Битката на Чолакови от Родопите за честта и имота – съдебната сага (част 3)

Гражданският иск по Закона за собствеността

Като наследник на Асан Чолаков, Ракип Чолаков се явява собственик на земеделска земя около 15 дка., от които 7,3 дка находящи се в землището на с.Црънча, а останалата част от имота попада в землището на съседното с.Ваклиново, който имот се разделя от малка река „Барутинско дере“. До есента на 2010 г. същият е ползвал безпрепятствено имота си за собствени цели и нужди, включително като го е предоставял за временно ползване на свои роднини. Според Чолаков, имот № 011027 и имот № 011041 (появил се като номер едва през 2013 г.) всъщност представляват единен имот, който от много десетилетия е собственост и се ползва от рода Чолакови, но незаконосъобразно е обособен в два имота от ОСЗ – гр.Доспат по искане на Община Доспат. Именно това неправдоподобно разделяне на наследствения имот е причината за делата, които Чолаков завежда срещу ответниците – Община Доспат и „Хидроенерджи Груп“ ООД.  

През 1995 г. с влязло в сила решение на местната Поземлена комисия и протокол за въвод във владение имотът е възстановен на наследниците на Асан Чолаков, респективно на сина му Ракип Чолаков, съгласно семейната делба, които са упражнявали фактическа власт върху същия до есента на 2010 г., независимо от техническата грешка, допусната в скицата от 1994 г.     

С протоколно решение № 3/23.07.2008 г., на основание чл.19 ЗСПЗЗ, неизвестно как и защо на Община Доспат е предоставен за стопанисване и управление (със статут на ВСО – временно стопанисван от общината) имот с № 011027, в местност „Ширинето”, с площ от 6,704 дка. Този имот е част от наследството оставено от Асан Чолаков.  

Протоколното решение от 2008 г. е одобрено със заповед № 37-3/28.07.2008 г. от Областна дирекция „Земеделие и гори” – Смолян. То е подписано с особено мнение от  уважавания инж. Венцислав Венков, представител на Държавно горско стопанство „Доспат”. Видно от същото е, че е имало липса на член на комисията при вземане на решението, от една страна, и от друга страна са били налице имоти, които неправилно са отнесени по чл.19 от ЗСПЗЗ. В особеното мнение се сочи още, че тенденциозно са взети решения, които не отговарят на направения оглед по карти и че въпреки настояването от страна на „Държавно горско стопанство” изобщо не са направени огледи на имотите.       

Не са спазени и императивните разпоредби на АПК, според които, при подобни случаи, както протоколното решение, така и заповедта за потвърждаване трябва да бъдат съобщени на заинтересованите лица, в случая на семейството на Ракип Чолаков.     В допълнение на всичко дотук е и справката в кметския (общински) фонд, която показва, че той включва общо 500 дка, съставляващи ниви в различни местности, нито една от които не се намира в местността „Ширинето”.     

Според юристи, след като Община Доспат не е била собственик на процесния имот, то същата не е можела законно да се разпореди на по-късен етап с него, като е отстъпила право на строеж върху имота или да го продаде. Подобно разпореждане с чужд недвижим имот е нищожно и не поражда правно действие.     

В отбелязаната по-горе скица на имота се цитира и акт за частна общинска собственост № 261 от 22.10.2009 г., за чиято законосъобразност също възникват основателни сериозни съмнения. Същият съдържа поправки и дописвания, които не е ясно от кой са направени, кога и в какво качество е действало лицето, извършило поправките и дописванията. Актът за общинска собственост е съставен без участието на Чолаков, поради което не може да му бъде противопоставен. Лицето, извършило поправката на АОС, е поставило подпис очевидно различен от този на актосъставителя. Не е ясна процедурата, която е използвана за поправка на акта, нито е посочена датата на извършената поправка. Според юристи, с тези действия е опорочен АОС, като същият е на практика съставен при липса на компетентност, при неспазване на установената форма и при съществено нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила.     

Въпреки неяснотите около процесния имот, в разрез със закона Общинският съвет при Община Доспат с решение № 419/30.07.2010 г. дава съгласие на Кмета на Община Доспат да учреди възмездно право на строеж върху процесния имот № 011027 в полза на „Хидроенерджи Груп” ООД, гр.София.      

Договорът за отстъпване право на строеж върху имот частна общинска собственост от 03.09.2010 г., по думите на специалисти в областта на вещното право, е нищожен поради липса на предмет. Нито в решението на Общинския съвет, нито в договора за отстъпване на право на строеж е посочен обектът, който Община Доспат дава съгласие да бъде построен. Липсва посочване на обекта, както и каквато и да било индивидуализация на същия. Договорът е нищожен и поради факта, че Община Доспат не може да даде съгласие за отстъпване на право на строеж върху имот, който не е нейна собственост. В този смисъл липсва валидно дадено съгласие за отстъпване на право на строеж върху процесния имот.     

Незаконосъобразен от правна гледна точка се явява и сключеният последващ договор на 29.08.2014 г. за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост, на основание чл.35, ал.3 от ЗОС с „Хидроенерджи Груп” ООД. По силата на този договор Община Доспат е продала имот № 011027, с площ от 6 704 кв.м., който не е нейна собственост. На първо място, Общината не е можела да прехвърли собствеността върху процесния имот, защото не притежава собствеността върху него. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.35, ал.5 ЗОС, за да бъде извършена продажба на общинска земя без провеждането на търг или конкурс, следва построените от купувача сгради да са законно построени. Доколкото Община Доспат не е отстъпила законно правото на строеж за построяването на ВЕЦ и административна сграда, тъй като не е била собственик на имота, то и изграденото е незаконно построено. 

След направени сигнали до надзорните органи от собственика на имота Ракип Чолаков за извършване на незаконен строеж в имота му, контролните органи от РДНСК-Смолян извършват проверка на място и по документи, след което с констативни протоколи и констативни актове №ДС-122-10-1/09.09.2010г., №34/02.11.2010г. и № 03-ДС-122-10/26.05.2011г. установяват незаконността на строежа и издават акт по ЗАНН №СМ-26/08.11.2010г., акт №СМ-29/14.12.2010г. от РДНСК-Смолян, а накрая се издава и наказателно постановление от ДНСК-София, но въпреки това строежът неизвестно как е „узаконен“, без преди това да е бил премахнат, което е недопустимо съгласно нормите на ЗУТ (Закон за устройство на територията).

Въпреки многобройните гореописани съображения Районният съд – Смолян първоначално  прекратява производството по гр.д. № 128/2015 г. и връща исковата молба на ищеца Ракип Чолаков.

Мотивите, водещи съдебния състав към определението за прекратяване на производството са повече от неясни, тенденциозни и необосновани.

Съдебният състав предварително решава спора преди страните да са имали изобщо възможност да докажат своите твърдения. Съдът не се съобразява с основния принцип  в гражданското правораздаване, закрепен в чл.7 от ГПК и свързан със служебното начало, а именно - не е изпълнил задължението си да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.

В свое определение съдът сочи, че ищецът не е посочил цената на иска и оттам не е заплатил дължимите държавни такси, макар че обективно ищецът не е могъл да знае на каква база/основа се определя материалният интерес на иск за фактическо действие - премахване на незаконно построена постройка в собствения му имот. Именно поради това ищецът е посочил, че ако съдът счете, че този иск има определен материален интерес – то следва съдът да укаже, каква държавна такса над внесената минимална такса в размер на 50 лева следва да бъде довнесена.

Друг странен момент в прекратителното определение на Районен съд – Смолян е споделеното становище на съда, че не е ясно, срещу кого са насочени исковите претенции при положение, че в исковата молба и в допълнението към нея ясно и точно, още в първото изречение, е посочено, кои са ответниците по делото.

„Черешката на тортата“ в аргументацията на съдебния състав, обаче, се оказва следното изречение от определението:  „Липсват твърдения, дали този ответник е построил същите сгради.”  Тук правото вече категорично напуска пределите на съдебния акт. След като е налице договор за право на строеж и последващ договор за покупко-продажба на имот между Община Доспат и „Хидроенерджи Груп“ ООД и след като от години електроцентралата е в експоатация и носи някакви приходи на дружеството, съдът да изтъква, че не е сигурен, дали този ответник е построил сградите, е меко казано несериозно за институцията, от която произлиза.

В три статии разкрихме наследствените съдебни битки, които Ракип Чолаков и неговото семейство водят с Община Доспат и „Хидроенерджи Груп“ ООД. Делото продължава на въззивна инстанция пред Окръжен съд – Смолян, откъдето е върнато обратно на Районен съд – Смолян с указания за разглеждане на иска на Чолаков по същество. Делото започва на практика отначало. Съдебната сага прилича в немалка  степен на неравноправната библейска битка между Давид и Голиат, а дали Давид ще победи Голиат зависи от безпристрастния български съд.

Редакционен коментар

Главното действащо лице в завземането на имота на Чолакови и в „узаконяването“ на строежа върху него се оказва единият от съдружниците в „Хидроенерджи Груп“ ООД Симеон Василев. На множеството протести от страна на роднините на Ракип Чолаков срещу заграбването на имота и на множеството безполезни срещи с кмета на общината с цел разрешаване на проблема, Василев отговаря по следния начин: „И общината е наша, и съда в Девин, в Смолян и в София е наш, прокурорите са наши, а и тук се разпореждат вече само нашите народните представители от ГЕРБ. Ние ги назначаваме и ние ги уволняваме, затова и да се жалвате на съда или на прокурорите, нищо няма да ни направите. Самият Бойко Борисов и Цветан Цветанов са ни съдействали, затова нищо не можете да направите, защото ние сме властта. Само ще си изгубите парите по съдебните дела. Дори и самият министър-председател Бойко Борисов с неговата банка стои зад този проект. Той лично ми е разрешил това строителство. Платили сме много пари на общинските кметове на Доспат и Сатовча, на председателите на общинските съвети и мнозинството от съветници, на директорите на басейновите дирекции, на шефовете на строителен контрол, на служителите от поземлените комисии и на общински чиновници, за да стане това строителство. Купили сме и съдиите, и прокурорите в съдилищата и пак ще ги купим. Затова не си харчете излишно парите по дела, ние сме много мощни и имаме много пари, не можете да се борите с нас, защото ГЕРБ е с нас”. 

Тези думи са казани в очите на близък роднина на Ракип Чолаков, който е готов да свидетелства по случая. 

Най-интересните моменти от този казус започват в началото на 2010 г. малко след огласяването на намерението за проектиране и реализация на  голям язовир „Рата“ в района на землищата на селата Црънча и Бръщен. На 30.04.2010 г. кметът на Община Доспат Антим Пържанов започва поредица от поединични тайни срещи, първо, с Ракип Чолаков, като тръгва да го убеждава да му продаде лично на него като кмет имота си от 7,3 дка в местността „Ширинето”. Собственикът отказва, като заявява, че този имот вече го е дарил на една от дъщерите си – Катя Войнова като зестра (мираз – по местна традиция и обичай) и не може да му го продаде. След още няколко безуспешни опита за закупуване на този имот от Ракип Чолаков, Пържанов се насочва към по възрастния му брат – 80-годишния Мехмед Чолаков със същите увещания. Мехмед и Ракип имат реална делба помежду си и тази част от имота е собственост на Ракип Чолаков, но Пържанов разчита на факта, че повече от 20 години земите и скиците на имотите в с.Црънча не са уредени в реални граници поради забавената поземлена реформа. По-старият брат също отказва на Пържанов да му продаде своя дял. Делът  на Мехмед се намира в съседство на този имот, но е оттатък реката – в землището на с.Ваклиново, общ.Сатовча. След това кметът на общината прави още няколко опита да склони Мехмед Чолаков към продажба, като дори му осигурява неколкократен безплатен общински превоз за преглед до болници в Пловдив, тъй като възрастният човек има сериозно заболяване. Редом с Пържанов по време на един от превозите е и Симеон Василев, като двамата уговарят настоятелно Мехмед да им продаде имота, но получават категоричен отказ.

На фона на тези срещи става ясно, че създаването на Акт за общинска собственост върху имота в местността „Ширинето”, с площ от 6,704 дка, не е плод на случайна чиновническа грешка. В случая става дума за умишлено деяние на длъжностното лице Антим Пържанов, което много добре е знаело, чия собственост е актувания „общински” имот. Това деяние е извършено в съучастие с лицето Симеон Василев, който също много добре е знаел, от кого да иска закупуването на същия имот. Затова бихме искали тук да насочим вниманието на Главния прокурор Сотир Цацаров, който би трябвало да се самосезира за извършването на тежко престъпление в съучастие от две или повече лица. Данните за това са очевидни.

В заключение, някои читатели може би биха си задали въпроса, как никой от местните хора не се е възпротивил на незаконното строителство на ВЕЦ-а и на явния грабеж, извършван месеци наред спрямо имота на Чолакови. Ами, оказва се, че протести е имало, но в един момент кметовете на с.Црънча и с.Бръщен са били посъветвани по начин, по който да не могат да откажат, да не бунят повече населението. В резултат, днес синовете и на двамата са назначени на работа в новия ВЕЦ „Црънча”. Както се казва в такива случаи: Честито!

Предните части на публикацията може да бъдат прочетени тук:

http://glasove.com/skandalut/53365-bitkata-na-cholakovi-ot-rodopite-za-chestta-na-imota

http://glasove.com/kultura/53897-bitkata-na-cholakovi-ot-rodopite-za-chestta-i-imota--koq-e-firmata-investitor