Кабинет - служебен, мераци - редовни, резултати - мижави

<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Ако се абстрахираме от личностните оценки, след втория временен отбор, излъчен от президента Росен Плевнелиев, спокойно можем да се откажем от каквито и да е било конструктивни очаквания от служебните правителства. Едни хора присъстваха за три месеца във властта, поразчистиха неудобните кадри и добавиха нов ред в биографиите си. Толкова.&nbsp;</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">Не може да се отрече, че Близнашки сам си е виновен. Непремисленото му изказване, че това е кабинетът на протеста, вдигна очакванията. А и президентът Росен Плевнелиев добави масло в огъня, като постави прекалени задачи - пълна ревизия на държавата, вадене на скелетите от гардеробите, предстоящи отговори на въпроса Кой... Служебният кабинет обаче не се възползва от факта, че&nbsp;</span><span style="color:rgb(0, 0, 0)">не трябва да трупа точки пред електората&nbsp;</span><span style="color:rgb(0, 0, 0)">и не предприе никакви по-смели стъпки. Вместо с конкретни задачи правителството се зае да пише стратегии за развитие на отделни сектори до 2030 г. и закони, които няма да бъдат приети.</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">Служебното правителство така и не хвърли светлина по две ключови теми от края на мандата на кабинета &quot;Орешарски&quot;, касаещи огромни финансови интереси - замразения проект &quot;Южен поток&quot; и договорките с американската компания &quot;Уестингхауз&quot; за нов реактор в АЕЦ &quot;Козлодуй&quot;. И по двата проекта - след протакания и съпротива - бяха публикувани частични документи: хронология на кореспонденцията около &quot;Южен поток&quot; и извадки от споразумението с &quot;Уестингхауз&quot; за АЕЦ &quot;Козлодуй&quot;. От тях не станаха ясни ключовите и спорните неща. Завесата бе спусната и над шумно рекламирания енергиен борд, който дойде с гръмки обещания, да сложи край на административните намеси в определянето на цените в сектора. Бордът заседава на закрити врати, без особен резултат от дейността му до момента. Все пак служебното правителството&nbsp;</span><span style="color:rgb(0, 0, 0)">успешно бе използвано за лош вестоносец&nbsp;</span><span style="color:rgb(0, 0, 0)">- поскъпването на тока, което реално се случи от 1 октомври.&nbsp;</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">В областта на финансите, за разлика от служебния кабинет на Марин Райков, екипът на Близнашки не направи абсолютно никакъв опит за удържане на разходите и повишаване на ефективността им. Обещаната ревизия на министерствата произведе предизвестени новини - повсеместно слабо планиране на бюджетите и неефективно изразходване на средства, но пък се оказа алиби за отпускане на нови и нови извънредни субсидии. Докато обясняваше, че актуализацията на държавния бюджет е неминуема, служебното правителство с лекота изхарчи над 100 млн. лв. за нови и уж спешни разходи на министерствата.&nbsp;</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">Ако кабинетът не бе допуснал тези харчове и бе успял реално да спести 130 млн. лв. от спрените проекти по програмата за растеж на регионите, при актуализацията на бюджета нямаше да се наложи ръст на разходите с близо 450 млн. лв. Кабинетът &quot;Райков&quot; бе по-амбициозен - успя да осигури средства за допълнителни социални жестове чрез орязване на бюджетите на министерствата и не се изкуши да отпуска извънредни субсидии. Правителството на Райков успя да ограничи и концентрацията на държавни средства в КТБ - тема, стоварила се със страшна сила върху следващото служебно правителство. Успя ли то да се справи с тежестта й? Тук засегнатите страни правят вечни уговорки чия отговорност по закон е темата КТБ, но истината е, че изпълнителната власт не бе достатъчно убедителна в поведението си около кризата с банката. Че&nbsp;</span><span style="color:rgb(0, 0, 0)">изпълнителна власт и БНБ реално не си говорят&nbsp;</span><span style="color:rgb(0, 0, 0)">стана ясно и на най-незаинтересованите. Следва да се признае, че финансовото министерство се опита да бъде активно с предложението за частично изплащане на малките депозити, а после изведнъж се дръпна, сякаш в банката не са блокирани парите на куп болници и държавни и общински предприятия.&nbsp;</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">Вторият служебен кабинет показа, че категорично предимство при подобни временни пребивавания във властта е реалният експертен опит на включените в него кадри. От всички министри сериозна работа успяха да отметнат единствено социалният Йордан Христосков, който има голям опит в системата, финансовият министър Румен Порожанов с подкрепата на върналия се в МФ вечен зам.-министър Кирил Ананиев. В списъка попадат и правосъдният министър Христо Иванов, който успя да актуализира стратегията за съдебната реформа, и донякъде - вицепремиерът по еврофондовете Илиана Цанова, която изработи дългоочакваните правила за несанкциониране на бенефициенти на еврофондовете при допуснати грешки от други администрации и още няколко нужни наредби.</span></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)">В другите сектори е мъка&nbsp;</span><span style="color:rgb(0, 0, 0)">- в образованието се отчитат като успехи откриването на учебната година и приемането на стратегии, със сигурност подготвяни дълго преди служебното правителство, в отбраната Велизар Шаламанов с крайните си позиции почти обяви &quot;информационна война&quot; на Русия, а в здравеопазването въпреки енергичния министър силите едва стигнаха за организирането на доставка на петвалентни ваксини и връщането на шефа на &quot;Бърза помощ&quot; в София Георги Гелев. Малко вероятно е при подобни тежки сектори да има резултати за краткото време от 3 месеца, но поне можеха да се кажат по-смело някои неудобни истини.&nbsp;</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">В областта на законодателната инициатива служебното правителство не изпълни ангажимента си да изготви промени в изборния кодекс и закона за референдумите и може би стана по-добре, че това не се случи. Това са достатъчно базови закони и е абсурдно да се внасят от служебен кабинет. Служебният кабинет има една безспорна заслуга - в крайна сметка наистина изборите минаха спокойно, нямаше втори &quot;Костинброд&quot;, с по-добра организация на гласуването зад граница, с по-активно по отношение на купения вот МВР. Но колко години след началото на демократичните процеси ще продължаваме да се радваме, че сме успели да организираме избори?&nbsp;</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">На фона на всичко това най-силно ще се запомни масовото сменяне на кадри в рамките на служебния кабинет. Служебният премиер Георги Близнашки отчете официално 218 смени в администрациите, без да влиза в детайли, и реши, че това били минимални цифри. Истината е, че метла винаги има, а докато я има, няма да има добра администрация. Ще видим какво ще се случи с новоназначените и дали те ще останат на постовете, което ще е показателно за това кой ги е избирал. Сред новите лица в духа на новата коалиционна култура за кратко попадна и жената до лидера на СДС Божидар Лукарски - Ива. Тя за кратко оглави агенцията за българите в чужбина, а после под натиск реши да се откаже. Служебен кабинет, редовни мераци.</span></span></span></p>