- 10 Sep 2020
- 105
- 8
Нещо съществено изпадна от общественото внимание покрай случаите с полицейското насилие в Мировяне и със самоубийството на заподозрения за отвличането и убийството на Мирослава в Перник – това е въпросът за отговорността. Не се намери човек, който мъжки да я поеме. Нито шеф на полиция или БОП, нито главен секретар, нито министър, а още по-малко пък премиерът.
<p>Затова пък се разигра истински цирк с деликатните наказания на трима столични и двама пернишки полицаи. Толкова. Във всяка друга цивилизована държавата щяха да хвърчат оставки по върховете, да има уволнения. У нас за пореден път отговорността се разми в общата безотговорност, а управляващите традиционно обявиха, че става дума за политическа атака и ако има виновен, това е опозицията, защото превръща МВР в политическа дъвка... И т.н., и т.н. Спор няма, че опозицията също носи отговорност, защото в ролята на управляваща тя също допусна и полицейско насилие, и големи гафове.<br /><br />Настоящата власт обаче прекали с оправданията и с нежеланието си да поема отговорност. Още повече че премиерът и вътрешният министър ежеминутно го играят мъжкари, но на практика често обичат да се крият зад своите подчинени с обяснението, че носят само политическа отговорност. Да не забравяме, че преди няколко години тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов бе категоричен, че вътрешният министър е всичко в МВР и именно той трябва да носи цялата отговорност. Вече обаче мисли точно обратното – МВР шефът не може да отговаря за подчинените си. А това е твърде абсурдно – първо, защото нищо от нормативната база от времето на Борисов като главен секретар не се е променило. И второ, защото в България вътрешният министър не е кой да е.<br /><br />Според българските закони вътрешният министър е всичко в МВР и който твърди обратното, е оставен да бъде лъган от такива като премиера и вътрешния министър или пък членува в първичната партийна организация на някого от тях. Системата на силовото ведомство е централизирана в момента дори повече от армията. И там принципът на единоначалието е заложен във всяка норма, която се отнася до министерството. Министърът назначава и уволнява, наказва и поощрява. Пак той единствен може да разпише за изпращането на специализирания отряд за борба с тероризма – известни като баретите, да нареди излитането на хеликоптерите, с които разполага МВР. Единствено министърът отговаря за техническата част по използването на специалните разузнавателни средства. Той само може да нареди използването на подслушване, следене, агент под прикритие, контролиране на пощенската и електронна кореспонденция без санкция на съд, дори ако става дума за 24 часа. Пак министърът може да нареди извършването на проверка по сигнал срещу служител на вътрешното министерство. Той прави обществените поръчки във ведомството и приема даренията. Неговите правомощия могат да бъдат изреждани още дълго. И въпреки всичко това, той смята, че не носи никаква отговорност. Дори и ако основният заподозрян за убийство и отвличане се самоубива, докато е обграден от петима служители на МВР и е с белезници. Или пък когато 25 тежковъоръжени полицаи арестуват с насилие семейство и влизат в дома им с ритници. И всичко това за пет кутии цигари с бандерол. Не отговаря и когато чете информация от специални разузнавателни средства от парламентарната трибуна въпреки забраната, записана в Наказателния кодекс.<br /><br />Всичко това можеше и да не се случи, ако премиерът не се появяваше, за да замете отговорността. Нещо повече – и министър-председателят, който иначе много обича да говори за полицейската си практика, също смята, че не е отговорен. Въпреки че лично той назначава вътрешния министър, решава кой да е главният секретар на МВР и го предлага на президента.</p>
<p>Но премиерът първо се скрива след случки като Мировяне и Перник, после ги обявява за компромат, след това прави рязък завой и започва да иска оставки. Като не ги получи, започва да обяснява, че наказанията са достатъчни. Ако усети общественото напрежение, забравя това и започва пак да обяснява, че иска оставки и че така не може. После пак нищо не получава, но той започва да декларира какво доверие има на главния секретар, на вътрешния министър. Нищо че имало опасност да има "Белите брези" 2 и че можело да има петима убити полицаи. Е, кой да отговаря за това? И за полицейското насилие. И за повсеместното подслушване и следене. И за мачкането на политически и икономически противници. Кой?</p>
<p><em>Текстът е публикуван във <a title="http://www.segabg.com/article.php?id=587837" href="http://www.segabg.com/article.php?id=587837">в. "Сега".</a></em></p>
