- Автор: "Фигаро"
- 30 Апр 2023
- 3171
- 5
Автор: Жил Кепел, “Фигаро”
Суданската гражданска война, която бушува между две военни фракции от 14 април и се превърна в хуманитарно бедствие още през първата седмица на сблъсъците, свидетелства за безпорядъка, разпространяващ се в Близкия изток в резултат на украинския конфликт и на нарастващото отслабване на американското лидерство. Судан разпали надеждите на демократите по целия свят, когато през април 2019 г. народът му свали диктатора Омар ал Башир след четвъртвековна власт, по време на която той беше обвинен от Международния наказателен съд за военни престъпления, геноцид и престъпления срещу човечеството.
Но тази надежда беше пометена, като всички онези за “втора арабска пролет” през 2019 г. в Алжир, Ливан и Ирак, когато военен преврат, воден от двамата генерали - по онова време съюзници - които днес се сблъскват, Абдел Фатах ал Бурхан и Мохамед Хамдан Дагло, известен още като Хемети, свалиха гражданското правителство през октомври 2021 г. Междувременно Судан бе подписал през януари 2021 г. “Авраамовите споразумения” - голям залог за еврейската държава, защото Хартум беше разпределителен център за иранските оръжия, достигащи контрабандно от суданските брегове до “Хамас” на борда на ветроходи през Червено море. Само преди три месеца, на 2 февруари, израелският външен министър Ели Коен направи първото си официално посещение в Хартум в това си качество, за да подготви подписването на мирен договор, който финализира пълната нормализация между двете държави. Той позира усмихнат, стискайки ръката на генерал ал Бурхан, докато генерал Хемети заяви пред официалната информационна агенция СУНА, че не е знаел за посещението и не се е срещал с делегацията (той обаче бе изпратил собствения си брат в Израел за разговори).
Огромната африканска страна, една от най-бедните в света и с дълъг спор със САЩ, датиращ от отвличането, а след това екзекуцията в Хартум през март 1973 г. на техния тогавашен посланик Клео А. Ноел младши от палестинци, членове на “Черния септември”, изглежда бе обърнала страницата и бе влязла в американската система на съюзи в Близкия изток. Въпреки това
Сергей Лавров бе на посещение в Хартум на 9 февруари, седмица след израелския си колега,
и финализира споразумение за създаването на логистична база в Порт Судан за руския флот - срещайки се с двамата генерал ал Бурхан и Хемети. Появи се слух, че пристигат руски оръжия и че вездесъщата военна компания “Вагнер”, острие на подлите дела на Кремъл, която вече бе подготвила на африканския континент смяната на режима в Мали, е много активна в златоносните мини. Те бяха превзети от генерал Хемети - смятан поради това за най-богатия човек в Судан - когато ръководеше милициите “Джанджауид”, които сееха ужас с кланетата в провинция Дарфур по времето на диктатора ал Башир. Шефът на “Вагнер” Евгений Пригожин, е един от старите му познати.
Мащабът на сблъсъка между двамата враждуващи генерали, които избиват цивилните като пушечно месо, е лоша новина за САЩ: той показва, че
Вашингтон вече няма почти никакво влияние в страна, която е подписала Авраамовите споразумения,
и поражда съмнение относно способността му да гарантира сигурност на настоящите, както и на евентуалните си съюзници в Близкия изток и Северна Африка. Това е още по-притеснително след подписването с китайско посредничество на споразумението между Саудитска Арабия и Иран и саудитския отказ на президента Байдън, когато той поиска да се увеличи производството на петрол, за да противодейства на Москва. Въпреки че държавният секретар Антъни Блинкен се нае да обяви на 24 април 72-часово примирие, то почти не беше последвано, докато повечето държави, способни да го направят, евакуираха своите граждани спешно и под огън. Само Фолкер Пертес, германският академик, който ръководи мисията на ООН, натоварена да управлява прехода към демократичен режим, остана на място след напускането на международния персонал. Въпреки че някои регионални сили като Израел и Обединените арабски емирства се хвалят с достъп до двата лагера в конфликта, това не се изрази в дела и не доведе до деескалация на насилието.
Що се отнася до Египет, умиротворяването на неговия съсед нагоре по течението е още по-жизненоважен залог, тъй като отношенията му с Етипотия са взривоопасни заради Големия язовир “Възраждане” на Сини Нил: това е националистически дразнител за президента Абдел Фатах ал Сиси, който заяви волята си да се бори “за всяка капка вода” в реката. На 21 април половин дузина египетски изтребители МиГ-29М2, разположени предварително във военновъздушната база Мерое (на 150 км северно от Хартум) като средство за възпиране на Етиопия, бяха заловени, повредени, а техните екипажи и персонал пленени от Силите за бърза подкрепа (СБП) на генерал Хемети. Несъмнено последните са се опасявали, че ще се присъединят към авиацията на генерал ал Бурхан, много близък до президента ал Сиси, която контролира небето и бомбардира непрекъснато СБП. 200-те военни бяха освободени и върнати в Египет, след като са били тормозени от СБП, които пуснаха онлайн видеозапис от инцидента. Това унижение на египетската армия е още по-ненавременно, тъй като “Пентагон лийкс” разкри, че тя тайно се е подготвяла да достави десетки хиляди снаряди за минохвъргачки на руската армия в нарушение на американското ембарго, докато Кайро получава годишно 1,3 млрд. долара военна помощ от Вашингтон.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш предупреди на 20 април, че
продължаването на боевете в Судан “заплашва целия регион и извън него”.
Две седмици след началото на бойните действия, те противопоставят съюзниците на САЩ и отслабват още повече Авраамовите споразумения, които вече страдат от антипалестинската политика на правителството на Нетаняху и неговите крайнодесни коалиционни партньори. Междувременно Саудитска Арабия, повече от всякога регионална суперсила, затаява дъх, виждайки военното предизвикателство, пред което е изправена на брега на Червено море срещу Джеда, само на 350 км. Судан, където кралството е закупило много земеделска земя, е един от ключовете към неговата продоволствена сигурност и регионално влияние - и престолонаследникът принцът Мохамед бин Салман не може да си позволи да го остави на самотек.
Тази статия е публикувана в американския сайт al-monitor.com. Жил Кепел е политолог, специалист по исляма и арабския свят, ръководител на катедра “Близък изток - Средиземноморие” във Висшето нормално училище (École normale supérieure) в Париж.
Превод от френски: Галя Дачкова
Следвайте "Гласове" в Телеграм
