Деница Сачева: Мярката 60/40 може да действа и след края на извънредното положение

Деница Сачева: Мярката 60/40 може да действа и след края на извънредното положение
Вероятно е схемата "60 на 40" да продължи след периода март – май, като всичко е възможно. Цената на тази криза трябва да бъде платена от всички. Това заяви министърът на социалната политика Деница Сачева в сутрешния блок на Нова телевизия. Тя защити мярката, при която бизнесът съучаства така - трябва да постъпват средства в държавния бюджет. Според нея мярката може да бъде преразгледана за след извънредното положение.

Помощта също трябва да се плати – държавата трябва да вземе отнякъде, т.е. от данъци и осигуровки, продължи Сачева, според която "трябва първо да се даде, после да се вземе". Тя попита защо няма толкова солидарност в данъчната и осигурителната система, като поиска за това да бъде отворен дебат след острата фаза на кризата.

 

Пред Нова телевизия Сачева каза, че 291 000 души са безработни – по регистрация в бюрата по труда. А около 12 000 не получават никакви обезщетения за безработица, по думите ѝ. Ако някой не се е осигурявал никъде, може да ползва еднократна помощ 375 лв., напомни Сачева. Министърът на социалната политика каза и, че схемата с грантове между 3000 и 10 000 лева за микропредприятия ще помага на икономиката. Става въпрос за регистрирани юридически лица.

 

Коментари

  • Правилно!

    29 Апр 2020 12:50ч.

    Казино, футболни клубове начело с "Лудогорец", курорта "Дюни", "Бороспорт" - май няма олигарх, който да не е получил от сиромашките грошове, поради което не е необходимо да си продават бентлитата. Альо-оу, Боко!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    29 Апр 2020 14:43ч.

    За мен нещата стоят така, има два вида помощ, за оцеляване и като инвестиция в бизнеса. За оцеляването на хората би трябвало да се дава на хора, които нямат банкови сметки и работа. За да не бедстват, не само еднократна помощ, а месечна, до края на извънредното положение. Тия хора може да нямат пари за храна, за това става дума. Останалите могат да оцелеят с каквото имат и ако са по-песпективни, да теглят безлихвен кредит. Но да се даде този кредит без изисквания за регистрация, понеже има свободни професии, които са работили на сянка. Не, че трябва да им бъде простено, но е по-изгодно перспективните хора да вземат кредит и сами да се оправят, отколкото да се явят като част от първата категория. А за бизнеса критериите са два, също да нямат средства, понеже основното за бизнеса е, че за него е нормално да фалира, той е риск, който всеки поема, при това е ограничен риск. И второто е да имат бизнес, който ще бъде необходим през следващите една-две години. И точно тук правителствата правят най-голямата грешка, понеже не са като банките, да изчисляват риска. Те искат да помагат на всички, които са загубили от кризата, това е смешно. Не всички, които докажат, че са загубили от кризата, имат някакво бъдеще. Засегнатите или ще фалират или ще се реорганизират или ще продължат да работят с по-малък капацитет, дори след като всичко свърши. Затова желанието на правителства да ги поддържат изкуствено на старите нива и да ги компенсират за загубите е просто престъпление към бюджета. Особено ако държавата реши да тегли кредити за това, които да плащаме всички. Това изкривяване по-скоро ще попречи на бизнеса да се преориентира в друга посока. Да речем, произвеждам лютеница и доказвам, че потреблението ми е намаляло. Държавата ме поддържа изкуствено да държа работниците и да плащам заплати, да купувам суровини. Ами ако хората след това не купуват толкова лютеница? Ако са отишли на село и си правят сами? Ако са обеднели и не купуват фабрично приготвена храна? Примерът е прост, но показва грешката, която са на път да направят с това подпомагане на бизнеса.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи