- 10 Sep 2020
- 344
- 17
В открито писмо до издателя на в. "Република", Петьо Блъсков, депутатът от ДСБ Асен Агов отрича да е кандидатствал за кадрови офицер в Държавна сигурност. Преди два дни вестникът публикува документ от архива на Първо главно управление на ДС. В него името на Агов фигурираше в списък на кандидати за кадрови офицери в управлението. Списъкът е поставен в протокол № 2704 от 1980 г., за унищожаване на секретни документи, литература, заповеди, бележници, тетрадки и др. Документът е открит от Антон Тодоров, който е автор на публикацията във в. "Република". Според него документът се е съхранява в разсекретения наскоро служебен архив на Първо главно управление.
<p><strong>Публикуваме целия текст на писмото на Асен Агов до изданието.</strong></p>
<p>ДО</p>
<p>ИЗДАТЕЛЯ НА в. „РЕПУБЛИКА”</p>
<p>21 септември, 2012 г.</p>
<p>София</p>
<p>УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ИЗДАТЕЛ,</p>
<p>В брой 585 от 20.09.2012 г. на Вашия вестник е публикувана статия, в която се посочва, че съм бил кандидат за офицер в I-во Главно управление на Държавна сигурност.</p>
<p>Никога не съм кандидатствал за подобна позиция. Опит за вербуването ми от страна на Иван Гарелов, удостоверен от Комисията по досиетата като офицер от ПГУ на ДС, приключи с моя ясен отказ. Шест проверки за принадлежност към Държавна сигурност безспорно установяват, че съм в оскъдния списък на малцинството журналисти от моето поколение, необвързани с комунистическия репресивен апарат. В последните 20 години съм вложил всичко, на което съм бил способен, за да се разкрият архивите на този апарат.</p>
<p>Заради паметта на покойните ми родители, репресирани от комунистическия режим, и в името на справедливостта, Ви моля да помислите какво отношение да вземете към този опит за манипулация на общественото мнение чрез Вашия вестник.</p>
<p> С уважение:</p>
<p> Асен Агов</p>
<p><strong>Антон Тодоров, в. Република</strong></p>
<p>Никога няма да се съглася с онези, които настояват сегашният закон за разкриване на досиетата да бъде скопен или направо отменен, а документите на бившата ДС и РУМНО - унищожени. След което според тяхната сбъркана логика България щяла да се превърне в Аркадия. Истината е точно обратната - закъснялото отваряне на тези мрачни страници, липсата на радикална лустрация и ненаказаността за множество престъпления на извършителите им от тоталитарните тайни служби на комунистическа България са част от най-важните фактори за сбъркания ни преход.</p>
<p>Когато човек задълбае в папките и документите, постепенно разбира, че човешката мерзост наистина няма граници. Удивително е как хора, които са кандидатствали за кадрови офицери в Първо главно управление на Държавна сигурност, през последните двадесетина години окупираха анти ДС говоренето и естествено го отровиха.</p>
<p>Говоря за Агов, за Асен Агов.</p>
<p>Ако го бяха приели за кадрови офицер в ПГУ-ДС, вероятно щеше да се представя така, уподобявайки се с български Джеймс Бонд.</p>
<p>Шпионско комунистическо денди, крачещо по левия тротоар-истинско пиршество на психоанализата.</p>
<p>Когато преди няколко седмици попаднах на документ в служебния архив на Първо главно управление на Държавна сигурност, доказващ без никакви съмнения, че днешният дългогодишен депутат от т.н. „десни” Асен Агов е бил кандидат за кадрови офицер там, първата мисъл, която ми хрумна бе:</p>
<p>Що за нечовек трябва да бъде този, който знае какво е правил и въпреки това десетилетия наред да се изявява като подозрително яростен противник на същата ДС, в която е драпал да работи.</p>
<p>След това се замислих за онези, които му дадоха „коридор” във висшите ешелони на „десните” политически елити след 1991 г.</p>
<p>Агов през 1990 г. продължаваше да е близък с БКП/БСП, а на парламентарните избори през 1991 г. се яви като независим, подкрепен от тях, срещу кандидата на СДС.</p>
<p>Накрая нямаше как да пропусна в размислите си и тъжната равносметка за опропастените възможности България да стане нормална държава, а куките и кандидат-куките да получат според това, което са правили.</p>
<p>Конец - делу венец, казват руснаците. Да видим, може пък да има справедливост и на тази земя.</p>
<p>Има ли изобщо граници в българската политика за нахалството на куките от Държавна сигурност? Безкрайно безочие и циничност ли е това тяхното или хитро използване на демократичната слабост да се справя с враговете си?</p>
<p>Дали и този сега ще се заоправдава с „такова беше времето”, „нямаше кариера без ДС”, това било „семеен повик” и т.н. Ето какво пише в този прелюбопитен и ценен документ за другаря Асен Агов:</p>
<p><img src="/uploads/editor/(4)1.jpg" alt="" /></p>
<p>Факсимиле от документа на Първо главно управление на ДС.</p>
<p>„Фонд 9 - опис 4а - а.е. /архивна единица/ 377<br />Лични кадрови дела на отказани / КДО/<br />Стр. 1</p>
<p>ПРОТОКОЛ рег. № 2704/18.02.1980 г. за унищожаване на секретни документи, литература, заповеди, бележници, тетрадки и др.</p>
<p>Комисия в състав: председател полк. Христо Цветков Арабаджиев и членове: 1. Бонка Томова, 2. Иванка Станиславова извърши проверка и отдели за унищожаване следните ненужни секретни документи /зачертано в оригинала, бел.моя/: материали на кандидати, изучавани за ПГУ-ДС преди 5 и повече години:<br />1972 г.:<br />1. Антоанета Кирилова Смилянова<br />2. Асен Василев Новачков<br />3. Асен Йорданов Агов<br />....<br />7. Боби Николов Бобев”</p>
<p>На 27 ноември 2008 г. членът на Комисията по досиетата Екатерина Бончева каза пред БНТ, че „...цялата истина, за съжаление, никога няма да научим докрай. И затова защо няма да я научим докрай, трябва да попитате хората, които са унищожавали масово документите на бившата Държавна сигруност.</p>
<p>Но фактът е факт - следите остават, следите са останали, всяко досие води като следа към друго... Независимо, че са унищожавани документите, независимо, че сътрудници масово са били лъгани от оперативни работници, че всичко им е унищожено, че няма опасност те да бъдат разкрити...”.</p>
<p>Вероятно на унищожаването е разчитал и дългогодишният депутат от СДС, ОДС, ДСБ Асен Агов, но ако беше чел „История на пелопонеската война” на Тукидид, щеше да е усвоил един от основните уроци на класика: „Очаквай неочакваното”.</p>
<p>Опитах се да разбера какви може да са били мотивите на Агов да кандидатства за кадрови офицер в Първо главно управление на Държавна сигурност извън тези, за които предполагам по методите на чистата логика.</p>
<p>В интервю с бившия шеф на архива на МВР през 90-те Серафим Стойков получих следните обяснения:</p>
<p>„След откриването на този документ може да сме сигурни, че Асен Агов е кандидатствал за кадрови офицер в структурите на външното разузнаване на Държавна сигурност. Кандидатстването става като напишеш собственоръчно молба, молиш се, каквато беше практиката тогава, не като пишеш заявление, а молба... Напълно сигурно е, от този документ, че Асен Агов е имал желание да започне работа в ПГУ-ДС.</p>
<p>Много е важно, че не всеки е можел да кандидатства там - Асен е имал някой близък човек, задължително е трябвало да има някой близък човек или в самото ПГУ, или в МВР, който да гарантира за него.</p>
<p>Ако нямаш близък, познат или кръвен роднина в МВР, даже и до ден-днешен тази „тъпа” практика не е приключена”, коментира Серафим Стойков.</p>
<p>Според него процесът на проучване за работа в ПГУ е бил много по-сложен и по-продължителен от този за работа в други структури на МВР, можело е да продължи с години.</p>
<p>Бившият председател на Комисията по досиетата Методи Андреев коментира документа така: „Първият извод е, че са съществували секретни документи, които са касаели въпросното лице. Това означава, че във връзка със съществуването на тези документи е имало причина, която ги и породила.</p>
<p>Такива документи могат да се появят в следните ситуации - или ако службата има интерес към дадено лице то да бъде привлечено към нейния апарат, или ако има изявено желание от конкретното лице да постъпи на работа в службата. В случая не става дума за първото, а за второто, тоест за документирано желание от страна на Асен Агов да кандидатства във въпросната служба за кадрови офицер”, разказа Методи Андреев.</p>
<p>Той продължи с разсъждаване по много логичния въпрос в тази ситуация - кои по онова време можеха да си помислят, че въобще могат да кандидатстват и да разчитат, че могат да започнат работа в ПГУ на ДС. Най-малкото те е трябвало да са убедени, че проверката, която ще бъде направена за тях по линия на ПГУ ще бъде положителна за тях, тоест, ще отчете, че те са в идеологически правилна насока, че произхождат от невражески семейства.</p>
<p>Това, че Асен Агов е кандидатствал означава, че той не се е чувствал ограничен, не се е чувствал дискриминиран от онази система. Точно обратното - той се е чувствал толкова приобщен към нея, че е можел да предположи, че е било възможно да започне служба в ПГУ, коментира Методи Андреев.</p>
<p><strong>ГЛАСОВЕ се сдоби и с допълнителна информация от архивите на Комисията по досиетатата.</strong></p>
<p>На 16 май 1972 г. Иван Гарелов („Талев“) по искане на ДС предава агентурно сведение, в което прави характеристика на няколко свои колеги от БТА, между които и настоящия депутат от ДСБ и тогавашен начинаещ журналист Асен Агов, който е поставен на първо място в списъка. Ето какво пише за Агов „Талев“:</p>
<p>„В подбора съм се ръководил от условието посочените лица да бъдат млади журналисти, но едновременно с това да са показвали признаци за перспективно развитие в професията, солидна политическа и езикова подготовка.<br />„1. Асен Йорданов Агов, репортер в „Международна информация” при БТА<br />Асен Агов е роден на 8. XI. 1948 г. в София. Завършил е външна търговия през 1971 г. Владее английски, френски, италиански. Баща му работи в „Нефтохим” като главен юристконсулт. Майка му, доколкото ми е известно работи в някаква секретна лаборатория при БАН.</p>
<p>След завършването на висшето си образование Асен Агов е работил известно време във в. „Орбита”, след това, предвид на отличната му езикова подготовка и показаното журналистическо умение, бе приет на работа в БТА.</p>
<p>Много амбициозен, той с посвети основно на проблемите на Общия пазар. При неговото трудолюбие може да се очаква, че в бъдеще ще се развие като един от перспективните кадри на агенцията. Проявява се отлично и в обществената работа.</p>
<p>Член е на комсомолското бюро, където отговаря за политическата работа.</p>
<p>Партийното бюро го е набелязало като кандидат за приемане в БКП.</p>
<p>Доколкото ми е известно баща му е член на Земеделския съюз, но самият Асен е ориентиран към БКП.</p>
<p>Трябва да се има прредвид, че самият Асен не е служил войник и по всяка вероятност трябва от тази есен да отбие военната си служба.</p>
<p>От разговори с него съм установил, че има желание да отбие службата си на работа в някое от изданията на БНА. Интелигентен, културен, той установява лесно контакти.Пътувал е често в чужбина, вероятно по частен път.”</p>
