- Автор: Георги Киряков
- 10 Sep 2020
- 118
- 18
60% от 60% от гръцките граждани отхвърлиха чрез референдум наложените от „Тройката” – Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия – условия за провеждане на структурни реформи, имащи за цел да се преодолее кризата със свръхзадлъжнялото гръцко правителство.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53449_fSk5cp0brwAUK0Vix54xwEuEBUOM2o.jpg" style="height:281px; width:500px" /></p>
<p> </p>
<p>Въпреки че въпросът засягаше чисто финансови и фискални проблеми, за никого не остана тайна истинската цел на вота – битката за оцеляване не просто на едно дошло на власт популистко правителство, а битката за достоен живот на цяла една нация, битката за отстояване на суверенитет, от който две международни финансови институции – МВФ и ЕЦБ – и една наднационална бюрократична машина – ЕК – се опитаха да лишат гърците.</p>
<p>Резултатът не е изненадващ, а който е изненадан, или се е подвел по грубата, арогантна и агресивна пропагандна кампания на европейските и част от гръцките медии, или просто си е въобразил невъзможното. Резултатът не е изненадващ и заради наистина провалилата се програма за реформи, наложена от „Тройката”. Програма, която докара гръцката икономика до спад от цели 25% от 2010 насам, и която остави без работа и житейски перспективи 60% от младите хора в Гърция.</p>
<p>За никого не е тайна, поне не за здравомислещите икономисти, че подобен срив на икономиката влече след себе си цяла верига лесно предвидими последици – драстично съкращаване на потреблението, загуба на огромен брой работни места, фалити на малки и средни фирми, увеличаване на социалните разходи заради увеличения брой безработни, страх от нова криза и нарастване на спестяванията за черни дни, водещи до ново свиване на потреблението, нови фалити, нови безработни. Нямаше как в тази катализирана с външна намеса тежка криза да искаш още от същото, няма как да не кажеш „не”.</p>
<p>А гръцкото „не” стана толкова убедително заради системните усилия на европейските бюрократи, ръководени от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Изблиците на емоционална нестабилност от страна на видни фигури от европейския политически елит от 2008 година насам се множат експоненциално. Дълго време основен техен враг беше Виктор Орбан заради наистина недемократичните опити да подменя европейските ценности с такива, с които Европа мислеше, че се е разделила. Подели този политически некоректен тон, някои водещи политици, в това число Юнкер, си позволиха да наричат свои колеги диктатори, при това публично. Така, вместо да търсят работещо решение на един действително тежък проблем, Юнкер и компания привикваха периодично Ципрас и публично го унижаваха и наставляваха, сякаш забравили, че той не представлява единствено и само себе, а гръцкия суверен – гръцките граждани, избрали го на демократични избори без съмнение в честността на вота.</p>
<p>Това поведение на Юнкер и компания демонстрира висотите, до които е стигнала в наглостта си европейската бюрокрация – безконтролна, раздута, богато възнаградена, несменяема и недосегаема. Да наричаш избран от своя народ министър-председател диктатор, е проява на лош вкус и слаб интелект. Грубо да се намесваш, в опит да влияеш на нагласите на избирателите, в решенията на суверенна държава е проява на ниска или липсваща политическа култура. Да разцепваш цял един народ по оста Европа или национално достойнство е проява на безмерна арогантност и изкривена оценка за собствената ти политическа тежест и значимост.</p>
<p>Вдъхновен от подкрепата на германския канцлер Ангела Меркел и няколко други второстепенни европейски лидери, Юнкер демонстрира неоправдана смелост. Председателят на ЕК вероятно не си дава още сметка, че беше побутнат на амбразурата и сега ще му се наложи да носи пълната отговорност за неадекватните си действия и решения. Юнкер не беше лошото ченге в сценката по изобличаването на „престъпно безотговорното” гръцко правителство и „безумците” Ципрас и Варуфакис, той се оказа параванът, зад който умело да се прикрият много по-дълбоките и значително по-тежки проблеми на големите икономики в ЕС.</p>
<p>Юнкер е резултат от неясна политическа сделка между големите европейски страни и техните лидери, затова всяка негова намеса във вътрешната политика на която и да е страна членка трябва да среща отпора, който му даде настоящото гръцко правителство и гръцкият народ. Досега заради порочната система на избор и липсата на национален контрол нито един председател на Европейската комисия не е понесъл отговорност за слаби и/или вредни за отделните страни членки политики. Затова е време за оставка на Юнкер и целия състав на Европейската комисия.</p>
<p>А причините са прости. Провал в опитите да се разреши по разумен и отговорен начин проблемът с гръцкия правителствен дълг. Взимането на страна – в случая на МВФ – във вътрешнообщностен спор. Обидното отношение към министър-председател на страна, членка на ЕС. Провалът на широко рекламирания „План Юнкер” за инвестиции и възстановяване на европейските икономики – един план, който на думи всички подкрепят, но никой не иска да дава пари (затова е странно, че българският министър-председател Бойко Борисов щедро дари 100 млн. лева от изтънелия национален бюджет). И най-вече заради неумението му да сплотява хора, да намира работещи решения и да постига консенсус.</p>
<p>Пак ще кажа, че тук не става въпрос за това дали Гърция трябва да върне дълговете – да, страната трябва да ги върне. Става въпрос за бъдещето на една общност – каквато е ЕС – от която Гърция е неразделна част. Интеграцията не се прави със заплахи, нито с изнудване, нито с арогантност и агресивност. Интеграцията ще се случи едва тогава, когато на изпаднали в бедствено положение страни се помогне безусловно. На давещия се се хвърля пояс, а не камък на шията. Интегрираният Европейски съюз е солидарният Европейски съюз.</p>
<p>Ако европейският политически елит продължи да си разиграва безплодните властови комбинации, то ЕС като обединителен проект е обречен на провал. Ако ръководителите на ЕС продължат да си затварят очите за тежката корупция в страни, чиито лидери покорно навеждат глава и почтително целуват „пръстена”, то по-добре е случващото се в Гърция да сложи началото на процес на разпад. Но ако все още е останала капка здрав разум в „опразнените” заради финансовата и икономическа криза глави на Юнкер и компания, то те трябва да видят в това възможност за реформиране на склерозиралия европейски проект. А не да търсят изкупителна жертва за собствения си провал.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
