- Автор: liberation.fr
- 10 Sep 2020
- 181
- 19
Дали Ципрас ще оцелее след такова унижение, след като напълно основателно пледира за отказ от този план чрез референдум? Това е малко вероятно. Всъщност от идването на власт на “Сириза” през януари, германските ръководители едва сдържаха фурора си да видят фалита на правителството на радикалната левица на една малка страна, позволило си да не се подчини на най-мощните икономики на планетата.
Това коментира американския икономист Джефри Сакс, един от големите критици на споразумението с Гърция.
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53699_UdGVRGbkbFxN7aK31PwZEO8VkiegSw.jpg" style="height:751px; width:500px" /></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><em>Джефри Сакс е директор на Института за Земята в Колумбийския университет и съветник на генералния секретар на ООН Бан Ки-Мун по въпросите на развитието. Той е сред петимата икономисти (заедно с Тома Пикети), които изпратиха миналата седмица отворено писмо до Ангела Меркел, в което я призоваха да се откаже от политиката на сурови икономии и да се съгласи на “значително” заличаване на гръцкия дълг. Джефри Сакс присъства на среща на върха за финансирането на развитието в Адис Абеба, където даде интервю за “Либерасион” за постигнатото в понеделник “споразумение” с Гърция.</em></span></p>
<p> </p>
<p><strong>- В призива си вие пишете, че “гръцкото правителство е приканено да опре пистолет в слепоочието и да натисне спусъка. За съжаление, куршумът ще убие не просто бъдещето на Гърция в Европа”. </strong><strong>Дотук ли стигнахме?</strong></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">- Говори се, че е имало шест месеца на “мозъчна атака”, за да се намери изход, който да удовлетвори всички… но не е имало никаква “мозъчна атака”! Има просто политически, идеологически избор да се пречупи Гърция. Имаше икономически, фундаменталистки избор да бъде подчинена тази страна. Няма никаква причина страната да бие барабана за “реформи”, наложени със сила. Наложени. Те не говорят за анулиране на част от дълга, за който всички знаят, че е непоносим. Те не дават никакъв тласък, за да излезе страната от най-голямата рецесия от войната насам. Те няма да избавят 40-те процента деца, които живеят под прага на бедността или 50-те процента безработни младежи, които нямат никакво бъдеще. Това са заповеди, а не реформи. Къде е професионализмът, къде са сериозните, обсъдени предложения? До края германският министър на финансите стоеше решително на максималистичните си позиции; до края никой не посмя да му се противопостави, в името на оцеляването на еврозоната. Но на каква цена?</span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- Оправдана ли беше загубата на доверие спрямо Гърция, за която говореха ръководителите на еврозоната?</strong></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">- Доверието трябва да бъде в двете посоки; то трябва да бъде взаимно. Къде е доверието, когато Германия забранява всяка честна дискусия за реализуемостта и жизнеността на един такъв план? Къде е доверието, когато, при постигането на споразумението, финансовият министър Волфганг Шойбле признава, че дългът е непреодолим, но противоречи на правилата да бъде намерено лекарство за него? В основата си загубата на доверие се дължи най-вече на слабостта на европейските институции. Европейската комисия напълно бе държана встрани, подобно на нейния комисар по икономическите и валутните въпроси Пиер Московиси. Ако продължава така, без солидарност, без компромис, европейската мечта е обречена. Европа бе изградена върху пепелищата на Втората световна война, благодарение на визията на държавни лидери. Тя е на път да рухне заради суетата и цинизма на шепа банкери и политици.</span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53699_V2hgYRuGJY9ISuuPo2Ug2LJEfZiJSB.jpg" /></span></p>
<p><em>Финландският финансов министър Александър Стуб и германският Волфганг Шойбле по време на заседанието на Еврогрупата в Брюксел на 13 юли</em></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- Какво може да стане в Гърция?</strong></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">- Катастрофа. Затваряне на банковия сектор в продължение на седмици не се е случвало от времето на Голямата депресия през 30-те години. От няколко седмици вече страната е на ръба на рухването. Тя прави още няколко крачки към скалите. Европейската централна банка не искаше да играе ролята на заемодател, защото Йенс Вайдман, президентът на “Бундесбанк”, бе част от “ястребите”. Това е много шокиращо. От 40 г. се занимавам с международна икономика и никога не съм виждал такова нещо; да го видя през 2015-а, в една от двете най-големи икономики в света, е кошмар. Това е фалитът на една финансова и икономическа система без реално политическо ръководство.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Дали Ципрас ще успее да оцелее след едно такова унижение, след като напълно основателно пледира за отказ от този план чрез референдум? Това е малко вероятно. Всъщност от идването на власт на “Сириза” през януари, германските ръководители едва сдържаха фурора си да видят фалита на правителството на радикалната левица на една малка страна, позволило си да не се подчини на най-мощните икономики на планетата. Те ще спечелят. Както движенията на радикалната десница и на крайната десница, които ще натрупат капитал върху трагикомедията на последния Европейски съвет, който представлява абсолютния неуспех да бъдат взети предвид интересите на една уязвима страна. Подобно на Германия в еврозоната, САЩ се опитваха да налагат в продължение на десетилетия своята икономическа експанзионистична политика в зоната на долара в Латинска Америка. Видяхме резултата: абсолютен неуспех и политическа дестабилизация…</span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- Правите паралел между преговарящите за климата и европейските преговарящи с Гърция…</strong></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">- Да, защото са белязани от късогледата политика, нещо като драматична слепота. Изправени пред най-големия залог, с който някога планетата се е сблъсквала, климатичната промяна, държавите все още мислят по начина “кой ще плати най-малко и ще спечели най-много”. Но всички ще загубят; и всички държави ще бъдат потопени от умножаващите се катастрофи, дори и при повишаване с 1 градус на температурата.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Политиците не обичат шума, трудностите, и се преструват, че не разбират какви са залозите. Най-вече САЩ, чийто Конгрес е напълно заклещен от петролните и газови лобита. Тяхната историческа отговорност за виновното бездействие ще бъде ужасна. Същото се отнася за Гърция.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Вместо да намерят амбициозен компромис, да потърсят финансови, икономически и човешки ресурси, за да се справи Атина и сегашната мизерия да не тласне страната още по-напред към хаоса, Германия (и, като допълнение, Франция) натиснаха, наложиха решение, без нищо да договорят.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Било то за климата или за Гърция, силните държави не искат да чуят онова, което е мъчително за най-слабите. Но накрая те ще бъдат сполетени от страданията, които налагат. Ако не се събудят, паралелът ще завърши така: ще се случат серия драматични шокове и нашите политически системи, доминирани от елити без визия, ще бъдат неспособни да се справят с тях.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></span></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
