- 31 Май 2025
- 7733
- 22
Автор: Обективно
Разбиване на 7 мита за еврозоната и истината за еврото (1 част)
Авторът Стефчо Станев е юрист, специализирал е право на ЕС, международно търговско и инвестиционно право в Маастрихт. Работи в банковия сектор във Франкфурт. В статията „Разбиване на митовете за еврозоната и истината за еврото“ той обори 7 широко разпространени твърдения за еврозоната. Обективно.БГ публикува втората част на анализа му: „Още три разбити мита за еврозоната“.
МИТ 8: “Еврозоната ще направи банките по-стабилни и сигурни.”
ФАКТ: Българските банки вече са стабилни — и то повече от много банки в еврозоната. Защо?
12% резерви в БНБ → това са пари (ликвидност), които банките държат „настрана“ за спешни случаи. В еврозоната е само 1%. По-малко резерви = по-малко ликвидност = по-голям риск при кризи.
22% капиталова защита → Това е съотношението между собствения капитал на банката и нейните рискове или иначе казано това са собствените пари на банката за покриване на загуби. В еврозоната тези средства на банките са по-малко – около 15–16% средно. Ако настъпи криза, банката с повече капитал може да оцелее по-лесно.
Ливъридж 9:1 → Ливъридж е съотношението между това колко пъти активите на банката надвишават собствения й капитал. Представете си 100 лв. собствени и 1100 лв. активи — това е ливъридж 11:1.Българските банки имат 9:1, а в еврозоната е 17:1, което носи по-голяма уязвимост.
Истината: Еврозоната не е автоматична гаранция за стабилност. Напротив — средата е рискова и с гъвкави пазарни правила и регулаторна рамка. В момента БНБ има високи изисквания към банките
МИТ 9: „БНБ няма инструменти за монетарна политика заради валутния борд.“
ФАКТ: Въпреки валутния борд, БНБ разполага с ефективни инструменти за контрол на паричната маса и финансовата стабилност:
Задължителни минимални резерви (ЗМР): БНБ изисква банките да държат 12% от депозитите си като резерви, което ограничава количеството пари, които могат да отпускат като кредити и така БНБ влияе на лихвите. Това позволява на БНБ да контролира паричната маса. В еврозоната ЕЦБ държи ЗМР на ниско ниво (1%), което дава по-малко контрол върху кредитите и увеличава риска от балони. При сваляне на това изискване банките ще могат да използват допълнителни около 15 млрд. лева или за кредитиране, което може да увеличи инфлацията, или да ги изпратят към дружествата майки в Западна Европа.
Ограничения за ипотечни кредити: БНБ налага мерки като минимално самоучастие (напр. 15% за жилищни кредити), лимити за съотношението дълг/доход и матуритет, за да ограничи рисковото кредитиране.
Капиталови буфери: БНБ задължава банките да поддържат високи нива на капитал (в момента около 22%), което действа като „възглавница“ срещу загуби. Тези буфери на банките в еврозоната са по-ниски – около 15-16% средно.
Истината: БНБ разполага с правомощия и инструменти, които би загубила при членство в еврозоната. По време на пандемията и имотния балон БНБ ги използва, за да осигури бързо финансова стабилност спрямо местните условия.
МИТ 10: „С еврото България ще е на масата при решенията в ЕЦБ, вместо да се съобразява с еврото чрез валутния борд.“
ФАКТ: Общо има 21 гласа в Управителния съвет на ЕЦБ. Шест гласа са винаги за членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ. Четири гласа са за най-големите пет икономики. Така България ще има 1 глас, който ще се върти по ротация с още 15 страни за 11 места.
Това значи, че ще участваме в около 69% от гласуванията, а в останалите 31% ще сме само наблюдатели. Според правилата, ако дори само още една страна след България влезе в еврозоната България ще попадне в нова трета група (най-малките икономики) с 3 гласа, споделени между 6+ държави, намалявайки още влиянието ни.
Обикновено решенията се взимат с консенсус, но в кризисни времена се стига до гласуване с обикновено мнозинство. А гласуване с квалифицирано мнозинство, което зависи от БВП на държавата и капитала и ЕЦБ (за България гласът и би бил само 0,9%), се прилага във важните случаи свързани с капитала на ЕЦБ, разпределянето на паричния доход на националните централни банки и прехвърлянето на чуждестранни резервни активи от националните централни банки към ЕЦБ.
Тайна на вота: ЕЦБ не публикува резултатите от гласуванията, а само дискусиите без да посочва позициите на конкретни членове на централните банки. Тоест няма как да разберем дали и как представителят на БНБ е успял да се бори за най-правдивата позиция.
Истината: По-скоро ще гледаме масата отстрани. Гласът на България в ЕЦБ ще липсва в 1/3 от случаите, а при разширяване на еврозоната ще стане още по-малък. За ключови решения пък ще е под 1%. Така или иначе резултатите от гласуването остават тайна за обществото заради правилата за прозрачност на ЕЦБ.
