- Автор: Андриан Боянов, svobodennarod.com
- 10 Sep 2020
- 1751
- 9
<div class="itemIntroText" style="margin: 0px; padding: 4px 0px 12px; border: 0px; outline: 0px; vertical-align: baseline; line-height: 23.3999996185303px; color: rgb(68, 68, 68); font-family: Arial, Helvetica, sans-serif; background-image: initial; background-attachment: initial; background-size: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; background-position: initial; background-repeat: initial;">
<p> </p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53365_wUKbg9i7bFLU8CgGqOMgDaRWCjEh2v.jpg" style="height:404px; width:530px" /></p>
<p><strong>Битката между Давид и Голиат пренесена близо до язовир Доспат, и по-точно в село Црънча, в което преди няколко години беше изградена ВЕЦ и сграда, обслужваща нуждите на централата.</strong><span style="color:rgb(68, 68, 68); font-family:arial,helvetica,sans-serif"> </span><strong>Снимка: actualno.com</strong></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Проблемът с възстановяването на земеделските земи, „вкарани“ в ТКЗС-тата през комунистическия режим, беше особено актуален през първите няколко години на т.нар. демокрация. Множество граждани получиха полагащото им се, това, което им е било отнето къде доброволно, къде не толкова. В градския жаргон постепенно навлязоха думи като „реституиран имот“ и „баби реститутки“.</p>
<p>И докато в градска среда, като че ли, възстановителните въпроси бяха решени до началото на новото хилядолетие, то по селата и в междуселските пространства голяма част от проблемите останаха. Почти няма български гражданин, който да не се е сблъсквал с трудоемката задача да разреши наследствените си въпроси, свързани с полагащите му се имоти. Къде от немарливост, къде от незнание на административния персонал немалка част от възстановените имоти остават без необходимите скици, удостоверяващи точното разположение на собствеността им. </p>
<p> </p>
<p>Такъв е случаят и на Ракип и Мехмед Чолакови от с. Црънча, община Доспат. Населеното предимно с българи-мюсюлмани село може да се каже, че спада към категорията на многочислените български села с население от около 600 човека. </p>
</div>
<div class="itemFullText" itemprop="articleBody" style="margin: 0px; padding: 0px; border: 0px; outline: 0px; vertical-align: baseline; color: rgb(68, 68, 68); font-family: Arial, Helvetica, sans-serif; line-height: 23.3999996185303px; background-image: initial; background-attachment: initial; background-size: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; background-position: initial; background-repeat: initial;">
<p> </p>
<p><strong>Историята на Чолакови е следната:</strong></p>
<p> </p>
<p>С решение от 1993 г. се възстановява правото на собственост на наследниците на Асан Чолаков – братята Ракип и Мехмед, върху земеделски земи, находящи се в с.Црънча и по-точно в местността „Ширинето“. След делба, помежду им, конкретният имот от 7,301 дка, в реални съществуващи граници, се явява собственост на Ракип Чолаков. Едва две години по-късно, с издадена скица и протокол за въвод от 22.02.1995 г., Поземлената комисия-Доспат въвежда собственика в реално владение на имота. До този момент липсва цялостен кадастър на землището и на земеделските имоти. Единствената информация е сведена до площта и местността, в която се намира имотът. Фамилията Чолакови владеят имота до момента на кооперирането през 1975г., както и след 1990 г. </p>
<p>Години след въвода във владение изненадващо Община Доспат проявява завиден интерес към този имот. По-късно ще се разбере, защо. След упорито настояване на Ракип Чолаков са изготвени отново скици с реалната площ на имота, където са посочени съседите на имота и точни координати. Но след това Общината им заявява, че очертаният преди това имот не отговаря на претендираната от Чолакови територия и на земята по предишната издадена скица, тъй като уж е бил на други собственици.</p>
<p> </p>
<p>Ощетените не се отказват и подемат нова инициатива. Години наред Ракип и роднините му сезират Общинската служба по земеделие (ОСЗ), Областната служба по земеделие и Министерство на земеделието с искане за поправяне на техническата грешка, но без сполучлив резултат. Въпреки че от ОСЗ-Доспат се обръщат към Кмета на общината, до вярна скица за действителния имот не се стига. </p>
<p> </p>
<p>Вместо да поправят грешката на базата на искането, след възобновена от Министерство на земеделието 20-годишна провалена поземлена реформа, през 2013г. от ОСЗ-Доспат издават решение, с което признават на наследниците имот само от 0,581 дка, вместо имота с обща площ от 7,285 дка, и то граничещ с вече общински такъв, който като общински имот от 6,704 дка се явява на практика по-голямата част от претендирания като собствен имот на наследниците на Асан Чолаков и конкретно на Ракип Чолаков.</p>
<p>Решението бива обжалвано, но безуспешно прехвърляно на различни инстанции. Как е било въобще възможно да се стигне до подобно абсурдно положение? Много лесно – от ОСЗ-Доспат предоставят на Община Доспат имота без да са извършени задължителните при подобни случаи оглед на поземления имот и уведомяване на заинтересованите лица. А още по-фрапиращо е това, че този същият имот с площ 7,301 дка, както посочихме по-горе, вече е бил възстановен на наследника Ракип Чолаков и същият е бил въведен във владение с протокол № 10-Б/22.02.1995 г. Очебийно е, че сборът от площите на двата имота, според решенията на ОСЗ от 2013 г., е почти равен на площта от 1995 г. – разликата е само от 16 кв.м.!</p>
<p> </p>
<p>Оказва се, че „крушката си имала опашка” – с решение на Общински съвет (ОС)-Доспат върху процесния имот, за който претендират Чолакови, бива учредено право на строеж на дружеството „Хидроенерджи груп“ ООД. Като сериозен недостатък на решението на Общинския съвет се отчита фактът, че никъде в него не се посочва за какво се учредява правото на строеж и какви са инвестиционните намерения на търговците. Нещо повече, в едно от множеството противоречащи си писма за намерения до Община Доспат от 29.09.2009 г. инвеститорът заявява намерение да строи фотоволтаична централа, като изрично посочва, че желае да закупи имота без търг и без конкурс. Две години по-късно, отново с решение на ОС-Доспат, спорният имот бива прехвърлен с отстъпеното право на строеж на търговското дружество чрез покупко-продажба. От фирмата-инвеститор пък изграждат не фотоволтаици, а ВЕЦ и сграда, обслужваща нуждите на централата. Според юристи, разпореждането на Община Доспат с чужд недвижим имот е нищожно и не поражда правно действие. </p>
<p> </p>
<p>При изграждане на електроцентрали и подобни обекти от национално значение законът определя кръг от лица, които могат да придобият право на строеж и без провеждане на публичен търг или конкурс. „Хидроенерджи груп“ ООД, обаче, е обикновено търговско дружество, невлизащо в този привилегирован кръг от търговци. Това е и причината, сред местното население да цари убеждението, че проведената процедура и извършеното строителство са незаконни. За законността на строителството ще стане дума по-нататък, при разкриването на документи, свързани с процесния случай.</p>
<p> </p>
<p>Прави впечатление, че решението на ОС-Доспат за учредяване на право на строеж на инвеститора е подкрепено от съветници от всички политически сили, намерили място в местния парламент. Гласуването на решението, в полза на инвеститора, успява да обедини, по принцип, заклети политически противници в Общинския съвет. </p>
<p>За да възвърнат ползвания от семейството им повече от 80 години имот, Ракип Чолаков и роднините му завеждат едно гражданско и едно административно дело. Предявени са граждански искове по чл.108 и чл.109 от Закона за собствеността, за възвръщане на имота, който се владее от друг без правно основание и за премахване на изградените постройки.</p>
<p> </p>
<p>В детайли за съдебните битки на Ракип Чолаков и семейството му с Община Доспат и „Хидроенерджи груп“ ООД и кой стои зад това дружество ще ви разкажем в следваща част на нашето журналистическо разследване. </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
</div>
