Агентите на ДС във ВАК - нищо ново под слънцето

<p>Ето двата текста:&nbsp;&nbsp; </p> <p><strong>Греди Асса: Липсва каквото и да било писано или подписвано от мен</strong></p> <p>На 16 юни 2011 г. Комисията по разсекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност обяви името ми в списъка на сътрудници на Държавна сигурност. Мисля, че Ви дължа моето обяснение за фактите, такива, каквито са.&nbsp;</p> <p>Това е цялата информация, оповестена за мен и копирана от файла на<br />Комисията.</p> <p><em>Три имена<br />Греди Хаим Асса</em></p> <p><em>Дата на раждане<br />29.01.1954 г.</em></p> <p><em>Място на раждане<br />гр. Плевен</em></p> <p><em>Вербувал го служител</em></p> <p><em>регистриран на 03.09.1979 г.</em></p> <p><em>Ръководил го служител</em></p> <p><em>Структури, в които е осъществявано сътрудничеството<br />ДС, ОУ на МВР-Плевен-ДС-I</em></p> <p><em>Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството - секретен сътрудник</em></p> <p><em>секретен сътрудник</em></p> <p><em>Псевдоними<br />Спасов</em></p> <p><em>Данни в наличните документи, въз основа на които е установена<br />принадлежността към органите по чл. 1</em></p> <p><em>Рег. дневник; картони - обр. 1 – 2 бр.; предложение вх. № 681/ 12.02.1990 г.<br />за заличаване на № 13219 и унищожаване материалите на СС &quot;Спасов&quot;.</em></p> <p><em>Снемане от действащия оперативен отчет</em></p> <p><em>Публична длъжност или публична дейност</em></p> <p><em>Член на научна комисия по изкуствознание и изкуства от 2003 г. до 2009 г.<br /></em>&nbsp;<br />Първото, което прави впечатление е липсата на име на вербувалия ме служител и на този, който е трябвало да ме ръководи.<br />Това е доста рядко изключение, не само в списъка от 16.06.2011 г., но и във всички публикувани досега списъци. Сред стотиците изброени имена, единици са тези, за които липсва тази информация. Тази липса е проблематична, дори на фона на много либералния последен закон. В раздел ІІ, чл. 29 (1) в точка 2, отнасяща се до секретните сътрудници, е написано, че решението на комисията съдържа «трите имена на вербувалия и ръководилия го щатен или нещатен служител».</p> <p>Разбирам, че съм вербуван на 25 години.</p> <p>Структурата, към която трябва да съм съпричастен по силата на разкритото от Комисията, е Окръжното управление на МВР град Плевен, ДС – І. Римската цифра (І) означава, че става дума за Първо главно управление или за външното разузнаване.</p> <p>Разбирам, че съм бил „секретен сътрудник” (СС).</p> <p>Според &quot;Уикипедия&quot;, терминът се явява в речника на ДС през 70-те години и е синоним на „агент”. Интересно е да видим какво е съдържанието му в контекста на външното разузнаване, който е валиден в случая. В книгата на Момчил Методиев &quot;Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава&quot;, изд. от Институт за изследване на близкото минало, Институт „Отворено общество” и СИЕЛА - София, 2008 г. четем:<br />„Секретни сътрудници са „български граждани, които имат разузнавателни възможности, притежават необходимите политически и делови качества и съзнателно и конспиративно изпълняват възложените им от разузнаването задачи” (с. 140). Подчертава се, че „владеенето на чужд език” е „първият критерий” за подбор на сътрудниците (с. 143).</p> <p>По отношение на този „първи критерий” съм много неподходящ избор. <br />Всички, които ме познават добре, знаят че не владея чужди езици и не знам иврит.</p> <p>Две години бях войник в Строителни войски, където изпращаха „малцинствата”. Използвам думата според речника на ДС, в който евреите са „малцинство”, което е обект на разработки и различни „мероприятия”. Как след това се оказах разузнавач – не знам.&nbsp;</p> <p>На 17 юни получих фотокопия от всички документи, включени в досието ми и Ви ги изпращам като прикачени файлове.</p> <p>1.&nbsp;&nbsp;&nbsp; Хронологически първият документ съдържа 2 броя регистрационни картони образец 1. </p> <p>И в двата броя картони е сбъркана рождената ми дата. Пише, че съм роден на 21 януари, а рождената ми дата е 29 януари.</p> <p>Тази грешка, повторена 2 пъти, предполага, че източникът на подадената информация не съм аз.<br />2.</p> <p>3.&nbsp;&nbsp;&nbsp; Моят първи сблъсък с МВР бе през 1979 г. – годината, която фигурира в картоните. Случи се по повод на първото ми пътуване в чужбина – за ГДР. Якето ми, в което бяха паспортът и парите ми бе откраднато, докато съм спал във влака. Прибрах се в Плевен с пасаван, изготвен от Българското посолство в Прага. </p> <p>При връщането ми бях извикан в МВР за да опиша обстоятелствата около кражбата на паспорта ми.</p> <p>Картон образец 1 има своя специфика. Откривам я на страница 438 в електронното издание Държавна сигурност – структура и основни документи, което е достъпно на сайта на Комисията. Цитатът е дълъг, но накратко от този вид картон, разбирам, че съм бил обект на текущо разследване.&nbsp;</p> <p>Липсва картон образец 4, който според експертите удостоверява регистрирането на секретни сътрудници и агенти. </p> <p>В глава пета, отнасяща се до отчета на секретните сътрудници, раздел 1 „Картотеки” е казано: „ по фонетичен ред се подреждат картони образец 4 на действащите и изключените секретни сътрудници” (стр. 450 в по-горе цитираното електронно издание).</p> <p>2. Регистрационният дневник всъщност е стара тетрадка, от която имам фотокопие на реда, който съвпада с номера на делото, който виждаме в картоните. </p> <p>Тук се явява псевдонимът и разбираме, че делото е за оперативна разработка (ДОР).</p> <p>3. Третият документ дава възможност да се реконструира представата за дейността, която съм бил извършвал.</p> <p>Оказва се, че СС „Спасов” работи по линията на Външно политическото разузнаване (ВПР) „сред израелски и западноевропейски граждани”.<br />Подписалият документа е майор Д. Николов. Това е Джими, мой познат от Плевен.</p> <p>Спомените за нашето познанство са свързани с първото ми пътуване за Израел през 1982 г. Тогава Джими подписа гаранцията, която ми даде възможност да замина на задгранично пътуване в капиталистическа държава, тъй като все още не бях женен.</p> <p>Втората ми среща с МВР се случи при завръщането ми. Бях повикан за да разкажа за пътуването си.</p> <p>Това изобщо не ме изненада, тъй като майка ми, дядо ми и всичко мои познати евреи, пътували в Израел, бяха викани по същия повод в МВР.</p> <p>Това са фактите, така, както аз си ги спомням. Това са и всички документи от моето досие. Както става видно, липсва каквото и да било писано или подписвано от мен.<br />Греди Асса</p> <p><strong>Валери Стефанов: Каквото и да е решението е взето тогава и не съжалявам</strong></p> <p>Дължа тези думи на семейството и приятелите, на колегите и студентите ми... На всички, които до вчера имаха срещу себе си човек, а днес самоназначили се арбитри им внушават, че е демон.</p> <p>На вилнеещата посредственост не дължа нищо.</p> <p>Знам, че символичните екзекуции са истински празник за отмъстителната общност, за бдителните медии, за сквернословещите в Мрежата. Знам, че списъците на Комисията по Светата истина не подлежат на морален дебат и са издържани като жалейки. Знам, че в България съдят по списъците, а не по делата.</p> <p>Българският преход се роди в списъци и ще свърши с тях – това му е жанровият предел.</p> <p>През втората половина на осемдесетте години в България имаше терор – казвам го за онези, които са забравили или не знаят. Единият е познат – държавно-партиен. По-малко познатият бе различно мотивиран и идваше от различни групи и хора.</p> <p>Тайните служби, известни с осъдителната абревиатура ДС, се появиха при мен по този повод. Знаели са това, което се знае и днес - че езикът е средство за психическо съсипване. Взривна смес е езикът и избухва редом с истинските взривове.</p> <p>Няколко профил-анализи на текстове с терористични заплахи са всичко, което съм направил за тези служби. Хората имаха време и желание да се заканват до смърт едни на други – и го правеха.</p> <p>Вероятно анонимните персонажи, които са пращали онези послания, са били истинските представители на гражданското общество и демократичното слово, а аз съм стоял откъм страната на демоните.</p> <p>Вероятно е доказателство за психическо здраве да обявиш, че ще режеш крайниците, а като последна наслада – и главите на милиционерите. По най-нови сведения милиционерът също е човек. Ако председателят на Комисията е бивш милиционер, значи и него са можели да пожелаят хирурзите с трионите.</p> <p>Вероятно е много храбро да седиш в хралупата на анонимното писмо и да обещаваш на някого, че ще му пръснеш главата. А друг да утешаваш, че ще изнасилиш жена му и детето му.</p> <p>И тогава и сега, анонимникът е персонаж от вселената на агресията, не е герой на гласността.</p> <p>Дали днес, при подобни послания, адресатите не търсят защита?</p> <p>В кой свят и в коя страна службите не реагират на подобна агресия?</p> <p>Срещу такива текстове съм стоял известно време, в една болезнена смес, за която смятаме, че е доминирана от идеология, но тя е доминирана от патология.</p> <p>Наясно съм, че живея в страната на хулното изкуство и на деградиращата публичност. Но каквото и да е решението е взето тогава и не съжалявам.</p> <p>От едно няма да се откажа – от признанието, че каквото и да се е случило в онези години се е случило като опит. Ценен, лично за мен, човешки опит в полосата на злото – на жестокостта и дебненето, на омразата и насилието, на последвалото осмисляне и претегляне.</p> <p>А сега да сменим малко формата на мисленето и да се изнесем отвъд драматургията на списъците и спазмите на нараненото его.</p> <p>Народните маси четат и усвояват историята като комикс. Така на масите им е по-лесно, а на манипулаторите – по-удобно.</p> <p>На манипулаторите ще кажа – цялата сложност и противоречивост на тоталитарното ни минало и на нещастния ни преход бяха затулени от неимоверно и несправедливо раздутия образ на ДС – страшното &quot;чудовище” от преизподнята на историята. То самоотвержено прикри бойките редици на хилядите идеолози, партийни секретари, комсомолски работници и номенклатури, които изградиха онзи свят, а днес невинно добруват и се радват на блага и обществен престиж. То заглуши половинвековната промискуитетна радост на храбрия български народ в широкото легло на Партията-майка.</p> <p>Колективната нарцистична травма на българското общество от собственото му жалко минало трябваше да бъде лекувана и свирепо нагласеният образ на ДС беше лечението.</p> <p>Списъците ще продължат да редят имена на вещици за изгаряне, за да &quot;покажат” кои са истинските виновници. Да докажат, че ДС е наистина всемогъща. Но тя е могъща не защото все още притежава реална власт, седи в тъмното и дърпа конците на зависимостите – този удобен мит. Българската демокрация (по светлия почин на другаря Сталин!) нагло продължава да обяснява импотентността си с плашилото на дълбоко ешелонирания враг.</p> <p>ДС е могъща, защото успя да произведе една мощна травматична фиксация, в чието подножие още дълго ще оглупяваме и ефективно ще се мразим.</p> <p>Тя е могъща, защото успя да плени и символично да унищожи част от българската интелигенция. За пореден път.</p> <p>Историята е затова – да я забравяме. И да я оцветяваме с детски боички.</p> <p>Слабостта на колективния ум винаги е била компенсирала от пределната моралистична взискателност на тълпата и нейните настървени водачи.</p> <p>И така до днес.</p>