- Автор: Майкъл Дейли*
- 10 Sep 2020
- 127
- 5
ЦРУ плаща на майсторите на изтезанията Джеймс Мичъл и Брус Йесен повече от осемдесет милиона долара. Докато те живеят живота на мечтите си, тяхното варварство струва на Щатите още по-скъпо
<p> </p>
<p> </p>
<p>Ще ги наречем домове, издигнати благодарение на изтезания – две луксозни къщи, купени от психолози на ЦРУ, са основната тема в един унищожителен доклад на Сената.</p>
<p>Джеймс Елмър Мичъл и Джон Брус Йесен не са първите американци, които са използвали уотърбординга** и други „силови методи за разпит” срещу нашите врагове.</p>
<p>Но почти със сигурност са единствените, забогатели от подобни деяния.</p>
<p>Постигат това благодарение на широко отхвърляна „вуду наука”, основана на грешно приложените принципи на една програма на ЦРУ, която не допринася почти нищо за американското разузнаване.</p>
<p>И са забогатели много. Комисията по разузнаване на Сената докладва, че през 2006 година те са сключили договор с ЦРУ на стойност над 180 милиона долара.</p>
<p>Управлението отменя сделката три години по-късно, но дотогава двамата психолози са получили осемдесет и един милиона долара. Взели са достатъчно, за да построят домовете на най-лелеяните си мечти.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45748_1BKE6JAbQouE9dXHh78DQ9HNwH3Ja6.jpg" /></p>
<p> </p>
<p>Къщата на Мичъл се намира в щата Флорида. Струва над 880 хиляди долара, с жилищна площ 400 кв.м, четири бани, гараж за три коли, басейн, скъпи климатици и дървен пешеходен път, който води до комбинация между езерен док и белведер.</p>
<p>Имотът на Йесен е разположен на петнадесет акра земя в щата Вашингтон и е оценен на 1 559 900 долара. Къщата е с площ 643 кв.м, има шест спални и осем бани. Снимка от въздуха показва, че разполага и със спа център.</p>
<p>„Гордеем се с работата, която сме вършили за родината си” – заявяват Мичъл и Йесен.</p>
<p>В доклада на Сената пише, че освен тези 81 милиона двамата психолози са договорили с ЦРУ и „споразумение за многогодишен имунитет”, което защитава тях, тяхната фирма, както и нейните служители от всякаква юридическа отговорност, произтичаща от програмата.</p>
<p>„ЦРУ е платило над един милион долара по това споразумение” – пише в доклада.</p>
<p>За сравнение, редица американски военни, използвали метода „уотърбординг” върху филипински бунтовници в началото на ХХ век, са изправени пред военен съд. Повечето са оправдани, тъй като съдът определя, че мъченията са били необходими с оглед създалите се тогава обстоятелства. Но президентът Теодор Рузвелт дава мнението си по този въпрос, като пише върху оправдателната присъда на лейтенант Едуин Хикман:</p>
<p>„Не одобрявам!”.</p>
<p>В лично писмо Рузвелт отбелязва, че филипинците са привикнали да работят във вода и не е сигурно дали са получили трайни травми. Обаче добавя, че „мъченията не са нещо, което трябва да толерираме”.</p>
<p>При един от случаите на Филипините католически свещеник умира, след като три пъти е подложен на уотърбординг. Виновниците дори не стигат до съд въпреки твърдението на военния прокурор Джордж Дейвис, че деянието има характер на „престъпно убийство”.</p>
<p>„Да се опитваш чрез мъчения да изтръгнеш признание или информация от военнопленници е нарушаване на закона и следователно трябва да има процес” – заявява Дейвис.</p>
<p>Министерството на правосъдието в САЩ въпреки това отказва да накаже ръководителя на изтезанията капитан Браунъл. Друг американски военен, капитан Едуин Глен, е обвинен за мъчения над филипинци, които не са завършили със смърт. Той е глобен с петдесет долара, но не е разжалван. Днес вече е генерал.</p>
<p>Щатите обръщат по-голямо внимание на уотърбординга през Втората световна война, когато от него страдат американци. Японски войници са осъдени за изтезания с вода на затворници. Показанията срещу японски войник, осъден на петнадесет години затвор, са следните:</p>
<p>„Брутално малтретираше и измъчваше американски военнопленник, биеше го, риташе го, връзваше го за носилка и изливаше вода в устата и носа му”.</p>
<p>Според правната история на мъченията с вода в американските съдилища съдията Евън Уолак*** представя показанията на американския капитан Чейс Нилсън в друг подобен случай:</p>
<p>„Дознател: Разпитващите заплашиха ли ви, че ще бъдете подложен на мъчения по време на разпитите?</p>
<p>Нилсън: Да, и бях подложен на няколко вида изтезания. Направиха ми това, което те наричаха „водно лечение”.</p>
<p>Дознател: Какво беше усещането, докато изливаха водата? Какво изпитвахте физически?</p>
<p>Нилсън: Имах чувството, че се давя, че съм на границата между живота и смъртта“.</p>
<p>Уолак разказва, че мъчения с вода са използвани от врага и през Корейската война. Той цитира интервю от 1953 година на „Ню Йорк Таймс“ с подполковника от военновъздушните сили на Съединените щати Уилям Харисън:</p>
<p>„Те накланяха главата ми назад, покриваха лицето ми с кърпа и изливаха вода върху нея. Не можех да дишам. Когато припаднех, ме свестяваха и започваха отново”.</p>
<p>В опит да подготвят американските войници да се справят с уотърбординга и с други форми на мъчение военните създават програмата „Оцеляване, отбягване, отпор и бягство”*** (ОООБ).</p>
<p>Подполковник Джеймс „Ник” Роу, който по време на Виетнамската война е бил военнопленник шест години, разказва, че програмата включвала създаването на фалшиви вражески военнопленнически лагери. Инструктори подлагали обучаващите се в лагерите на мъчения, все едно са в ръцете на жесток враг, пренебрегващ Женевската конвенция.</p>
<p>Всеки род войски имал собствен тренировъчен лагер за подготовка срещу мъченията. Във военната авиационна база „Феърчайлд“ във Вашингтон са служили Джеймс Елмър Мичъл и Джон Брус Йесен.</p>
<p>Докторската дисертация на Мичъл е за връзката между начина на хранене, упражненията и хипертонията. Тази на Йесен е за „семейното моделиране” – терапия, при която пациентите извайват фигури на свои роднини. Никой от двамата не изглежда да е имал някакъв опит с обучението на войници или с методите на разпит, но са били напълно квалифицирани за основната си задача в тренировъчния лагер, а именно да следят инструкторите да не се вживяват прекалено в ролята си на мъчители.</p>
<p>В късното лято на 2001 година двамата се пенсионират като подполковници и се насочват към частно предприемачество, което да допълва скромните им пенсии.</p>
<p>После, месец след като Мичъл напуска военновъздушните сили, идва атентатът от 11 септември 2001 година. Двамата с Йесен убеждават зашеметеното и отчаяно ЦРУ, че те са хората, които могат да задвижат нова програма за разпити.</p>
<p>Известно време преди това британските служби нахлуват в дома на заподозрян терорист и намират книга, описана като „наръчник на Ал Кайда”, която съдържа някои основни съвети за съпротива при мъчения.</p>
<p>Мичъл и Йесен предлагат да създадат нова програма ОООБ, в която американците ще играят ролята на разпитващите, а терористите – на опитните зайчета.</p>
<p>Засечката в плановете им е, че такива мъчения обикновено пречупват духа на затворника и така се изтръгват неверни признания, а не точни и полезни сведения.</p>
<p>Според Мичъл и Йесен „силовите методи на разпит” се използват, за да се доведе субектът до състояние на „приучена безпомощност“. Разпитите идват след това.</p>
<p>Ако от ЦРУ си бяха направили труда да поразпитат тук-там, бързо щяха да установят, че концепцията за приучена безпомощност идва от експерименти с кучета, проведени през 60-те години на ХХ век от Университета на Пенсилвания с цел да бъдат открити причините, които пораждат човешката депресия.</p>
<p>Сред изследователите от Пенсилвания е доктор Мартин Селигман, който би разказал на ЦРУ, че е срещнал Мичъл малко след 11 септември на конференция за мюсюлманския екстремизъм. Мичъл бил възхитен от неговата работа. Но Селигман никога не си е представял, че той ще приложи неговите изследвания по такъв начин, не на последно място и защото те са неподходящи за целта. Да, д-р Селигман без съмнение щеше да съобщи на ЦРУ това, което написа в имейл на нас тази седмица.</p>
<p>„Никога не съм работил върху техниките на разпит, никога не съм присъствал на разпит и имам съвсем бегли познания по тази тема – пише той. – Според мен целта на един разпит е да се стигне до истината, а не следователят да чуе това, което иска да чуе. Смятам, че приучената безпомощност би направила човека по-пасивен, по-малко упорит и по-отстъпчив, но не знам да има доказателства, че ще го накара да говори истината.”</p>
<p>И добавя: „Аз съм наскърбен и ужасен, че изследване, което е помогнало на толкова много хора да преодолеят депресията, може да бъде използвано за такива съмнителни цели”.</p>
<p>Но ЦРУ съвсем буквално купува предложението на Мичъл и Йесен – според слуховете за 1800 долара на ден, без данъци. Говори се, че Мичъл посещава с екип от ЦРУ мястото, където Абу Зубайда, първият ни важен затворник от „Ал Кайда“, се възстановява от огнестрелни рани, нанесени по време на неговото залавяне.</p>
<p>При залавянето му слагат на Зубайда белезниците на загиналия в Световния търговски център полицай Доналд Макинтайър. Когато ФБР започва разпитите му, го третира така, както се третират убийците на американски полицаи.</p>
<p>Един от агентите успява да изгради връзка на доверие с него и научава важна информация. Зубайда разкрива, че зад атентата от 11 септември стои Халид Шейх Мохамед.</p>
<p>Това е успех на ФБР и отчасти може би затова ЦРУ се намесва със своя скъпоплатен психолог. Мичъл е активен участник в „силовите разпити” и така се превръща в най-скъпоплатения уотърбордър в историята.</p>
<p>Очевидци твърдят, че след уотърбординга Зубайда категорично отказва да даде каквато и да е информация, и според доклада на Сената това е първият от серията провали на Мичъл и Йесен. Изглежда напълно възможно „приучената безпомощност” на други затворници да е причината за фиктивната информация за наличието на оръжия за масово унищожение в Ирак, осигурила също толкова фиктивното извинение за инвазията.</p>
<p>Според доклада на Сената програмата на Мичъл и Йесен доказва наново мъдростта на японското ръководство за разпит на военнопленници от 1943 година.</p>
<p>„Трябва да се внимава, когато се използват груби нападки, обиди или мъчения срещу разпитвания, тъй като това би го подтикнало да даде лъжлива информация и да ви направи на глупак” – пише в наръчника.</p>
<p>Разбира се, ЦРУ плаща на двамата психолози дори повече, като възлага договор за 180 милиона на фирмата „Мичъл, Йесен и съдружници”. И може би щеше да им изплати цялата сума, ако думата уотърбординг не беше изтекла. Сред противниците на тяхната програма е полковникът от военновъздушните сили Линдзи Греъм, който по случайност е и сенатор.</p>
<p>В качеството си на офицер от резерва, през 2013 година Греъм изготвя доклад със заглавие „Уотърбординг – проблеми и съвети”.</p>
<p>За да предложи историческа перспектива, докладът цитира текст от XVII век, който описва същата процедура, прилагана от Мичъл и Йесен.</p>
<p>„Върху устата и ноздрите на жертвата се слага тънък плат, така че едва да може да диша. В устата й се излива тънка струя вода – като нишка, а не капка по капка. Намокреният плат потъва дълбоко в устата и носа и така не й позволява да диша. Клетникът се чувства като в предсмъртна агония и е ужасен, че всяко следващо вдишване ще му е последно.”</p>
<p>Докладът на Греъм описва същата ситуация, но три века по-късно.</p>
<p>„Има информация, че Министерството на отбраната е планирало прилагането на уотърбординг след 11 септември и че друга институция е използвала тази техника в ограничена степен, за да събере информация за бъдещи атентати. Уотърбордингът може да нанесе сериозни физически и психически увреждания и всеки служител на правителството, който прибегне до подобни методи, рискува да бъде изправен пред съда” – пише в доклада.</p>
<p>„Нормалното човешко отношение към пленения враг е важно не само за да бъде спазен законът. Помислете какво би станало, ако наши войници или граждани бъдат заловени от врага. Щом ние сме се отнесли по антихуманен начин, ще трябва да очакваме същото отношение и от противника” – пише още в доклада.</p>
<p>Това са думи на колега на Греъм – сенатор Джон Маккейн, който е бил измъчван по време на Виетнамската война. Думи, чиято правота „Ислямска държава“ доказа, като подложи на уотърбординг журналиста Джеймс Фоли, преди да го обезглави.</p>
<p>Докладът достига до следното заключение: „Начинът, по който САЩ третират своите военнопленници, отразява ценностите на цялата държава. Изтезанията и варварството трябва да бъдат отречени на всяка цена дори пред лицето на голяма заплаха”.</p>
<p>Подобни изказвания и очевидните неуспехи явно са подтикнали ЦРУ да прекрати договора си с Мичъл и Йесен. И все пак те прибират в сметките си 81 милиона долара.</p>
<p>Йесен бе номиниран за епископ на Мормонската църква, но това бе посрещнато от бурно недоволство. Днес той се радва на комфорта в дома си.</p>
<p>За Мичъл се говори, че като дете е живял в бедност. Сега се наслаждава на луксозната си резиденция.</p>
<p>Никой от двамата не бе открит за коментар, но е ясно, че се справят доста по-добре от повечето мъчители, които са изтезавали хора с вода.</p>
<p>И понеже са с осигурен имунитет, дори съдът не може да им отнеме великолепните имоти, издигнати благодарение на изтезания.</p>
<p> </p>
<p>*Майкъл Дейли е специален кореспондент на The Daily Beast, работил като колумнист за New York Daily News и New York magazine. Финалист за наградата „Пулицър” през 2002 година. Автор на три книги.</p>
<p>**Уотърбординг – метод на разпит, при който лицето на разпитвания се покрива с плат и върху него се излива вода.</p>
<p>***Евън Уолак – виден американски юрист. Работил като адвокат и съдия. Един от най-големите специалисти по военни престъпления и военно право.</p>
<p>****На англ. – SERE (Survival Evasion Resistance Escape).</p>
<p> </p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Източник: <a href="http://www.thedailybeast.com">http://www.thedailybeast.com</a></span></p>
<p>Превод: Филип Каменов</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
