- Автор: Гласове
- 07 Май 2025
- 1081
- 3
Автор: Джон Рийс, middleeasteye.net
Митата на Тръмп са като котката на Шрьодингер - съществуват и не съществуват едновременно - освен за Китай
Търговската политика на президента на САЩ се отличава с нестабилност - с налагане на мита, отмяната им и повторното им задействане - по негов собствен каприз. Но с Китай посоката е фиксирана: ескалация и задълбочаваща се световна криза
Ключовите решения за митата на президента Доналд Тръмп все повече заприличват на котката на Шрьодингер: те могат да съществуват или да не съществуват, в зависимост от деня.
Първо, бяха въведени мита със смайващи ставки от 40 или 50 процента и дори по-високи. След това те бяха намалени до 10 процента, но само за 90 дни. След това се заговори за индивидуални споразумения с отделни държави, но всъщност нито едно от тях не беше обявено.
Следователно не е изненадващо, че в най-новото издание на "Бежовата книга" на Федералния резерв - сборник от финансови отчети от цяла Америка - думата "несигурност" се появява 80 пъти. През януари миналата година тя бе използвана само 14 пъти.
Несигурността сега удря потребителите директно.
Миналия петък администрацията на Тръмп въведе нова тарифна политика, която налага мита дори на малките пратки на ниска стойност от Китай - доскоро същите бяха освободени от това финансово бреме. Безмитните досега стоки сега подлежат на тарифи до 145 процента, което предизвика незабавно повишаване на цените на онлайн продуктите. Върху търговците на дребно и обикновените потребители се стоварват внезапните увеличения на разходите - ясен пример за непредвидимостта на търговската политика.
Принципът на неопределеността вероятно ще продължи да действа известно време. Това е парадокс, който определя търговската позиция на администрацията: непостоянна по форма, но брутално последователна по сила.
Наскоро Тръмп каза пред списание "Time": „Сделка е сделката, която аз избирам. Това, което правя, е, че в определен момент в недалечното бъдеще ще определя справедлива цена за митата за различни страни.“
Но ако несигурността - да не говорим за пълното объркване - са водещи в отношенията между САЩ и целия свят, има една страна, за която политиката им е абсолютно ясна: Китай.
Изключението Китай
Няма съмнение, че вече е в ход пълномащабна търговска война. Тръмп наложи мита от 245 процента на Китай, а Китай отвърна с мита от 125 процента на САЩ.
Трафикът на морски контейнери между Китай и САЩ се срина с 60 процента. В началото на май броят на контейнерните кораби, заминаващи от китайските пристанища за западното крайбрежие на САЩ, намаля с още 29 процента.
Независимо от другите тарифни мерки, всеобщата търговска война между двете най-големи икономики в света представлява сериозна заплаха за световната икономическа стабилност. Тъй като търговията спада, вероятно ще последват покачвания на цените и съкращения на работна ръка - особено сред шофьорите на камиони и заетите в търговията на дребно например.
Проблемът за Тръмп е, че пътят, който иска да следва - относително автаркичното (бел ред. икономическа система, при която търговските връзки с други държави са силно ограничени) преустройство на индустриалната база на САЩ - всъщност е китайска политика от десетилетия.
Китай вече е там, където Тръмп иска САЩ да отидат.
Китай разполага с високотехнологични, интегрирани промишлени вериги за доставки, които САЩ не могат да поддържат адекватно. BYD (бел. ред. китайски производител на автомобили) изпреварва Tesla в производството на електрически автомобили. Apple е зависима от китайското производство и същевременно е все по-заплашена от китайските алтернативи.
Всъщност една търговска война със САЩ може да тласне Китай допълнително по пътя, който и без това е избрала да следва.
Както всяка индустриализираща се страна рано или късно открива, Китай трябва да развие своя вътрешен потребителски пазар, ако иска да поддържа икономическия си растеж в следващата фаза на своето развитие.
Китайската комунистическа партия вече се опитва да направи това, но търговска война със САЩ може да стимулира още по-решителни действия.
Икономическа дивергенция
Китай взе пример от първия мандат на Тръмп, като започна да намалява зависимостта си от търговията със САЩ, като оттогава продължи да задълбочава тази тенденция.
Например доскоро 40 процента от соята в Китай идваше от американските фермери. Сега тази цифра е намалена наполовина. Китай засили отглеждането на соя у дома и купи рекордни количества от реколтата на Бразилия, която сега е най-големият доставчик на соя.
САЩ вече не са най-големият експортен пазар на Китай. Тази позиция сега принадлежи на Югоизточна Азия. През 2023 г. Китай беше най-големият търговски партньор за 60 държави - почти два пъти повече от САЩ. Най-големият износител в света днес е Китай, а не САЩ.
Точно тези съображения движат търговската война извън чисто икономическите граници. Търговската война се превърна и в дипломатическа.
Някои от въпросните мерки са странни, като например забраната от страна на САЩ служителите им в Китай да имат „романтични“ връзки с китайски граждани.
Но други последици са по-сериозни: Китай вече предупреди, че ще предприеме сериозни мерки срещу държави, които сключват сделки със САЩ, в ущърб на китайските интереси.
Но Китай не действа само с тоягата, но и с моркова: китайският президент побърза да обиколи търговските партньори в Югоизточна Азия, за да се възползва от ефекта, който тарифите на Тръмп изиграха върху тези икономики. Той дори прави увертюри към Европейския съюз, представяйки Китай като стабилен и надежден партньор в контраст с непредсказуемата дипломация на Тръмп.
Георгиос Папаконстантину, бивш гръцки финансов министър, каза, че сега Европа няма друг избор, освен да се сближи с Китай, за да устои на това, което той нарича „Тръмп 2.0 срещу световния ред“.
Бившият европейски комисар по търговията Сесилия Малмстрьом вижда възможност за съживяване на замразеното "Всеобхватно споразумение за инвестиции", при условие че Китай отмени санкциите срещу европейски лица.
Въпреки че Европа се нуждае от китайски зелени технологии, тя остава предпазлива по отношение на нелоялните търговски практики.
Всъщност санкциите срещу политици от ЕС, наложени от Китай в отговор на санкционирането на отделни китайски служители през 2021 г., вече са готови да бъдат премахнати от Китай.
„След завръщането на Тръмп в Белия дом китайците започнаха да прелъстяват световните елити, че трябва да търсят Китай като надежден партньор“, каза Варг Фолкман, анализатор в European Policy Centre. „Основната цел, която Китай преследва с премахването на санкциите, е да проправи пътя за търговски споразумения с ЕС“, добави той.
Европейският отзвук
Все още трябва да се измине дълъг път, преди разведряването между ЕС и Китай да стане реалност, но бързата промяна в подхода показва колко далечни могат да бъдат последиците от този нов глобален ред, движен от мита. Видя се, че последиците ще бъдат както политически, така и икономически.
Нищо не илюстрира това по-ясно от тайните документи, подписани от министъра на отбраната Пийт Хегсет. В документа, изтекъл в медиите преди посещението на Хегсет на тихоокеанския остров Гуам, предупреждава за непосредствени китайски заплахи за Тайван.
Но много по-важното в този документ, е, че той описва начините, по които САЩ възнамеряват да действат, следвайки в голяма степен - дума по дума - материали, създадени от десния мозъчен тръст Heritage Foundation.
Washington Post обобщава секретния документ по следния начин: „Пентагонът ще поеме риска да ограничи персонала и ресурсите на много места по света и ще окаже натиск върху съюзниците в Европа, Близкия изток и Източна Азия да харчат повече за отбрана, за да поемат по-голямата част от ролята на възпиране срещу заплахите от Русия, Северна Корея и Иран, според насоките.“
Хегсет пише, че Пентагонът предвижда конфликт само с Пекин. А със заплахата от Москва ще бъдат оставени да се оправят европейските съюзници.
Точно тази позиция, разбира се, е това, което подхранва маниакалния стремеж към превъоръжаване сред управляващите елити в целия европейски континент. Това оставя министър-председателя на Обединеното кралство Кийр Стармър - най-големият атлантик от всички европейски лидери - в позиция на крайна изолация, все още жадуващ за съюз, от който администрацията на Тръмп сега няма особена полза.
Военни действия
САЩ се готвят за война с Китай.
Както The Post съобщават: „Новите насоки на Пентагона на „въздържане от военни действия“ като отбранителна стратегия на Тайван включват увеличаване на присъствието на войските чрез подводници, бомбардировачи, безпилотни кораби и специални части от армията и морската пехота, както и по-голям фокус върху бомбите, които унищожават подсилени и подземни цели. Планът също така призовава за предислоциране на американските войски в Индийския и Тихия океан и подобряване на логистиката им."
Тези приготовления отразяват повече от тактическа промяна. Те сигнализират за връщане към доктрината в стила на Студената война, където нестабилността се създава, а не се избягва, а конфронтацията с Китай е организиращият принцип.
Това е светът, който създава Тръмп: икономически дестабилизиращи търговски войни, оттегляне от Европа и Близкия изток, което оставя войнолюбиви подставени лица да защитават Стената на Адриан (бел. ред. стената, която отделя Римската империя от варварите) на американската мощ и агресивни военни приготовления за конфликт с Китай.
Това е най-нестабилната международна ситуация от 30-те години на миналия век и изисква незабавен отговор от всички антивоенни гласове, желаещи да спасят обществата от ръба на пропастта.
Източник: middleeasteye.net
Превод за "Гласове": Юлия Семир Ал-Хаким
