"Ню Йорк Таймс": Министърът на отбраната не може просто да изчезне. Америка също не може

Автор: Брет Стивънс, "Ню Йорк Таймс"

Преди десетилетие написах книга с подзаглавие "Новият изолационизъм и предстоящото глобално безредие". През годините съм грешал за едно-две (или три) неща. Иска ми се да бях сгрешил за това.

Безредието бива две разновидности: безредие в рамките на една система (като преврат или революция в суверенна държава) или на самата система (като фактическото разпадане на държавната система в части от Африка и Близкия изток). Първото може да бъде опустошително, но обикновено може да бъде овладяно. Второто понякога може да бъде въпрос на тиха ерозия, преди да се превърне в явен колапс. Но последиците от него са трудно предвидими, трудно контролируеми и понякога епохални по своя обхват.

Живеем в епоха на разпадащи се системи. Администрацията на Байдън се бори да установи контрол върху незаконната имиграция по южната граница. Не успява. Пекин постепенно завзема контрола над Южнокитайско море, през което преминава една пета от световната търговия. Нищо не го спира. Иран обогатява уран до степен, близка до оръжейната. Светът почти не забелязва това. В Украйна свършват боеприпасите. Конгресът е твърде разединен, за да помогне за спасяването на съюзника.

Нападенията на "Хизбула" срещу Северен Израел и нападенията на хутите срещу международното корабоплаване крият риск от много по-голяма война в Близкия изток, в която потенциално могат да бъдат въвлечени и Съединените щати. Изглежда, че се движим към нея без спирачки.

За всяка от тези кризи може да се посочи отделна причина. Сривът на управлението в голяма част от развиващите се страни. Силата на наркокартелите в Южна Америка и на терористичните милиции в Ливан и Газа. Все по-тесният съюз между Иран, Русия и Китай, който формира нова ос на недоволство, репресии и реваншизъм.

Но има и по-дълбока причина: изчезването на Pax Americana - идеята, че Съединените щати имат задължението, основано на ценности и интереси, да охраняват световните общности, да защитават изпаднали в беда съюзници, да възпират антиамерикански диктатури и да наказват сериозни нарушения на международния ред, като завземането на Кувейт от Ирак или нахлуването на Русия в Украйна. Мисълта, че Вашингтон трябва да бъде световният полицай, вече се смята за двупартийна идея, чието време е отминало. Тръмпианската десница иска Америка, която се грижи само за себе си; прогресивната левица иска да делегира тази работа на многостранни организации като Организацията на обединените нации.

Но реалността е такава, че светът не се охранява сам, а един неполицейски свят е стълпотворение. Подозирам, че сме много по-близо до този свят - може би на месеци - отколкото повечето американци оценяват. Какво ще стане, когато в Украйна свършат снарядите или когато ракета на "Хизбула" удари израелско училище?

Това е контекстът на странната, но показателна история за необявеното отсъствие на министъра на отбраната Лойд Остин от работа - първоначално описано само като "усложнения от планова процедура" - което го оставя в интензивното отделение на Уолтър Рийд, докато президентът, съветникът по националната сигурност, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете и заместник-министърът на отбраната (който е бил в отпуск) остават в неизвестност. Представители на Уолтър Рийд обявиха във вторник, че Остин е опериран от рак на простатата на 22 декември и че се е върнал на 1 януари заради усложнения. Престоят му изглежда е бил много по-дълъг от първоначално съобщеното. Всички трябва да пожелаем на Остин скорошно възстановяване. Въпреки това неизпълнението на служебните задължения е толкова сериозно, че би трябвало да изисква незабавната оставка на Остин.

Работата на министъра на отбраната е да работи. Представете си, че хутите бяха направили пробойна в американски кораб, което би изисквало незабавна реакция. Можеше да се загубят часове, докато бойните командири се опитват да получат указания от Пентагона.

Учудващото тук не е, че Остин е пропуснал да информира персонала си или Белия дом. Става дума за безхаберието, с което администрацията се отнася към инцидента. Остин го определи като въпрос на лоша комуникация и обеща да се справи по-добре. Президентът казва, че не смята да се отказва от своя секретар. Ако това беше, да речем, министърът на отбраната на Нова Зеландия, никой нямаше да се интересува. (Съжалявам, Нова Зеландия.) Но грешката на изоставянето на Pax Americana е, че нямаме възможност да се превърнем в по-голяма версия на Нова Зеландия: далечна и безобидна. Светът, на който искаме да обърнем гръб, е по-вероятно да ни забие нож в гърба, отколкото да ни обърне гръб. Ето защо трябва да запазим и да следим за спазването на глобалния ред.

Джо Байдън разбира това много добре. Но повечето прогресивни хора в Демократическата партия не го разбират, нито пък неоизолационистите от MAGA, които споделят манталитета на прогресивните хора "върни се у дома, Америка". А предпазливото изпълнение на външната политика от страна на президента не помогна.

Бавното въоръжаване на Украйна позволи на Русия да засили отбраната си в окупираните територии. Отказът да се заеме сериозно със сигурността на границите даде на републиканците изолационисти политически капитал, който те не заслужават. Нападенията срещу ирански проксита няма да възпрат Техеран от регионалните или ядрените му амбиции. Невъзможността да се уволни министърът на отбраната изпраща сигнал за несериозност, който американците може и да не забелязват, но нашите противници - да.

Предизвикателството на глобалния ред е, че колкото и да е трудно да бъде запазен, толкова по-трудно и обикновено по-кърваво е да бъде възстановен, след като бъде загубен. Трябва да се повтори, че сме много по-близо до загубата му, отколкото повечето хора осъзнават.

 

Превод: dnes.dir.bg