- 10 Sep 2020
- 70
- 9
Ние сме това, което в Римската империя се е наричало „зона на конфедератите“. Сиреч на варварските племена по границите на империята, с които тя трябва да се противопоставя на други варварски племена – това коментира социологът Иво Христов в интервю за "Гласове". Според него за големите играчи на световния политически терен България е изключително ценно място като територия, но не и като държава. В този смисъл тук отсъства външна геополитическа поръчка за силна държавност, силна субектност, силна икономика и образовано население
<p><strong>- „България отдавна не е държава, а територия“ – това са ваши думи от неотдавнашно телевизионно интервю. Доста силно казано…</strong></p>
<p>- Не, не са силни думи. Не са продукт на моментно емоционално състояние, а са дълбоко премислени. България е изключително ценна като място, като територия. И това предопределя сегашното й състояние. Както се казва в известната руска пословица, „светое место пустое не бывает“ (святото място не може да остане пусто – бел. ред.). Така че аз не съм притеснен за населяването на територията и какви хора ще дойдат тук. Тази територия е изхранвала три империи и е люлка на огромно количество цивилизации, към които кой знае защо, се пришиваме и ние. За да бъдете държава, трябва да бъдете субект на собствената си съдба или това, което в правото се нарича „суверени на собствената си воля“. Нито едното, нито другото, е налице в България в момента. За тези двайсет и няколко години имаме стремително рухване на всякакви елементи на държавност. Не само в международните дела – тъй като много отдавна България не е актьор в международните отношения, а декор. България няма роля, тя е част от декора. А във вътрешен план страната ни се е превърнала в територия, тъй като огромна част от т. нар. публични институции също са с декоративни функции в добрия случай. Имаме цялостен цивилизационен срив. Всички останали елементи, за които се говори: икономика, институции, здравеопазване, образование – те са само закономерно следствие. България се превръща в периферия на периферията на развития свят, а това има и ще има изключително тежки последици за нашето бъдеще. Малко са обществата в Източна Европа, чието оцеляване е поставено на карта. Ние сме изправени пред точно такава много тежка дилема.</p>
<p><strong>- Коментирайте външните геополитически фактори, които обясняват случващото се в България през последните няколко години. Доколко страната ни е елемент от този сложен пъзел?</strong></p>
<p>- Допреди 23 години България беше част от така наречената „съветска империя“ или „съветска зона“. Разликата между това да бъдеш част от Съветската или Западната зона е кардинална. Метафорично казано, за нашия господар от Москва наличието тук на силна държавност, с действащи институции, с относително развита икономика – е от първостепенно значение. Тоест имперският интерес съвпадаше с нашия национален интерес – доколкото Москва се нуждаеше от силен сателит на Балканите. Нищо такова няма в новата геополитическа ситуация. В момента България е шеста или седма периферия на развития свят с център Брюксел, който пък от своя страна е сателит на Вашингтон. Поради тази причина тук не могат да съществуват високи технологии, високо образование, да не говоря за висока култура… Ние сме по-скоро това, което в Римската империя се е наричало „зона на конфедератите“, сиреч – на варварските племена по границите на империята, с които тя трябва да се противопоставя на други варварски племена. В този смисъл тук отсъства външна геополитическа поръчка за силна държавност, силна субектност, силна икономика, образовано население. Разбира се, казаното може да служи като удобно извинение за това, че не сме си написали домашното, както би се изразил президентът. Факт е обаче, че външният геополитически фактор, който е много мощен, твърде често излиза извън контекста на нашите анализатори – повечето се опитват да обясняват всичко случващо се в страната с фактори вътре в страната. А това е дълбоко невярно. Важно е да се каже, че интересите на късната комунистическа номенклатура, която неистово се стремеше да се трансформира от прослойка без собственост в класа със собственост (тук цитирам един дълбокоуважаван от мен колега – Валентин Вацев), съвпаднаха с интересите на външните геополитически заявки. Те се изразяваха в следното: късната комунистическа номенклатура беше готова да продаде интересите на страната - отказ от всякаква национална субектност, от високо цивилизационно ниво на територията. Като срещу процент от рентата те бяха готови, и са готови, и го правят в момента, да бъдат нещо повече освен колониални администратори на територията. Вижте къде са децата и парите им. Това е индикатор за техните интереси. Цялата късна посткомунистическа номенклатура, която в момента се възпроизвежда във формата на, пази Боже, „леви-десни“ елити е с общ генезис и общи интереси.</p>
<p><strong>- Много се говори напоследък за Сирия, новините преливат от информации и коментари, но съм сигурна, че мнозина изобщо не са наясно какво всъщност се случва…</strong></p>
<p>- Сирийският геополитически пъзел е част от по-широкия близкоизточен пъзел. Той от своя страна е част от голямата стратегия за сблъсък между евроатлантическите елити, водени от САЩ, с опитите им за преконфигурация на света след Студената война – влизайки в пряк сблъсък с Китай и Русия. На терена, разбира се, на Близкия изток… Докъм края на управлението на администрацията на Буш-младши стратегията на САЩ в региона беше да се инвестира в отделни местни режими – преди всичко петролните монархии в арабския свят: Саудитска Арабия, Катар, Египет и други. По този начин Щатите се стремяха да прокарват своето влияние и интересите си, да защитават своята геополитическа стратегия. Това рязко се промени с първия, а след това и с втория мандат, на Барак Обама – тогава започна т. нар. „Арабска пролет“.</p>
<p><strong>- Обаче причини за революции и бунтове не само в Близкия изток, а и в целия свят винаги е имало. Но от това не следват грамадните деструктивни процеси, на които сме свидетели – от Маракеш до китайски Туркестан…</strong></p>
<p>- Така е. С „Арабската пролет“ беше променена геостратегията на САЩ, изразяваща се в ликвидация на всякакви режими на тази територия – независимо дали са светски или не; премахването на всякакъв вид субектност в Близкия изток, Северна Африка и Средна и Централна Азия и преконфигурирането на региона в зона на племена със знамена. Каквито те са били всъщност винаги… За тази цел стратегическият интерес беше да се инвестира в различните фундаменталистки и ислямистки движения, които имат и обективна подкрепа на терена – да припомня, че т. нар. фундаменталистка организация „Братя мюсюлмани“ е създадена, координирана, асистирана, акуширана от британското разузнаване още през 1928 г. по време на колониалното управление на Египет от Великобритания. В този смисъл няма случайности. А опитите на светските режими и в Египет, и в Сирия, и на други места да се справят с тази организация никак не са случайни – това е въпрос на собствено оценяване. Ако се опитаме да обобщим, случилото се през последните месеци е, че по пътя на гигантската деструктивност и елиминация на всякакъв вид държавност и субектност в Близкия изток и Северна Африка се изпълняват много взаимно покриващи се задачи – подобно на съветската матрьошка: във всяка се крие друга, друга и друга. Това е сложно ешелонирана стратегия. Изразява се в следното: Първо, елиминирането на влиянието на Китай, който намира своите източници на петрол и енергоресурси в целия африкански континент и в Близкия изток, реализирайки сериозна икономическа експанзия. Всъщност борбата в Близкия изток представлява далечни авангардни боеве за обкръжаването на Китай като евентуална алтернатива на САЩ. Второ, по отношение на местните режими – чрез елиминирането на двата ключови режима Сирия и Египет на практика Израел престава да има собствени военни противници. Това са двете единствени сили, които що-годе можеха да представляват алтернатива на израелското доминиране в района. Трето, опитите за вкарването на Турция в сирийската каша – уж под формата на разрешаване на хуманитарната криза там – означава поставяне на кръст върху амбициите на Турция да играе самостоятелна геополитическа роля в региона. Вкарването на Турция в близкоизточната каша означава, че турската армия ще бъде използвана като пушечно месо за сметка на турския просперитет и опитите на Турция да играе ролята на самостоятелен, алтернативен цивилизационен център. Неслучайно Ердоган има толкова двойнствена позиция към случващото се в Близкия изток. Това, което става в Сирия, е прелюдия към война с Иран. Знаем, че Сирия е стратегически съюзник на Иран и че дъгата „Северен Ливан – Сирия – Ирак – шиитските райони и Иран“ играе ролята на т. нар. „Шиитски полумесец“, срещу което се противопоставят саудитските монархии от Залива и Турция. Елиминирането на Сирия в този пъзел означава премахването на ключов елемент от този полумесец, а като следствие – притискането на Иран до стената. Барак Обама не можа да издържи на комбинирания натиск на различните видове произраелски и ционистки лобита, както и на своите опоненти вътре в Съединените щати – той беше вкаран в капан. Той каза „хоп“, обаче не скочи – заявявайки, че била премината червената линия за употребата на химическо оръжие. Което е залъгалка за малки деца… Това означава, че оттук нататък ще наблюдаваме началото на края на Обама. А ако все пак „скочи“ в блатото на Сирия, това би означавало да защитава израелски и неамерикански интереси за сметка на американските. Ако пък не „скочи“, ще бъде обявен за слаб лидер, за слаб президент и политик. И това ще доведе до сриване на доверието към Америка от страна на нейните сателити в Близкия изток и не само там. И на трето, много важно място: В момента Обама намери хитър начин да бави топката, като въпросът бе прехвърлен в Конгреса на САЩ. Тоест, разигравайки една псевдодемократична процедура, неговите съветници му се опитват да отложат или ако трябва, да елиминират възможността за влизане в Сирия. Защото в дългосрочен аспект администрацията на Обама започна продължителни подготвителни преговори за разрешаване на близкоизточните взаимоотношения с Иран, което не се харесва особено на Тел Авив.</p>
<p><strong>- Как тези сложни световни колизии ще се отразяват тепърва на България?</strong></p>
<p>- Както казах в началото, България не е актьор в международните отношения. Тя няма собствена роля, няма собствени реплики. В този смисъл ние само ще бъдем пасивни инкасатори на удара. Както това се случи в Иран и в Афганистан. Разбира се – за нас е тревожна бежанската вълна. Но аз не мисля, че това е чак такава грамадна драма, както се преекспонира в медиите. Разбира се, ние нямаме никаква възможност да поемем такова голямо нашествие на бежанци. Но в подобен вид тя може да дойде само и тогава, когато Турция реши. А Турция „изпуска“ сирийски бежанци, за да поддържа някак си напрежението в района.</p>
<p><strong>- Наемате ли се да прогнозирате кой ще надделее на военния полигон „Сирия” – САЩ или Русия?</strong></p>
<p>- Първо, няма да има военен сблъсък между Русия и САЩ. Второ, ген. Демпси, началникът на Обединените щабове на въоръжените сили на Съединените щати миналата седмица на слушането в Конгреса каза следното: „Русия е свръхдържава само благодарение на своите ядрени оръжия.“ Русия тепърва се изправя, образно казано, в областта на конвенционалните въоръжения и не може да бъде достоен съперник на САЩ. Давам само един пример. В момента руската групировка в Източното Средиземноморие наброява между 8 и 9 кораба. За сравнение - постоянната групировка на съветския флот там по времето на СССР беше 30 кораба. Постоянна армада, не само за кризисни периоди! Така че това, което Русия и Китай целят в Сирия, е по-скоро да покажат воля. Това много добре го разбират и в Тел Авив, и във Вашингтон. И си правят съответните изводи.</p>
<p><strong>- И все пак САЩ и Русия не подценяват ли „азиатския тигър” – Китай, Индия, Южна Корея?</strong></p>
<p><strong></strong> - Не бих казал. Според аналитични материали в сериозните американски източници се твърди, че някъде докъм 2025 – 2030 г. Китай вече ще бъде самостоятелен политически играч. Той все още не е такъв, дълбоко зависим е от американската финансова, търговска и всякаква друга помощ, както и от американските пазари. Китайското икономическо чудо се крепи на 2 фактора: евтина работна сила и разбира се, гарантирания американски пазар. И двете могат да приключат в рамките на много къс период. Тоест – дали има подценяване? Не, в момента е налице коалиция на интереси. Не забравяйте няколко знакови неща. Първо, първото посещение на новоизбрания китайски президент беше не къде да е, а в Русия. Второ, беше подписан голям пакет от съглашения между Русия и Китай в областта на енергетиката и не само. Трето, очевидно има индикации, че т. нар. Евразийски съюз няма да има израженията и конфигурацията на някакво териториално обединение или възстановяване на бившата съветска империя. По-скоро той ще бъде гъвкаво обединение по интереси, които включват Пекин, Москва, а защо не и Берлин в един момент…</p>
<p><strong>- През 1982 г. Ванга прогнозира, че „България ше се опраи, кат мине войната в Сирия”. Ангажирате ли се с коментар?</strong></p>
<p>- Пропускам. Моята компетентност не се простира до такива висоти.</p>
