Деница Сачева: Мярката 60/40 може да действа и след края на извънредното положение

Коментари

• Правилно!

  29 Апр 2020 12:50ч.

  Казино, футболни клубове начело с "Лудогорец", курорта "Дюни", "Бороспорт" - май няма олигарх, който да не е получил от сиромашките грошове, поради което не е необходимо да си продават бентлитата. Альо-оу, Боко!

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Helleborus

  29 Апр 2020 14:43ч.

  За мен нещата стоят така, има два вида помощ, за оцеляване и като инвестиция в бизнеса. За оцеляването на хората би трябвало да се дава на хора, които нямат банкови сметки и работа. За да не бедстват, не само еднократна помощ, а месечна, до края на извънредното положение. Тия хора може да нямат пари за храна, за това става дума. Останалите могат да оцелеят с каквото имат и ако са по-песпективни, да теглят безлихвен кредит. Но да се даде този кредит без изисквания за регистрация, понеже има свободни професии, които са работили на сянка. Не, че трябва да им бъде простено, но е по-изгодно перспективните хора да вземат кредит и сами да се оправят, отколкото да се явят като част от първата категория. А за бизнеса критериите са два, също да нямат средства, понеже основното за бизнеса е, че за него е нормално да фалира, той е риск, който всеки поема, при това е ограничен риск. И второто е да имат бизнес, който ще бъде необходим през следващите една-две години. И точно тук правителствата правят най-голямата грешка, понеже не са като банките, да изчисляват риска. Те искат да помагат на всички, които са загубили от кризата, това е смешно. Не всички, които докажат, че са загубили от кризата, имат някакво бъдеще. Засегнатите или ще фалират или ще се реорганизират или ще продължат да работят с по-малък капацитет, дори след като всичко свърши. Затова желанието на правителства да ги поддържат изкуствено на старите нива и да ги компенсират за загубите е просто престъпление към бюджета. Особено ако държавата реши да тегли кредити за това, които да плащаме всички. Това изкривяване по-скоро ще попречи на бизнеса да се преориентира в друга посока. Да речем, произвеждам лютеница и доказвам, че потреблението ми е намаляло. Държавата ме поддържа изкуствено да държа работниците и да плащам заплати, да купувам суровини. Ами ако хората след това не купуват толкова лютеница? Ако са отишли на село и си правят сами? Ако са обеднели и не купуват фабрично приготвена храна? Примерът е прост, но показва грешката, която са на път да направят с това подпомагане на бизнеса.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи