- 24 Апр 2025
- 1040
- 0
Автор: Аркади Шарков, "24 часа"
Вашингтон ги ограничава, а това е натиск за поскъпване на европейския фармацевтичен пазар
Миналата седмица Белия Дом издаде заповед за ограничаване на цените на лекарствата, което откри нов фронт в презокеанските отношения с Европейския съюз. Съединените щати, които отдавна са двигател на печалбите в световната фармацевтична индустрия, се стремят да ограничат разходите за лекарства у дома си. Тази промяна е на път да преразпредели ценовия натиск към Европа. Тъй като Вашингтон оспорва традиционния дисбаланс в цените на лекарствата, европейските здравни системи и регулаторни органи се готвят за сътресения. Спорът за това кой плаща за лекарствата отразява дълбоките различия между фармацевтичните пазари на САЩ и ЕС и повдига сложни въпроси за глобалните вериги на доставки и бюджетните приоритети от двете страни на Атлантика.
Реформите на цените на лекарствата в САЩ и техните глобални последици
Подписаната на 15 април 2025 г. заповед има за цел да намали цените на лекарствата с рецепта в САЩ чрез комбинация от регулаторни и търговски мерки. Тя разширява новата програма за договаряне на цените по Medicare и насърчава щатите да внасят по-евтини медикаменти от чужбина, като едновременно инструктира американската Агенция по храните и лекарствата (FDA) да ускори одобряването на генерични и биоподобни лекарства. Още по-интересното е, че Белият дом паралелно стартира преглед на веригата за доставка на лекарства от съображения за национална сигурност – ход, смятан за прелюдия към евентуални мита върху фармацевтичния внос. Тези регулаторни рокади нагнетяват допълнително отношенията със Евросъюза. Десетилетия наред високите цени на медикаментите в САЩ фактически субсидират фармацевтичните иновации, позволявайки на европейските здравни системи да осигуряват лекарства на значително по-ниски цени. Сега, когато Вашингтон оспорва този модел, на Европа може да се наложи да поеме по-голяма част от разходите за нови лекарства.
Разнопосочни структури на ценообразуване: Пазарите в САЩ и ЕС
В основата на тези напрежения са коренно различните подходи към ценообразуването от двете страни на океана. Основните разлики включват:
⦁ Цени на брандовите лекарства: В САЩ фармацевтичните компании традиционно могат да предлагат много по-високи цени на нови патентовани лекарства – към 2022 г. средно над четири пъти по-високи от тези в други богати страни. В Европа правителствата могат централизирано да договарят и регулират цените, изискват отстъпки и понякога отказват да плащат за терапии, които не се считат за достатъчно ефективни. Затова и цените на новите медикаменти в Европа са значително по-ниски от американските.
⦁ Използване на генерични лекарства: След изтичане на патента американският пазар масово преминава към евтини генерици – близо 90% от рецептите (срещу под половината в Европа). Силната конкуренция в САЩ сваля цените на генериците до символични нива. В Европа навлизането на генериците исторически е по-бавно и неравномерно. На места цените им се обвързват като процент от цената на оригинала – подход, който държи разходите умерени, но не толкова ниски, колкото при свободния пазар в САЩ.
⦁ Печалби и иновации: Фармацевтичните компании извличат лъвския пай от печалбите си на американския пазар, което финансира голяма част от глобалните инвестиции в нови лекарства. По оценки около три четвърти от приходите на най-продаваните медикаменти идват от САЩ, докато Европа – макар и голям пазар – осигурява по-малък дял при по-ниски маржове. Тази динамика подклажда обвиненията, че европейците „се возят гратис" на гърба на американските пациенти – упрек, който сега Вашингтон се стреми да адресира. Имплицитно новата политика на САЩ посочва, че ако американците плащат по-малко, другите ще трябва да плащат повече, за да се поддържа темпото на иновациите, или нагледно „Принципът на Парето".
Преместване на натиска върху европейските здравни системи
Промяната в американската политика е външен шок за модела на финансиране на европейското здравеопазване. Ако фармацевтичните гиганти вече не могат да разчитат на високи приходи от САЩ, способността на Европа да извоюва ниски цени може да отслабне. Вашингтон дава сигнал, че е готов да прибегне до мита и други мерки, за да наложи „по-справедливо" споделяне на разходите за лекарства. Фармацевтичните и медицински продукти са сред водещите европейски експортни стоки за САЩ (близо 120 млрд. евро през 2024 г.), осигуряващи работни места в страни като Ирландия, Германия и Белгия. Така европейските лидери са изправени пред двоен натиск: от една страна риск от остър конфликт с Вашингтон, ако се смята, че Европа не плаща „достатъчно", а от друга – вътрешен натиск да реформират ценообразуването и да стимулират иновациите, за да предотвратят изтичане на инвестиции. Европейската фармацевтична индустрия предупреждава, че съчетанието от американския натиск и собствените европейски политики за ниски цени може да изнесе производство и развойна дейност извън ЕС. Водещи компании зоват Еврокомисията към бързи и радикални действия – модернизиране на патентните стимули, ускоряване на разрешителните процедури и др. В противен случай континентът рискува дългосрочна ерозия на своята фармацевтична производствена база.
Факторът Китай и Индия в глобалната верига на доставките
В глобалната верига за доставки на лекарства ключова роля играят Китай и Индия. Заедно те осигуряват около 2/3 или съответно 45% и 20% от активните съставки и генерични медикаменти в света, така че всяка сериозна промяна в цените и търговията с фармацевтични продукти неминуемо ги засяга. Американските усилия за по-евтини лекарства по същество значат засилено снабдяване от тези нискоразходни доставчици – например повече индийски генерици на американския пазар. Геополитическата сметка обаче продължава да е сложна. Вашингтон се опасява от прекомерна зависимост от чуждестранни източници за жизненоважни медикаменти, най-вече от Китай. Администрацията вече загатва готовност за драстични мерки – високи мита върху китайски фармацевтични суровини – за да насърчи производството на родна земя или поне в „приятелски" държави. Такъв завой би намалил ролята на Китай (а отчасти и на Индия) във веригата на доставки на САЩ в дългосрочен план, но междувременно би вдигнал разходите в противоречие с целта за по-ниски цени.
Европейският съюз също търси стратегическа автономия. Неотдавнашният недостиг на базови лекарства като антибиотици разкрива рисковете от зависимостта от шепа азиатски производители, които работят с изключително ниски маржове. И САЩ, и ЕС сега се стремят да подсигурят своите лекарствени доставки, без да повишават драстично цените.
В отговор китайските и индийските фирми може да потърсят по-печеливши пазари или да преминат към производство на продукти с по-висока добавена стойност. Така или иначе, всяко пренареждане на правилата между Вашингтон и Брюксел ще отекне и в Делхи, и в Пекин: глобалната взаимозависимост е толкова голяма, че подобно напрежение може едновременно да създаде нови възможности за азиатските доставчици и да провокира протекционистки реакции.
Последици за европейските бюджети и политическата автономия
Европейските здравни системи се оказват в центъра на икономически и геополитически водовъртеж. Необходимостта да плащат повече за лекарства идва в момент, когато правителствата на ЕС едновременно засилват разходите за отбрана и инвестират милиарди в зеления преход – комбинация, която свива свободните им бюджетни ресурси. Здравеопазването, традиционно един от най-големите публични разходи, е под натиск да прави повече с ограничени средства.
В този контекст рязко увеличение на плащанията за лекарства би било особено болезнено. Европейските ръководители вече търсят креативни решения. Наскоро група здравни министри дори предложи част от фондовете за отбрана да се насочат към запасяване с основни лекарства – аргументът бе, че ключовите медикаменти са и въпрос на стратегическа сигурност. Тази необичайна идея, смесваща отбрана и здраве, подчертава сериозността на бюджетния натиск. Ако Европа трябва да плаща повече на фармацевтичните компании, тези пари почти сигурно ще дойдат за сметка на други сфери – било то превенция, модернизация на болници или социални програми.
Освен това европейската регулаторна рамка може да се окаже под натиск отвъд океана. Вашингтон открито негодува, че европейските практики „изнудват" индустрията, и може да настоява за повече прозрачност или дори разхлабване на ценовия контрол. Но европейското общество и политици държат на широкия достъп до достъпни лекарства и едва ли лесно ще изоставят този модел. Ако не друго, ЕС по-вероятно ще удвои усилията за достъпност – например чрез по-бързо внедряване на биоподобни лекарства или създаване на общоевропейски орган за колективно договаряне, който да увеличи покупателната сила на съюза. Подобни мерки биха спомогнали да се удържат разходите ниски.
ЕС трябва да опази устойчивостта на здравните си системи и конкурентоспособността на своята фармаиндустрия, като същевременно избегне търговска война с най-близкия си съюзник. Трансатлантическото сътрудничество традиционно е силно в научните изследвания и регулациите, но сега въпросът за разпределението на огромните разходи за нови терапии заплашва да се превърне в ябълка на раздора. Европейски дипломати вече предупреждават Вашингтон, че внезапното прехвърляне на разходи би навредило на европейските пациенти, и призовават към координиран подход.
Ново равновесие?
Докато САЩ прокарват реформите си, напрежението около цените на лекарствата вероятно ще се засилва. Но това не е просто спор за ценообразуване – залогът е преустройството на модела, по който се финансират животоспасяващите терапии в глобален мащаб.
В краткосрочен план американските потребители може да усетят известно облекчение, докато Европа ще трябва да вземе трудни решения как да отговори на това предизвикателство. Вашингтон показва готовност да използва всички средства – включително мита и други търговски мерки, за да гарантира, че американците занапред няма да поемат непропорционално голям дял от световната сметка за лекарства. В Брюксел и европейските столици внимателно следят тези действия, съзнавайки, че здравните им бюджети и фармацевтичният им суверенитет са поставени на карта.
През следващите години се очертават сложни преговори – както между правителствата, така и с фармацевтичната индустрия – за намиране на нов баланс. Компромисите ще са неизбежни. Ако Европа приеме по-високи цени, това ще натовари публичните финанси и ще изисква съкращения другаде. Ако се противопостави, компаниите и Вашингтон може да отвърнат с наказателни мита или ограничаване на достъпа. Ролята на трети страни като Китай и Индия внася допълнителна стратегическа сложност, преплитайки търговската политика със сигурността на доставките. Всичко това се разиграва между съюзници, които въпреки спора споделят общ интерес – гарантиран достъп до терапии и сигурни доставки на достъпни лекарства за населението си.
Засега Европа е в отбранителна позиция и се стреми да запази своя модел на здравеопазване сред настъпващите промени. САЩ демонстрират сила, за да поправят онова, което смятат за несправедлива система. Никоя от страните не желае пълномащабна търговска война за лекарства, имайки предвид залога както за пациентите, така и за индустрията. Развръзката на този спор ще определи не само бъдещето на трансатлантическите отношения, но и на глобалния фармацевтичен пейзаж – кой плаща, кой печели и как ще се произвеждат и разпространяват лекарствата в свят на затегнати колани.
Източник: "24 часа"
