патриотизъм и дълг към нея по време на война.

На последната петъчна молитва в свещения шиитски град Кербала, представител на меликия аятолах Али ал Систани, върховен шиитски проповедник, каза: „Ние призоваваме младите, които са разочаровани от сегашната ситуация, да преосмислят своето отношение и да мислят за страната си и за хората й и да проявят повече търпение. Те трябва да обърнат взор към мъжете, които се присъединяват към въоръжените сили, към доброволците и към воините от племената, които жертват живота си, като се сражават с терористите на различни фронтове и умират в името на опазването на страната си и нейната вяра“.

За почти четири десетилетия, откак Уади ал Уали притежава туроператорска фирма – „Иракско-египетска туристическа компания“ на ул. „Садоун“ в централен Багдад, по броя на еднопосочните билети, които е продавал, лично е проследил модела на поведение и размерите на травмата, които войната е нанесла.

За 70-те години, които в Ирак се определят като кратка златна ера, той разказва: „Младите хора не мислеха да напускат Ирак, защото, когато завършваха училище, те веднага намираха работа и дом. Можеха да имат бъдеще“.

През 80-те години започва дълга война с Иран и много от младите хора напускат, за да избегнат военна служба. От 90-те години икономическите санкции, наложени от САЩ, съсипват развитието на обществото, като принуждават повечето иракчани да мечтаят за живот къде да е другаде.

„През 90-те години животът бе унищожен – казва той – повечето хора живееха с планове как да напуснат Ирак.“

Военната инвазия на САЩ през 2003 г. връща много от емигрантите. Те пристигат пълни с надежда, че ще се появи ново бъдеще за един нов Ирак, но само за да напуснат отново страната, която преминава в гражданска война. Сега дори и тези, които са останали по време на всички тези процеси най-накрая също са решили да напуснат. И някои, които се завърнаха през последните години, много от които бяха изгонени от Сирия към Ирак в търсене на спасение, също се готвят да отпътуват.

Аднан ал Азави, на 45 години, живее в Дамаск от 2004 до 2011 година и после се връща в Багдад. Наскоро е изпратил семейството си на мигрантско пътуване и те са се установили вече в Белгия. Надява се скоро да се присъедини към тях.

Засега той ползва Viber, за да общува със семейството си в Белгия, а те все още живеят в лагер за бежанци.

Храната им понякога е странна. Семейството му изпраща снимки на това, с което ги хранят. На една от тях се вижда нещо като камара от лазаня с големи купчини майонеза върху нея. „Това те не го ядат – казва той – нямат представа какво е.“

Той им изпраща снимки на техните любими иракски ястия, за да ги накара „да му завиждат“.

В един от последните дни трима приятели около 20-те си купуват билети за Турция на автогара в горната част на Мансур. Един от тях, 28-годишният Хатам Джабар, вади от чантата на рамото си лична карта, издадена през 2008 година от американската армия, и казва, че е бил боец за „Синовете на Ирак“, създадени по американска програма, която довежда сунитските воини в правителството, за да подпомогнат борбата срещу "Ал Кайда" – предшественика на "Ислямска държава".

„Нищо не може да ме натъжи заради заминаването ми – казва той, – тук нищо човешко не остана.“

Хатам казва още, че се надява неговото пътуване да не свършва в Европа, а в САЩ, където по думите му „дори кучетата живеят добре“. Той пояснява какво е имал предвид, като разказва историята на свой иракски приятел, който вече живее в САЩ. Приятелят отишъл до супермаркета и оставил кучето си в колата с отворени прозорци. Полицай обаче видял това и му направил остра забележка, че подлага кучето си на риск. „Това значи, че те уважават и кучетата – казва Хатам. – Дори кучетата имат права в Америка!“

Миграционният прочес се е превърнал в нещо като национална грижа, която засенчва не само войната срещу "Ислямска държава", но също продължаващите улични протести, с които се иска пълна политическа промяна и по-добри услуги за населението.

На последния петъчен багдатски протест демонстрантите издигнаха плакати с лика на германския канцлер Ангела Меркел, с които й благодаряха за убежището, предложено на тези, които го търсят. „Бог да ви благослови!“ се чете в един от надписите, докато друг възхвалява Меркел и нарича арабските водачи „мръсни“.

Някои от протестиращите на площад „Тахрир“ в Багдад изглежда са там само за да се видят и да си поговорят. Докато протестират с искания за коренна промяна на живота в страната, повечето всъщност предпочитат да емигрират.

На един от последните протести 45-годишният Тахир Абдулхамид е заобиколен от хора, които крещят срещу корумпираните политици. „Няма милост в Ирак, казва той – чувстваме се, сякаш живеем в джунгла, където силните изяждат слабите“. И допълва: „Ако само имах възможността да напусна страната и достатъчно пари за това, вече щях да съм се махнал!“.

Превод от английски: Лияна Панделиева