- Автор: Николай Гочев
- 10 Sep 2020
- 317
- 14
Този текст беше написан в средата на юни 2006 г., като отговор на писмо от група ученици от Класическата гимназия, което получих на електронната си поща. По това време (през май) вече бях публикувал две изказвания в „Литературен вестник“ относно положението в НГДЕК и по повод предстоящата (през 2007) 30-годишнина от приемането на първите ученици. Намерението ми беше да поясня защо положението в училището не е добро и защо, ако не се предприеме нещо, то ще стане още по-лошо. Не съм прибавил, нито премахнал нещо – текстът е същият, какъвто го изпратих тогава.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49061_vQefhSsUetya3m95mkFDWdlmR9mm9F.jpg" style="height:398px; width:530px" /></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">Уважаеми колеги,</span></span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">Благодаря ви за писмото. Позволете ми, преди да изразя мнението си за конкретните проблеми, които посочвате, да кажа няколко думи за причината, поради която изобщо започна дискусията в “Литературен вестник”.</span></span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px"><strong>1. Що е секта</strong></span></span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">Бедите на Класическата гимназия, както аз мисля, произтичат от напълно погрешния възглед на нейното ръководство за това, каква общност трябва да бъде тя. Според ръководството тя трябва да бъде общност от сектантски тип. Ето какво имам предвид.</span></span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">Сектата е организация, която съществува заради властта. В смисъла, в който употребявам тази дума тук, “секта” е група хора, отделили се от останалото човечество с цел да властват – първо едни над други вътре в групата, а после, ако успеят, и над всички останали.</span></span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">И така, сектата има лидер, който упражнява власт над нейните членове чрез система от мерки, които се свеждат, най-общо, до раздаване на привилегии и прилагане на изнудвания. Обект на тези привилегии и изнудвания са преди всичко най-приближените хора на лидера – онези, които служат за посредници между него и множеството членове (“масата”).</span></span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">Същевременно обаче лидерът се труди и за създаване на една идеология, която вече е адресирана пряко до тези редови членове. Тази идеология също може да бъде сведена до няколко прости принципа. Главният от тях е, че “членовете”, макар и безправни в рамките на сектата, все пак са “избрани”, доколкото са тъкмо нейни членове. Именно поради членството си те са по-добри (по-цивилизовани, по-умни, по-чисти, накратко - по-ценни) от всички останали хора. Това е и единствената привилегия, с която тези членове са удостоени. Тя обаче не е никак пренебрежима, както показва голямото и печално разпространение на всякакви разновидности и сродни явления на сектантството, каквито са расизмът, нацизмът, националсоциализмът, тоталитарният комунизъм, религиозният фундаментализъм и абсолютно всички елитизми, като се започне от добре познатата в нашата страна вяра в достойнството на “столичаните” и нищожността на “провинциалистите”.</span></span></p>
<p><strong><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">Една конкретна проява на елитистката идеология е и това, което се предлага на вас в НГДЕК – вие сте “класици”. </span></span></strong></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Лидерът на сектата общува с нейните членове обикновено чрез публични действия, в които непременно се включва и произнасянето на речи. В тези речи никога няма нищо ново – това са едни и същи абстрактни словесни формули (“клишета”), които служат само, за да укрепват идеологията на “избраността”, и така членовете всеки път да се уверяват, че са “над” другите хора. Създава им се чувство за превъзходство, или, както казахте и вие, за нещо като божественост на собствените им персони. В замяна на това членовете се отплащат на своя лидер с послушание, с почит, достигаща до идолопоклонство, и с пълно безразличие към материалната, етична, и, разбира се, правна мизерия, в която се намират. </span></p>
<p><strong>2. Безправието</strong></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Като казвам правна мизерия, имам предвид невъзможността който и да е от тях да предприеме и постигне каквото и да било на основание някакви писани (за да бъдат общодостъпни) правила (закони, споразумения).</span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">Като казвам етична мизерия, имам предвид невъзможността да се критикува, упреква или съди когото и да било просто на основанието, че той лъже, отнася се с околните надменно и грубо, дискриминира, угодничи, не изпълнява задълженията си (заради които pro forma е там), ползва се с привилегии и прочее.</span></span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">За тези неща не може да се говори, или по-скоро няма смисъл да се говори, тъй като решенията в сектата не се взимат от никакъв съвет, който да се съобразява с морал или закон (правилник). Решенията се взимат според волята на лидера. Ако лидерът си има любимци - а любимци могат да са всички онези, които са му верни или някак поддържат идеологията му - те не могат да бъдат съдени на никакво основание. Това е причината, поради която на вас може да ви се преподава от учители, които са временно или постоянно негодни за това. Сектата съществува заради властта и следователно лидерът не го е грижа за нищо, освен за властта му.</span></span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">Ето защо първоначалният предмет на дейност на общността (във вашия случай това е образованието) - значи този, заради когото тя “официално” съществува - е занемарен. Той е само маскировка за пред външния свят. Отделни членове на сектата, които въпреки всичко успяват да постигнат успехи в този първоначален предмет (при вас – способни ученици, съвестни учители) служат като илюстрация на твърдението, че “всичко с дейността ни си е наред”. </span></span></p>
<p><strong>3. Протекциите</strong></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Ясно е, че повечето секти не се появяват на празно място, а възникват в човешка среда и поради това им се налага да контактуват с различни общности.</span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">Най-силната сред тези общности обикновено е държавата. Лидерът на сектата много се старае да уреди отношенията си с държавата. Необходими са му корумпирани държавни служители, които никога няма да се заинтересуват и да научат какво действително става в тази институция (или ако случайно научат, ще си мълчат). Спрямо тях методът е същият – привилегии и изнудване. Защото дори когато угодничим насаме пред някого, ние го привилегироваме. Но освен това можем да го каним на празниците на сектата, да му даваме думата, да рекламираме произведенията му, да го обявявяваме за много заслужил и най-сетне да поканим и децата му да станат нейни членове - и те може да станат такива без всякакви усилия.</span></span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">Ако сектата има някакъв престиж (в случая с гимназията това е така - все още има нещо, което може да се употреби), това е привилегия. Изнудването пък идва после. Ако децата ти, или пък децата на твои близки посещават училище, което не подлежи на никакъв контрол, ще посмееш ли да кажеш или направиш нещо срещу шефа му? Изнудването продължава дори по-късно, след като децата завършат, но вече не е административно и битово, а идеологическо (ти или децата или някои твои близки учихте тук, получихте много, дължите го на нас, сега така ли ни се отплащате?).</span></span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">Това е манипулация, колеги – вие не дължите и няма да дължите нищо нито на учителите, нито на директора, освен елементарна учтивост (и то само, ако я заслужават). Защото дипломите ви не са нито подарени, нито откраднати, а са заслужени с честен труд. Ако някой смята, че е заслужил дипломата си с труд и способности, а не по друг начин, защо ще позволява да го манипулират?</span></span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Проблемът е, че понякога не може да се разбере дали децата на тези държавни служители, с които лидерът на гимназията трябва да си уреди отношенията, или пък децата на някои влиятелни личности (журналисти, университетски преподаватели, политици и т.н.), или пък просто самите тези хора, ако са учили някога в гимназията, не са били наистина незаслужено привилегировани.</span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">Освен това мнозина от тях, убеден съм, и сега си казват – защо пък да не пратя децата да кандидатстват там, там ме знаят, има устен (сиреч явен, с имена) изпит, директорката е благосклонна, защо да не влязат – не е лошо училището. Пък и там ще се запознаят с деца на други отбрани хора, така се прави елит, не е като в училището от квартала, където са всякакви. И изобщо е добре детето да се знае, че е “влязло” – защото ако не “влезе” след 7-ми клас какво самочувствие ще има?</span></span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">И така тези хора, били чиновници в Министерство на културата, били професори, били просто бивши ученици, омекват заради родителския или роднинския си дълг и избират лесното – и за себе си, и за децата. И толкова по-зле. За тях е зле – дали са заложници за няколко години. А за децата е много по-зле – ще научат, </span></span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px"><strong>че може с връзки, че има лесни начини да “напреднеш”</strong> </span></span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">и, по-конкретно казано, че не е важно кой си ти, а е важно кой е баща ти, чичо ти, приятелят на семейството ти и пр. После пък ще е е важно от кое място си взел диплома – а дали знаеш и можеш нещо, това е отделен въпрос, по-маловажен, пък и къде ще се налага да доказваме знания и способности? Тъй или иначе сме си елит.</span></span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Тези неща, колеги, се знаят добре от един лидер на секта. Той друго едва ли знае, “първоначалния си предмет” най-вероятно не го владее, но точно тези неща ги знае. Така че успява да си уреди отношенията с държавата и ето – не можеш да го пенсионираш. </span></p>
<p><strong>4. Изолацията</strong></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">За да запази контрола си върху сектата, лидерът се грижи и за още нещо – да не я показва много често пред хора, да пресече или поне да управлява според желанието си контактите й с външния свят, накратко - да я изолира. Вижте какво става при вас.</span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">Първо, училището е пратено там, където, както казвате, обикалят домашни и диви животни, а калта е до ушите. Смятате ли, че лидерът и най-приближените му много се притесняват от това? Ако някога сте мислили така, забравете го. Много са си добре – никой не идва, никой не вижда какво става, води ли се изобщо учебен процес, има ли ученици и учители в сградата, ако има – пияни ли са или трезви, преподават ли или се забавляват – всичко това трябва да бъде неизвестно, то си е “наша вътрешна работа”. </span></span><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Та като чувате, че </span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px"><strong>гимназията е “едно голямо семейство”</strong> </span></span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">(а вие го чувате непрекъснато, сигурен съм), да знаете, че това с “вътрешната работа” е една от причините да се говори така. В едно семейство външни хора не надничат, освен ако не ги поканим специално. Няма съмнение, разбира се, че в семейството също трябва да има ред и закон, а не произвол – това обаче лидерите на секти, които се представят за бащи и майки на подчинените си, дори не го подозират. Освен семейство, гимназията е остров, оазис, крепост, езеро – каквото ще да е, само да създава представа за отделеност. Тези метафори са много необходими и се употребяват често. </span></span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Второ, невъзможно е за външен човек като мен (а по всяка вероятност и за вътрешен) да се сдобие с е-mail адресите на преподавателите. Няма ги на страницата. Не само това – на страницата ги няма и имената на тези преподаватели. Интервю с лидера има – но ако се опитаме да научим кой какво преподава, какъв стаж има, кога е роден, колко статии или книги е написал или превел – няма да можем. </span><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Ръководството на </span></p>
<p><strong><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">сектата обича секретността, тъй като секретността възпрепятства общуването. </span></span></strong></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">А общуване не ни трябва, защото усещаме, че то разрушава опростените идеологии, като например твърдата увереност, че сме по-образовани от останалите. Но не сме, колеги – защото образованият човек е убеден, че светът е сложен и се опитва да го изследва и разбере, а сектантът, или онзи, който е станал жертва на сектанти, не иска да изследва и да разбира нищо. Той смята, че отдавна е достигнал върха на учеността, а това негово мнение е свързано с вярата, че светът е прост. </span></span></p>
<p><strong>5. За вашите въпроси</strong></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Представих ви тези мисли, първо, за да обясня защо се занимавам с Класическата гимназия с помощта на пресата, и също, за да ви предложа едно обяснение на нередностите, за които ми пишете.</span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">Пиша за гимназията, защото съм противник на сектантството и защото смятам, че тя е жертва на хора, които се опитват да я унищожат като (или да й попречат да стане) училище, предлагащо добро средно образование и съдействащо за доброто възпитание на младежите. Те действат така, защото не разбират какво правят, но също и от егоизъм (властолюбие).</span></span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">Същевременно обаче мисля, че гимназията не е свещена, че тя не е ценност сама за себе си (не е идол!) а е само институция, която разпространява и развива един вид хуманитарно образование (да го наречем класическо западно). Би било добре да има повече такива институции. Самото това образование обаче също не е ценност само за себе си, а просто един от пътищата да разберем Човека. </span></span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Второ:</span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">Около сградата е кално и мръсно, и обикалят животни, защото от гледна точка на сектанта материалната мизерия не е проблем. Същественото е “принадлежността” и властта. Но ние можем да принадлежим мислено и телесно на някаква група и да упражняваме власт върху нея дори в условията на най-голяма мръсотия. Така че и по-зле да стане, никой в ръководството няма да се разтревожи. </span></span></p>
<p><strong><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">Преподават ви хора в нетрезво състояние, защото,</span></span></strong></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">1) образованието не е важно, то е само предлог да си действаме като секта,</span></span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">2) защото тези в нетрезвото състояние са любимци, следователно нищо не може да им се случи, докато са такива, и</span></span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">3) – обърнете внимание - защото не е лошо подчинените ни, пък макар и любими, <strong>да</strong> <strong>не</strong> <strong>се ползват</strong> с доверието и уважението на учениците; и също така да правят от време на време неща, заради които после могат да бъдат атакувани.</span></span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">Това е причината за странната свобода, която цари в гимназията – учителите не си взимат часовете, учениците отсъстват, санкции няма – но тези неща се имат предвид, и санкции може да има, но само в случай, че някой започне да създава проблеми – сиреч да се позовава на правилник, да посочва нередности, да се съмнява във величието на шефа и т.н. Срещу него ще са санкциите и тогава ще му напомним, че не си е взимал часовете, че е отсъствал и пр. Защото привилегиите и шантажът вървят заедно и процъфтяват там, където законът няма стойност.</span></span></p>
<p><strong>Уважаеми колеги,</strong></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">вашето писмо има един сериозен недостатък – то не е подписано. Поради това то не може да бъде използвано като аргумент в дискусията, която, надявам се, едва сега започва. Затова ви съветвам да се подпишете, да убедите колкото е възможно повече ваши съученици също да се подпишат – с трите си имена и възрастта – и да го изпратите в редакцията на “Литературен вестник”, като го адресирате и до главния редактор, г-н Едвин Сугарев, който вече е обявил (в бр. 18, 10-16 май), че вестникът очаква мнения и позиции по темата и че ще ги публикува.</span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">Зная, че може да си имате неприятности, но ви уверявам, че си заслужава човек да да рискува някои удобства заради истината. Няма да съжалявате. Съгласен съм, че сред конкретните проблеми които посочвате, най-тревожен е този за дисциплината на преподавателите по време на учебните практики извън страната. Това не може да се премълчава.</span></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">Всичко добро,</span></span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="font-size:14px">Николай Гочев </span></span></p>
<p> </p>
<p> </p>
