- Автор: ТАСС
- 04 Окт 2023
- 1165
- 31
На фона на въоръжените сблъсъци в северната част на Косово и Метохия на 24 септември Сърбия трябва да реши кого подкрепя на международната сцена - Русия или Европейския съюз. Това мнение изрази българският министър-председател Николай Денков в интервю за австрийския вестник Der Standard, цитирано от ТАСС.
"Сърбия се опитва да седне на няколко стола. Но всички осъзнават, че това не може да продължи дълго. Ако тя иска да бъде проруска, нека сама да определи това. Ако иска да бъде проевропейска, това ще бъде друг вариант. Сърбия трябва да реши това сама за себе си", каза Денков, коментирайки призивите за налагане на санкции срещу Белград заради влошаването на ситуацията в Косово.
Българският премиер сравни ситуацията в отношенията между Белград и Прищина с изказването на първия германски канцлер Ото фон Бисмарк (1815-1898 г.), който нарича Балканите "прахоляка на Европа". Той също така подчерта, че "няколко сили се опитват да разширят влиянието си на Балканите, които се намират на кръстопътя между Мала Азия, Русия и силите на Европа".
Премиерът на непризнатото Косово Албин Курти заяви по-рано, че маскирани въоръжени лица са нападнали полицаи в северната част на провинцията през нощта на 24 септември с подкрепата на сръбските власти, като са убили един полицай. По-късно сръбският президент Александър Вучич заяви в обръщение към нацията, че косовските полицейски части са убили трима сърби и че представителите на силите на НАТО в Косово (KFOR) на практика са дали на Курти картбланш да убива сърби в северната част на страната. Той заяви, че представители на KFOR са подпомагали косовската полиция в операция срещу местни сърби. Вучич добави, че след случилото се Белград никога няма да признае независимостта на провинцията. По-късно Прищина призова международната общност да наложи санкции срещу Белград и изрази желанието си за военна база на САЩ в северната част на провинцията, за да се "противопостави на "геополитическата война" между Сърбия и Русия".
Българският премиер заяви, че отказът да се приеме страната в Шенген ще засили проруската опозиция.
"Отказът за приемане на България в Шенгенското пространство ще засили позициите на проруската опозиция в страната и в някои съседни балкански държави", казва още Денков в интервюто за австрийския вестник.
"Ако си напишем домашното и в същото време не успеем да се присъединим към Шенгенската зона и еврозоната, опозицията ще каже: "Каквото и да препоръчва Западът, той не ни възприема като равни". Това би било благоприятно не само за приятелски настроената към Кремъл опозиция тук, но и за подобни сили в Северна Македония и Сърбия. Всичко това показва, че се води голяма и много важна борба за европейското бъдеще на Балканите", подчерта българският министър-председател.
Денков заяви и стремежа на София "да бъде призната за равностоен партньор на другите западни държави". Той окачестви българската опозиция като "гледаща на Изток".
На 8 декември 2022 г., на заседанието на Съвета на ЕС по вътрешни работи и правосъдие в Брюксел, кандидатурите на България и Румъния за присъединяване към Шенгенското пространство бяха отхвърлени с гласовете на Австрия и Нидерландия. В същото време държавите от ЕС одобриха присъединяването на Хърватия към Шенгенското пространство. Австрия смята, че в момента разширяването на Шенгенското пространство няма смисъл поради нарастването на незаконната миграция. На 14 септември румънският министър-председател Марсел Чолаку заяви, че страната му ще се обърне към Съда на Европейския съюз, ако Виена продължи да блокира разширяването на Шенген. Букурещ също така блокира участието на австрийски представители в заседанията на НАТО.
Източници: ТАСС, Der Standart
