- Автор: Гласове
- 16 Окт 2022
- 3286
- 4
Стив Ханке, професор по приложна икономика в Университета Джонс Хопкинс, говори на срещата на върха на Bloomberg Link Economic във Вашингтон, САЩ, във вторник, 13 април 2013 година. Този форум събира ключови представители на администрацията, СЕО, гуверньори, законотворци и икономисти за оценяване на икономиката и обсъждане на пътищата отвъд фискалния ръб. Ханке е наричан „доктор на парите“
Шон Тъли, Fortune Magazine
В сивата световна икономика малко са хората, които могат да се изравнят с Ханке по завоалирано сръчно ухажване. Ханке, професор по приложна икономика в Университета Джонс Хопкинс, е преживял най-разтърсващите времена като обикалящ света „доктор на парите“, убивайки хиперинфлациите на развиващи се, често клатещи се режими. Когато той убеди Черна гора да изостави югославския динар за германската марка в края на 90те, югославският диктатор Слободан Милошевич разпространи слуха, че икономистът е френски шпионин и изпрати наемен отряд, който да го убие. Ханке си спечели рицарско звание от пост-комунистическа Албания като съветник на странния и обичащ оръжията министър на икономиката, спря бурната хиперинфлация в България и контролира успешната доларизация на Еквадор.
Като безразсъдно смел спекулант на международните пазари, той спечели кралски откуп за късите си позиции в петрола през 1986 г., разбивайки високолетящия френски „франк форт“ през 1993 г., след което беше председател на аржентинския фонд, който беше най-добре представящият се в света през 1995 г. и, за да увенчае списъка с попадения, вдигна предупредителния флаг, предвиждайки зрелищния колапс на руската рубла през 1998 година. Въпреки екзотичните си подвизи, Ханке е рационалист в анализирането на причини и предписването на решения срещу инфлация. Той е привърженик и вероятно световен шампион на „монетаристката“ школа, която учи, че инфлацията се определя единствено от промените в паричното предлагане. Осланянето му на тази теория обяснява как е помогнал за разпространението на прагматичната политика, която предотвратява инфлацията в различни държави.
Но в началото на миналата година той се фокусира върху САЩ. Точно тогава от него дойде и публичното предупреждение, че управлявайки паричното предлагане, Федералният резерв (Фед) следва точно тези политики, които според монетаризма ще доведат до бурен ръст на цените – сценарий, който е видял да се разиграва в малки и големи държави.
Сега той предупреждава, че централната банка в своята безпомощност е хвърлила всичко в обратна посока, спирайки напълно растежа на паричното предлагане през последните шест месеца. Според Ханке, ако тази практика на затягане продължи, това предвещава тежък спад през следващата година. С инфлацията, която вече се е загнездила в механизмите на икономиката, Ханке очаква, че сме изправени пред дългоочакваната стагфлация.
Ранните предупреждения на Ханке укрепват голямото доверие в него и неудържимият икономист се възползва от този новопридобит капитал, за да се изяви като яростен критик на позицията на Фед, председателстван от Джером Пауъл. В поредица от интервюта за Fortune Ханке не остави нито един елемент от политиката на централната банка неразкритикуван. „Фед просто е напълно некомпетентен“, каза той. „Те дори не обръщат внимание на паричното предлагане. Те създадоха огромно пренапрежение в паричното предлагане, което доведе до инфлация. Сега не искат да признаят, че паричното предлагане има някаква връзка с гръмването [на инфлацията], затова никога не споменават думата „пари“. Това е голямото отричане. Те просто не искат примката на инфлацията около врата си.“
Къде според Ханке Фед сбъркаха с инфлацията
Най-просто казано, монетаризмът твърди, че огромният ръст на парично предлагане в крайна сметка предизвиква рязко настъпване на инфлация. Ханке често цитира мантрата на Милтън Фридман, легендарният монетарист, който постави теорията за формулата на четирите символа (MV=PQ) върху калифорнийския регистрационен номер на своя червен кадилак. „Инфлацията винаги и навсякъде е парично явление, в смисъл че тя може да бъде произведена само когато количеството пари нараства по-бързо от производството.“ Днешната количествена теория на монетаризма за парите меко казано не е на мода. Ханке е един от малкото нейни представители в академичните среди, а сега, при новопоявилата се инфлация, както Белия дом, така и Федералният резерв твърдят, че ръстът на паричното предлагане не е изиграл никаква роля за пораждането на проблема и не разглеждат възможността правилното управление на М2 – широката мярка за парите на Фед – като начин за решаване на проблема. Тяхното досие от грешки, казва Ханке, показва, че „Фед просто търсят инфлацията на грешните места.“
В началото на миналата година, преди голямата инфлация, Пауъл заяви пред Конгреса, че „Ръстът на М2 няма важни последици за икономическите перспективи.“ След началото на голямата инфлация, на 8 септември, на конференцията на Института Катон, той повторно отхвърли тази връзка, заявявайки „Паричните агрегати не играят важна роля при формулирането на нашата политика. И като цяло не смятаме, че те са добър начин да се мисли за политиката на инфлация.“ Мнението на Пауъл съвпада с мисленето на неговия шеф. През пролетта на 2020 г. Байдън обоснова проекта си за трилиони долари разходи за стимулиране на икономиката и отхвърляйки монетаризма, заяви: „Милтън Фридман вече не ръководи шоуто.“
Ханке видя катастрофата отрано и го каза в редакционна статия в Wall Street Journal през юли миналата година, която написа заедно с Джон Грийнууд – негов дългогодишен колега, главен икономист в Invesco и архитект на валутния режим на Хонгконг. Докато Фед определи тогавашния скок на индекса на потребителските цени до около 5% като „преходен“ шок, причинен от веригата на доставки, Ханке и Грийнууд прогнозираха, че инфлацията ще достигне до 6%, а вероятно и до 9% до края на 2021 г, като може да остане повишена до 2024 година. Индексът на потребителските цени завърши миналата година на равнище 7%, а тази година остана в горната част на диапазона на Ханке, като през август достигна 8,3 процента. Бившият секретар на хазната Лари Съмърс също направи мъдро и ранно предупреждение за инфлацията, но Ханке и Грийнууд бяха на практика единствените, които посочиха цифри в предвижданията си и направиха точно попадение в целта.
Фед са напът да предизвикат ненужна рецесия, обявява Ханке.
Неговите прогнози се оказват толкова прозорливи, че е много важно да обърнем внимание на предупрежденията, които прави в момента. Разумно е да се обсъди какво точно е влиянието, което паричното предлагане оказва върху инфлацията, но както показват неотдавнашният опит и предишните случаи, то е много важен, ако не и единствен фактор. В скорошно интервю за Форчън Съмърс подкрепи убеждението, че чрез наводняване на икономиката с трилиони нови пари Фед стимулира индекса на потребителските цени, като дори употреби любимата метафора на Ханке за паричната вана – когато се напълни прекалено, започва да прелива в инфлация. Честно, това, което Фед говорят, изглежда лишено от смисъл. То преминава отвъд сферата на невероятното, като отрича, че увеличаването на паричното предлагане е изиграло каквато и да е роля за предизвикването на кризата. Ето от какво трябва да се тревожат всички американци: нашата централна банка отрича, че увеличаването на паричното предлагане е изиграло дори и малка роля за предизвикването на кризата, когато реалните доказателства – да не говорим за здравия разум – категорично сочат, че това е било важен фактор. Така че, не трябва ли да се притесняваме, че планът на Пауъл за нейното оправяне, който отново пренебрегва М2, ще се провали с гръм и трясък?
Ето защо, авторът на тази статия потърси мнението на Ханке относно игнорирането на паричната сила, което ни вкара в тази бъркотия и относно това дали новата ястребска стратегия на Фед тласка САЩ към рецесия, която въобще нямаше да е неизбежна, ако политиците се съобразяваха с ефекта от отварянето и затварянето на паричната клапа точно сега.
Ханке започна с преглед на безупречната според него репутация на монетаризма в прогнозирането на траекторията на цените при предишни случаи на инфлация и подчерта, че тези принципи отново се оказват далновидни.
„Никога не е имало значителна инфлация, при която цените да нарстват с 4% годишно за период от две или повече години, която да не е била предшествана на значителен ръст на паричното предлагане“, заяви той. И добави, че огромното натрупване в паричната вана означава, че излишъкът трябва да изтече от нея и този процес ще отнеме известно време. „Ние сме заклещени в повишена инфлация до 2024 година“, каза той. „Все още има огромен паричен излишък, който трябва да бъде отстранен. Хората все още държат 20% повече пари, отколкото е нормално спрямо доходите им, поради цялото създаване на парично предлагане, а изразходването на тези салда ще доведе до още по-голяма инфлация. Фед не може да направи нищо по въпроса сега.“
Той предвижда, че годишният индекс на потребителските цени ще се понижи съвсем леко до между 6% и 8% до края на 2022 г., а през следващата година ще завърши на ниво от 5%, което все още е два пъти по-високо от целта на Фед от 2 процента.
Сега Ханке предупреждава, че Фед отново е възприел погрешен режим на лечение, отбягвайки ключовото влияние на М2. Двата източника, захранващи М2 – или паричните агрегати – са парите, създадени от банките чрез ново кредитиране, и доларите, изсечени от Фед чрез количествени улеснения (QE) или закупуване на ценни книжа, притежавани от физически лица и небанкови институции, които предоставят на продавачите парични средства, които те харчат.
От началото на 2020 г. до март тази година банките отпускаха с бързи темпове кредити за всичко – от ипотеки, до кредитни карти – а Фед добави над 4 трилиона долара към баланса си, купувайки облигации, попълвайки портфейлите на потребителите и изпращайки твърде много долари срещу твърде малко стоки. Чрез двата източника паричното предлагане нарастна с 6,3 трилиона долара, или над 40% при годишен темп от около 16 процента. Именно раздуването на М2 доведе до инфлация в САЩ от над 8 процента.
По данни на Ханке, три трилиона излишни долари все още се търкалят в паричната вана, които ще се излеят навън, поддържайки паричното ниво повишено до 2024 година.
През последните шест месеца обаче, казва той, ръстът на паричното предлагане се е сринал от двуцифрено число до нула. Банковото кредитиране се забави, поради влошаването на икономическата картина. Виждаме го на пазара на жилищни кредити от месеци, а Фед отмени количествените улеснения, за продаване на ценни книжа, обезпечени с ипотечни кредити, и позволи притежаваните от него държавни ценни книжа да се изчерпят, без да ги замени. В този процес на количествено затягане, или QT, хората разменят парични средства за харчене срещу облигации, което намалява покупателната им способност и свива паричното предлагане. Нетният ефект от стартирането на QT и забавянето на заемите изпрати М2 от експлозивно нарастване до застой в резултат на внезапното, рязко понижаване.
Според Ханке, политика, която води до нулев растеж на М2, означава катастрофа.
Една от грешките на Фед, настоява той, е че разчита твърде много на лихвените проценти, за да укроти инфлацията. „Лихвените проценти са важни само от гледна точка на това как влияят върху паричното предлагане“, казва той. „Те са крайно неточен инструмент и въздействието от повишаването на лихвите върху М2 е непредсказуемо.“ Ханке твърди, че в периоди на преобладаващи „животински духове“, когато компаниите и потребителите са оптимистично настроени за бъдещето, те ще продължат да взимат заеми и да харчат много, дори когато лихвените проценти бързо се повишават.
За разлика от това, когато предприятията и семействата се страхуват от най-лошото и се събират в себе си, увеличаването на цените на заемите може да доведе до намаляване на харченето и до спад в икономиката. Изглежда сега се случва точно това и то е особено голяма заплаха, казва Ханке, когато централната банка е ангажирана и със свиване на баланса си поради количествено затягане.
Следователно, политиките на Фед смазват търсенето, като преместват М2 от бързата лента към застой. И той не си дава сметка, допълва Ханке, колко серизоно ще се отрази това на неговата икономическа политика през следващите месеци и години. „Пауъл признава, че няма представа дали политиките на Фед по отношение на лихвените проценти и QT ще доведат до рецесия в икономиката“, казва Ханке. „Но това, което Пауъл прави, не оставя никакъв шанс за меко приземяване, какъвто той твърди, че има. В началото Фед прекали, като натисна прекомерно върху паричния растеж, а сега с прекомерното затягане удвоява този растеж. Това води икономиката към една огромна рецесия.“
Според Ханке Фед би могъл да избегне рецесията чрез внимателно управляване на М2. В монетаристкия сценарий на Ханке осигуряването на растеж на икономиката изисква постоянно, умерено парично предлагане, което по негови сметки трябва да е около 5-6% годишно. „Уевличаването на М2, когато вече има много излишни пари, означава, че инфлацията ще се оттече по-бавно“, отбелязва той, „но не много по-бавно, защото икономиката ще избегне спада и ще произведе повече стоки и услуги. Увеличаването на М2 е решаващо за поддържане на плавния растеж на икономиката.“
Ханке, който е дългогодишен авиатор-любител, сравнява поддържането на икономиката в работещ режим с предизвикателството на пилота да поддържа правилната височина на самолета. Уредът, показващ височината на самолета, е висотомерът.
Според Ханке висотомерът на икономиката е паричното предлагане. Единствено то определя нивото на инфлацията. „Но Фед дори не са вързали паричното предлагане за този измервателен уред“, подчертава той. „И затова летят насляпо. Верният курс е ръката да се държи върху джойстика и да се движи внимателно напред и назад, за да се постигне баланс между създаването на пари от банките и Фед, така че М2 да расте бавно, но със стабилни темпове. Игнорирайки висотомера на паричното предлагане, Фед сякаш изпращат икономиката към аварийно кацане."
Това, което особено дразни Ханке, е че за да оправдае собствения си курс на действие, Пауъл се позовава на Пол Волкър, прословут председател на Фед и приятел на Ханке, който стана известен с това, че успешно се пребори с главоломно растящата инфлация в началото на 80-те години. „Той твърди, че е Пол Волкър и ще убие инфлацията“, казва Ханке. „Волкър беше монетарист и държеше паричното предлагане на висотомера си и виждаше силната връзка между М2 и инфалцията. А сега Пауъл използва Волкър за патерица, след като през време на целия си мандат се е опитвал да убие монетаризма.“
Колко дълбока и дълга ще бъде рецесията?
И така, какво предстои? Ханке отново е убеден, че графикът на инфлацията е фиксиран, и че въпреки че траекторията ѝ постепенно ще върви надолу, цените все пак ще достигнат внушителните 5% до края на следващата година. Големият въпрос, тази част, която е толкова несигурна по отношение на остротата и времето си, е какво ще се случи с икономиката. За Ханке от решаващо значение е да бъде разбрано забавянето между устойчивите промени в паричното предлагане и тяхното въздействие върху реалната икономика. Този период обикновено трае между шест и осемнадесет месеца. Така че, това, което днес се случва с М2, ще направлява растежа на БВП за известно време в рамките на този прозорец. Промяната на М2 се състои от две части, и взаимодействието между тях ще определи бъдещия курс на М2, както и курса на икономиката.
Първият компонент е този, който е контролиран от Фед, а именно приносът на Фед към М2. Вторият компонент е това, което търговските банки внасят чрез своите заеми и кредити. През последните шест месеца Фед свиха своето парично предлагане, но банковите заеми останаха положителни. „Всъщност, благодарение на банковите заеми негативният принос на Фед беше компенсиран. Но това, което ме тревожи, е че през последните шест месеца М2 не е нараснал“, споделя Ханке.
Наясно сме какво планира Фед да прави с QT и с лихвения процент по федералните фондове от техните изявления и от голямата криза от април насам. Но това, което се случва в дела на частния сектор, в банкирането, е обгърнато в несигурност. „Ако кредитите останат положителни и са достатъчни да притъпят отрицателния принос на Фед за М2, паричното предлагане ще се изравни и ще настъпи рецесия“, предупреждава Ханке. „И това ще стане в някакъв момент от този прозорец от шест до осемнадесет месеца. Имайте предвид, че растежът на М2 стигна до нула през април, така че времевата рамка на рецесията сега е между октомври 2022 и октомври 2023 година.“ Но банковото кредитиране, което е положителна противодействаща сила, намалява през последните месеци. Да кажем, че това продължи. „В този случай паричното предлагане ще стане отрицателно. Вместо мека рецесия в добавка към нулевия ръст на М2, ще имаме рецесия много по-скоро, и много по-тежка“, отбелязва Ханке. „Политиките на Фед са поначало лоши, но това, което ги прави още по-лоши, е неизвестната реакция на банковата система спрямо увеличаване на лихвения процент по федералните фондове, и дали това ще доведе до свиване на банковите заеми, което може да влоши и да удължи рецесията.“
Както знаем от монетаристичния канон, високата инфлация ще властва през 2023 г., поради което може също така да се окажем заклещени както в дълбока рецесия, така и в нарастващ индекс на потребителските цени през цялата 2023 г., ако банките се оттеглят. Това е сценарият на стагфлацията, от който всички, включително и служителите на Фед, се страхуват. Но, както посочва Ханке, самите Фед ни насочват към това аварийно кацане.
И за Ханке това е някаква самоубийствена мисия.
Огромното му желание е да види, че Фед поставят паричния висотомер на командното табло, наблюдават го внимателно като пътеводна звезда и нежно управляват контрола, за да изравнят крилата на икономиката. Това би направил добрият пилот. Но според Стив Ханке ние просто нямаме такъв.
------
Запознайте се с обикалящия света „доктор на парите“, който е помагал за преборването на инфлации по цял свят и е убеден, че Федералният резерв проваля работите тук в САЩ
Шон Тъли, Fortune Magazine
Ако смятате, че Съединените щати преживяват икономически трус, говорете със Стив Ханке за Сърбия през 1999 година.
Икономистът пътува до Черна гора, която тогава заедно със Сърбия все още е част от Федеративната република Югославия, ръководена от пословичния диктатор Слободан Милошевич. Поставен на позицията на държавен съветник с ранг на министър, Ханке съветва президента на Черна гора Мило Джуканович да замени югославския динар с германската марка. Джуканович последва плана на Ханке – ход, който поставя Черна гора на пътя към независимост. Динарът буквално изчезва от обращение, което вбесява Милошевич.
Югославският министър на информацията разпространява налудничави обвинения, че Ханке ръководи група за контрабанда, наводняваща Сърбия с фалшиви динари, последвани от допълнителни обвинения, че е френски таен агент, ръководещ ударен отряд с името „Спайдър“, имащ за цел да убие Милошевич. Не е ясно дали Милошевич иска да създаде ужасяваща комедия на абсурда, за да попречи на валутния гамбит, или наистина изпраща агенти, за да елиминира Ханке – на когото президентът на Черна гора мъдро назначава втори отряд охранители. „Работата беше сериозна“, спомня си Ханке. „Милошевич беше толкова ядосан, че беше струпал танковете си на границата с Черна гора, с включени двигатели.“ Преминаването към ултрасолидната германска марка позволява на Черна гора да избяга от хроничната суперинфлация на югославския динар. Днес еврото е държавна парична единица в Черна гора, гарантирайки, че заплатите на гражданите ѝ ще запазят покупателната си сила.
Подвизи от този сорт спечелват на Ханке, който сега е професор по приложна икономика в Университета Джонс Хопкинс, прозвището „доктор на парите“. Но парадоксално, въпреки че е помагал за отслабването на инфлации по цял свят, възгледите на Ханке са почти изцяло извадени от основната линия на поведение в Съединените щати през 2022 година.
С една дума, Ханке е монетарист.
Монетаризмът учи, че огромният скок на паричното предлагане в крайна сметка задейства скок на инфлацията. Ханке често цитира мантрата на Милтън Фридман, легендарният монетарист, който постави теорията за четирибуквената формула, MV=PQ, на калифорнийския регистрационен номер на червения си Кадилак: „Инфлацията винаги и навсякъде е паричен феномен, по такъв начин, че може да бъде произведена, само когато количеството пари се увеличава по-бързо от производството.“
От началото на 2020 г. до около март тази година банките отпускаха заеми с бърз ритъм за всичко – от ипотеки до кредитни карти – а Фед добавиха над 4 трилиона към своя баланс, купувайки облигации, подплатявайки портфейлите на потребителите и изпращайки твърде много долари срещу твърде малко стоки. Между двата източника паричното предлагане нарастна до 6,3 трилиона, или повече от 40%, при годишен ръст от приблизително 16 процента. Това, което докара на Съединените щати инфлация от над 8%, беше избухването на М2. По изчисления на Ханке, има 3 трилиона излишни долари, които все още плуват в препълнената парична „вана“ и излишъкът, който ще се излее под формата на инфлация, ще държи нивата на цените повишени и през 2024 година.
Днес количествената теория на монетаризма за парите не е на мода, меко казано. Ханке е един от сравнително малкото ѝ привърженици в академичните кръгове, а в сегашния период на новостартираща инфлация както Белият дом, така и Федералният резерв твърдят, че растежа на паричното предлагане няма роля в пораждането на проблема, и не разглеждат възможността коректното управляване на М2 – широката мярка за парите на Фед – като начин той да бъде поправен. Досието му от провали, казва Ханке, показва, че „Фед просто търи инфлацията на грешното място“.
Дългото пътешествие на Ханке от фермер от Айова до помощник на правителствата в управлението на икономиките по цял свят, хвърля светлина не само върху много лошото развитие на нещата, но и върху това, което правителствата трябва да направят, за да върнат икономиките си на верния път.
От фермерството до търговията
Ханке е необикновена смесица от трезв учен и екшън герой. Отраснал на 40 акра гори в селските райони на Айова, като тийнеджър е садил царевица и соя, пластил е сено, чистил е свинарници, в които са се раждали прасенца, строил е зърнени силози, а също така е топил и отливал оловни шрифтове в печатници. Това е преди да завърши образованието си за полагане на асфалт върху новопостроени магистрали. „Имал съм повече работи, отколкото можете да преброите и предвид сегашните правителствени норми, днес те щяха да са незаконни, защото бях малолетен.“
Ханке развива началния си усет към пазара в яйцефермата на дядо си. „Той имаше голяма ферма в Айова. Яйцата се събираха, сортираха, подреждаха се в щайги и се слагаха в хладилници, преди да бъдат изпратени за Ню Йорк или Бостън“, спомня си Ханке. „За да елиминира колебанията в цените, той продаваше яйцата „напред“ на Чикагския стоков пазар“. Ханке е очарован от това, че пазарът, който предлага закрила на дядо му, също крие и съблазън за голяма печалба за поемащите риск, които стоят от другата страна на транзакциите. Той отваря първата си търговска сметка, спекулирайки със соя на 14-годишна възраст и оттогава не спира да търгува.
На 17 години Ханке се записва в университета в Колорадо и година след завършването си, през 1964та, се записва в докторската програма по икономика. Докато работи по доктората си, Ханке започва допълнителна работа като преподавател на пълно работно време в престижното Минно училище на Колорадо, оценявано днес като една от топ академичните институции в сферата от Mining.com. По онова време училището предлага дипломи в областите на минното дело, металургията, нефтодобива и геоинженерството, но има само един основен курс по икономика, който Ханке води. Той бързо разработва нови часове по икономика на нефтодобива и минералодобива, в процеса на които получава еквивалента на още една научна диплома по тези дисциплини. „Запознах се с всички известни минни и нефтени икономисти по света“, разказва той. Потапянето в механизмите на нефтения пазар ще го насочва в залозите срещу ОПЕК години по-късно.
Въпреки че само малка част от контингента на университета в Колорадо е на свободния пазар, един от любимите професори на Ханке често може да бъде видян с тишърт с надписа: „Адам Смит беше прав – предай нататък.“ Две направления на мисълта пленяват Ханке – първото е монетаризмът, застъпван от Ървинг Фишър от Йейл и от ментора на Ханке Милтън Фридман, а второто е Австрийската икономическа школа, която е фокусирана върху изучаването на пазарите и е привърженик на икономиките на свободния пазар. Той приветства австрийския подход заради прагматизма му. „Той е макро и микроикономика, както и международна“, казва Ханке. „Покрива всичко. Той ти дава инструментите да забележиш неправилното ценообразуване на стоковите и другите пазари. Не е някаква измислена теория от друга планета.“
За Ханке съчетанието между монетаризма и Австрийската школа е съблазнително със своята далновидност, благодарение на която можеш да откриваш балоните: „Монетаризмът и Австрийската школа казват едно и също за цените на активите. Инжектираш много пари в системата и един до девет месеца по-късно цените на суровините, стоките, къщите, или други активи отиват нагоре.“, обяснява Ханке. Това е рационално обяснение за това как твърде много пари могат да докарат цените на активите до ирационални висоти, далеч отвъд тяхната основна стойност, където балонът е обречен да се спука.
Като студент Ханке преживява още един повратен момент, посещавайки серия от лекции в Университета във Вирджиния, при един от неговите професори, Уорън Нютър. „Обширното изследване на Нютър доказваше, че привидно големите икономически цифри, оповестявани от СССР, са чиста измислица, противно на онова, което про-правителствените големи икономисти, като Джон Кенет Гълбрайт, говореха“, спомня си Ханке.
Той споделя, че лоялността му към монетаризма и Австрийската школа се корени във вярата му в класическия либерализъм – водеща флософия, която той и парижката му съпруга Лилиан са изследвали в продължение на дълги години. „Тя се основава три стълба“, отбелязва Ханке. „Свободни пазари, малко правителство, частна собственност. Аз избрах икономика, съвместима с тези три стълба.“
През 1985 г. Ханке прилага принципите на Австрийската школа, за да спечели голяма сума на енергийния пазар. Тази възможност възниква след един обяд, на който той се сприятелява с Албърт Фридберг, един от най-големите търговци на суровини и валути в света и основател на Friedberg Mercantile Group – хеджфонд в Торонто, в който Ханке в момента работи като почетен председател. Фридберг също е ревностен последовател на Австрийската школа. Скоро след тази съдбовна среща, Ханке става глвен икономист на Фридберг. „Благодарение на Австрийските принципи Фридберг има необикновената способност да измерва температурата на пазарите и да забелязва възможностите, предоставени от погрешното ценообразуване“, отбелязва Ханке.
Докато работи допълнително като главен икономист на хеджфонд, Ханке използва прозренията си от Австрийската школа и е в състояние да предвиди идващия колапс на ОПЕК. На 17 ноември 1985 г. Ханке е един от първите, предсказали взривяването, като пише в Коментарите за суровините и валутите на Фридберг: „Нашите анализи са силно в полза на продължителна меча позиция спрямо суровия петрол.“ Какъв е анализът на Ханке? Просто казано, по това време спот цената на петрола е много по-висока от форуърд цената. И както се казва, пазарът е „назад“. Това подсказва, че масовият недостиг на запаси и капацитет ще повиши цените.
Но Ханке забелязва парадокс. Привидният „недостиг“ е изкуствено създаден от ОПЕК. В действителност Саудитска Арабия има много излишен капацитет. В крайна сметка, твърди Ханке, саудитците ще използват своя излишен капацитет, за да накажат членовете на ОПЕК, които мамят за квотите си, както и производителите извън ОПЕК. Така цените ще потънат под 10$ за барел.
Ханке и Фридберг заемат къси позиции във всяко отношение както на Нюйоркския, така и на Лондонския пазари. Допълнително заемат къса позиция на саудитския риал и на кувейтския динар. От ноември 1985 до юли 1986 г. ОПЕК се разпада и цената на нефта пада от около 30$ за барел до 9,25$ за барел. Всички залози на Фридберг се изплащат и всички негови клиенти получават солидна печалба.
През 1992 г.Ханке отново прави голям залог за Фридберг, този път на валутните пазари. Европейската парична система „заковава“ националните валути на 12 членове за дойче марката, с тесни граници на обменните курсове. Ханке се досеща, че въпреки скорошното подобрение, Франция обикновено страда от по-големи структурни ограничения, по-високи цени на труда и по-висока инфлация, в сравнение с Германия и се нуждае от много по-евтина валута, за да предизвика съседката си. Той смята, че изкуствената подкрепа от Европейската парична система е направила франка чувствително надценен. Действително, задържането на франка в предписания обменен курс на системата се оказва изключително скъпо за Франция и Германия. В крайна сметка пазарните сили ще строшат стойността му, предвижда Ханке.
И така, той подбутва тези сили напред, като заема големи спекулативни позиции срещу франка. През юли 1992 г. натискът за продажба от Фридбърг и други участници с къси позиции предизвиква срив на френската валута. Към август диапазонът на обменните курсове е разширен, силно намалявайки разрешената долна граница на франка срещу дойче марката и забивайки още един удар в полза на Ханке и Фридберг. „Нашата позиция помогна за строшаването на гръбнака на силния франк“, казва Ханке.
На какво залага той сега? На дълги позиции в литий – ключов елемент за батериите за електрически коли. През последната година литиевите батерии са с 276% ръст.
„Докторът на парите“ пътува по света
През 1981 и 82 г. Ханке служи като старши икономист в Съвета на икономическите съветници на президента Рейгън. В тази си роля той разработва мащабен план за продажба на федерална земя на частни собственици, който е подкрепен от Рейгън. Както пише президентът в обръщението си по повод бюджета, направено през февруари 1982 г., „През следващите три години ние ще спестим 9 милиарда долара, като изхвърлим тази ненужна собственост, а същевременно напълно ще защитим и запазим нашите национални паркове, гори, диви местности и живописни райони.“ В крайна сметка планът не успява да се осъществи – Ханке съжалява, че проектът е „класически случай на провалено от правителството изпълнение“. Но той има заслугата за предложението за създаване на неологизма – думата „приватизирам“, френски израз, който Ханке използва по предложение на френската си съпруга Лилиан. „Преди аз да го използвам, терминът не се беше появил дори в Webster!“, споделя той. Така че, по мнението на Ханке, единственият успешен аспект на приватизационната програма на Рейгън е мотивирането на Ханке да лобира пред речника Merriam-Webster, което в крайна сметка дава резуктат и думата е вписана през 1983 г. в деветото издание на речника.
Но в обществения живот главната мисия на Ханке е да работи като глобален доктор на парите. Неговата специалност: съветване на страни, страдащи от хиперинфлация относно установяването на стабилен паричен режим. Неговото решение: валутен борд, който емитира вътрешна валута, която се търгува свободно по фиксиран обменен курс, закрепена към валута-котва, като например долара или дойче марката. Или доларизация, което включва замяна на вътрешната валута с американския долар.
Първата възможност идва през 1991 година. Ханке си спомня: „Тогава Аржентина прие система за конвертируемост. Въпреки че това не е класическата система на валутен борд, тя беше достатъчна, за да смаже незабавно удивителната трицифрена инфлация от 2,314 процента“. След това е Естония през 1992 г., където Ханке създава валутен борд, заменяйки хиперинфлиращата руска рубла с новоиздадената естонска крона. Това е билет за установяване на собствена естонска валута и осигурява стабилни цени за гражданите на страната. През 1994 г. Ханке има ранг на министър в Латвия, където създава и въвежда система на валутен борд, който донася успешна фискална дисциплина в естонската съседка. През 1997 г. Ханке спира бушуващата хиперинфлация и банковата криза в България, инсталирайки валутен борд. Накрая, отново в 1997 г., Ханке помага за въвеждането на валутен борд в Босна и Херцеговина – страна толкова наскоро излязла от гражданска война, че миризмата на барут все още витае във въздуха.
Докторът на парите прави още много паметни посещения по домовете. Според Ханке, опитът за реформа в Албания е сюрреалистичен. „Цялата страна притежаваше само няколко коли. Повечето бяха мерецедеси и нямаха регистрационни номера. Това се промени много бързо, когато албанските мафиоти започнаха да крадат коли из цяла Европа“, спомня си той. Колкото до заместник премиер-министъра, когото Ханке съветва, „той беше пълен със забележителни идеи, но беше пълна трагедия като администратор.“ Той посреща икономиста в кабинета си със запасан на колана револвер, изправен пред портрета на родената в Албания Майка Тереза. „Той и други лидери впоследствие шокираха властите в ЕС като се появиха на летището в Брюксел, запасани с ножове!“, удивлява се Ханке. Албанците признават приноса на Ханке в представянето им пред високопоставените и могъщите както на Балканите, така и в Европа, обявявайки го за рицар на Ордена на Флага, въпреки че те продължават без валутен борд.
В 1994 г., скоро след като Казахстан придобива независимост, президентът Нурсултан Назърбаев кани Ханке в Алма-Ата и го назначава за свой съветник. Неговата задача е да въведе валутен борд, за да стабилизира местното тенге. Според Ханке усилието завършва с провал, защото „Москва не иска здраво тенге. В онзи момента руснаците предпочитаха слабо, нестабилно тенге и съсед, който не стои здраво на краката си.“
Четири години по-късно Ханке попада в капана на своята най-противоречива валутна авантюра. Индонезийският силен на деня Сухарто ангажира Ханке като „ специален съветник“, за да създаде план за стабилна рупия – валутата се срива, след като Сухарто е последвал съвета на МВФ да я остави да „плава“ на свободния пазар. Ханке заговорничи със Сухарто вечер след вечер в малка бърлога в неговата частна резиденция, като предлага „класически валутен борд, при който рупията ще бъде напълно конвертируема спрямо и подкрепена от щатския долар с фиксиран обменен курс.“ Сухарто подкрепя идеята. Когато новината излиза на другия ден, рупията скача с 28% спрямо долара. Сухарто му казва, че революционната идея го е превърнала в „белязан човек“ за политическите му опоненти и отделя голяма част от охраната си, за да предпази икономиста и жена му.
Администрацията на Клинтън и МВФ не харесват идеята, защото стабилна рупия може да помогне за задържането на Сухарто на власт, а те искат той да си отиде. Според Ханке, Клинтън казва на Сухарто, че ако последва идеята на Ханке за валутен борд, индонезийският лидер ще трябва да се откаже от 43 милиарда чуждестранна помощ. Сухарто се огъва и слабата рупия разбива икономиката, което спомага за махането на Сухарто няколко месеца по-късно.
Ханке успява да постигне огромен успех в Еквадор. През 2000 г. той е съветник на финансовия министър, препоръчвайки му да замени националната сукра с долара. Еквадор прави смяната по-късно същата година, ставайки първата латиноамериканска страна, която се доларизира, един век след Панама. Ел Салвадор последва примера година по-късно. През последните две години Еквадор се радва на едно от най-ниските нива на инфлация в света.
По пътя Ханке установява близки отношения с едни от най-влиятелните икономисти напоследък. Един от близките му сътрудници е Сър Алан Уолтър, който създава приватизацията на Маргарет Тачър и кампанията за дерегулация, която съживява Британия през 80те години. „Благодарение на Алан аз видях всеки елемент от тези планове, докато той ги разработваше“, казва Ханке, който се доверява на принципа на свободния пазар, следван от Уолтърс за успеха на програмата.
Сред неговите приятели е и иконата на всички любими теории на Ханке – Фридрих Хайек. На една от най-дългите запомнени вечери във вашингтонския ресторант Maison Blanche с Ханке и съпругата му Лилиан, Хайек им доверява, че на младини несподелено е преследвал романс с прословута виенска красавица, която се оказва леля на Лилиан.
Разбира се, тези извисяващи се в икономиката фигури, като Фридман и Хайек, не са наоколо, за да размишляват за курса, по който вървят Съединените щати в момента, а Ханке не е оптимист. Той смята, че графикът на инфлацията вече е фиксиран и че макар че траекторията постепенно ще върви надолу, цените все още ще остават високи до забележителните 5% до края на следващата година.
Големият въпрос, тази част, която е толкова несигурна по отношение на остротата и времето си, е какво ще се случи с икономиката. За Ханке от решаващо значение е да бъде разбрано забавянето между устойчивите промени в паричното предлагане и тяхното въздействие върху реалната икономика. Този период обикновено трае между шест и осемнадесет месеца. Така че, това, което днес се случва с М2, ще направлява растежа на БВП за известно време в рамките на този прозорец.
Наясно сме какво планира Фед да прави с QT и с лихвения процент по федералните фондове от техните изявления и от голямата криза от април насам. Но това, което се случва в дела на частния сектор, в банкирането, е обгърнато в несигурност.
„Ако кредитите останат положителни и са достатъчни да притъпят отрицателния принос на Фед за М2, паричното предлагане ще се изравни и ще настъпи рецесия“, предупреждава Ханке. „И това ще стане в някакъв момент от този прозорец от шест до осемнадесет месеца. Имайте предвид, че растежът на М2 стигна до нула през април, така че времевата рамка на рецесията сега е между октомври 2022 и октомври 2023 година.“ Но банковото кредитиране, което е положителна противодействаща сила, намалява през последните месеци. Да кажем, че това продължи. „В този случай паричното предлагане ще стане отрицателно. Вместо мека рецесия в добавка към нулевия ръст на М2, ще имаме рецесия много по-скоро, и много по-тежка“, отбелязва Ханке.
„Политиките на Фед са поначало лоши, но това, което ги прави още по-лоши, е неизвестната реакция на банковата система спрямо увеличаване на лихвения процент по федералните фондове, и дали това ще доведе до свиване на банковите заеми, което може да влоши и да удължи рецесията.“
Фед не държи пръста си където трябва – върху пулса на парите. За докторът на парите това превръща режима на централната банка в пародия на злоупотребата.
Източник: fortune.com
Превод: Екатерина Грънчарова. Редакция: Стоян Панчев
Следвайте "Гласове" в Телеграм
