- 10 Sep 2020
- 356
- 18
В предишния брой в „Галерия“ бе публикувано разследването на журналиста Велизар Енчев „Тайният живот на Марин Райков“, в което той доказва, че служебният премиер е бил секретен сътрудник на Разузнавателното управление на народната отбрана (РУМНО), вербуван през 1987 г. Това става в годините на неговото влизане в Турската секция на Външно министерство, ръководена от Дончо Пеев. Публикацията предизвика множество отзиви, а Марин Райков публично отрече изнесената информация. Публикуваме продължение от разследването за тайния живот на служебния министър-председател, защото обществото трябва да знае истината за хората, които управляват държавата и от чиито решения зависи животът ни.
<p>След като през 2006 г. Народното събрание прие закона за досиетата, веднага лъснаха двойните му стандарти. Оказа се, че Националната разузнавателна служба (НРС) и служба „Военна информация“ могат да укриват досиета по собствено усмотрение, позовавайки се на чл. 12 и чл. 32. Първият член пази от осветяване заемащите високи длъжности в службите, вторият скрива особено важните за националната сигурност лица.</p>
<p>И започна мръсна търговия с човешки съдби.</p>
<p><strong>Едни ченгета се договориха с ген. Кирчо Киров и ген. Пламен Студенков, които ги укриха</strong></p>
<p>по чл. 12, преназначавайки ги в своите служби. Втората категория са т.нар. тузари - дали с бартер или с пари под масата, дали с протекцията на управляващите, аристократите в ДС и РУМНО си извоюваха привилегията да минат под закрилата на чл. 32.</p>
<p>В края на 2012 г. парламентът премахна чл. 12 и разбрахме, че Росен Плевнелиев е лъгал, когато се кълнеше, че няма да назначава ченгета. Оказа се, че личният избор на президента за нов директор на НРС е служител на ДС. Така бумерангът на досиетата удари и държавния глава. Вторият удар тепърва предстои и надявам се скоро да се случи.</p>
<p>Говоря за служебния премиер, за когото твърдя:</p>
<p><strong>Марин Райков е бил секретен сътрудник</strong></p>
<p>на работилото преди 1989 г. Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО), скрит по чл. 32. Правя това разкритие, защото министър-председателят, който и да е той, няма право на тайна биография. Дори само за три месеца служебният премиер има огромна власт и неограничен достъп до тайните на държавата.</p>
<p>Ако той е зависим от нещо в миналото си, ако наши и чужди служби го държат в подчинение заради стари грехове, неговите действия са заплаха за държавността.</p>
<p>На 20 март т.г. в „Галерия“ излезе мой текст, озаглавен „Служебният премиер е агент с пагони“. Още на следващия ден Райков заяви от първа страница на в. „Преса“: <em>Няма как да съм бил. Този въпрос е като приказката за моето двойно гражданство Аз съм бил два пъти посланик, два пъти зам.-министър, шест пъти съм проверяван от различни състави на Комисията по досиетата и отговорът трябва да се търси там...</em></p>
<p>Забелязвате ли колко дипломатично се изразява Марин Райков?</p>
<p><strong>Той не смее да каже директно: не, никога не съм бил сътрудник на ДС или РУМНО!</strong></p>
<p>Вместо това ни праща за зелен хайвер към Комисията по досиетата, която не може да обяви името на агент, ако той е брониран с чл. 32.</p>
<p>Райков ползва плъзгавия израз „няма как да съм бил“, тъй като си дава сметка, че истината за миналото му е доста по-различна от официално обявената. И ако тя излезе наяве, под въпрос е не само служебното му премиерство, а и честта на Росен Плевнелиев.</p>
<p><img src="/uploads/editor/RAYKOV.jpg" alt="" width="501" height="566" /></p>
<p><em>Марин Райков</em></p>
<p>В първата публикация за тайните на служебния премиер съвършено съзнателно посочих водещия офицер на Райков с инициали.</p>
<p><strong>Дипломатът Георги Юруков се припозна в инициалите Г. Ю. </strong></p>
<p>и направи следното изявление пред „Преса“: Твърденията на Енчев са грозна лъжа, огромна инсинуация. Райков никога не е бил съпричастен към РУМНО и нека Бог да съди клеветниците.</p>
<p>На 22 март Валерия Велева отново интервюира Георги Юруков. Под заглавието „Райков да е работил за службите? Абсурд!“ пенсионираният дипломат защитава на цяла страница чистото минало на Марин Райков и пак отправя клетви към моя милост. Клетвите обаче не са аргумент.</p>
<p>Кой е Георги Юруков, поел ролята на премиерски адвокат? Според официалната визитна картичка той е дългогодишен дипломат. През 1992-ра е уволнен от Външно след синята чистка на Стоян Ганев. От 1994 до 1998 г. е временно управляващ посолството в Белград. Година по-късно - от 1999 до 2002, е посланик в Босна и Херцеговина. Последният му дипломатически пост е в Ниш като генерален консул - от 2006 до 2010 г.</p>
<p>След като изнася разпалена адвокатска пледоария за Марин Райков,</p>
<p><strong>Юруков си позволява брутална лъжа,</strong></p>
<p>поставяща под въпрос цялата му защитна теза. Ето част от диалога между Велева и Юруков, който е пример за откровено лъжесвидетелстване:</p>
<p><em>- Но и вашето име, г-н Юруков, излезе наскоро като сътрудник на службите?</em></p>
<p><em>- Да, обявиха някакъв списък, но заявявам категорично - аз не съм служил дори и военна служба. Освободен съм от военна служба още като студент и имам документ за това. Защо са ме сложили в този списък, не знам. Никога не съм бил нито секретен сътрудник, нито офицер от тези служби. Това е абсолютната истина, кълна ви се! Мислех да пиша до комисията - да ми отговори с какво съм се занимавал, но се отказах. Обидно ми е! Толкова народ съсипаха. Искам вие да ми повярвате. И не защото се впускам да защитавам някого, а защото това е самата истина. Друга истина няма...</em></p>
<p>Хегел казва, че истината винаги е конкретна.</p>
<p>В конкретния случай истината за Георги Юруков е направо убийствена. Тя може да се открие, при това без никакво усилие, в официалните протоколи на Комисията по досиетата.</p>
<p>С решение № 175 от 14 декември 2010 г. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия обявява това досие:</p>
<p><strong>Три имена: Георги Дойчев Юруков</strong></p>
<p>Дата на раждане: 10.09.1941 г.</p>
<p>Място на раждане: гр. София</p>
<p>Качество: Щатен служител</p>
<p>Структури, в които е работил: РУ-ГЩ</p>
<p>Документи, свързани с кариерното му развитие: Със заповед № 09/ 30.09.1969 г. е назначен за мл. оперативен работник; със заповед № 031/ 30.09.1972 г. е преназначен за оперативен работник; със заповед № 023/ 06.10.1973 г. е преназначен за зам. н-к на отдел; със заповед № 024/ 18.08.1975 г. е преназначен за пом. н-к на отдел; със заповед № Р-037/ 08.12.1976 г. е преназначен за ст. пом. н-к на отдел; със заповед № 019/ 19.09.1980 г. е назначен за разузнавач V степен; със заповед № Р-04/ 21.03.1990 г. е преназначен за разузнавач IV степен.</p>
<p><strong><em>Доклад на Служба </em></strong><strong><em>„</em></strong><strong><em>Военна информация</em></strong><strong><em>“</em></strong><strong><em> по чл. 16, ал. 2, т. 2 рег. № 3060/</em></strong><strong><em> </em></strong><strong><em>16.11.2010 г.</em></strong><strong><em></em></strong></p>
<p>Който отрича очевидното и лъже така нагло за собствената си биография, или и изключително непочтен, или е скъсал всякаква връзка с реалността и трябва да се лекува в специализирано заведение.</p>
<p>Казаното по-горе може би звучи грубо. Принуден съм обаче да използвам този остър език и да защитя истината, тъй като Юруков се кълне в своето семейство и проклина други, което може да подведе мнозина и те да му повярват.</p>
<p>Все пак не мога да проумея как щатен служител на РУМНО, започнал работа в тази институция още през 1969-а, смее да твърди, че няма нищо общо с шпионажа и дори да се заклева?</p>
<p><strong>От какво се срамува Юруков?</strong></p>
<p>Ако е вършил работата си почтено и професионално - дали като щатен служител, дали като външен сътрудник - няма основание нито да се страхува, нито да се срамува. От документите е видно, че е щатен служител, а като имаме предвид дългия му стаж в РУМНО, той най-вероятно е с чин „полковник“.</p>
<p>Вече го казах, но ще го повторя: лъжата на Юруков за собствената му биография хвърля тежка сянка върху всичките му твърдения за чистото минало на премиера Райков.</p>
<p>А сега да видим</p>
<p><strong>какви резултати постигна в своето разследване за Марин Райков сайтът „Биволъ“.</strong></p>
<p>Както пише Атанас Чобанов, в рамките на 10 дни той два пъти задава тези въпроси на пресцентъра на Министерския съвет: Колко време е служил г-н Райков към Военното контраразузнаване (ВКР) във Втора армия в Пловдив? Каква е била длъжностната му характеристика там?</p>
<p>Чобанов повдига и друг въпрос: защо Райков отхвърля твърденията за съпричастност към РУМНО, но не отговаря на въпросите за военната му служба?</p>
<p>Според информацията, с която „Биволъ“ разполага, през 1980-1982 г. Марин Райков е бил доброволен сътрудник на ВКР - еквивалент на политическата полиция на ДС в армията. В общи линии целите и задачите на ВКР се свеждат до преследване на инакомислещите. Ако всичко това се потвърди, значи имаме премиер с клеймото на доносник.</p>
<p>С пълно основание Атанас Чобанов поставя нова серия от въпроси: какво е правил Марин Райков през 1980-1982 година?</p>
<p><strong>Ако каже, че е бил в казармата, тогава трябва да обясни къде е служил,</strong></p>
<p>като какъв и с какво се е занимавал? Дали е завършил Школата за запасни офицери в Плевен и дали след това е бил старшина-школник във ВКР отдела в щаба на Втора армия в Пловдив?</p>
<p>Бумерангът на досиетата удари служебния премиер и това е само началото. Марин Райков ни дължи много отговори за миналото си, президентът, който го назначи - също. От тях зависи не само премиерството, но и посланическият му пост в Париж. Защото тайно зависимият политик и дипломат е по-опасен от бездарния.</p>
<p><em>Статията на Велизар Енчев е публикувана във в. "Галерия"</em>.</p>
