- Автор: Валентин Велчев
- 10 Авг 2021
- 4997
- 41
Предложената научна парадигма е снабдена с математичен апарат, който позволява да се правят предсказания във всички природни науки, подлежащи на емпирична проверка. От 28 март 2020 г. тя е приета за рецензия в Руската академия на науките. В тази статия са използвани някои от научните сведения, представени във „Великият Дизайнер. Задочен дебат със Стивън Хокинг“.
Валентин Велчев
От началото на XXI век до настоящия момент хиляди учени от цял свят се присъединиха към декларацията „Анти-Дарвин“, която поставя под съмнение господстващата днес еволюционна теория. Става въпрос за водещи авторитети, които членуват в националните академии на науките на Русия, САЩ, Чешката република, Унгария, Полша, Индия и т.н., а други са професори или изследователи от най-престижните университети и международни изследователски институти във Великобритания, Франция, Финландия, Япония, Хонконг, Израел, ЮАР и мн. др.
Всички те единодушно заявяват: „Поставяме под съмнение твърденията, че случайните мутации и естественият отбор могат да обяснят сложността на живите същества. Необходима е внимателна проверка на доказателствата за Дарвиновата теория…
Резултатите от научните изследвания в различни области: космология, физика, биология, изкуствен интелект и пр., получени в последните десетилетия, подлагат на съмнение основния догмат на еволюционизма – принципа на естествения отбор!“[2]
Как еволюционната идея се проектира в различните природни науки
Голям брой учени и философи подкрепят тезата, че еволюционната теория, освен в биологията, може да бъде отнесена и към другите природни науки (с известни приближения и уговорки, разбира се) – космология, астрономия, физика, биохимичен произход на живота и пр. С други думи, натуралистите смятат, че щом е възможно дарвинизмът да се приложи към мъртвата и живата природа, в такъв случай трябва да го приемем за универсална парадигма, която обуславя самоорганизацията на мирозданието.
Например, известният руски космолог Андрей Линде (понастоящем работи към Станфордския университет) лансира идеята за т. нар. "хаотична инфлация". Според нея квантовите флуктуации на вакуума перманентно водят до пораждането на минивселени. Те се развиват изолирано, като първоначално се раздуват от инфлационни процеси, а по-нататък – съгласно класическата хипотеза за Големия взрив (фиг. 1).
Фиг. 1 Моделът на Линде се изобразява като дървовидна структура, състояща се от безкраен брой разклоняващи се "мехурчета" (инфлационни вселени). Всяка новополучена вселена може да се "пъпкува", образувайки нови дъщерни мини-вселени. (Промяната в цвета представя "мутации" във физичните закони спрямо родителските вселени.)
При всяка поява на нов свят обаче се наблюдава изменчивост в законите и константите на материята. Случайните повторения на някои от тях се разглеждат като един вид наследственост. Действа и естествен отбор, който запазва физичните структури – атоми, молекули, небесни системи, – когато, при съчетанието на необходимите параметри, те са устойчиви. Така оцеляват най-приспособените, които могат да дадат потомство, т.е. да „заченат нови бебета-вселени“.[3]
Полският физик Войчех Зурек разработва т. нар. теория на „квантовия дарвинизъм“, за да отчете появата на обективната класическа реалност. Една от най-забележителните идеи тук е, че детерминираните свойства на обектите, които свързваме с класическата физика – координати, импулс и пр. – са избрани от менюто на квантовите възможности в процес, който е аналогичен на естествения отбор в еволюцията.
В посочената теоретична рамка свойствата, които се запазват са най-устойчивите (един вид най-приспособените). И както при естествения отбор, тук също в процеса на селекция оцеляват именно тези, които правят най-много копия на себе си. Това означава, че състоянията, които най-добре създават реплики в околната среда, са единствените, достъпни за измерване. Взаимодействието със средата ги декохерира в локализирано положение (т.е. изчезва суперпозицията), така че да се наблюдава само едно единствено състояние. По такъв начин множество независими наблюдатели могат да правят измервания на квантовата система и да се споразумеят за резултата – а това е класическо поведение.[4]
По отношение на абиогенезата, Манфред Айген предлага възможен биохимичен път за получаване на протоклетка, която не само е отворена система (т.е. през нея протича поток от енергия, както и обмяна на вещества с околната среда), но съдържа и информативна молекула РНК, осигуряваща ѝ възможност за самовъзпроизводство. По-нататък М. Айген и П. Шустер дефинират синтеза като процес от хиперцикли, всеки един от които може да се опише със система нелинейни диференциални уравнения (фиг. 2). Те смятат, че по аналогия с Дарвиновата еволюция при хиперциклите има химически отбор, водещ до конкурентна борба помежду им за мономерни молекули, т.е. за "храна".[5]
Фиг. 2 Хиперцикълът е самовъзпроизвеждаща се система, в която РНК и ферментите действат съгласувано.
Притежава ли в действителност научен статут еволюционната „теория“?
Поради ограничения обем на статията ще си послужим само с няколко примера от областите на различните природни науки.
А) Космология
Според възприетата напоследък космологична теория за възникването на материята от квантовия кипеж на вакуума, първичната Вселена е била съставена изцяло от лъчение с висока енергия, създаващо спонтанно частици и античастици. Някъде около една микросекунда след взрива температурата спаднала под 1013К (табл. 1). Кварките и антикварките намалили скоростта си и били залавяни от силното взаимодействие, което ги слепвало в групи по три – образуващи съответно бариони и антибариони (протони, неутрони и др. и техните античастици).
Табл. 1
Според статистическите закони обаче броят им задължително трябва да е бил еднакъв и неизбежните удари между тях са щели да водят до пълна анихилация. Енергията на получаващото се лъчение постепенно се е разреждала при разширяването на Вселената, поради което не биха се раждали нови двойки частици. Тоест в днешно време изобщо не би могло да съществува никаква структура.
Руският физик Андрей Сахаров предполага, че през онази епоха е имало нарушение на т. нар. СР-симетрия, поради което се е получил дисбаланс – на всеки милиард антибариони се падали милиард и един бариони.[6] След като големият фойерверк свършил, оцелелите бариони се превърнали в протони и неутрони, от които впоследствие били изградени всички атомни ядра.
Работата обаче е там, че е необходимо да е имало и лептонна асиметрия, при която са оцелели точно толкова електрони, колкото са били произведените протони (за да бъдат атомите електронеутрални), което е статистически абсурд. Нещо повече, при останалите частици броят на положителните и отрицателните електрически заряди пак трябва да е еднакъв, поради което абсурдът всъщност се оказва двоен и троен!
(Необходимо е да поясним следното: ако съществува съвсем лек превес на положителните или отрицателните заряди, те щяха да се отблъскват със сила, която надвишава един милиард, милиарда, милиарда, милиарда, т.е. 1036 пъти тази на гравитацията, поради което щяха да се разкъсат всички структури в познатия ни свят. Разбра се, с изключение на атомните ядра, защото в тях силното взаимодействие е около сто пъти по-голямо от електромагнитното.)
През 2010 г. физици, работещи с американския ускорител Tevatron, обявиха, че предварителните прогнози от осемгодишните им изследвания сочат леко превъзходство на материята над антиматерията. Анализът на данните от стотици трилиони сблъсъци на протони и антипротони води до сензационен ефект: при разпада на В-мезони образуването на мюони е с 1% по-вероятно от това на антимюони. Но вероятността за грешка бе изчислена на 3,2σ (0,005%), което се оказа недостатъчно, за да се приеме подобно заключение, понеже стандартът е 5σ (0,00003%).[7]
Настоящите проучвания с Големия адронен колайдер обаче напълно изпариха и последните надежди да бъдат спасени космологичните хипотези! Публикуваните към края на месец октомври 2017 г. физични експерименти в ЦЕРН са проведени с над 350 пъти по-голяма точност от всички предишни измервания. Резултатите принудиха Кристиан Смора недвусмислено да заяви: "Всички наши наблюдения откриват пълна симетрия между материята и антиматерията, поради което Вселената всъщност не би трябвало да съществува".[8]
Б) Какво показват астрономическите наблюдения?
Hubble Ultra-Deep Field (HUDF) са фотографии на Вселената, обхващащи области от свръхдълбокия космос, направени от космическия телескоп „Хъбъл“ с експониране за повече от милион секунди.[9] Снимката на фиг. 3 а) е от 2009 г. и ни показва над 10.000 галактики на около 13 млрд. ly., а на малко по-късна фотография от 2012 г. (фиг. 3 б) виждаме други над 5.500 галактики. Най-далечните са на разстояние около 13,2 млрд. ly, което се потвърждава и от техните спектрални линии, получени с помощта на наземни телескопи. (По-правилно е да се каже, че преди толкова милиарда години светлината им се е отправила към нас!) Тоест тези галактики са се формирали едва 0,6-0,8 милиарда години след Големия взрив, но според хипотезата, за да се образуват зрели галактики трябва да изминат поне още 2-3 милиарда години (виж табл. 1).
а)
б)
Фиг. 3 Hubble Ultra-Deep Field
През 2016 г. бе съобщено, че е открита галактика с около 2-4 милиарда светила, намираща се на 13,4 млрд. ly, поради което Гарт Илънгуорт от Калифорнийския университет е стъписан напълно основателно: „Удивително е, че толкова масивна галактика е съществувала вече 200-300 милиона години след като са се сформирали първите звезди”[10]. Наистина някои от тези галактики са дребни със странни и удивителни форми, на сцената откриваме и мистериозните квазари, но преобладаващата част от тях са досущ като днешните галактики.
Ще цитираме само още две научни публикации по този повод.
В статия от 2005 година четем: "Космическият телескоп "Хъбъл" на НАСА/ЕКА и космическият телескоп "Спицър" на НАСА се опитаха да "претеглят" звездите в някои далечни галактики. Оказа се, че една от тези галактики е не само сред най-отдалечените, наблюдавани някога, но и изглежда необичайно масивна и зряла за своето място в младата Вселена.
Това е изненадало астрономите, защото най-ранните галактики във Вселената обикновено се смятат за твърде по-малки агломерации от звезди, които постепенно се сливат, за да изградят големите величествени галактики като нашия Млечен път.
"Тази галактика изглежда е натрупала маса невероятно бързо, в рамките на няколкостотин милиона години след Големия взрив", заяви Бахрам Мубашер от Европейската космическа агенция и Научния институт за космически телескопи, член на екипа, открил галактиката.
"Това показва, че нейните звезди са (достигнали) около осем пъти по-голяма маса, отколкото тези в нашия Млечен път днес, и тогава, също толкова неочаквано, в нея са престанали да се образуват нови звезди. Изглежда, че звездите ѝ са остарели преждевременно.“ […]
Смята се, че галактиката е на такова разстояние, на каквото са най-отдалечените галактики и квазари, които са ни известни днес. Светлината, която достига от нея, е започнала пътуването си, когато Вселената е била едва на 800 милиона години. […]
Предишните наблюдения представят доказателства за зрели звезди в по-обикновени, по-масивни галактики на подобни разстояния. Други съвместни анализи на Спицър и Хъбъл идентифицират повече галактики, почти толкова масивни, колкото и Млечния път, наблюдавани, когато Вселената е била на по-малко от един милиард години.
Новите наблюдения на Мубашер и колегите му драматично разширяват тази представа за изненадващо зрели "бебешки галактики", включително обект, който може би е десет пъти по-масивен и изглежда е оформил звездите си още по-рано в историята на Вселената".[11]
Ето какви са коментарите на водещите астрономи при едно ново изследване, проведено от университета в Грьонинген, Холандия през 2015 г.: „Последните наблюдения разкриха 574 масивни, древни галактики, които се крият в нощното небе и тяхното съществуване толкова близо до времето на Големия взрив поставя под въпрос разбирането на учените за това как се образуват големите галактики. […]
"Говорим за галактики, които са два пъти по-големи от Млечния път" – отбелязва Карина Капути. – "В момента дори и най-съвременните модели на формиране на галактиките не могат да предскажат съществуването на тези космически структури. Би трябвало да минат най-малко 2 млрд. години след Големия взрив, за да се формират толкова масивни галактики", – добавя астрономът. […]
Сред тези новооткрити галактики най-масивните са формирани около 1 милиард години след Големия взрив, а повечето от тях са се образували между 1,1 и 1,5 млрд. години. Това е много по-рано от времето, за което предсказват теоретичните модели.
"Преобладаващите теории за формирането на галактиките имат йерархичен модел. Основно галактиките се формират чрез сливане на множество малки парченца", заяви Хенри Макракън, изследовател от Парижкия Институт по астрофизика и съавтор на доклада.
Този бавен растеж на галактиките се съгласува добре с възрастта на обектите от местната Вселена около Земята. Но този начин на нарастване просто не е достатъчно бърз, за да се образуват тези масивни галактики толкова скоро след Големия взрив. "Няма достатъчно време, за да се формират тези видове обекти", обяснява Макракън.
Изследователите смятат, че е възможно изследването да пропуска още галактики, които са дори по-близки до Големия взрив, но са закрити от прах.“[12]
Както отбелязахме, на фотографиите Hubble Ultra-Deep Field (HUDF) се виждат над 10.000 галактики, съществуващи едва 400-800 млн. години след Големия взрив, като наблюдаваното петно е само една двадесет и шест милионна част от площта на небесната сфера (виж. линка към бел. [9]). Посоченото говори, че общият брой на галактиките на това разстояние е близо 260 милиарда (10.000 х 26.000.000 = 260.000.000.000), което е над една десета от общия брой на галактиките в Метавселената.[13] С други думи всички галактики, които сме открили досега, са напълно оформени още в самата зора на времето! Но тези наблюдения не оставят никакво място за еволюция на звездните системи, а се оказва, че Вселената е изключително добре подредена и балансирана още при самото си раждане!
При това положение може би на редица учени ще им хрумне да извадят от нафталина т. нар. стационарен модел на Х. Бонди, Т. Голд и Ф. Хойл, разработен още през 1948 г. При него се въвежда специално "С-поле", което сътворява вещество, така че средната плътност да не се променя вследствие на разширяването на пространството. Някои от поддръжниците на въпросния възглед предполагат, че е възможно светът да е съществувал винаги, т.е. без да е бил създаван, в добре подреденото състояние, в което го виждаме и днес. Проведените тестове с далечни обекти – купове, радиогалактики и др. – обаче не се съгласуваха с тази хипотеза, която не намери отговор и на въпроса за произхода на микровълновия фон, а и на редица други възражения.
През 1993 г. Ф. Хойл, Дж. Бърбидж и Дж. Нарликар създават друга версия, наречена космология на квазистационарното състояние, която също обуславя една "вечна Вселена". Тя успява да обясни наличието на реликтовото излъчване, сегашната му температура, количеството на леките ядра и пр., но при внимателен анализ се оказа, че изводите им са, меко казано, спекулативни! (В бел. [14] е посочен линк към проблемите на тези модели, разгледани в учебника по космология на Едуард Райт.)
В) Абиогенеза
Водещите математици, специалисти от IT-сектора и др., винаги са били категорични, че според теорията на вероятностите абиогенезата и еволюцията са абсолютно невъзможни. Например през 1965 г. в Швейцария се организира среща между неодарвинисти и математици. На нея последните изразяват сериозни съмнения относно статистическата възможност за еволюция. След разгорещени спорове е решено на следващата година да се подготви конференция, на която обстойно да се дискутират въпросите, свързани с проблематиката на новата Синтетична теория на еволюцията.[15]
Ранната пролет на 1966 г. се провежда симпозиум в института Уистър (Филаделфия) продължил четири дни. На него се изказват редица водещи световни математици, запознати с проблемите на биологията. В докладите им са включени изчисления, направени с най-мощните по онова време компютри. Като отчитат сложността на ДНК, протеините, ензимите и другите фактори, обуславящи пораждането и развитието на живота, те недвусмислено доказват, че статистически абиогенезата и еволюцията е невъзможно да се осъществят, независимо какъв период от време имат на разположение.
В доклада на проф. Мъри Идън се отбелязва, че животът не може да започне чрез „случаен отбор”. Той подчертава, че ако се премахне факторът на случайността, остава само „дизайнът” – а това изисква целенасочен замисъл от висш Разум. По-нататък проф. Идън посочва математическата невъзможност белтъците да се формират по случайност. Той също се позовава на своите обширни изследвания, свързани с генетичните данни относно белтъка хемоглобин. Хемоглобинът има две вериги, наречени алфа и бета. Необходими са минимум 120 мутации, за да може алфа формата да се превърне в бета. Поне 34 от тези мутации изискват промяна в два или три нуклеотида. Но, посочва Идън, ако само една от тези мутации се отрази на аминокиселинния състав на хемоглобина, последствието ще направи кръвта неспособна да осъществява своите функции и по такъв начин организмът ще загине! Накрая заключава: "Ние твърдим, че ако терминът "случайност" се подложи на сериозна и критична интерпретация от гледна точка на теорията на вероятностите, постулатът за случайност става крайно неправдоподобен и за да бъде научно адекватна теорията за еволюцията (към нея той включва и зараждането на живота – б.а. В.В.), тя трябва да изчака откриването и изясняването на нови естествени закони – физични, физико-химични и биологични".[16]
Наскоро (2013) казахстанските учени Владимир Шчербак и Максим Макуков отново потвърдиха горните заключения, като откриха цял набор от чисто математически и идеографски отношения в генетичния код на живите организми, които изобщо не могат да се интерпретират като резултат от случайната и хаотична игра на химичните молекули.
Авторите пишат в резюмето на своето изследване буквално следното:
„По-долу показваме, че земният код демонстрира с висока точност реда, който удовлетворява критериите за информационен сигнал. Обикновено оформлението (последователността) на кода хармонично разкрива цяло число от аритметични и идеографски модели на един и същ символен език. Точни и систематични, тези модели се появяват по-скоро като продукти на правилна логика и нетривиални изчисления, а не на стохастични процеси (нулевата хипотеза, че това е резултат от случайност, заедно с тази за еволюцията, се отхвърлят със стойност на Р<10-13). Моделите показват лесно разпознаваеми печати на интелигентност, включително символа нула, предпочитания към десетичния синтаксис и семантичните симетрии. В допълнение, извличането на сигнала включва логически ясни, но в същото време абстрактни операции, което прави невъзможен по същество естественият произход на тези модели.“[17] В. Шчербак и М. Макуков смятат обаче, че биологичният код е дело на извънземна цивилизация, а не на Бог, без да става ясно как правят това разграничение!
А как стоят нещата в емпирично отношение? През 1952 г. Стенли Милър и Харолд Юри провеждат експеримент, симулиращ условията, за които по това време се счита, че са преобладавали в ранната история на Земята. В резултат са получени десетки различни аминокиселини. По-нататък редица други изследователи, при сходни пребиотични опити, успяват да произведат рацемати на прости, а в някои случаи и по-сложни биохимични съединения при различни условия.
Но последните доказателства сочат, че ранната атмосфера на Земята вероятно е имала твърде различен състав в сравнение с газовете, които тези учени използват при експеримента си. Теоретикът Дейвид Диймър, който се занимава с хипотезите за произхода на живота, пише: "Тази оптимистична картина започва да се променя в края на 70-те години, когато става все по-ясно, че ранната атмосфера вероятно е била вулканична по произход и състав, състояща се предимно от въглероден диоксид и азот, а не смес от редуциращи газове, възприета според модела Милър-Юри. Въглеродният диоксид не поддържа богатия набор от синтетични пътища, водещи до възможни мономери ..."[18].
От началото на ХХI век редица научни колективи представиха геохимични доказателства, че състоянието на мантията не се е променило през последните 3,8 млрд. год., т.е. първичната атмосфера на Земята е съдържала изключително ниски концентрации на метан, амоняк или други редуциращи газове.[19] Това даде основание по-нататък да бъдат направени следните три извода:
1) Проучванията не потвърждават съществуването на изначална супа.[20]
2) За произхода на живота трябва да се намерят други механизми и различна среда.[21]
3) А "Съветът по космически изследвания" на САЩ дори препоръчва "преразглеждане на хипотезите за биологичния синтез на мономери в примитивни земни среди"[22].
Нещо повече, С. Милър и Х. Юри признават, че не са имали никакви научни основания да изберат безкислородна атмосфера при своите опити.[23] Но двамата учени са били наясно, че с кислород във въздуха на практика е абсолютно невъзможно да се синтезират по-сложни органични вещества. Милър на друго място пише: “Синтезът на съединения с биологично значение става единствено в редуцирани условия (тоест без свободен кислород в атмосферата)”[24].
Към края на 2013 г. група канадски и датски учени публикуваха изследване на древни скали от Южна Африка, според което кислородът се е появил в земната атмосфера не преди около 2,3 млрд. год., както се смяташе доскоро, а цели 700 млн. год. по-рано, т.е. преди 3 млрд. год.[25]
Само три години след това (2016) Робърт Фрай и неговият екип направиха изотопен анализ на най-старите планински скали на планетата – ивичести железни формации в Западна Гренландия, чиято възраст е 3,7 – 3,8 млрд. год. Те констатираха, че типовете изотопи на хрома и урана свидетелстват, че тези метали още тогава са подлагани на окисление, а най-очевидното обяснение на този факт е присъствието на кислород в атмосферата (т.е. появата на кислорода се измества с цели 1,4 – 1,5 млрд. год. напред във времето). Р. Фрай признава, че все още не може да се твърди със сигурност какво е било процентното съдържание на кислорода в атмосферата по онова време, поради което е необходимо допълнително да се изучат и изотопите на сярата и фосфора в състава на утаечни проби от гренландската формация Ишуа.[26]
Само преди няколко години обаче бе направено едно решаващо емпирично откритие, което напълно обезсмисли всички възможни натуралистични хипотези за появата на живота на нашата планета! Ето какво четем в статия от 2016 година: „Руски и германски физици и геолози откриха неизвестен досега слой в земната мантия, който съдържа огромно количество течен кислород, експериментирайки с лазерната преса, наречена „наковалня“, в немския синхротронен център DESY. Те описаха откритието си в статия, излязла в списанието Nature Communications. Но според еволюционната теория целият кислород на Земята може да се появи само поради активността на фотосинтетичните организми, тъй като изобщо не е съществувал на древна Земя. Възможността за първоначално присъствие на кислород напълно опровергава теорията за абиогенния произход на живота.
„Според нашите оценки този слой съдържа около 8-10 пъти повече кислород, отколкото в земната атмосфера. Това беше голяма изненада за нас и все още не знаем какво се случва с тези кислородни реки в недрата на планетата“, каза Елена Бикова от университета в Байройт (Германия). Бикова и нейните колеги откриха неочакван източник и натрупване на кислород в недрата на Земята, наблюдавайки как различните видове железен оксид, един от основните компоненти на скалите в дълбочина, се държат при различни температури и налягания. Както обясняват учените, при нормални условия железният оксид в скалите на Земята е хематит – съединение от два железни атома и три кислородни атома.“[27]
Г) А дали хората и маймуните имат общ предшественик?
Понеже хората по своята организация приличат най-много на човекоподобните маймуни, според еволюционното учение човекът има общи предшественици с тях. Построена е и хипотетична историческа линия, която проследява човешката еволюция назад във времето до около 6-8 милиона години, а появата на първите съвременни хора се отнася преди повече от 300-350 хиляди години. Приема се, че освен на биологичната, съвременният човек е следствие и на социалната (културната) еволюция, формираща онези белези, които ни отделят от животинския свят. Културата се придобива през индивидуалния живот в резултат на „обучението“ в най-широкия смисъл на тази дума. Всички аспекти на дейността на нашите предци са продукт от обучението, което на свой ред води до развитие на човешкия разум.
Доминик Стейтъм на едно място отбелязва: "Еволюционистите твърдят, че разликата между геномите на хората и шимпанзетата е „само" около 4 или 5%, показвайки с това, че сме много близки роднини.[28] Но тъй като тези геноми са толкова големи, това всъщност означава огромна разлика по отношение на генетичната информация. На практика има около 35 милиона „генетични букви" (т.е. нуклеотидни бази – б.а. В.В.), които са различни плюс около 45 милиона открити в човека и липсващи в шимпанзето, и около 45 милиона открити в шимпанзето, но липсващи при човека“.[29]
Научното списание „Theoretical Biology and Medical Modelling“ публикува статия (2015 г.) с резултатите от моделирането на еволюционния процес на антропогенезата (т.е. превръщането на маймуните в съвременни хора). Когато учените проверяват възможността моделът да протича според Дарвиновия механизъм, те буквално са смаяни: за да бъдат направени правилните стъпки към ДНК веригата на човека, само за промяната на 5 нуклеотида в нужната посока се оказва, че са необходими цели 2 милиарда години интензивен отбор![30] Както се казва, без коментар!
Преди време се твърдеше, че австралопитекът (подсем. Hominini) е непосредствената връзка между маймуните и род Homo, към който се отнасят и хората. Голям брой учени обаче оспориха това становище. На първо място бе заявено, че гърдите на австралопитеките са фуниевидни, подобно на гърдите на съвременните маймуни, а не цилиндрични както човешките, а така също и ръцете им висят почти до коленете. Още през 1983 г. Дж. Стърн и Р. Съсман пишат: „… тяхната структура (на ръцете) удивително наподобява ръце на човекоподобна маймуна".[31]
Чарлс Окснард, професор по човешка анатомия и биология от Университета на Западна Австралия, изразява следното мнение: „... австралопитеките, познати от последните няколко десетилетия ..., са безвъзвратно загубили мястото си в еволюцията на човешкия бипедализъм (способността да се ходи на два крака). [...] След всички тези данни ние следва да се усъмним в достоверността на човешката еволюция, каквато е представена в учебниците. [...] Вече е добре доказано, че австралопитеките не са толкова сходни по структура с хората…".[32]
В началото на ХХI век Дейвид Ментън, доцент по анатомия към Вашингтонския университет, окончателно произнася присъдата: „… по-вероятно е създанието да е живеело по дърветата и да е ходило подпирайки се на предните си крайници. Фалангите на пръстите на ръцете и краката му са по-извити от тези при повечето маймуни, а раменните му стави са подходящи за висене по клоните, което говори, че естествената му среда са дърветата. То има кости, пристягащи китките, което означава придвижване с приведена стойка на пръстните стави, а не с изправената походка на човек“.[33]
Днес всички учени са единодушни, че австралопитеките не са дълго търсеното преходно звено между маймуните и хората, а такова изглежда изобщо няма!
Табл. 2 Видовете Homo habilis, Homo rudolfensis и Homo georgicus имат черепна и скелетна структура, твърде подобна на австралопитеките, и използват единствено каменни сечива, което определено навежда на мисълта, че те също са изчезнали видове маймуни.
Видовете Homo habilis, Homo rudolfensis и Homo georgicus (не е представен на схемата) имат черепна и скелетна структура, твърде подобна на австралопитеките, и използват единствено каменни сечива, което определено навежда на мисълта, че те също са изчезнали видове маймуни.
Редица днешни еволюционисти са на мнение (към което се присъединяваме и ние), че е по-правилно останалите видове от род Homo да се считат за подвидове на вид Homo sapiens.[34] Според тази таксономия съвременните хора са означени като Homo sapiens sapiens, неандерталците – Homo sapiens neanderthalensis, хайделбергският човек – Homo sapiens heidelbergensis и пр.
През 2015 г. двама видни палеоантрополози направиха неочаквано предложение: да се отхвърли разделението, прието за рода Homo и да се създаде систематика от нулата. Авторите твърдят, че след повече от век проучвания все още няма ясно разбиране за това какво е родът Homo и „костите“ се приписват на различни хоминиди, както ни отърва на нас, без да се вземат предвид подробностите. В заключение те пишат: „Ако искаме да постигнем обективност, почти сигурно ще трябва да се откажем от каноничния списък с имена, в чийто капан исторически попаднаха образците от изкопаеми хоминиди, и да започнем отначало: да предложим хипотези за морфологичните групи, да изградим проверими теории за родство и да преосмислим таксоните и видовете“.[35]
В края на генетично проучване, публикувано на 10 октомври 2018 г. в New Scientist се прави следния извод: „На по-базово ниво това също така кара много хора от тази област (еволюционната антропология) да престанат да използват термините "видове и подвидове" спрямо различните хоминини (т.е. членовете на човешката линия), а да предпочитат вместо това да говорят за групи или популации. В края на краищата, ако хората принадлежат към различни видове – като H. sapiens и H. neanderthalensis – не би трябвало да произвеждат жизнеспособно потомство“.
С други думи, натрупват се все повече генетични свидетелства, че видовете от род Homo са се кръстосвали свободно помежду си и са давали плодовито потомство, което е сигурно доказателство, че всички те принадлежат към един и същи вид![36]
Генетично е доказано, че неандерталците (към които принадлежат и денисовите хора) свободно са се кръстосвали с кроманьонците и са давали плодовито потомство, което явно свидетелства, че те са от един и същи вид.[37]
Друго силно основание за такъв извод е обстоятелството, че неандерталците показват както значително анатомично и морфологично сходство със съвременния човек, така и с неговата култура. Например – контролирано владеят огъня, използват усъвършенствани ловни и риболовни методи, както и сложни технологии за изработване на инструменти, шият си дрехи от кожи, рисуват пещерни стенописи, погребват мъртвите със специални ритуали, употребяват култови предмети, принасят религиозни дарове и пр. Казано накратко, в тяхното поведение са включени целият набор от способности за абстрактно-логическо мислене – идеи и въображение, свободни от конкретни примери; планиране, т.е. проектиране (в ума) на поредица от действия за постигане на определена цел; иновации – откриване на креативни решения и символно поведение чрез невербално и естетически-знаково (ритуално) общуване.
В статия, публикувана в началото на март 2015 г. в сп. „BioNews“, базираща се върху няколко източника, се съобщава, че екип от германски учени е идентифицирал генa, който прави човешкия мозък уникален – ARHGAP11B. Той значително увеличава броя на невроните в неокортекса – част от мозъка, която играе важна роля в когнитивните процеси, езика и възприятията.
Посоченият ген присъства у хората, неандерталците и денисовия човек (а от свързаните статии става ясно, че вероятно присъства и в Homo erectus), но не и у шимпанзетата.
Генът ARHGAP11B е най-активен в стволовите клетки на човешкия мозък, от които се образуват невроните в неокортекса. При животните стволовите клетки се делят само на два неврона, докато при хората те дават значително повече нервни клетки. Екипът на Виланд Хутнер е открил 56 гени, влияещи на стволовите клетки в мозъка на приматите, а около една четвърт от тях са уникални за човека.
"Това, което е уникално за хората, няма как да се сведе до един-единствен ген – казва неврологът Марта Флорио пред „The Guardian“. – Познанието е сложно нещо. Ние не мислим, че само един ген ни прави по-умни от другите животни".[38]
Заключение
Фиг. 4 Известни личности, които носят черти от нашите „прадеди“: Николай Валуев, Сам Нюхаус, Родни Ринс, Ейми Уайнхаус и мн. др.
И днес у голям брой хора се срещат анатомични признаци, характерни за преди съществувалите форми на човека – по-здрава конструкция на скелета; издължена черепна кутия; ниско, скосено назад чело; изразени костни дъги над очите; отсъствие на брадичка; мощни, изпъкнали напред челюсти и пр. (фиг. 4). Изследването на геномите на такива хора би показало дали тези „атавизми“ се дължат на запазени гени от предците ни или на съвсем други фактори. Едно е сигурно – а именно, въпреки “примитивните” си белези всички те притежават интелекта на съвременния човек, от което следва, че няма никакъв проблем и предците ни да са имали също толкова добре развити умствени способности!
[1] Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, „Великият дизайнер. Задочен дебат със Стивън Хокинг“
https://unipress.bg/velikiyat-dizayner-zadochen-debat-sas-stivan-hoking
Книгата може да се поръча с пощенска пратка и от издателство „Librum“, което я издава с цветни илюстрации.
https://www.librum.bg/storefront/velikiyat-dizajner-zadochen-debat-ss-stivn-hoking/
[2] Учени от цял свят подписват апела „Анти-Дарвин“
https://tinyurl.com/2pz9ay5e
A Scientific Dissent From Darwinism
https://dissentfromdarwin.org/about/
[3] The Self-Reproducing Inflationary Universe
https://web.stanford.edu/~alinde/1032226.pdf
[4] "Квантов дарвинизъм" звучи странно, но тази теория премина тестовете
https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Kvantov-darvinizam-zvuchi-stranno-no-tazi-teoriia-premina-testovete_134160.html
[5] Hypercycles
http://pespmc1.vub.ac.be/HYPERC.html
[6] Сахаров обаче пропуска, че при старта на Вселената раждането на двойки частица-античастица от „чиста енергия” е теоретично невъзможно според физичните теории, защото тогава не е съществувало „Дираковото море" от виртуални частици. Друг е въпросът откъде изобщо се е взело това „море“ по-късно?
(Mоделът „море на Дирак“ в съвременната физика не се възприема съвсем буквално. Тъй като не дава добро обяснение за бозоните, тази идея е развита по-нататък в т. нар. „океан на Хигс“.)
[7] Fermilab scientists find evidence for significant matter-antimatter asymmetry
http://news.fnal.gov/2010/05/fermilab-scientists-find-evidence-significant-matter-antimatter-asymmetry/
[8] Scientists Have Concluded That The Universe Shouldn't Really Exist
https://www.sciencealert.com/scientists-have-concluded-that-the-universe-shouldn-t-really-exist
[9] Hubble eXtreme Deep Field
http://goo.gl/rSAbwC
[10] Hubble Team Breaks Cosmic Distance Record
https://www.nasa.gov/feature/goddard/2016/hubble-team-breaks-cosmic-distance-record
[11] 'Big baby' galaxy found in newborn Universe
https://m.phys.org/news/2005-09-big-baby-galaxy-newborn-universe.html
[12] These Ancient Monster Galaxies Have Scientists Perplexed
https://www.space.com/31163-monster-galaxies-perplex-scientists.html?li_source=LI&li_medium=most-popular
[13] Във Вселената има 10 пъти повече галактики, отколкото се смяташе досега
https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Vav-Vselenata-ima-10-pati-poveche-galaktiki-otkolkoto-se-smiatashe-do_60261.html
[14] Errors in the Steady State and Quasi-SS Models
http://www.astro.ucla.edu/~wright/stdystat.htm
[15] През 1942 г. Джулиън Хъксли публикува своя труд "Еволюция: Съвременният синтез", в който се стреми да постигне по-добро органично свързване между теорията на Дарвин и генетиката, чието начало е положено още от Мендел. В тази връзка Хъксли за първи път предлага термина "синтетична теория на еволюцията", повсеместно възприет впоследствие. В съвременната теория за еволюцията са залегнали идеи от множество биологични дисциплини като цитология, генетика, систематика, ботаника, зоология, екология и палеонтология. Едно по-точно определение за синтетичната теория на еволюцията е, че тя е строго математическа и е базирана върху популационната генетика. При нея водещи еволюционни сили са естественият отбор, мутациите, генетичният дрифт (т.е. стохастичните флуктуации в честотата на алелите) и миграциите. Понеже еволюционното учение на Дарвин се основава върху изцяло погрешна теория на наследствеността, то търпи провал и от близо сто години биолозите всъщност използват и доразвиват синтетичната теория на еволюцията.
[16] Повече сведения относно симпозиума в института Уистър можете да намерите в книгата: "Paul Moorhead and Martin Kaplan (eds.), Mathematical Challenges to the Neo-Darwinian Interpretation of Evolution, Wistar Institute Monograph No. 5."
https://scientistsforjesus.wordpress.com/2013/10/22/mathematical-challenges-to-the-neo-darwinism-theory-of-evolution/
[17] The “Wow! signal” of the terrestrial genetic code
https://www.researchgate.net/publication/256719897_The_Wow_signal_of_the_terrestrial_genetic_code
https://arxiv.org/ftp/arxiv/papers/1303/1303.6739.pdf
[18] David W. Deamer, "The First Living Systems: a Bioenergetic Perspective," Microbiology & Molecular Biology Reviews, 61:239 (1997).
[19] Jon Cohen, "Novel Center Seeks to Add Spark to Origins of Life," Science, 270: 1925-1926 (December 22, 1995).
Kevin Zahnle, Laura Schaefer, and Bruce Fegley, "Earth's Earliest Atmospheres," Cold Spring Harbor Perspectives in Biology, 2(10): a004895 (October, 2010) ("Geochemical evidence in Earth's oldest igneous rocks indicates that the redox state of the Earth's mantle has not changed over the past 3.8 Gyr"); Dante Canil, "Vanadian in peridotites, mantle redox and tectonic environments: Archean to present," Earth and Planetary Science Letters, 195:75-90 (2002).
[20] Antonio C. Lasaga, H. D. Holland, and Michael J. Dwyer, "Primordial Oil Slick," Science, 174: 53-55 (October 1, 1971).
[21] Dante Canil, "Vanadian in peridotites, mantle redox and tectonic environments: Archean to present," Earth and Planetary Science Letters, 195:75-90 (2002) (internal citations removed).
[22] National Research Council Space Studies Board, The Search for Life's Origins (National Academy Press, 1990).
[23] Stanley L. Miller, “Production of Some Organic Compounds under Possible Primitive Conditions,” in Journal of the American Chemical Society, 7, 1955, p. 2351). Harold Urey, “On the Early Chemical History of the Earth and the Origin of Life,” in Proceedings of the National Academy of Science, 38, 1952, p. 352).
[24] Stanely L. Miller and Leslie E. Orgel (1974), p. 33.
[25] Atmospheric oxygenation three billion years ago
https://www.nature.com/nature/journal/v501/n7468/full/nature12426.html
[26] Oxidative elemental cycling under the low O2 Eoarchean atmosphere
https://www.nature.com/articles/srep21058
[27] Учёные обнаружили колоссальные запасы кислорода в недрах Земли
http://www.originlife.ru/?p=220
[28] През последните двадесет години изследванията сочат разлика между един и петнадесет процента, в зависимост от генетичните фактори, които се отчитат при сравнителния анализ. В статия от 2017 г. обаче Дж. Томкинс настоява, че тя е около 15%. (Б.а. В.В.)
The Untold Story Behind DNA Similarity
https://answersingenesis.org/genetics/dna-similarities/untold-story-behind-dna-similarity/?utm_source=facebook-aig&utm_medium=social&utm_campaign=facebook-aig
[29] David A. DeWitt, ‘Chimp Genome Sequence Very Different From Man’, 5 September, 2005, at: creationontheweb.com; answersingenesis.org.
[30] The waiting time problem in a model hominin population
https://tbiomed.biomedcentral.com/articles/10.1186/s12976-015-0016-z
[31] J. Stern and R. Susman, ‘The Locomotor Anatomy of Australopithecus Afarensis’, American Journal of Physical Anthropology, 60 (1983), pp. 279-317.
[32] Charles Oxnard, The Order of Man: A Biomathematical Anatomy of the Primates (New Haven: Yale University Press, 1984), p. 332.
[33] David Menton, Lucy: She’s No Lady, DVD, 2006, at: answersingenesis.org/video/ ondemand.
[34] Archaic humans
https://en.wikipedia.org/wiki/Archaic_humans
[35] Defining the genus Homo
https://science.sciencemag.org/content/349/6251/931
[36] Следи от връзката на предците ни с "призрачни" древни хора са скрити в геномите ни
https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Sledi-ot-vrazkata-na-predtcite-ni-s-prizrachni-drevni-hora-sa-skriti_117501.html
[37] A Draft Sequence of the Neandertal Genome
http://science.sciencemag.org/content/328/5979/710.full
Genetic history of an archaic hominin group from Denisova Cave in Siberia
https://www.nature.com/articles/nature09710
Ученые: неандертальцы скрещивались с людьми уже 100 тыс лет назад
https://ria.ru/studies/20160217/1376235751.html
[38] Unique human brain gene discovered
http://www.bionews.org.uk/page_501002.asp
