- 10 Sep 2020
- 91
- 4
Снощи в Милано към края на митинга, на който се раздаваха членски карти на привържениците на Народа на свободата, нейният лидер и премиер на Италия, Силвио Берлускони, бе нападнат в упор от 42-годишния Масимо Тарталя, диспансеризиран психично болен. Последният е незабавно задържан с обнинение за нанасяне на тежки щети, а Берлускони е отведен в болница с фрактура на лицевата челюст и носа, счупен зъб и силно кървене. Малко по-късно, той споделя пред най-близките си „Случи ми се чудо: един сантиметър по-нагоре и щях да изубя окото си.“
<p>След напреженията с Фини, атаките към магистратите и към президента Неаполитано, очакванията са, че в изявлението си на площада пред Дуомо той ще продължи този курс на политическо поведение. <strong>Берлускони обаче изненадва</strong>, след традиционното оплакване за „дезинформационната среда“ в която е поставено правителството му /при медийната империя, с която разполага!/ акцентира върху важността на събитието – връчването на партийните книжки:“Искам поне 1 милион записани“.<br /><br />Единствена сянка върху тържественото събитие хвърля група противници, които го освиркват и наричат „палячо“ - към тях премиерът се обръща с : <strong>„Ние никога не бихме се държали така! Вие искате да превърнете Италия в крещящ площад, който обижда и издава присъди. Срам, срам, срам!“</strong> Мигове след това въпросният Тарталя, който според официалните източници няма нищо общо с групата осквирващи, замерва Берлускони с копие на катедралата – сувенирът е намерен разцепен на 3 части. Разбира се, политическият елит на Италия, независимо от идеологическата си принадлежност, остро осъжда подобен акт: нечувана агресия, тероризъм, посегателство върху институциите. Няма как, струва ми се, в началото на 21 век подобен акт да не бъде порицан.<strong><br /><br />Да, но</strong><br /><br />Не така еднородни са реакциите в Мрежата – появяват се стотици постинги, сайтове, блогове и социални мрежи, които едва ли не обявяват въпросния болен човек за герой , освободител и спасител. Тази грозна и повторна случка /подобен опит за физическа разправа с Берлускони имаше и преди 5 години, когато турист го беше замерил с триножник за фотоапарат/ очевидно <strong>отпушва огромни талази от социално недоволство, трупано у „народните маси“ от управлението на дясното мнозинство - управление, което същите тези маси избират толкова пъти.</strong> Но неведом е гласът народен. Виртуалното явление придобива очевидно застрашителен за властите размер, че те предприемат безпрецедентна за демократичните традиции на Ботуша акция: <strong>Министърът на европейската политика Андреа Ронки иска затъмнение на сайтове и социални мрежи, в които „ се възпяват подлата атака срещу премиера Берлускони.</strong> Скандално и морално неприемливо е онова, което в момента четем, става дума за срамни изрази. Време е да кажем баста на сеячите на омраза и на тези, които искат да въдворят климат на гражданска война в Италия“.<br /><br />Алфредо Мантовано от Вътрешното министерство пък обещава, че <strong>пощенската полиция ще осъществява мониторинг на онези сайтове, които венцехвалят агресията на Тарталя,</strong> за да се открият евентуалните отговорници за тази „кампания на омразата, която тече по Мрежата“. „Нашата пощенска полиция и другите сили на полицията, с всички ограничения, които следват при такъв тип интервенция - технически и нормативни , ще се опита да разбере и посочи онези, които разпостраняват заплахи и сеят омраза. И друг път се е случвало и сме постигали резултат.“<strong><br /><br />Изявление, което дава посока за размисъл относно полицейщината, която тероризмът буди у всяка власт.</strong> Този италиански казус кореспондира неслучайно с българската злоба на деня – проектозаконът за електронните съобщения. Защото освен чисто местни и наши си проблеми, част от изборите, които правим, ги правим като държава членка на НАТО и на Европейския съюз. Не малко от тези избори са освен „цивилизационни“, но и екзистенциални. <strong>Къде свършва свободата? Къде се крие заплахата? Каква е цената на сигурността? </strong><br />Не мога да не припомня великите думи на Томас Джерсън: „ Онези, които искат да пожертват свободата си в замяна на повече сигурност, няма да имат, и не заслужават, нито свобода, нито сигурност“.<br />Инак – да се хвърлят тежки предмети срещу живо същество – просто не е позволено. Никъде. И никога.</p>
