- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 17 Май 2025
- 27183
- 59
Подобно на седмицата след затварянето на Корпоративна търговска банка, когато всякакви псевдоексперти и шамани започнаха да се изказват по въпроси, които не разбират и в крайна сметка разклатиха няколко банки, днес предложеният от президента референдум за еврото извади на преден план най-грозното, най-невярното и най-глупавото, което може да се каже за бъдещето на България при евентуална замяна на лева с евро. Изрекоха го най-гласовитите представители на евроентусиастите и евроскептиците – Кирил Петков и Костадин Костадинов. Личности, които трябва да съзнават отговорността към групите от обществото, които водят, и не могат да си позволяват лъжи или некомпетентни изказвания.
Снощи борбата за лева се прехвърли върху твърденията, че след евентуалната му замяна с евро ще настане грабителство на десетки милиарди лева от резервите на Българската народна банка. Евроентусиастите пък забълнуваха за милиарди, които можело да се инвестират или да се използват за плащания по външния дълг.
Кулминацията настъпи в „Панорама“ по БНТ, където и Петков, и Костадинов показаха, че нямат грам подготовка да се изказват по темата и разчитат повече на ирационалните страхове сред обществото, вместо да представят разумен анализ.
„Вчера бях в кабинета на управителя на БНБ и говорихме половин час с гуверньора. Той ме увери, че само 900 милиона евро ще се вложат от БНБ към ЕЦБ. 20 милиарда ще останат резерви, които ще се управляват от БНБ. БНБ не изчезва. Освобождават ни се 20 милиарда, които може да останат като капитал на БНБ или да ги използваме, за да си платим външния заем на държавата“, мотивира се Кирил Петков.
„От 70 милиарда, без тези 30, които ще отидат в ЕЦБ, вие имате ли доверие, че тези 40 милиарда, които ще останат като преходен остатък на бюджета, ще бъдат изхарчени правилно само с подписите на един или двама министри“, опонира му Костадин Костадинов.
Нито едно от числата, които съобщават Петков и Костадинов, не е вярно, както и съдбата на тези средства. Изключение са 900-те милиона евро, които Българската народна банка ще преведе на Европейската централна банка, за да участва във формирането на капитала ѝ. Всичко останало са глупости, които обиждат интелекта.
Всички спекулации се базират върху схващането, че валутният борд е стабилен, защото парите в брой са покрити два и половина пъти с чуждестранни валутни резерви. Популярното разбиране на безотговорната политическа класа е, че когато левът се замени с евро, няма да има нужда от поддържане на резерви. Според противниците на еврото, те ще бъдат откраднати от европейската „дълбока държава“, а според евроентусиастите ще се освободи ликвидност за държавни инвестиции, които ще издигнат българската икономика. По същество и двете схващания са неверни.
Онези „20 милиарда“, които Кирил Петков вижда, най-вероятно са 20 милиарда евро, които по популярното разбиране, че еврото струва два лева, представляват 40 милиарда лева. Това трябва да е приблизителната разлика между активите на БНБ, които са 78 милиарда лева, и онези 30.6 милиарда лева в брой, които БНБ ще замени с евро.
Тази логика не издържа, защото валутните резерви са активи на Българската народна банка, а срещу тях стоят капиталът и пасивите на банката. Парите в обращение са нашите пари. Когато ги обърнем в евро, БНБ вече няма да има като пасив левове в обращение. Еврото в обращение ще са новите пари, с които ще разполагаме, и новият компонент в пасива на БНБ.
Ще останат собствените пари на БНБ, записани като „Депозит към управление „Банково“ – те са 14 милиарда лева и няма как Петков да има предвид тях. Ще останат и някакви средства в перото „Задължения към правителството“, които представляват фискалния резерв. Преди седмица размерът му е бил 12 милиарда лева и тенденцията е към намаляване, така че и те не могат да обяснят 20-те милиарда, които Петков провижда. БНБ има и 19 милиарда лева в „Задължения към банки“, което е най-близкото число до фантазиите на Петков, но те са собственост на търговските банки и представляват техните резерви в централната банка. Това също са пари, върху които държавата няма достъп, и така единственото обяснение за „20 милиарда“, които споменава Петков, си остава грубо закръглената разлика между валутните резерви на БНБ след замяна на левовете в обращение с евро при сегашното им ниво.
Това не са сметки без кръчмаря, а блянове и приказки „алангро“, които може да изговори само човек като Петков, когато логореята му достигне пикови нива.
Също толкова подвеждащо и несвързано с реалността е и изказването на Костадин Костадинов. Според него разликата между общите валутни резерви и парите в обращение, след като се обърнат, ще бъде 40 милиарда лева и ще се превърне в „преходен остатък на бюджета“. Как така пари на централната банка стават пари на правителството, Костадинов не обяснява. Парите на правителството в БНБ са едва 12 милиарда лева с тенденция към намаляване, а откъде намира останалите близо 30 милиарда лева, лидерът на „Възраждане“ не казва.
Истината след подвеждащите послания на двамата е проста. Замяната на пари в брой с евро преди въвеждането на еврото ще води до пропорционално намаление на валутните резерви. За всеки 1.95583 милиона лева, които физическите лица внесат в БНБ с цел замяна, централната банка ще им даде по 1 милион евро. С толкова ще се намали както статията от пасива на БНБ „Банкноти и монети в обращение“, така и някое от перата в актива на централната банка. След като се изпишат пасивите и съответстващата им стойност се приспадне от сумата на актива, той ще продължи да съответства на същите пера. Това са „Банкноти и монети в обращение“ (в по-голямата си част евро), „Задължения към банки“ и „Депозит на управление „Банково“.
Собствениците на средствата остават същите. Освен фискалния резерв, който винаги може да бъде изхарчен от управляващите, към всички останали средства ще се подхожда, както се прави и сега.
„Понеже аз съм учил икономика, а вие – история“.
В размяната на реплики Кирил Петков опита да уязви Костадинов с тази реплика, но на практика накара публиката да се чуди дали в Харвард не се изучава някаква специална икономическа теория, различна от тази в останалите университети по света.
Причината е намерението на „Продължаваме промяната“, изказано от Петков – да внесат законопроект, с който резервите на България да се използват за погашения по външния дълг. Още в основите на финансите се преподава темата за стойността на парите във времето. Когато икономиката расте, с нея идва и инфлация. Погасителната вноска по един заем днес тежи много повече, отколкото вноска със същия размер при окончателното плащане на заема след 10 или 20 години. Затова заемите се предплащат само ако лихвената тежест по тях е твърде висока и не могат да се рефинансират с нови, по-нисколихвени. Предплащат се и ако са от Международния валутен фонд и докато не се изплатят, той се намесва във вътрешната политика на държавата. Във всички останали случаи изплащането на дълга при падежа му винаги е по-евтино и по-лесно, отколкото в произволен момент, когато длъжникът има ликвидност. Затова и Пламен Орешарски и Милен Велчев бързаха да изплатят само дълговете по брейди облигациите, по които сме заложили обезпечение, както и дълговете към МВФ. Всички останали заеми оставяха за изплащане към падежа им.
Кирил Петков, разбира се, не знае това. Трябва да обикаля по кабинети – я на управителя на БНБ, я на някой друг, който познава българската реалност, защото е менте икономист, дори и дипломата му да е от Харвард.
Седмицата, след като президентът Румен Радев повдигна темата за референдум относно въвеждането на еврото от догодина, и двата лагера влязоха в режим на надпревара по изприказване на глупости. Любимците на евроентусиастите обаче изпревариха с няколко обиколки и най-големите популисти сред евроскептиците. Изминалата седмица отбеляза интелектуалния и експертен фалит на представителите на т.нар. умнокрасивитет.
Еврозоната е предпоставка за катастрофа, ако след влизането в нея държавите се управляват от корумпирани и некомпетентни правителства. А точно такава изглежда най-претенциозната част от политическата класа, която претендира да представлява образованата част от обществото.
