- Автор: Явор Дачков
- 10 Sep 2023
- 5125
- 21
"В момента ни помита вълна, в която политическото пристрастие се бърка с историческата истина. Това, че на теб не ти харесва Путин, не означава, че не е имало Гривица или пък Стара Загора. Пред учениците никога не показвам политически пристрастия, но все пак ще кажа нещо – не е възможно високопоставен политик да казва как опълченците умирали от студ по време на Шипченската епопея. Безкултурието ни унищожава. Единственият изход е книгата и познанието. Радва ме, че в нашето училище има много млади прекрасни преподаватели, особено по български език и литература и история, които наистина овладяват децата, те са нашето бъдеще". Това казва в интервю за "Гласове" Иван Б. Генов, учител по старогръцки и латински език в Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“. С него разговаряме в навечерието на новата учебна година.
Иван Б. Генов е роден през 1956 г. в София. Завършил е класическа филология със старогръцки, латински и новогръцки език в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал е византология, антична история и гръцка палеография в Мюнхенския университет (1986–1990). Иван Б. Генов е учител по старогръцки и латински език, както и по антична култура в Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ в София (1979 – 1989). Заместник-директор на НГДЕК (1982–1989). Същевременно е работил като редактор със старогръцки, латински и новогръцки език в ДИ „Народна култура“, отговорен редактор на поредицата за антична литература „Хермес“. През 1990-1991 г. е асистент по византология (старогръцка палеография) в Софийския университет „Климент Охридски“, научен сътрудник в Центъра за славяно-византийски проучвания „Акад. Иван Дуйчев“. През 1991 – 1995 е официален преводач на Посолството на Република България в Атина, като след това остава в Гърция на частна практика до 2000 г. От 1991 до 2015 г. е официален преводач на правителствата на България и Гърция на всички нива. От 2007 до юни 2019 г. е заклет преводач от и на новогръцки, английски, немски, руски и латински език. От 2022 г. е отново учител по старогръцки и латински език в Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“. През 2023 г. е избран за почетен член на PEN Greece, който от своя страна е член на PEN International.
- Вие сте преподавател в Националната гимназия за древни езици и култури, известен преводач, редактор, но и един от основателите на НГДЕК. Разкажете ни как се случи.
- През 1980 г. се оказа, че няма заместник-директор и ми предложиха да заема поста, аз приех. Изцяло отговарях за класическото образование, за програмата на обучение и инициирах идеята и пътуването до Гърция, което, вече по традиция, осъществява всеки десети клас. Имам поглед върху гимназията от самото ѝ създаване. В момента съм преподавател по латински и старогръцки език.
- Какви езици владеете?
- Това е сложен въпрос, защото зависи доколко. Аз съм заклет преводач. В течение на дълги години съм бил преводач на двете правителства на ниво от президент надолу, от 1991г. до средата на 2015 година. Всички видове гръцки език, защото имам преводи от старогръцки и новогръцки. Последният превод беше голям успех - целият корпус на Кавафис, заедно с поета Кирил Кадийски.
Според мен трябва да има нещо, което да държи един дух. Моите пътувания и контакти ми дават възможност да съм информиран за това, което става в един по-развит в образованието свят. Веднага ще дам пример – знаем, че Германия е страна, която има съответните провинции, всяка от тях си има министър и своя учебна програма. Смятам, че най-добрата традиция е тази на провинция Бавария и аз виждам какви прекрасни учебници се издават на всеки две-три години, които се подновяват. Мисля, че това трябва да се гледа винаги. В нашето училище се стремим да приемем всичко най-ново, но, разбира се, не сме в състояние като баварците на три години да публикуваме нови учебници.
Ценният навик е това, че нашето поколение бяхме хора, които поглъщаха жадно всички важни книги, ние имахме основни знания по класическата литература. Разбира се, Достоевски не може да се чете на 18-годишна възраст, но за да се стигне до него, трябва да се мине през други етапи, докато сега нещата са доста разбъркани. За мен е проблем, казвам го като учител, но и като преводач, че българският език трагично обеднява. Той се латинизира поради абсурдната представа, че употребявайки повече английски думи, сме в крак с модата или с развитието по света. Това е пълен абсурд, защото 60% от думите в английския са латински или френски. Защо трябва да “комуникирам”, когато мога да “общувам”, защо трябва да “демонстрирам”, когато мога да “показвам”! Хубаво е, че в нашата гимназия имаме млади учители по български език и литература, с които много добре си сътрудничим точно в това да не загине българският, защото голяма част от младите хора употребява един език, който е с речников фонд между 500 и 1 000 думи. Това води до други изкривявания, до липса на познание, т.е. липсата на система най-напред с езика и понеже живеем в епоха, в която нещата са изключително политизирани, те губят компас за истина в историята. Ако ние не познаваме историята, ще вярваме на писания, че траките са построили пирамидите.
- Кой развива един език? В България се нароиха толкова много писатели, но според мен няма нито едно стойностно нещо, което може да излезе извън границите на страната.
- Аз мога да посоча само един български роман, за който смятам, че е наистина стойностен и е в добрата традиция на българската литература. Нека вашите читатели не се учудват, но лично според мен това е „Чамкория“ на Милен Русков. Той има принос към езика и с „Възвишение“. Човек, който за всеки свой роман използва поне пет години в изследвания. Включително аз съм си правил труда да намеря думи, които не знам, дали наистина са така, или си ги измисля и веднага ще кажа - ако се сещате във „Възвишение“, на костенурката казва „коруба жаба“. Първото нещо, което ми идва наум, е „Schildkröte“, буквално преведено от немски значи това. Учудих се, не е възможно, но се оказа обаче, че в района между Сливен и Хасково през ХIХ век се е казвало точно така. Всичко, което пише, е истина. Същото не мога да кажа за автори, които заявяват, че преди 40 или 50 години Библията е била забранено четиво. В крайна сметка Библия можеше да се купи на бул. “Витоша” от Синодалната книжарница съвсем свободно. Още по-малко да се залъгват хората, че трябвало да я крият на дъното на раклата, вечер бабата да я чете на свещ, защото милицията ще дойде и не знам какво ще стане. Говорим за един наш изключително лансиран писател, не ми се навлиза в подробности как и защо, но това е положението.
Бих искал да спомена и името на Кирил Кадийски, кой според мен е изключителен майстор на словото и като поет, и като преводач.
- Да поговорим точно за езика и неговото развитие. Вие казахте, че освен преводи, редактирате книги. Наскоро четох едно много хубаво есе на наша колега, която се беше потресла от това, че в България почти няма редактори. Хората пишат каквото им дойде наум и го издават веднага. Има ли нещо такова?
- Питахте ме какви езици знам, зависи. Ако става дума за ниво заклет преводач, мога да работя с гръцки, немски, руски. Що се отнася до писмени преводи, мога да работя с латински, като редактор работя с италиански, испански, английски, редактирал съм от сърбохърватски, дори арабски, но не казвам, че го знам, зависи какво е нивото, защото има хора, които казват „аз знам десет езика“; ами не е вярно. Например, в Италия нямам никакъв проблем да общувам с хората, нямам проблем да прочета какъвто и да било текст, но не мога да кажа, че мога да преведа Итало Калвино. От друга страна обаче, вече съм редактирал две, предстои да редактирам и трета негова книга – „Трудни любови“ и „Паломар“. В България работата на редактора е изключително подценена, защото хората не си дават сметка колко важна е тя. В добрите издателства един лош превод се дава на редактор, който препревежда текста. Обратно, слабите издателства минават направо без редактор. Аз имам щастието да работя с най-доброто българско издателство - „Колибри“, що се отнася за качество. То има мъдростта да запази най-добрите преводачи и редактори от голямото издателство „Народна култура“, където започнах своята работа преди много години, която беше марка за качество.
- Защо пропиляхме тази марка? Какво стана?
- При тази слободия нашият среден българин възприе всичко като възможност, че може да прави каквото си иска, да напише каквото си иска, че хартията, по-късно и компютърът, може да търпят всичко. За разлика от сериозни народи и нации като Франция, където има цяла академия, която се занимава само с това дали тази дума може да се употреби или не, дали може да влезе в употреба или не, у нас го няма. Аз се ужасявам, когато чуя думата „входирам“, тогава трябва да има дума „изходирам“. Това, което казваме, че е масовият читател, масовият говор, масовият българин, е много страшно.
- Споменахте „Колибри“ и „Народна култура“, но по социализма имаше много повече хора, които четяха книги. Къде изчезнаха те? Вестник „Култура“ се продаваше с огромен тираж, списание „Факел“ беше чудесен литературен фронт.
- „Съвременник“ също.
- Да, там излезе Итало Калвино в края на 80-те. Да не говоря за "Огоньок" и всички руски списания, които четяхме.
- Ние всички очаквахме, че през 1989 г. ще се случи нещо хубаво. Това е безспорен факт. Какво се оказа обаче? В България не е имало дисидентска литература. Автори, които възпяваха чекистите в оди с голям патос, след това минаха от другата страна, или пък хора, които минаваха в първата редица на тези, които казваха „Другарю Живков, дори да ми забраните, аз няма да престана да ви обичам“, следващото поколение се обърна откъм обратната страна. Това е много тъжно. Не знам един български роман, който да е написан преди 1989 г., да е излязъл след 1989-а и да е ценен. Същото важи и за поезията. Хората, които са били цвета на нацията, замлъкнаха. Ще дам друг пример с нашите възпитаници. Най-добрите ни ученици заминаха в чужбина, някои успяха, други частично, но най-пробивните направиха кариери в целия български политически спектър.
- Как гледате на идеята да се промени националният ни празник?
- Вижте, аз се занимавам с култура и езици, с двете най-велики древни европейски култури - елинската и римската. Изключително неуместно е на всеки 30-40 години да се променя националният празник. Първо, защото има причина той да е национален празник, в крайна сметка е установен от един владетел и никому не е минало през ума до 1944 г. да го промени, независимо от това, че България е сменяла своята политическа ориентация. След това беше сменен при предишния режим, разбира се, много глупаво, после беше възстановен, което е нормално, това означава, че се възстановява една съвсем нормална традиция. Аз не знам някой да си е сменил националния празник, освен измислените по-късно държави, но наистина няма такъв случай. В една нормална страна подобни неща не подлежат на обсъждане.
Същото важи за паметта и паметниците. Фараонът Ехнатон, който налага нова монотеистична религия, премества своята столица, нарича я Ахетатон и построява цял нов град през ХIV в.пр.Хр. Следва контрареформация, при която Хоремхеб (следващият владетел на Египет) прилага това, което по-късно римляните наричат damnatio memoriae – осъждане на паметта за някого, при което провежда една огромна операция цялата памет на Ехнатон да бъде заличена, включително с длето се изтриват имена. Е, ние знаем ли кой е Ехнатон? Знаем. Знаем ли как изглежда Нефертити? Знаем. Тук не правя политически намеци, правя нещо друго. Става въпрос за отношение към собствената култура и история, права или крива. Не мисля, че на някой французин ще му мине през ума да смени името на метростанция „Сталинград“. Това са смешни и жалки работи. Аз се старая да покажа на учениците, че трябва да имаме уважение към собствения си език, история, към това, което може да се докаже писмено и с археологически находки, а не там някой професор археолог Индиана Джоунс да отиде и да каже: „Това е било светилище на еди-какво си“. Това не са неща от предишния режим, те са и отпреди това. Богдан Филов например търси иранския произход на българите, за да може ние да сме арийци. Същото нещо е с крайното тракизиране. Чувал съм от хора, че едва ли не елините дошли от Африка и си присвоили тракийската култура. Това са смехории! Има един институт, в който от 60-те години не знам колко хора се хабилитираха, станаха професори и какво ли не. Между последните писмени сведения за траките, които между другото никога не са били писмен народ, и епохата на Великото преселение на народите има цели четири-пет века. Никъде в българските учебници не пише, че тук е имало Келтско кралство, Готско кралство - къде са изчезнали тези хора. Чета в учебник за пети клас, че тракийските племена оказали яростна съпротива на Александър Велики. Не може да е вярно нещо само защото ни харесва и ни се иска да е истина.
Винаги говоря на учениците, че трябва да учат нашия език. На тях Вазов вече им е труден. Това е грях на родителите. Трябва да се познават българските класици. Какъв български език ще знаеш, ако не си чел Йордан Йовков и Елин Пелин?
- Как си обяснявате факта, че тези, които се смятат за елита на нацията, нарекоха се умни и красиви дори, са точно онези, които искат да пренаписват историята, да подменят паметта? Първото има претенция за култура, а второто е варварство. Има ли хора, които разбират истинското значение на думата „култура“ в България?
- Разбира се, че има, но в момента ни помита вълна, в която политическото пристрастие се бърка с историческата истина. Това, че на теб не ти харесва Путин, не означава, че не е имало Гривица или пък Стара Загора. Пред учениците никога не показвам политически пристрастия, но все пак ще кажа нещо – не е възможно високопоставен политик да казва как опълченците умирали от студ по време на Шипченската епопея. Безкултурието ни унищожава. Единственият изход е книгата и познанието. Радва ме, че в нашето училище има много млади прекрасни преподаватели, особено по български език и литература и история, които наистина овладяват децата, те са нашето бъдеще.
- От 30 години тече драмата за НГДЕК. Винаги съм се възмущавал, че такова елитно училище, чието място е в центъра, непрекъснато беше подхвърляно от всякакви власти и политики, въпреки че имате голямо политическо лоби във всички партии. Има ли пак проблем със сградата?
- Има атаки срещу ръководството на училището и местоположението на сградата е само един повод. Има натрупани грешки отпреди. В последните 10-12 години сме поставени в трудна ситуация. Не е възможно да се учи в двусменен режим в една сграда. Това означава да се учи от 7:30 сутринта до 20:30 вечерта, което няма как да стане. Включително родителите, които в момента разнасят разни подписки къде ли не, не си дават сметка за това, че самите деца не могат да издържат. Естествено, сегашното положението трябва да се запази. Това със сградата е една отработена кампания, която се повтаря на всеки 12 години, чиято цел е съвсем различна.
- Благодаря ви за този разговор!
- И аз благодаря!
През 2023 г. се навършиха 160 години от рождението и 90 от смъртта на най-големия според мнозина новогръцки поет Константинос П. Кавафис. По този повод "Колибри" издаде пълния корпус от 154 стихотворения в превод на Иван Б. Генов и Кирил Кадийски.
БОГЪТ НА АНТОНИЙ ГО ИЗОСТАВЯ
Ако в среднощ внезапно чуеш вън
невидима по пътя да минава трупа от актьори
с чудесна музика и дивни гласове – и се усетиш
низвергнат от съдбата и от твоите дела и помен
не е останал днес, и всички планове в живота ти
заблуда са били – недей рида, не страдай всуе.
И като мъж, готов отдавна, като пръв храбрец
сбогувай се със свойта Александрия, която си отива.
Недей се лъга и не казвай „сън
било е!“, или че слухът те бил подвел;
недей да храниш пак надежди голи.
И като мъж, готов отдавна, като мъж
безстрашен, който с право в тоя град се е оказал,
ти приближи се с твърда стъпка до прозореца,
и вслушай се разчувстван, но недей се моли,
не се оплаквай, само слушай
и радвай се за сетен път на дивната мелодия
и тайнствените гласове на трупата и се сбогувай
със свойта Александрия, която вече не е твоя…
Следвайте "Гласове" в Телеграм
