- Автор: Спенсър Акерман, Гардиън
- 10 Sep 2020
- 108
- 9
Чикагската полиция поддържа цяла тайна база, в която провежда разпити. Човек няма възможност да се свърже със семейството или адвоката си, докато е заключен на място, което юристи оприличават на т.нар. „черни обекти“ на ЦРУ. Базата се намира в склад в западната част на Чикаго, на площад „Хоуман” и отдавна е място, в което специализирани полицейски органи извършват тайни операции. Разговори с адвокати и един пострадал, прекарал там по-голямата част от деня си окован, свидетелстват за нарушаването на основни конституционни права. Това пише Спенсър Акерман в материал за вестник "Гардиън" със заглавие "Чикагската полиция задържа американски граждани в „черен обект”*, който публикува и "Гласове".
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48699_TG3OMz7l7YORM1BxfRFjeIWMR2GZyx.jpeg" style="height:318px; width:530px" /></p>
<p><span style="font-size:12px"><em><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">„Те бяха задържани без никаква връзка с външния свят по-дълго, отколкото е прието в тази държава, а и навсякъде другаде по света, без да се уважат конституционните им права” – казва Сара Джелсомино, адвокат на Брайън Джейкъб Чърч</span></em></span></p>
<p><strong><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">• Тайната база за разпити разкрива нови аспекти на войната срещу тероризма в САЩ</span></span></strong></p>
<p><strong><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">• „Те ни „изчезнаха“, казва протестиращ, прекарал 17 часа в базата лишен от основни човешки права</span></span></strong></p>
<p><strong><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">• Има данни за полицейска жестокост, отведено 15-годишно дете и смъртен случай</span></span></strong></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Предполагаемите полицейски практики на площад „Хоуман” според запознати, които ги разкриха пред „Гардиън” в разследването за полицейското насилие в Чикаго, включват:</span></span></p>
<ul>
<li><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Нерегистриране на задържани в официалната полицейска база данни</span></span></li>
<li><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Побой, довел до тежки травми на главата</span></span></li>
<li><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Държане с белезници прекалено дълго време</span></span></li>
<li><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Отказ на достъп на адвокат до „подсигурената“ база</span></span></li>
<li><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Лишаване на задържани, включително непълнолетни, от право на адвокат в продължение на дванадесет до двадесет и четири часа</span></span></li>
</ul>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Поне един човек е обявен за мъртъв след престой в „стаята за разговори“ на площад „Хоуман”.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">През 2012 година Брайън Джейкъб Чърч, протестиращ и член на групата НАТО 3**, е бил арестуван и разпитван на площад „Хоумън” от полицията. Задържат го през по-голямата част от деня, отказвайки му правото на адвокат, и чак след това го изпращат в полицейско управление, където вече го регистрират и му повдигат обвинения.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">„Мястото наистина е необичайно – разказва Чърч през „Гардиън”. – Напомня ми на базите за разпит в Близкия изток. ЦРУ ги нарича „черни обекти”. Тази база е домашен „черен обект”. Влезеш ли там, никой не може да разбере какво се случва с теб.”</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Тайният обект е най-скорошният пример за грозните методи на Чикагската полиция, отекващи в много по-критикуваните практики във войната на САЩ срещу тероризма, използвана като извинение за множество злоупотреби и щети. Но докато тези щети бяха понасяни от хора в чужбина, на площад „Хоумън” – където са паркирани военни превозни средства, има килии за разпит и дори клетка – фокусът е насочен към американци, най-вече бедни и цветнокожи.</span></span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48699_xaNFCninkuTmDlq1K0frrmFdA5sVhh.jpg" style="height:281px; width:499px" /></p>
<p><em><span style="font-size:12px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">НАТО 3 (от ляво надясно): Брайън Джейкъб Чърч, Джаред Чейс и Брент Бетърли</span></span></em></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">В противоречие с правилата в едно полицейско управление, никой от разпитваните в склада не е регистриран. Свидетели, заподозрени и други жители на Чикаго, които са попадали там, нямат публично достъпна регистрация, показваща тяхното местоположение, каквато е задължителна за всеки задържан в полицейско управление. Адвокати и роднини настояват, че не е имало абсолютно никакъв начин да открият разпитваните. Защитници, които са искали да влязат в склада, не са получили достъп, въпреки че клиентите им са се намирали вътре.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">„Публична тайна сред адвокатите, които често посещават полицейските управления, е, че ако не успееш да намериш клиента си в базата данни на полицията, то той най-вероятно е задържан именно в базата за разпит в склада на площад „Хоумън” – разказва чикагската адвокатка Джулия Бартмъс.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Флинт Тейлър, друг адвокат от Чикаго, специализирал в защитата на човешките права, казва, че складът е образец на вече рутинните методи на местната полиция в нарушение на Петата и Шестата поправка на Конституцията.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">„Базата на площад „Хоумън” е символ на полицейска практика, прилагана повече от четиридесет години” – обяснява Тейлър, – при която се нарушава правото на заподозрения и свидетеля на правна защита и се отказва достъпът на адвоката до неговия клиент, докато е разпитван от полицията.”</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Доста остава неразкрито за площад „Хоумън”. Чикагската полиция не отговори на въпросите на „Гардиън” относно базата за разпити. Но след като публикувахме историята, полицията излезе със становище, в което настоява, че e абсолютно в реда на нещата да има свои бази за специални полицейски служители под прикритие.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">„Чикагската полиция спазва всички правила и закони, докато разпитва свидетели и заподозрени на площад „Хоумън” и където и да е другаде. Ако адвокат има клиент, който се намира на площад „Хоумън”, му се разрешава да се види с него и да разговарят, както става във всяко полицейско управление. Освен това на площада има секция за иззето като доказателствен материал имущество, където гражданите могат да си го получат обратно по опис” – нещо, което безброй адвокати и един задържан категорично отрекоха.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">„Всички арестувани от Чикагската полиция винаги се регистрират в системата и това важи и за тези, които за били задържани на площад „Хоумън” – продължава изявлението.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Становището на полицията не уточнява колко време са били държани хората на площада, нито къде може да намерим тази информация. Говорител на полицията не пожела да даде подробно обяснение.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Когато репортер на „Гардиън” отиде до склада, пазачът отпред отказа да го пусне и да отговори на въпросите му. „Това място е охранявано. Не би трябвало да стоите дори тук, отвън” – отсече той и отказа да каже името си.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Според бивш инспектор и наскоро пенсиониран детектив, които са влизали вътре през последните години, полицията е започнала да използва склада в края на деветдесетте години.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Адвокати разказват, че заплетени случаи с техни клиенти са ги довели до затворените врати на склада на площад „Хоумън”, място, за което повечето не били и чували преди. За склада не знаеше дори Роб Уордън, създателят на Центъра за неправомерни присъди към Юридическия факултет на Северозападния университет, докато от „Гардиън” не му разказаха как хора на практика са изчезвали след принудителен полицейски арест.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">„Те просто изчезват. Изчезват, докато не се появят в някой участък, за да им бъде повдигнато обвинение, или просто не ги пуснат обратно на улицата” – разказва Антъни Хил, адвокат по наказателно право.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>„Никога повече няма да видя дневна светлина” </strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Джейкъб Чърч научава за площад „Хоумън” по трудния начин. На 16 май 2012 година той и още единадесет човека са арестувани от полицията на протест против срещата на върха на НАТО. Чърч разказва, че полицаите го оковали с белезници за една пейка и го разпитвали, без дори да му съобщят, че има право да не отговаря и да се обърне към адвокат, тяхно задължение по правилото „Миранда”. След още три часа и необичаен разговор с адвокат през решетките на желязна клетка, той е откаран в Единадесето районно полицейско управление, където е обвинен в престъпления, свързани с тероризъм. Там подписва документи, взимат му отпечатъци и го снимат.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">По време на подготовката за протеста срещу НАТО Чърч, който е от Флорида, си записва телефонния номер на Националната адвокатска гилдия като предпазна мярка. След като е отведен на площад „Хоумън”, моли да се обади на адвокатите си, но не му разрешават.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">„Не ми позволиха да се свържа с когото и да било” – разказва Чърч на „Гардиън”, като отрича твърденията на полицията, че е разрешавала телефонни обаждания и правни консултации на арестантите.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Лявата китка на Чърч е била вързана за решетка зад пейка на килия без прозорци, глезените му също са били закопчани един за друг. Той остава в това положение около седемнадесет часа.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">„Мислех си – добре, ето че ни изчезнаха и никога повече няма да видя дневна светлина” – разказва той.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Въпреки че арестите предизвикаха доста голямо обществено внимание, адвокатски екип не успява да намери Чърч след повече от дванадесет часа активно търсене. Това си спомня Сара Джелсомино – защитникът на Чърч. Eдва след като тя и нейни колеги вдигат прекалено голям шум, стигайки и до кмета, научават за площад „Хоумън”.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Изпращат там друг адвокат и той в крайна сметка успява да проникне вътре и да разговаря с Чърч, който е държан в метална клетка. Най-накрая, два часа по-късно, Чърч е отведен в присъствието на двама защитници до близкото полицейско управление, за да бъде регистриран.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Той лежи две години и половина в затвора и e пуснат условно, след като заедно с останалите арестувани е оправдан по обвиненията в тероризъм, но не и за по-леките – притежание на запалително устройство и нарушаване на обществения ред.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Това, че адвокатите на НАТО 3 успяват да проникнат в склада, е изключение от правилото, но престоят на Чърч там не е.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Трима адвокати, интервюирани от „Гардиън”, твърдят, че не са били допуснати до клиентите си, задържани в склада през периода между 2009 и 2013 година. Още двама свидетелстват, че полицията не им е дала информация къде държи техните клиенти. Чърч е единственият задържан там, който се съгласи да говори пред „Гардиън”. Според адвокатите останалите се страхуват да говорят пред угрозата от бъдещи полицейски репресии.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">През 2013 година един човек си сменя името, след което е отведен на площад „Хоумън”, без да бъде регистриран като задържан, разказва Илайза Солоуей от Първа чикагска агенция за правна помощ. (Задържаният желае да остане анонимен, а сегашният му адвокат отказа да потвърди тази информация.) Солоуей научава къде е бил задържаният едва когато той се оказал в болница с травма на главата.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">„Той ми каза, че полицаи са го наранили по време на разпит в склада на площад „Хоумън”. Бях го търсила седем-осем часа и всички служители в полицейски управления, с които разговарях, твърдяха, че изобщо не са чували за този човек – разказва тя. – Изпрати ми снимка от мобилен телефон на травмата. Когато го видях малко преди да го откарат от полицейското управление в склада, той нямаше никакви наранявания.”</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Бартмъс, друга адвокатка от Чикаго, разказва, че през септември 2013 година й се обадила разтревожена майка, която й съобщила, че петнадесетгодишният й син е бил отведен от полицията рано сутринта. Учтив полицай казал на майката, че синът й е отведен за разпит на площад „Хоумън” относно престрелка и скоро ще бъде освободен. След няколко часа Бартмъс отива до площада, но не е допусната да влезе.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Някакъв полицай й казал: „Не можете да седите тук и да си водите записки, това е полицейски терен, има служители под прикритие и вече започвате да изнервяте всички”. Тя си тръгва, но обявява, че ще се върне след час, ако не пуснат момчето. То се прибира, без да са му повдигнати обвинения, след дванадесет, а „може би и тринадесет” часа задържане от полицията.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">На втори февруари 2013 година Джон Хъбард е отведен на площад „Хоумън”. И никога не си тръгва оттам. Вестник „Чикаго Трибюн” пише, че 44-годишният мъж е намерен мъртъв в стая за разпит. След тази публикация медицински експерт заяви пред „Гардиън”, че причината за смъртта е свръхдоза хероин.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">На площад „Хоумън” не се занимават само с актове на тероризъм. Там работят няколко специални звена за борба с наркотиците и с организираната престъпност. Ако полицията „иска пари, оръжия, наркотици” или информация за тяхното разпространение по улиците на Чикаго, „тя води хора там и използва мястото за нерегистрирани тайни разпити” – обяснява Антъни Хил.</span></span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48699_YNslIOTAVT6p58hc72ryUPD6UXt8Ff.jpeg" style="height:318px; width:530px" /></p>
<p><em><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">„Истинската опасност от толерирането на методите, които са се използвали в Гуантанамо и „Абу Граиб”, е, че те винаги пропълзяват и в други сфери” – твърди Сиска.</span></em></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>„Това ме плаши адски много” </strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Бивш чикагски детектив и настоящ частен следовател, Бил Дорш споделя, че не е чувал за полицейските злоупотреби на площада „Хоумън”, описани от Чърч и неговите адвокати. Той бил допуснат до въпросното място, за да вземе съхранявани там доказателства. „Само си показах значката и преминах” – казва Дорш.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">„Отказът на полицията да предостави на задържаните свидетели и заподозрени достъп до правна консултация и помощ би трябвало да прекрати не една полицейска кариера. Не мога да си представя, че ги местят там само за да ги скрият” – каза той пред „Гардиън”.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Ричард Бжечек, работил като полицейски инспектор в Чикагската полиция от 1980 до 1983 година, който също не е имал представа за жестокостите на площад „Хоумън”, коментира, че „недопускането на адвокати до клиентите им е незаконно и несправедливо”.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">„Площад „Хоумън” не бива да се различава от едно нормално полицейско управление, където можеш да попиташ за местоположението и състоянието на всеки един задържан – според Бжечек. – „Хоумън” не може да бъде изключение. Всеки задържан трябва да бъде регистриран.”</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Всъщност Правилникът за работа на Чикагската полиция е създаден точно за да преустанови практиките, прилагани на площад „Хоумън” според Чърч и неговите адвокати.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Наредба, озаглавена „Поставяне на хора под полицейски контрол”, гласи, че „разследването и разпитът на арестанта не би следвало да забавят процеса на неговата регистрация” и че на арестантите са позволени „разумен брой телефонни обаждания” до техните адвокати „веднага след като пристигнат в ареста или на мястото, предвидено за тяхното задържане. Според друга наредба, „Комуникации на арестантите”, полицията е длъжна да „разреши правна консултация с адвокат и посещение от него”.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Адвокатът Скот Фингър пояснява, че през 2012 г. Чикагската полиция затяга режима на втората наредба след множество оплаквания от други защитници, които не са могли да се доберат до клиентите си, задържани на площад „Хоумън”. Без тези промени защитниците на Чърч надали щяха да успеят да проникнат вътре. Но въпреки тези поправки Чърч все пак е бил държан дълго време без адвокат, а и след неговия случай е бил отказван достъп на други правни защитници.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Комбинацията от задържане на клиенти за дълги периоди без достъп до адвокат и укриването на тяхното местонахождение напомня най-лошите времена на злоупотреби и насилие от страна на полицията в Чикаго – тези след атентата от 11 септември.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Площад „Хоумън” прилича на „черните обекти” на ЦРУ, отбелязва Андреа Лайън, бивш чикагски служебен адвокат и настоящ декан на Юридическия факултет в Университета „Валпараисо”. И добавя, че когато е практикувала право в Чикаго през осемдесетте и деветдесетте години, „полицията използваше думата „сенчест обект” за площад „Хоумън”.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">„Когато в началото на седемдесетте години започнах да работя над случаи, свързани с насилие и изтезания, клиентите ми често разказваха, че са били местени от един участък в друг, докато накрая ги отвеждали в Зона 2, където ги измъчвали” – разказва адвокат Флинт Тейлър, специалист по защита правата на човека, най-известен с това, че потърси възмездие за пословичните безчинства на полицейския началник на Зона 2 Джон Бърдж. – Полицията е изтръгвала самопризнания от арестантите чрез мъчения и е отказвала достъп до тях на адвокати и семейства.”</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Обичайно е полицията да поддържа места, където да води тайни разговори със своите информатори. Но пенсионираният детектив от Вашингтон Джеймс Трайнъм не може да се сети за друга ситуация, в която хора да са държани в изолация за неопределен период от време.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">„Никога не бях чувал за тайни места, където арестантът или свидетелят да се държат без регистрация в продължение на много часове. Дори самата идея, че може да съществува такова място, ме плаши адски много” – признава Трайнъм, който днес се занимава с изследване на проблеми на националната полиция, включително техниките на разпит, за проектите „Невинност” и „Конституция”.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Въпреки ведомствените правилници полицията често отказва или съкращава посещенията на адвокатите дори в нормалните полицейски управления – казва Илайза Солоуей от Първа чикагска агенция за правна помощ. Но добавя, че особено остър е проблемът в Чикаго. „Вече е рядкост някой задържан от Чикагската полиция да се възползва свободно от конституционните си права, да не говорим за тези, които са били на площад „Хоумън” – казва тя.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Чърч разказва, че едни от най-ярките му спомени от площад „Хоумън” са „грамадните превозни средства”, които полицията държала в склада – „приличаха на бронираните коли, които се използват в Близкия изток”.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Окръг Кук, чийто административен център е Чикаго, е получил повече от 1700 единици бойна военна техника по една много критикувана програма на Пентагона, която предоставя такава техника на полицията. Тя включва и бронирано хъмви според репортаж на „Ей Би Си Нюз”.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Трейси Сиска, криминалист и активист по защита правата на човека, казва, че площад „Хоумън” и по-слабо известният случай с бившия разпитващ детектив от Гуантанамо Ричард Зулей са доказателство, че границата между прилагането на законодателството у дома и в задграничните военните операции е твърде размита.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">„Истинската опасност от толерирането на методите, които са се използвали в Гуантанамо и „Абу Граиб”, е, че те винаги пропълзяват и в други сфери – твърди той. – Промъкват се в правоприлагането у дома било чрез снабдяването на полицията с военна техника, било чрез жестоки методи на водене на разпит. Така се оказахме с „черен обект” в сърцето на Чикаго.</span></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">* Военен термин, употребяван напоследък за тайните затвори, управлявани от ЦРУ, обикновено извън територията и юрисдикцията на САЩ.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">** НАТО 3 – така се наричат тримата организатори на протеста през май 2012 г. срещу срещата на върха на НАТО – Брайън Джейкъб Чърч, Джаред Чейс и Брент Бетърли, които бяха обвинени в терористични намерения и действия.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>Превод: Филип Каменов</strong></span></span></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
