Стефан Кючюков от "Труд" разговаря с икономиста Стоян Панчев
Страната ни очаква отговора на Европейската комисия и на Европейската централна банка за готовността ни за въвеждане на еврото, а от Министерство на финансите планират през следващите години да бъдат увеличени осигуровките. С въпроси трябва ли да бързаме да влезем в еврозоната, какъв ще бъде ефектът върху цените от въвеждане на еврото, може ли да очакваме увеличение на доходите и правилна ли е стратегията за вдигане на осигуровките се обърнахме към икономиста Стоян Панчев.
- Г-н Панчев, страната ни очаква отговора на Европейската комисия и на Европейската централна банка за готовността ни за влизане в еврозоната. Смятате ли, че трябва да бързаме с еврото и да влезем в еврозоната от началото на следващата година?
- Смятам, че прибързаното присъединяване към еврозоната би било една от най-големите грешки в стопанската политика на страната от началото на Прехода до днес. С потенциала, за съжаление, да се окаже и най-голямата. Мисля, че управляващите недооценяват ролята на валутния борд и спокойствието, което той осигурява за ценовата политика, за стабилните финанси, за овладяването на вредните популистки и корупционни инстинкти. Или всъщност, точно, защото разбират какви ограничения им налага, в момента политиците правят всичко възможно, за да премахнат лева и борда. Не само че не трябва да бързаме, трябва да се откажем от еврото поне за няколко десетилетия и отново да погледнем към него, ако е оцеляло, след като нашата икономика настигне поне средния европейски стандарт.
- Какъв ще бъде ефектът от въвеждане на еврото за обикновените хора, смятате ли, че ще има повишение на цените непосредствено преди и след влизане в еврозоната? Смятате ли, че ще има ефективен контрол, така че да няма неоснователно вдигане на цени?
- Цитирам управителя на полската централна банка, когато казвам, че еврозоната води до по-високи цени и по-голямо задлъжняване - това са главните икономически ефекти. Дали ще има значимо повишение на цените непосредствено след влизане в еврозоната зависи най-вече от европейската стопанска конюнктура - ако сме в период на рецесия и забавяне на икономиката, скокът на цените ще е по-малък, ако ситуацията е като през периода 2021 г. до днес, то можем да видим и хърватски сценарий. Нямам никакви очаквания за ефективен контрол от страна на държавата - всички живеем в тази страна и сме наясно с качеството на контрола. Обида към интелекта е да се надяваме на български регулатор, който да свърши подобна наистина трудна задача - да овладее цените вследствие на еврото.
- Приемането на еврото ще доведе ли до трайно по-висока инфлация през следващите няколко години?
- Да, при равни други условия, еврото е структурно про-инфлационно. Обратно на неграмотните легенди, които слушаме напоследък, левът не е просто евро с други банкноти. Валутният борд е характерна подредба на паричната система, която има различни лостове за контрол на паричното предлагане, оттам и на инфлацията. Ще спомена две структурни промени, идващи от прехода към еврото, които ще са про-инфлационни - намаляването на минималните задължителни резерви на банките от 12 на 1 процент и премахването на ограничението централната банка да може да купува български държавни ценни книжа (ДЦК). И двете са инфлационни спирачки на борда, които се премахват с влизането в еврозоната. Махането на двете спирачки води до по-високо парично предлагане и оттам до по-високи цени. Доцент Димитър Чобанов, който има своя колонка във в. „Труд“, написа академична статия по темата преди няколко години. Ефектите са известни и очаквани.
- Кои са секторите на икономиката, за които ще има най-много положителни ефекти от влизане в еврозоната?
- Основните облагодетелствани ще бъдат финансовите спекуланти - от тези среди, извън политическите и НПО, са и най-активните застъпници на идеята, че валутният борд трябва да бъде премахнат. Очакват по-лесна интерграция в европейските капиталови пазари и най-вече повече системен дълг, с който да спекулират. Всички търговски и свързани с реалната икономика ползи от европейската интеграция са отдавна изконсумирани от влизането на страната в Европейския съюз и чрез стабилността, която валутният борд предоставя на националната валута. Да се твърди, че туризъм, индустриално производство или нещо друго ще спечели от еврото е несериозно. Това, между другото, беше ясно написано и в черновата на анализа на БНБ, която се появи преди няколко години.
- Редица икономисти заявяват, че с влизането ни в еврозоната доходите на хората ще нараснат. Но и през последните години, без да сме част от еврозоната, заплатите растат. Смятате ли, че приемане на еврото ще бъде повод някои работодатели да вдигнат заплатите?
- Твърденията, за които говорите, просто демонстрират плачевното състояние на икономическата наука в България. Няма механизъм, чрез който премахването на лева и на валутния борд да доведе до устойчив ръст на доходите. Ако очакваме чрез голямо задлъжняване временно да плащаме повече в определени части от публичния сектор, например, да, това е постижимо. Но не става дума за реално повишение на доходите, а за временен ефект от фискалното пространство, оставено ни от над 25 години бюджетен разум, благодарение на борда. Когато то бъде изконсумирано, ще се окаже, че просто правителството е изхабило общите ни спестявания. Вие добре казахте, доходите, макар и не достатъчно бързо, и с известни затруднения заради високата инфлация през последните години, все пак се движат нагоре. Всъщност, ние внесохме високата инфлация от еврозоната, не трябва да се забравя. Иначе, добре е документирано какво правят бизнесите при смяна на национална валута с евро, опитват се да спечелят от превалутирането - закръглят крайните си цени нагоре и, доколкото могат, тези на разходите си (заплатите) надолу. Доколко това ще им се получи, зависи от общото състояние на икономиката и на пазара на труда. Например, в момента има засилващ се внос на чуждестранни работници, които все повече ще подбиват цената на труда, съответно закръглянето надолу ще е по-лесно.
- Неотдавна управителят на БНБ Димитър Радев обяви прогноза на Централната банка за ръста на икономиката на страната ни. За настоящата година очакваният ръст на брутния вътрешен продукт е 2,8%, при 2,2% за следващата година, когато вече би трябвало да сме в еврозоната. Сред причините за това е изтичането на Плана за възстановяване и устойчивост. Това означава ли, че усвояването на парите от Плана за възстановяване и устойчивост има много по-голяма роля от влизането ни в еврозоната за ръста на икономиката?
- Да, колкото и да е малък като размер Планът за възстановяване и устойчивост на фона на цялата икономика, той има директно влияние върху ръста на БВП за разлика от влизането в еврозоната. Искам много ясно да го кажа - няма сериозен икономист, който да твърди, че еврото ще повиши ръста на икономиката. Няма и механизъм, по който това да се случи. Иначе може да намерим и други причини за такова развитие на прогнозите на БНБ - например, че икономистите в банката са наясно колко сериозен ефект би имало върху икономиката, когато стане напълно видимо, че са скрити реалните размери на бюджетния дефицит. Статистическият театър, който се играе от няколко години за влизане в еврозоната, ще приключи. На повърхността ще изплува, че когато реализираш големи дефицити - на хартия 3% дефицит, но с 19 млрд. лв. дълг, или близо 10% от БВП - взимаш назаем от бъдещия растеж. Точно това е политиката, която беше приета от мнозинството с Бюджет 2025. Състоянието на икономиките на страните в еврозоната също не е цветущо. Германия е загубила близо 20% от индустрията си през последните три години, Франция е на ръба на фискална криза с дефицит, който може и да не падне под 6% без да вземе главата на още един премиер. Към това да добавим забавянето на световните икономически процеси заради митата на Тръмп и търговската война - ефектите се оценяват на между 1-2 процентни пункта спад в ръста за ЕС. Може да се окаже, че всъщност вече е започнала рецесия, която ще стигне и до България. Т. е. прогнозата на БНБ може да е твърде оптимистична.
- Има ли опасност след влизане в еврозоната да нарасне държавният дълг?
- Увеличението на дълга в еврозоната е гарантирано. Въвеждането на еврото обикновено разваля фискалната дисциплина и това явление се наблюдава още от създаването на валутния съюз. При старите държави членки, увеличението варира между 110-210% - най-ниско в Германия (макар че там сега имаме нова про-дългова политика) и най-високо в Португалия. При новите държави членки е дори по-голямо, с едно изключение - Литва. Много дълго инвеститорите възприемаха всички държави в еврозоната като еднакво рискови, това значеше, че ДЦК на Гърция и на Германия можеха да се купуват на една и съща цена. Когато това престана да се случва в сериозни размери, намеси се ЕЦБ, която започна да купува директно дълг и да създава по този начин част от инфлацията, която изпитваме последните години. В момента средният държавен дълг в еврозоната е около 100% от БВП, а в България е под 25%. Основната причина за това е валутният борд - не някаква дълбока политика на фискална дисциплина у българските управници. В момента, в който загубим борда и към това добавим допълнителния стимул за задлъжняване на еврозоната, нещата тук могат да се превърнат в „гръцки“ много бързо.
- При подготовката на бюджета за настоящата година от Министерство на финансите обявиха, че осигурителните вноски ще бъдат увеличени общо с 5% през следващите две години. Смятате ли, че това трябва да бъде направено?
- Напълно съм против подобни ходове, особено когато сме в разгара на търговска война, особено когато се вижда забавяне на европейската икономика и на хоризонта ще са трудности за нашите производители и износители. За съжаление става дума за следствие от същия процес, който коментирахме досега - премахването на лева и борда, приемането на еврото. Цената на този ход на българските власти предстои да бъде изплащана десетилетия напред и повишението на осигуровките ще е един от първите горчиви плодове. Министерство на финансите се готви за края на статистическия театър. Правилният път е да запазим лева и борда, да ограничим разточителните разходи в бюджета, и не само да не увеличаваме осигуровките, а да търсим как да намалим данъчната тежест. В момента, когато нашата държава иска да товари и фирмите, и работещите, президентът на САЩ планира да свали корпоративния данък отвъд океана до 15% - колкото е от две години за най-големите международни фирми и у нас. Трябва да се събудим за какво се случва в световната икономика, а не само да се чудим как да излъжем със статистиката, за да изпълним Маастрихските критерии, и после да пълним бюджетни дупки.
- Планирано е от началото на следващата година собствениците на жилища да плащат за такса смет на база количество изхвърлени отпадъци или на брой хора в домакинството. Това ще доведе ли до рязко увеличение на такса смет и смятате ли, че този вариант е по-удачен от сегашния за определяне на такса смет?
- Не е задължително да доведе до по-високи такси, но е много възможно да бъде използвано като претекст за увеличение. По същата логика, както когато се вдигат данъци или се сменя валутата, търговците използват момента, за да прокарат „незабелязано“ увеличение на цените. Вероятно е сега да видим местните власти да оправдаят реални увеличения в размера на таксите чрез промяна в методологията. Трябва да имаме предвид, че скритите дефицити са и в държавния, и в общинските бюджети, което значи, че в следващите години ще наблюдаваме завишена активност по линия на по-високи налози не само на ниво централен бюджет. Целта на данъчните власти никога не е философски разбрана „честност“ на системата за облагане, целта е събиране на по-високи приходи по най-лесния възможен начин.
- Какъв ще бъде общият ефект върху домакинските бюджети от 1 януари 2026 г. при реализиране на планираните увеличение на такса смет, вдигане на социални осигуровки и влезне в еврозоната?
- Кумулативният ефект на всички тези мерки ще бъде по-високи цени и по-голяма данъчна тежест. Домашните проблеми на нашата система ще се сблъскат с вносни проблеми на все по-опасно изкривената и самоунищожителна европейска икономическа политика, насила въведени от дезориентираната ни политическа класа. Като крайна периферия, България винаги последна разбира, че центърът кардинално е сбъркал. Нашите политици все още живеят с идеите и разбиранията за стопанската система от 2002 г., затова и в главите им са еврозона и „свободен пазар“ на ток, вместо истинските събития и тенденции от настоящето.
Стоян Панчев е завършил Софийски университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, London и Института за пазарна икономика, София. Председател на Българско либертарианско общество. Съосновател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Бил е преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.
Източник: "Труд"