- 10 Sep 2020
- 209
- 11
В свое изявление, ден след като името й бе посочено от министъра на правосъдието Христо Иванов като бъдещ зам.-министър, а по-късно същия ден оттеглено, съдия Аглика Адамова-Петкова изпрати до "Гласове" свое изявление. В него тя категорично заявява, че баща й, ректорът на Стопанската академия в Свищов Величко Адамов, няма никакво влияние върху личните и професионалните й решения и развитие. "Почти не поддържаме връзка, по лични причини. Възразявам срещу това да бъда свързвана с действия и бездействия, приписвани на баща ми Величко Адамов в последните години", пише тя. Същевременно добавя, че поведението й винаги е било съобразено с Етичния кодекс на българските магистрати и се ползва с доверието, признанието и приятелството на колеги от цялата съдебна система. "Гласове" поднася извиненията си на съдия Аглика Адамова-Петкова заради заглавие, в което я свързахме директно с Красьо Черничкия, протеже на Величко Адамов. Разбира се, че не можем да съдим за децата по делата на родителите им, но все пак щеше да бъде добре кандидатурата й за зам.-министър да бъде представена публично по по-подходящ начин. Можем да разберем и скептицизма към назначенията в България, които по-често се случват на мафиотско-роднински принцип, отколкото по професионални критерии. За съдия Адамова-Петкова чухме само добри думи от нейни колеги и от журналисти, които познават работата й! Надяваме се, че с тази публикация изчистваме този случай.
<p><strong>Публикуваме пълния текст на нейното изявление:</strong></p>
<p> </p>
<p>Съдия съм от 1997 г., като съм била последователно младши съдия в Софийски градски съд, съдия в Софийски районен съд и съдия в Административен съд София-град (класирах се трета на проведения конкурс с оценки 6.00 на анонимния писмен и устния изпит). Към момента имам над 18 години юридически стаж, от които над 17 години стаж в най-натоварените звена на съдебната власт. </p>
<p>Постановила съм над пет хиляди съдебни акта. Почти всички са издадени в законовия едномесечен срок. Имам множество публикации, доклади и участия в стажове и семинари. Член съм на работна група във Висшия съдебен съвет. Участвала съм в над 15 обучения, проведени на международно ниво, включително след конкурс през 2011 г. проведох стаж в Съда на Европейския съюз в Люксембург. През месец март 2014 г. спечелих и конкурс за стаж в Европейския съд по правата на човека в Страсбург след тест и интервю, проведени от служители на самия ЕСПЧ. През месец май 2014 г. бях на стаж в Административния съд в Лион, Франция. Владея френски език на високо ниво, което ми позволява да представям себе си, професията и страната си достойно в срещите си с европейски колеги. Член съм на Съюза на съдиите в България, на Асоциацията на българските административни съдии и на Българската асоциация по европейско право.</p>
<p>Поведението ми е винаги е било съобразено с Етичния кодекс на българските магистрати. Член съм на Комисията по професионална етика в АССГ. Мисля, че се ползвам се с доверието, признанието и приятелството на колеги от цялата съдебна система.</p>
<p>За мен остава необяснимо защо опитът ми, показателите за дългогодишната ми усърдна работа в съдебната власт и професионалната ми репутация изцяло се пренебрегват заради неподкрепени с никакви доказателства компрометиращи внушения.</p>
<p>Моят баща се казва Величко Адамов. Декларирала съм това обстоятелство по реда на Закона за предотвратяване и установяване конфликт на интереси. </p>
<p>Родителите ми се разделиха, когато бях в първи клас. Оттогава с баща ми живеем в различни домове и в различни населени места. Баща ми няма никакво влияние върху моите лични и професионални решения и развитие. Почти не поддържаме връзка, по лични причини.</p>
<p>Възразявам срещу това да бъда свързвана с действия и бездействия, приписвани на баща ми Величко Адамов в последните години. Това, което ми е известно, е, че моят баща никога не е бил обвиняем. Не бих допуснала да бъда поставена в ситуация, в която да се изисква от мен да заклеймявам баща си публично. </p>
<p>Не познавам Красимир Георгиев и научих за съществуването му от медиите. Доколкото ми е известна възрастта му, той е бил дете, когато аз съм станала съдия. В целия си професионален път съм напредвала единствено благодарение на знанията и труда си. </p>
<p>Мислех, че времената, в които децата бяха наказвани за цял живот заради своите родители и принуждавани да се отказват от тях, отдавна са отминали. Аз съм на 41 години и имам лична и професионална биография, от която не се срамувам. Ако някой има желанието да ме съди, нека да бъда съдена за собствените ми действия.</p>
