- Автор: Георги Тодоров
- 21 Март 2022
- 15663
- 92
Георги Тодоров е православен богослов и публицист. Изследовател на историята, културата и изкуството. Автор на множество статии и книги, посветени на православната култура.
Да се дигне Бог, и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят. (Пс. 67:1)
И за това Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата. (2 Сол. 2:11-12)
Тайната на беззаконието вече действува, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега. (2 Сол. 2:7)
Предпоследните времена
Светът навлиза в нова епоха – в предпоследните времена. А тъй като времената – това са човеците, то ние сме предпоследните поколения. За пръв път от библейските векове насам есхатологията стана видима в ежедневието. Замятин, Хъксли, Оруел и Матрицата се сбъдват – с нас. Апокалипсисът изплува от безкрайността и озарява хоризонта.
Богословието е най-важната и най-приложната наука – най-омаловажаваната и неприлагана през последните векове. Но пред смъртта си всеки човек се сеща за своята лична есхатология – и за Бога. Сега ние, предпоследните човеци, започваме да осъзнаваме, че без богословието никога нищо не разбираме. Есхатологията осмисля света, в който живеем по-достоверно от всички измамни новини взети заедно.
Гледаме-слушаме новините и се питаме: какво всъщност се случва в Украйна? На чия страна е правдата? Какъв е смисълът? Действителността винаги е безкрайно сложна, а истината е винаги проста. Ключът към най-сложните въпроси е в отговорите на най-простите: съществува ли Бог? съществува ли сатаната? Следствията от тези отговори дават смисъла на всичко, защото без Него не стана нито едно от онова, което е станало (Иоан. 1:3).
Да. Бог съществува. И сатаната съществува; и в последните времена-човеци той ще властва в целия свят – чрез властта на измамата (псевдокрацията). А за да настъпят последните времена – ние, предпоследните човеци, ще бъдем все повече лъгани, докато измамата стане наш светоглед, докато измамникът овладее умовете и сърцата ни. И тогава нашите мисли и чувства ще бъдат негови. Тотава ние ще станем негови (да не бъде!).
Бог е сътворил всичко – от първата до последната частица на частицата. Затова цялата вселена е родом Божия и всяка душа е родом християнка, и всяка пълноценна истина за света е богословие. Сатаната не е сътворил нищо – а само създаде греха и измамата. Той получи свише безценния дар на свободата. А върховната свобода е изборът между истинския Вседържител – и самоизмамния Вседържител: т.е. изборът между Бог и себе си. И сатаната избра себе си. И така създаде първия грях – гордостта. И създаде първата измама – самоизмамата. И оттогава мами цялата вселена (Откр. 12:9).
Лъжата е най-истинска (най-смъртоносна), когато е направена от истини. Защото истина беше че Иисус от Назарет лекуваше в съботата, истина беше, че „Себе Си направи Син Божий“, истина беше, че Той каза „мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам“. И въз основа на тези истини самите първосвещеници на Истинския Бог посочиха Истинския Бог и извикаха „Разпни Го!“. Въз основа на тези истини мнозина от избрания Божи народ посочиха Истинския Бог и извикаха „Разпни Го!“
Затова Бог, Който ни познава най-добре, ни е предупредил:
Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ. Но както небето е по-високо от земята, тъй Моите пътища са по-високо от вашите пътища, и мислите Ми – по-високо от вашите мисли. (Ис. 55:8-9)
Бог е Истината, а лукавият е баща на лъжата, който изкусно, крадешком и незабележимо издига стена между нас и действителността (т.е. Бога). И върху тази стена прожектира своята триизмерна измама, която ни представя за действителност. Обсебва информацията, дресира нашите мисли и чувства, нашите одобрения и възмущения. И вече не знаем ние ли мислим или дресьорът, ние ли чувстваме или той ни подава репликите.
Отец Серафим (Роуз) ни предупреждаваше: „По-късно е, отколкото си мислите!“ Стоим в предверието на последните времета, когато ще властва Монополът на лъжата. Още една крачка и ще прекрачим пагубния праг, от който няма връщане назад…
И ето, че дойде Осемгодишната война в Украйна, нашият последен шанс да се опомним. Докато този, който мами цялата вселена, печелеше тази война, осем години тя не съществуваше за подвластния му свят – т.е. за нас. Едва когато започна да я губи, лукавият извиси глас против войната. Това е нашият шанс да се събудим и да се изключим от Матрицата.
Всеизвестно е, че военните действия на Русия в Украйна са битката на Русия за Украйна срещу Запада. Но всъщност битката не е срещу Запада сам по себе си, а срещу духа, който е обсебил Запада и иска да обсеби окончателно Украйна, после Русия, после и останалия свят.
Войната е продължение на политиката с други средства. Политиката е продължение на идеологията с други средства. Идеологията е продължение на религията с други средства.
Войната за Украйна на повърхността е геополитическа, но в същността си (все още недоосъзнато) тя е теополитическа.
Тази война не започна преди няколко дни, няколко години, няколко десетилетия, няколко века. Тя е много по-стара от Русия, от Запада, от Християнството – тя е извечната Световна война, за която и преди три хилядолетия е звучал бойният вик:
Да се дигне Бог, и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят. (Пс. 67:1)
Извечната Световна война
Истинската Световна война е извечна и в нея участваме всички. Това е войната за нашите души – на живот и смърт. В нея противоборстват Бог и князът на тоя свят (наричан още Велиар, Мамон, баща на лъжата, лъжец и човекоубиец…). Тя е война непрестанна, повсеместна, вездесъща, невидима, духовна.
Защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. (Еф. 6:12)
Страховитата война, която лъжецът-човекоубиец води срещу безсмъртното (Божието) в нас се развихря. Но ние не я виждаме, а гледаме прожекцията на неговия мир. Духовната война не е абстрактна алегория. Тя е най-истинската: не само на живот и смърт, като всяка война – а на вечен живот и вечна смърт. Жертвите (които отиват на вечна смърт!) ежедневно са милиони. Но средствата за масово осведомяване не ни осведомяват за духовните хекатомби. И сякаш никой не скърби за тях, никой не носи траур – освен може би духовните воини, монасите.
В духовната война срещу сатаната оцеляват само воюващите, а мирно население погива. Когато станем мирни верноподаници на измамата, когато предадем ума и сърцето си на измамника, тогава ставаме едно с него. И това е истинската смърт. И тогава за нас се отнасят думите: зная твоите дела; носиш име, че си жив, а си мъртъв. (Откр. 3:1)
Истинската Световна война е психологическа – война за умовете и сърцата на човеците. Бисмарк правилно казва: никога не се лъже повече, отколкото по време на война; Сун Дзъ правилно казва: цялото военно дело се основава на измамата – но те имат предвид телесната война, където лъжата е само средство. В духовната война срещу човечеството Лъжата е същността. Смъртоносната духовна война срещу човечеството (още от Адама) се води преуспешно и в условията на телесен мир. В духовната война обаче мир няма и не може да има. Затова Христос, Князът на мира, ни предупреждава: Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч. (Мат. 10:34)
Бог сътвори всичко, затова е Истината за всичко. Врагът е създал само греха и измамата. Но здравето не е заразно (няма вирус на здравето), болестта е заразна. Заразите на измамата се предават пандемично от човек на човек и от медия на медия. Ние, човеците, от Адам и Ева, сме податливи на заразната измама повече отколкото на Божията истина. Именно затова Господ ни разобличава: Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата. (Иоан. 8:44)
Цивилизационната граница
Пост-съветска „Украйна“ е основана върху двоедушие: служението на Бога и на Мамона. А казано е:
Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. (Мат. 6:24)
В света няма друга държава с подобно име-знамение (nomen est omen). Защото „Украйна“ означава „Покрайнина“ – и това историческо име обяснява цялата история. Преди едно хилядолетие, при първия Владимир (980–1015), Покръстителя на русите, Киев не беше покрайнина, а беше столицата и сърцето на Русия, беше „майка на руските градове“. После от изток дойдоха завоевателите. Киев не успя да победи Ордата, не успя да защити с меч в ръка Светата Рус, падна – и Русия падна заедно с Киев под двувековното монголско иго.
След това, по евангелски, последните станаха първи. Някогашната последна смирена покрайнина Москва се въздигна, успя да победи Ордата, да защити с меч в ръка Светата Рус и да я освободи. Тогава Киев го нямаше на бойното поле...
Така Москва стана новата достойна столица и сърце на Русия. И Светата Рус се въздигна. А после Киев (без завист и подлост) зае мястото си на смирена и достойна покрайнина в Руското Царство – чието сърце е Москва.
А днешната западна част на Украйна е покрайнина на Запада. Столицата и сърцето на тази покрайнина беше в Краков и Вилно, във Варшава и Виена, за кратко дори в Берлин (кайзеровия, хитлеровия)… – а сега е в Washington. Между тези две покрайнини минава дълбока цивилизационна граница.
Цивилизацията е проявление на религията и на държавата. Цивилизационна религиозна граница, която разсича надве пост-съветската „Украйна“, е начертана върху сърцата на човеците – преди да бъде положена на политическата и геополитическата карта.
Историята на този цивилизационен разсед започва в 1054 г. и преминава през безброй перипетии, но ключовото събитие, без което историята на днешната Украйна не може да бъде разбрана, е историческото Брестко Предателство от 1596 г.
В 1596 г. при Брестката уния западният дял на тази исконна руска православна земя предаде Православието и предаде Светата Рус: православните князе и епископи в западните руски земи, попаднали под игото на Запада, прегънаха колене. Те предадоха Православието (небесното си Отечество), предадоха своите руски предци (земната си Родина). В следващите поколения насилието на властите върху тела, умове и души прекърши мнозинството от народа – и грехът на предателството стана за тях нова нормалност. Нямаме право да съдим чужди раби (западноруските предатели), но няма да разберем смисъла и последиците от деянието им, ако не го наричаме с истинското му име.
Всеки злочест предател има съдбовен избор – или (воден от Бога), да намрази греха в себе си, да намрази своето предателство, да се отрече от него и да се покае. Или (воден от лукавия) да се отъждестви с предателския грях. И тогава, за да не намрази себе си – започва да мрази този, когото е предал. Тук е духовната основа на западноруската русофобия.
Потомците на Брестката уния превърнаха своето историческо Предателство (русофобията) в свой цивилизационен избор, в своя самоличност. В 2014 г. след преврата в Киев те похитиха властта и се заеха – с властово насилие върху тела, умове и души – да наложат своето историческо Предателство (русофобията) като светоглед, самоличност и поминък на цяла Украйна. Донецк и Луганск не искаха да прегънат колене – и Западът започна Осемгодишната война.
Чрез преврата в Киев и войната в Донбас САЩ искаха да постигнат своята цел – да останат световен геополитически Монопол. Тази всеизвестна цел изглеждаше напълно постижима чрез очевидното средство (divide et impera): война между Русия и Европа, така че хем да съсипят Русия, хем да уплашат-дресират европейските си васали. Този гамбит с жертва на пешката Украйна е видим за всеки зрящ. И хитрият план сякаш сработи, и САЩ привидно спечелиха…
Но. Тук има повече от геополитика. Защото Бог съществува – и сатаната съществува. Земната вражда срещу Русия е геополитическа, а метафизичната омраза срещу нея е теополитическа.
Омразата срещу Русия
Сатаната много обича всички човеци. Обича нашите души – тези, които му отвръщат с взаимност и стават едно с него. Тях той възнаграждава. Плаща им за любовта. С всичко свое – греха и измамата.
Сатаната е миролюбец. Той иска да живее в мир и любов със своите верноподаници – които да намират своето щастие в неговия Прекрасен нов свят. Той мраза само воините – тези, които го мразят и воюват с него.
Сатаната обича закона и правото. Той отстоява правовата държава и върховенството на закона – но не Божието право и законодателство, а своето. В неговото законодателството грехът става закон, а борбата срещу греха е извън закона.
Сатаната обича всички държави (САЩ, Британия, Франция, Германия…), които му се покланят и възприемат неговото законодателство. Той мрази единствено Русия.
Сатаната е личен враг на Русия. Защото тя е единствената държава, която може да стане негов личен враг. Страшна е омразата на сатаната, но несравнимо по-страшна е неговата любов.
Светът разполага само с Русия за да възпре неудържимия есхатологичен възход на антихриста – и на неговия предтеча, западната Псевдокрация (Цивилизацията на измамата). Но Русия не може да извърши този исторически подвиг, ако не се възроди в Светата Рус – християнската държава-цивилизация, която в предпоследните времена може да се противопостави на мирния геноцид, на който е подложено човечеството.
Съвременна Русия не е Светата Рус, а обикновена секуларна свръхдържава. Тя не воюва съзнателно срещу сатаната, а само за своето геополитическо съществуване – срещу васалите на сатаната. От три века (от времето на Петър I) тя мечтаеше да стане част от грехоцентричния Запад. И само убийствената омраза на Запада може да спаси Русия от Властелина на Запада – и да я принуди да роди Светата Рус, последната крепост на човечеството в предпоследните времена срещу настъпващия антихрист.
Историческо чудо е как самоизмамената пост-съветска Русия избегна смъртоносния цивилизационен избор на псевдокрацията. Та тя мечтаеше за Америка, за долари, за Холивуд, за Макдоналдс (то е едно и също). Мечтаеше да влезе в НАТО, да стане част от „златния милиард“, да стане част от псевдокрацията, която управлява света. И Западът можеше мирно да я унищожи като я погребе в това, което тя искаше: още Америка, още долари, още Холивуд, още Макдонълдс… Но Русия винаги е имала трима верни съюзника – нейната армия, нейния флот и Бог.
Господ прати действие на заблуда и лъжата така дълбоко обзе Монопола на лъжата, че той излъга сам себе си. Западът бе обзет от хюбрис и тръгна на поредния поход срещу Русия.
Спасителният поход срещу Русия
Някога Русия робуваше на френската култура (Париж, Просвещението, френския език…). И ето, промислително-закономерно, Франция при Наполеон с неговите васали тръгна да унищожава Русия – на което тя отговори с победоносната Отечествена война.
Някога Русия робуваше на немската мисъл (Хегел, Маркс, Енгелс…). И ето, промислително-закономерно, Германия при Хитлер с неговите васали тръгна да унищожава Русия – на което тя отговори с победоносната Отечествена война.
В наше време Русия робуваше на американския лайфстайл (долара, Холивуд, Макдоналдс…). И ето, промислително-закономерно, САЩ с техните васали тръгнаха да я унищожават... Това е единственият начин тя да бъде спасена.
Падналата България може да предаде себе си и да съществува без достойнство – като васал на Западната самоизмама. Падналите Германия, Япония, Франция, Британия могат да съществуват без достойнство – като васали на американската самоизмама.
Русия обаче е свръхдържава и няма как да съществува като васал. Затова геополитическата битка, която тя води, е екзистенциална. Но докато води тази битка, тя започва да осмисля себе си, да се освобождава от измамите и самоизмамите на западничеството, в които живее от векове. Доскоро Русия лъжеше себе си и искаше да бъде като другите, наричаше своите врагове „партньори“, финансираше своите вътрешни предатели. Сега постепенно тя започва все повече да говори истината. Дали тя ще извърви своя път до Истината – т.е. до Христа, т.е. до Светата Рус? Ако го направи, тя ще изпълни своята мисия за цялото човечество – като сдържаща сила в предпоследните времена.
Сам Христос, Който е Бог-Истина, в Своя земен живот не победи лъжата в света. Световната лъжа охули Самия Бог и Го разпна за Богохулство. Светата Рус не може да победи лъжата в света. Това, което тя може най-много да постигне, е да се огради от Монопола на лъжата на собствената си територия и то за известно време. Други държави могат да се съюзят с нея и също да отстояват. Върху останалата част от света обаче Монополът на лъжата ще властва все по-всеобхватно – но и там воини на истината винаги ще има (и портите адови няма да им надделеят). Тези воини ще са Архипелагът на истината, който ще пребъде до края на времената с възгласа:
Да се дигне Бог, и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят. (Пс. 67:1)
Мирът Христов и мирът на антихриста
Господ е казал: Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. (Мат. 5:9) Украинците са наши братя. Русите са наши братя. Осемгодишната война между тях трябва час по-скоро да завърши с мир. И то с мира Христов, а не с неговия отровен двойник – мира на антихриста.
Сегашните дълги дни на страдания и скръб ни помагат да се покаем в нашето малодушие и лицемерие през досегашните дълги години на страдания и скръб. И да разберем кои сме и кой е нашият Властелин.
Когато ние, малодушните и лицемерните, заедно с Големия Брат (САЩ) осмъртихме половин милион иракчани заради техните оръжия за масово поразяване – тогава никой от нас не проля сълза на състрадание. Умовете и сърцата ни не се задействаха. Защото Властелинът на лъжата не бе дръпнал конците на нашето милосърдие и възмущение. А Ирак нямаше оръжия за масово поразяване.
Когато ние, малодушните и лицемерните, заедно с Големия Брат, освобождавайки Афганистан от властта на лошите талибани, осмъртихме двеста хиляди афганци – тогава никой от нас не проля сълза на състрадание. Умовете и сърцата ни не се задействаха. Защото Властелинът на лъжата не бе дръпнал конците на нашето милосърдие и възмущение. А лошите талибаните усилиха властта си.
Когато украинските въоръжени сили, ръководени от Големия Брат, осем години осмъртяваха хиляди руснаци в Донбас, тогава никой от нас, малодушните и лицемерните, не проля сълза на състрадание. Умовете и сърцата ни не се задействаха. Защото Властелинът на лъжата не бе дръпнал конците на нашето милосърдие и възмущение…
Сега Властелинът подръпна конците. И ето че ние, ветераните на малодушието и лицемерието, послушно задействахме умове и сърца – които видимо вече не са наши, а на външно управление, т.е. негови. И следователно ни водят в желаната от него посока.
По-късно е, отколкото си мислим. Ако мислим-чувстваме чрез Властелина на лъжата, значи вече е късно. Значи – негови сме. Да не бъде!
Псевдокрацията (властта на лъжата)
Френсис Фукуяма в своята секуларно-есхатологична книга „Краят на историята и последният човек“ (1992) обяви тогавашната победа на Запада в студената война за:
края на историята като такава: т.е. крайната точка на идеологическата еволюция на човечеството и универсализирането на западната либерална демокрация като окончателната форма на човешкото правителство.
Знаем от Бога: в Края на историята (в последните времена) „окончателната форма на човешкото правителство“ ще бъде правителството на антихриста. Следователно, по Фукуяма, западната либерална демокрация ще е инкубаторът на антихриста.
Властовият монопол в Края на историята ще бъде Монопол на лъжата – т.е. псевдокрация. Псевдократичното управление на света не може отвътре да се освободи от властта на измамата, защото знайно е, че недъзите на една лъжа се покриват с повече лъжи. Недъзите на псевдокрацията се покриват с повече псевдокрация…
Монополът на лъжата може да възникне само въз основа на монопол на информацията (медиите) – и злоупотреба с този монопол. Днешният свят напълно потвърждава неосъзнатата научна есхатология на Фукуяма. Западната либерална демокрация вече има почти пълен монопол върху световната информационна паяжина, в която почти всички сме уловени – и злоупотребява с този монопол.
И за това Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата. (2 Сол. 2:11-12)
Величайшият дар на царството
Великият законодател св. Юстиниан постанови в своята знаменита Шеста новела:
Има два величайши дара, които в Своето безкрайно човеколюбие Бог ни е дал свише: свещенството и царството. От тях, първото служи на божествените неща, докато второто насочва и управлява човешките дела – и двете обаче произхождат от един и същ източник и благоустройват живота на хората.
Свещенството – това е земната Църква, а царството – държавата. Царството, този величайши Божи дар, има особени държавни задължения и държавни права. И винаги, когато държавата тръгне срещу делата на лукавия, той се опитва да ни измами като изопачава държавните права-задължения и лукаво ги приравни към личностните.
Той лукаво се позовава на Словото Божие, защото казано е: не съдете! Но държвата има правото-задължението да съди престъплението на закона. Държава без съд не може да съществува.
Той лукаво се позовава на Словото Божие, защото казано е: не убивай! Но държавата има правото-задължението да воюва с меч в ръка за да опази своя народ. Държава без войска не може да съществува – а измамникът отлично знае това, но иска да злепостави-отслаби-унищожи тази държава, която му пречи.
На времето един образован османски сановник в салонен разговор се обръщаше към руския си колега с ехидния въпрос: „вашият учител Иисус Христос ви е заповядал „На тогова, който те удари по страната, обърни и другата“ (Лука. 6:29) – защо вие, християните, не изпълнявате Неговата заповед, а воювате с нас?“
Отговорът на неговия въпрос е била самата Освободителна война от 1877–78 г. Но този отговор се съдържа в цялата хилядолетна история на християнската държавност (от св. Константин до Ираклий, от св. Александър Невски и св. княз Лазар до св. Феодор Ушаков…) и в ежедневната молитва на Църквата за христолюбивото воинство, в житията на светиите, които са воювали с меч в ръка за своята земна Родина и за своето небесно Отечество, като са възкликвали заедно с царя-воин Давид:
Да се дигне Бог, и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят. (Пс. 67:1)
