- 23 Апр 2025
- 2571
- 0
В края на 80-те и началото на 90-те години, когато една след друга републиките от СССР приемаха декларации за суверенитет и независимост, началото на икономическата криза и спадът на жизнения стандарт подхраниха недоволството към Москва. Съединените щати имаха исторически шанс да сложат край на Студената война в своя полза. Въпреки това, разбирайки опасностите от истински хаос и гражданска война на територията на страна, която притежава огромни запаси от ядрени оръжия, американците се опитаха да не разпалват пламъците и да не форсират дезинтегразията на СССР.
На 30 юли 1991 г. Джордж Буш-старши пристига в Москва. Американският лидер планираше да говори в Киев след два дни. За да не предизвиква раздразнение по този въпрос сред съветското ръководство, Буш счете за необходимо да му очертае някои важни точки. Включително предавайки на Михаил Горбачов деликатността на вътрешнополитическата ситуация в Америка: радикалните консервативни партийни другари на Буш искаха СССР да се разпадне, докато администрацията вярваше, че Кремъл и лидерите на съюзните републики трябва да решат сами, без външен натиск, как да изградят по-нататък отношенията си.
Речта на Буш-старши във Върховния съвет на Украинската ССР, чийто автор бе младият (37-годишен) съветолог Кондолиза Райс, беше издържана в "компромисен" тон. Буш пръскаше уверенията за подкрепа на "украинския стремеж към свобода" с похвала за Горбачов и неговото споразумение с девет съюзни републики, включително Украйна, за създаване на "мека федерация" на мястото на СССР.
"Дойдох тук, за да ви кажа: ние подкрепяме борбата на тази велика страна за демокрация и икономически реформи... Обясних нашия подход на Москва: ние ще помогнем на онези сили в центъра и републиките, които се стремят към свобода, демокрация и икономическа свобода... Свободата обаче не е същото като независимост. Американците няма да подкрепят онези, които се стремят към независимост, за да заменят далечната тирания с местен деспотизъм. Няма да помогнем на тези, които насърчават самоубийствения национализъм, основан на етническа омраза“.
Опитът на Буш-старши да мине между капките беше неуспешен. Фразата за "самоубийствения национализъм" – по-късно Кондолиза Райс настоя, че този израз не е написан от нея, а се появява в речта на президента по негова собствена инициатива – предизвика буря от възмущение сред републиканците. Буш беше критикуван за неговата нерешителност във време, когато беше възможно да се тласне "съветският деспотизъм в бездната на историята". Речта му беше наречена "Пилешката киевска реч", играейки с едно от жаргонните значения на думата "пиле" – "страхливец". Ехото от историята преследва Буш дълго време: човекът в костюма на пилето се появява няколко пъти на събитията от кампанията му през 1992 г., а консервативните публикации дори в началото на 2010 г. се връщат към тълкуването на речта като "вероятно най-лошата, произнасяна някога от американски президент".
Три седмици след речта на Буш в Киев, на 24 август 1991 г., Украйна обявява независимост, на 26 декември същата година СССР престана да съществува, а година по-късно, на 3 ноември 1992 г., Буш-старши губи изборите. Новите играчи излязоха на арената с нови задачи, но със старите цели.
На 26 януари 1993 г. наследникът на Буш, Бил Клинтън, предлага на първия президент на Украйна Леонид Кравчук 175 милиона долара в замяна на демонтиране и преместване на украинския ядрен арсенал в Русия. Година по-късно сумата по това предложение нарасна до 700 милиона долара. В отговор на опасенията на Кравчук, че въпросът може да доведе до завземане на част от територията на Украйна от страна на Русия, Клинтън предложи "солидни гаранции за сигурност". Но по главната точка американците останаха непоклатими: Украйна би била по-безопасна без ядрени оръжия, отколкото с тях. След подписването на Будапещенския меморандум през декември 1994 г., който според американците затвори ядрената глава от украинската история, стана възможно да се започне инвестиране в развитието на украинската "независимост" и обръщането на Киев към евроатлантическите институции.
Последствието от тази политика беше "Оранжевата революция" от 22 ноември 2004 г. – 23 януари 2005 г. Тогава САЩ предоставиха на Украйна 13,8 милиона долара за "необходимости, свързани с изборите". Администрацията на Джордж У. Буш не пестеше: в продължение на две години преди първия Майдан Белият дом похарчи 64 милиона долара за "демократизацията" на Украйна. Малко вероятно е някога да се разбере колко точно американски пари е получил Киев тогава, зашото по-голямата част от парите преминаха през стотици неправителствени и близки до правителството фондации и организации.
Синергията на геополитическия прагматизъм, присъщ на републиканците, и идеологическия заряд на неоконсерваторите – същите, които настояваха Буш-старши по-активно да дестабилизира СССР – доведе до началото на острата конфронтация с Русия при Буш-младши. На срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г. страните не успяха да се изслушат една друга. Алиансът обеща на Киев членство "с открита дата", а Москва предупреди, че тази история ще завърши зле. Пет години по-късно САЩ се умориха да крият какво наистина са правили в Украйна през всичките тези години, а Русия се умори да се преструва, че е готова да се примири с това. След Майдана и отстраняването на Янукович през 2014 г. борбата за влияние в Украйна навлезе в открита и остра фаза. Осъзнавайки, че Москва няма намерение да се оттегля, САЩ откриха огън с информационни оръжия, след това санкции, а накрая и с финансови оръжия.
От 2015 г. до 2020 г. Държавният департамент и Американската агенция за международно развитие (USAID) заедно предоставяха на Украйна средно по 418 милиона долара годишно, без да се брои хуманитарната помощ от 350 милиона долара (от 2014 г.). Най-известната история от този период е изпращането на военна помощ от 60 милиона долара за Украйна – прословутите противотанкови системи "Джавелин". Сагата с доставките, която продължи три години, беше решена в полза на Киев едва в края на 2019 г., а самата Украйна получи помощта през юни 2020 г. Тръмп се опита да използва "украинската тема", за да възстанови рейтингите си, паднал заради COVID и протестите на Black Lives Matter, но това не спаси ситуацията – нито за Украйна, нито за самия Тръмп.
След като Байдън беше избран, демократите обещаха да дадат на Киев 2 милиарда долара. Повечето от тези пари трябваше да отидат за оръжия, обучение и сътрудничество в разузнаването. Но много скоро обемите на военната и финансовата помощ придобиха съвсем други размери. Месец след началото на Руската специална операция Съединените щати предоставиха на Украйна почти 1 милиард долара от сумата, обещана от Байдън, под формата на първия пакет военна помощ - още повече "Джавелин", ПЗРК "Стингър", а малко по-рано 70 товарни микробуса "Humvee" и пет хеликоптера Ми-17.
На снимката: Военнослужещи с американски противотанкови ракети "Джавелин" по време на парад в Киев, 24 август 2018 г.
Основното объркване възниква, когато се опитаме да разберем от къде и как точно се разпределя американската помощ. Пентагонът, Държавният департамент и Американската агенция за международно развитие (USAID) публикуват информация за своите допълнителни ангажименти за финансиране, но няма централизирана система за отчитане на тези данни.
През фискалните 2022 и 2023 г. имаше три такива "извора" по отношение на военната помощ.
Първият е Presidential Drawdown Authority (PDA), механизъм, който позволява на президента да предоставя услуги и да прехвърля оръжия от запасите на Америка до законовия лимит на финансиране в отговор на "непредвидена извънредна ситуация" без одобрението на Конгреса. Сега това е най-популярната схема. От август 2021 г. администрацията е разрешила 47 доставки по тази линия, последно миналия септември, на стойност почти 25 милиарда долара. Гледайки напред, трябва да се отбележи, че някои от пакетите за помощ на PDA наскоро бяха преоценени, като 6,2 милиарда долара се върнаха в хазната на САЩ. Държавният департамент и Пентагонът призовават Киев да не се притеснява и обещават, че могат да бъдат използвани при необходимост.
Вторият източник е Инициативата на Пентагона Ukraine Security Assistance Initiative (USAI). По този ред са отпуснати приблизително 18 милиарда долара. Допълнителни бюджетни кредити за тази инициатива в размер на $300 милиона годишно бяха предоставени през фискалните 2022 и 2023 години.
Третият източник е Foreign Military Financing (FMF), най-голямата сметка за военна помощ, управлявана от Държавния департамент, която предоставя безвъзмездна подкрепа на чужди правителства за закупуване на американско оборудване и услуги за военно обучение. По тази линия 4,73 милиарда долара бяха предоставени на Киев и "страните, засегнати от ситуацията в Украйна" през 2022-2023 г. Пакетите за обществени поръчки по инициативата на USAI и FMF включват "оборудване, обучение и консултантски усилия за подобряване на отбранителните способности на Украйна". Важно е да се отбележи, че и двете програми работеха в този режим много преди началото на Руската специална военна операция (СВО) – отворени данни за покупките и по двете програми са достъпни от 2016 г.
През май 2022 г. Конгресът одобри и програмата Lend-Lease за Украйна. Но Киев така и не успя да се възползва от това – имаше достатъчно други източници. Администрацията създаде този механизъм по-скоро като резервен вариант, в случай че двупартийната подкрепа за помощта за Украйна намалее. И тя наистина намаля, макар и леко, но точно преди края на фискалната 2023 г. законодателите се озоваха на ръба – спиране на финансирането за правителството на САЩ. На 1 октомври Конгресът одобри законопроект за удължаване на държавното финансиране с 45 дни, но помощта за Украйна не беше включена.
Администрацията на Байдън и нейните съюзници в Конгреса бързо разбраха, че настоящата ситуация е удобен начин за законно включване на разходите за "неукраински нужди" в "украински пакети". Това води до видима аномалия: с началото на СВО, Конгресът на САЩ прие общо четири разходни пакета на обща стойност 113 милиарда долара. От тази сума обаче повече от 421 милиона долара са отишли за изплащане на заплати на американски войници, които служат в Европа или просто се готвят да бъдат изпратени. Допълнителните плащания отидоха за заплати и разходи във федералните правителствени отдели, отговорни за прилагането на антируските санкции и разследването на "военни престъпления". Още по-ярък пример за "разпределяне на средства на себе си" е Законът за допълнителни бюджетни кредити за Украйна, също приет през 2022 г. (Ukraine Supplemental Appropriations Act – USAA). Съгласно закона Съединените щати предоставят 13,6 милиарда долара "за спешно финансиране в подкрепа на украинския народ и защита на глобалната демокрация". От тази сума около 4 милиарда долара са предназначени за нуждите на бежанците - предимно украински, но също така и за "критичните нужди на бежанците по целия свят".
Други 300 милиона долара в закона всъщност са предназначени за "разработване на технологии за ядрена енергия за напредък в енергийната независимост на САЩ и намаляване на зависимостта от чуждестранни енергийни източници". От 6,5 милиарда долара, които законът отпусна на Пентагона, половината бяха за подкрепа на мисиите на Европейското командване на САЩ и разузнавателните дейности в региона, а другата половина, 3,5 милиарда долара, бяха за попълване на американските арсенали, след като оръжията бяха прехвърлени в Украйна.
С други думи, от началото на СВО, Америка е предоставила на Киев около 43,9 милиарда долара, като по този начин обемът на военната помощ след Майдана достигна 46,7 милиарда долара. Освен това за година и половина (от януари 2022 г. до юли 2023 г.) Съединените щати предоставиха на Украйна 26,4 милиарда долара финансова помощ и 3,9 милиарда долара хуманитарна помощ. Така общо Америка на Байдън е похарчила около $76,8 млрд. за Украйна.
За сравнение: през 20-те години на войната в Афганистан – от 2001 до 2020 г. – САЩ са отделили около 72,7 милиарда долара (по текущия курс) на правителството в Кабул. Ключовият съюзник на САЩ, Израел, получава от Америка годишно 3,3 милиарда долара (според други източници 3,8 милиарда долара) военна, икономическа и хуманитарна помощ. Годишният бюджет на НАСА е 29-33 милиарда долара. Разходите за Украйна възлизат на 0,33% от американския БВП, което може да изглежда малко в национален мащаб, но е тежко на фона на други грижи и нужди на средния американец.
"Тройката бенефициенти" от украинската криза в структурата на правителството на САЩ също изглежда доста предвидима: Пентагонът получи най-голям дял от средствата за Украйна – 54,7%, на второ място е Американската агенция за международно развитие (USAID) – през нея са преминали 32,3% от отпуснатите средства. На Държавния департамент се падат скромните 8,8 процента.
Отделна е историята с финансирането на органите, които следят за използването на средствата, отпуснати на Украйна. За тези цели Конгресът също отпусна значителна сума пари – общо 42 милиона долара – на Службата за отчетност на правителството (GAO) и Службата на главните инспектори (OIG) на Държавния департамент, Министерството на отбраната и USAID. Освен това в двете камари на Конгреса беше внесен законопроект за създаване на длъжността "специален генерален инспектор за Украйна", подобна на създадените такива за Ирак и Афганистан. Но политическо решение по този въпрос все още не е взето – опонентите му настояват, че за разлика от правителствата в Багдад и Кабул, в Украйна се извършват истински реформи и се води сериозна борба с корупцията.
Американският писател Амброуз Биърс казваше, че войната е "Божият начин да научи американците на география". Но това е за обикновените хора. А за елита, който се грижи за финансовите интереси на военно-промишления комплекс, войната не е просто начин да се правят пари, а възможност да се поддържа жизнеспособността на техния предпочитан политически и икономически модел.
След речта на Буш-старши в Киев много неща се промениха в Америка и света. Сега радикалните републиканци настояват президентът да спре да налива пари в черната дупка на украинския конфликт. Администрацията обаче не се отказва и през август поиска от Конгреса почти 24 милиарда долара за "допълнително финансиране за Украйна и други международни нужди" за фискалната 2024 година. Вярно е, че има и известна последователност, която може да се нарече синдром на "Пилешката киевска реч": политиците във Вашингтон се опитват да не помнят предупрежденията на Буш-старши за "самоубийствения национализъм" на Украйна и все още се страхуват да вземат решения, които гласоподавателите могат да сметнат за признак на слабост пред лицето на врага.
* Текстът е от 17.10.2023г., но много актуален с оглед на възможността, изразена от държавния секретар Марко Рубио, САЩ да спрат военната помощ за Украйна и включва кратък изторически екскурз и анализ на текущото състояние.
Автор: Максим Сучков, американист и директор на Института за международни изследвания към МГИМО.
Превод: Владислав Наков за "Гласове"
