Кога протестиращите стават "тълпа"? Кога политическите активисти се превръщат в "паплач"? Кога политическият гняв става "истерия"? Кога щурмуването на правителствени сгради от хора, които се чувстват пренебрегнати от властите, се превръща във "вандализъм"?
<p>Когато говорим за източните украинци. Когато говорим за хората от Одеса, Донецк и други части на Източна Украйна, които клонят повече към Русия, отколкото към новото, подкрепяно от ЕС и Запада правителство в Киев.</p>
<p>Когато преди шест месеца западните украинци излязоха на площада в Киев и започнаха да превземат правителствени сгради, протестирайки срещу тогавашния президент на Украйна Виктор Янукович, те бяха посрещани от западните медии като революционери, демократи, герои в стила на 1989 г., борещи се за свобода. </p>
<p>Но когато източните украинци направиха същото, за да изразят своята позиция към новото правителство, те бяха обявени от западните наблюдатели за</p>
<p><strong>"паплач”, „фанатици" и „вандали” . </strong></p>
<p>Езикът, използван от западните медии, за да се опише политическият гняв на източните украинци, е поразителен и грозен. </p>
<p>Тези протестиращи, за разлика от онези в западната част на Украйна, са "тълпата", която "вандалства"; те са водени от "отцепническа истерия", те са кукли на Путин, ухажвани от Москва. </p>
<p>Това, което ние тук, на Запад, виждаме, не е жур­на­ли­стика, а раз­каз под диктовка, опит да се вмък­нат раз­лични кървави съби­тия в пред­ва­ри­телно написан сце­на­рий.</p>
<p>И не е важно дали те се впи­сват в него или не.</p>
<p>Спо­ред този сце­на­рий запад­ните укра­инци никога не пра­вят нищо лошо (макар на прак­тика да пра­вят), киев­ското правителство е обра­зец на демокрация (въпреки че се про­яви като авто­ри­тарно и анти­демо­кра­тично), а източ­ните укра­инци винаги са недо­дя­лани глупаци, нару­ши­тели на спокойстви­ето, с промити от Путин мозъци, дори самите те да са жертви на ужа­ся­ващо насилие.</p>
<p><strong>„Жур­на­ли­сти­ката на съу­ча­сти­ето"</strong>,</p>
<p>при която запад­ните комен­та­тори заста­ват на стра­ната на „добрите" спо­ред тях участ­ници в конфликта, не търпи нюанси.</p>
<p>Цялата слож­ност на ситу­аци­ята неизменно се стопява, неудоб­ните факти, про­ти­во­ре­чащи на сце­на­рия, се отхвър­лят настрана, затова пък слу­хо­вете и подпра­ве­ните документи, които под­крепят сце­на­рия, радостно се подемат и попа­дат на първите страници.</p>
<p>Всъщ­ност запад­ното отра­зя­ване на ситу­аци­ята в Украйна илюстрира без­човеч­но­стта на поли­ти­ката на т.нар. хума­ни­тарни интервенции.</p>
<p>Този нов поглед върху меж­ду­на­род­ните отноше­ния предпо­лага, че све­тов­ната общност - тоест запад­ните поли­тици и непра­вител­стве­ните орга­ни­за­ции - имат правото и задълже­ни­ето да водят неста­бил­ните страни от тъм­нината на злото към свет­ли­ната на добрите порядки.</p>
<p>В Украйна ясно виждаме, че на носи­те­лите на подо­бен „хума­ни­та­рен мантали­тет" (назва­ни­ето не съо­т­вет­ства на сми­съла) са необ­хо­дими не само добри хора, които трябва да бъдат спа­ся­вани, но и лоши - на които трябва да се про­ти­вопо­ста­вят.</p>
<p>Те се стремят инстиктивно да превър­нат всеки конфликт на Земята в<strong> </strong></p>
<p><strong>битка между пра­вед­ници и него­дници.</strong> </p>
<p>Така за едните трябва да има само комплименти и похвали, а другите трябва да бъдат изоб­ра­зени като чудовища.</p>
<p>Виждаме това нав­ся­къде - започ­вайки с Босна пред 90-те г. на мина­лия век, когато мюсюлман­с­ката общ­ност беше пред­ста­вена като без­спорно добро, а сър­бите - като нови наци­сти, и завършвайки със Судан в нача­лото на това сто­ле­тие, където жите­лите на Дарфур бяха изоб­ра­зя­вани като агънца, а хар­тум­ските управ­ници - като черни дяволи.</p>
<p>Но за да „удържат над водата" сво­ята опро­стенческа идео­логия, която разглежда всички конфликти като битка между порядъчността и тъм­ни­ната, „хума­ни­тар­ното" движе­ние е при­ну­дено посто­янно да измисля чудо­вища, злобни чуж­до­родни същества, върху които запад­ните бър­бор­ковци могат да излеят гнева си, полу­ча­вайки от сво­ята нена­вист морално удо­вле­тво­ре­ние.</p>
<p>Сега тази роля играят източ­ните укра­инци, при­върже­ниците на Русия и самата Русия.</p>
<p><strong>„Изго­рели сте живи в сгра­дата? Е, и? Значи вие сте от лошите!"</strong></p>
<p>Мнозина западни жур­на­ли­сти се над­сми­ват над рус­ката теле­ви­зия, обя­вя­вайки я за рупор на Путин. Ако това е вярно, причината е пре­делно ясна: Путин я финан­сира, това е заплащана от пра­ви­тел­ството про­паганда.</p>
<p>Има обаче много по-сложен въпрос: защо в слу­чая с Украйна запад­ните медии про­явя­ват подо­бен конформизъм и безпрекословно вяр­ват на моралните шаб­лони на Вашинг­тон и Брюк­сел, съгла­ся­вайки се, че киев­ското пра­ви­тел­ство е добро, а всички тези упо­рити местни лидери в Източна Украйна - лоши?</p>
<p>На тях не им плащат, за да повта­рят като папагали пропагандата, държав­ните чинов­ници не им оказ­ват политически натиск и все пак по въпроса за Украйна запад­ните медии про­явя­ват рядко едно­типно и без­кри­тично мислене.</p>
<p>Това сочи за про­блем, който веро­ятно е дори по-лош от остарялата официална про­паганда - култа към конформизма, вко­ре­нен в много западни медии, които доб­ро­волно жерт­ват кри­тич­ното си мислене заради евти­ния възторг от съпричастността към митичната битка между доб­рото и злото, към нова сту­дена война.</p>
<p><em>Заглавието е на "Гласове"</em></p>