"Дневник", Македония: Къде са откраднатите от Македония богатства

"Дневник", Македония: Къде са откраднатите от Македония богатства
След като публикувахме превод на статия от македонския вестник "Дневник", според която българските воски са били окупатори и са крадяли от църквите в Македония днес предлагаме на читателите на ГЛАСОВЕ продължението на статията, която има за цел да "разкрие" къде са откраднатите съкровища на Македония: Златната митра на Свети Климент Охридски, основоположник на Македонската православна църква-Охридската архиепископия, чиято стойност се оценява до 20 милиона долара, и която е отнесена от българските окупатори по време на Първата световна война от Охрид, от десетилетия се пази в българския Национален исторически музей. Освен нея там са и жезъла, намерен край охридския Имарет през 1911 г., царските двери, плащеницата на Андроник Палеолог, много икони и други реликви.
<p>Известно е, че черепът на Свети Климент е в Гърция.</p> <p>Същевременно стотици ръкописи и други предмети, отнесени от храмовете на територията на днешна Република Македония се съхраняват в други български музеи, библиотеки и институции.</p> <p>Безценни артефакти има и в други страни &ndash; Сърбия, Гърция, Русия, Полша, Италия, Ватикана, Германия, Великобритания, в резултат на тяхно незаконно изнасяне от Македония.</p> <p>През изминалите десетилетия не са предприети никакви стъпи за искане на ценните артефакти, които са свидетел за македонската духовна и друга култура на тези пространства. Експертите, които се занимават със защита на културно-историческите богатства заявяват, че подобни инициативи са трудно осъществими.</p> <p>Още повече, че Македония няма точен списък на това, което е изнесено, по какъв начин и къде се намира.</p> <p>Въпросът за откраднатите реликви излезе наяве, след като гръцкият вестник "Катимерини" миналата седмица цитира изявление на гръцкия митрополит Павел, който изтъкна, че ще направят всичко възможно за да върнат реликвите, "откраднати от българските окупаторски войски" от манастирите в Серес и Драмско, както и от други храмове в Източна Македония и Тракия.</p> <p>Безценни артефакти от манастири от егейската част на Македония също се намират в софийския Национален исторически музей, а въпросът за тяхно връщане досега не се е повдигал заради "добрите дипломатически отношения" между България и Гърция.</p> <p>Дебърско-кичевският владика Тимотей, от чиято епархия българските окупатори са взели най-голямата част от реликвите, с обяснение, че трябва &nbsp;"да ги защитят от унищожение", заяви, че е песимист относно тяхното връщане.</p> <p>"Ние точно знаем какво е взето. Българската страна няколко пъти заявяваше, че са били загубени по пътя между Скопие и Ниш, но след това ги видяхме в техните музеи. Те са там, но въпросът за връщането надхвърля нашите правомощия като църква.</p> <p>На нас може да оспорват легитимността, въпреки че тези артефакти бяха собственост на църкви и манастири.</p> <p>Това е проблем, за който трябва да разговарят двете страни, а е известно, че който взел, трудно връща.</p> <p>Не вярвам, че гърците ще успеят да върнат нещо от България. Защо например не се върнат от Лондон артефакти от други страни", смята владиката.</p> <p>Въпросът за връщането на реликвите, които са отнети и закарани извън страната, е трудно осъществим и въз основа на международното право.</p> <p>Правните харти, въз основа на които една страна би могла да иска нещо, което е откраднато, са от по-ново време и на практика може да се иска чрез съд нещо което е откраднато след 2005 г. За откраднатото преди век пътят е доста труден.</p> <p>&bdquo;Ако има документи, съществува възможност да се искат и стари реликви. Но тези искания трябва да са добре аргументирани-къде е бил предметът, кой го е взел, къде се намира сега... Процедурата е трудна, но с проучване може да се намерят данни.</p> <p>В сегашните обстоятелства най-простият път е чрез двустранни договори на засегнатите държави.</p> <p>Имаме примери когато на някои страни им се връщат отнетите предмети. Затова трябва да има добра воля", заяви Йован Ристов, експерт за защита на паметници от Управлението за защита на културното наследство.</p> <p>Проблемът с връщането на артефактите е допълнително натоварен с това, че в тази страна те се смятат за част от българската духовна култура и наследство, съгласно тяхната интерпретация на историческите събития.</p> <p>Журналистът и публицист Нове Цветановски, който преди осем години публикува книга, в която за първи път са посочени данни за богатството, изнесено от Македония, смята, че проблемът е в това, че като страна Македония не се занимава много с този въпрос.</p> <p>"До моята книга в страната не можеше да бъдат намерени данни за всичко което е изнесено. Такъв списък нямаше нито в тогавашния Институт за защита на паметниците. За съжаление и тя не е цялостна, въпреки че това за което разбрах е само част. Опитът показва, че реституцията се осъществява трудно. Още по-трудно ако не се направи нищо", изтъкна Цветановски.</p> <p><span style="text-align: center;">Йован Ристов разказва, че последните опити за връщане на реликвите са били направени&nbsp;</span>през 1954 г.</p> <p>Тогава югославският Секретариат за външни работи поискал от македонските органи да му бъдат предоставени доказателства за откраднатите предмети от Македония. Но такива доказателства не можело да бъдат предоставени.</p> <p>"Сега, с проучвания, може да се стигне до информация. Необходимо е в страната да има служба за реституция, която ще има точен списък в коя страна се намират конкретни предмети. Ако се подсигурят такива документи, може да бъде започната процедура за тяхно връщане".</p> <p style="text-align: center;"><strong>Какво ни &nbsp;"пазят" в България, Сърбия, Гърция...</strong></p> <p><strong>В София се намират:</strong></p> <p>Откраднати от охридската църква &bdquo;Свети Климент&rdquo;: &nbsp;златна митра на Свети Климент със скъпоценни камъни, неговия жезъл, царски двери от църквата, плащеница от Андорник Палеолог.</p> <p>От манастира "Свети Наум": сребърна кутия със свети мощи от различни светии, две евангелия, златен потир, златна плащеница.</p> <p>От други църкви-сто икони извадени от църквата "Света Петка" в село Маловища, 25 икони от манастира "Свети Илия" в Драгощ, икони от селата Подмол, Новаци, Наколец.</p> <p>Златни маски от Требенища.</p> <p>Около 1000 ръкописи, може би най-ценните, които е имало в Македония.</p> <p><strong>Сърбия:</strong></p> <p>Сбирка от 30 ценни ръкописи от Лесновския манастир и други църкви и манастири &ndash; Лешол, Крива Паланка.</p> <p>Македонски ръкописи се пазят в манастира Дечани</p> <p>Литийна икона на Богородица от 14 век.</p> <p>Златни маски от Требенища.</p> <p>Всички ценни открития в периода между двете световни войни са отнесени в Сърбия.</p> <p><strong>Гърция</strong></p> <p>Черепа на Свети Климент</p> <p>Охридски харти в манастира Зограф</p> <p>Много ръкописи в други манастири в Света гора</p> <p>Синайски псалтир, написан в Западна Македония в гръцкия манастир "Света Екатерина" на Синай...</p> <p><strong>Русия</strong></p> <p>130 ръкописни книги в Петроград, 55 в Москва, 84 книги в Руската академия на науките в Петроград.</p>

Коментари

  • САМУИЛ БЪЛГАРСКИ

    23 Ное 2014 4:40ч.

    НИЩО НЕ Е ОТКРАДНАТО НИТО НА Т.НАР. МАКЕДОНЦИ ,НИТО НА Т.НАР ЕЛИНИ. ВСИЧКО ТОВА Е ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО НА БЪЛГАРИЯ И ТО СИ Е ОТНОВО В БЪЛГАРИЯ . ЗАЩОТО ОТ МАРИЦА ДО БИСТРИЦА И ГРАМОС,ОТ ДУНАВА ДО ЕГЕЯ И ОТ ЧЕРНО МОРЕ ДО ОХРИД И НИШ -ВСИЧКО ТОВА Е БЪЛГАРИЯ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Волен Сидеров

    05 Дек 2015 21:08ч.

    Направо ще падна от смях! Какво българско историческо наследство? Тук не става въпрос за етноси и нации, а за вяра и дух. Това са духовни реликви, символи, мощи на светци и ръкописи, създадени и престояли в храмовете хилядолетия. Окупационните български войски през двете войни ги отмъкнали и занесли в София! Голямо геройство, няма спор! Да не говорим, че Божо Димитров вади мощите от мощехранителниците и ги раздава на който му скимне. Все едно да изнесеш светините на Рилския или Бачковския манастир и да ги замъкнеш в София. Боже, колко мъка има на тоя свят, Боже!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи