"Чайна Дейли": Западният модел не е единствената форма на демокрация

"Чайна Дейли": Западният модел не е единствената форма на демокрация

Сонг Чен, enapp.chinadaily.com Следвайте "Гласове" в Телеграм

Редакционна бележка: Така наречената Среща на върха за демокрация, свикана от президента Джо Байдън, отразява неговата опасна нагласа в стил "студена война" и ще подбуди конфронтация и политическо разделение сред международната общност. Ходът на Съединените щати за разделяне на света на „демократични“ и „недемократични“ лагери, за което използват свой собствен стандарт, разкрива опитите да запазят глобалната си хегемония. Експерти споделиха вижданията си по проблема пред China Daily.

В продължение на десетилетия след Втората световна война светът беше накаран да вярва, че западната демокрация е ключът към успеха на всяка държавност и е основополагащият камък за глобално управление. По повод колапса на Съветския съюз японско-американският политически икономист Франсис Фукуяма отиде дори дотам, че обяви западната либерална демокрация за единствената форма на управление.

Въпреки това, митът, който той пропагандира в книгата си „Краят на историята и последният човек“ живя кратко, по причина на Китай – въздигаща се икономическа сила с различна политика след влизането ѝ в Световната търговска организация през 2001 година. Това, че политическата ѝ система е различна от западната демокрация не попречи на нейния икономически успех, въпреки търговските войни със САЩ и пандемията от Ковид 19. Всъщност, това беше единствената голяма икономика, която постигна положителен икономически ръст през 2020 година.

Светът е в остра нужда от координирано глобално сътрудничество пред лицето на глобалните промени, но въпреки това глобалното управление, което се очакваше управляващата суперсила да предложи, отсъства напълно. За сметка на това тя всява смут в глобалното управление.

През годините глобалното управление, базиращо се на принципите на ООН, беше похитено от властващия хегемон и неговите съюзници, в услуга на собствените им интереси. Някои западни сили обаче продължават да настояват на термина „ред, основан на правилата“ в реториката си, независимо че правилата се интерпретират по техен вкус.

Макар поляризираният свят да е все още в разгара на пандемията, многостранното глобално сътрудничество става все по-фрагментирано от идеологическия разрив, възкресен от гроба на Студената война. По ирония това бе направено в името на защитата на либералната демокрация – същата форма на демокрация, която Съединените щати и Западът проповядват и пропагандират по целия свят. Президентът на САЩ Джо Байдън не остави никакво съмнение за бинарния избор, който се предлага на света – демокрация или авторитаризъм.

Всички национални държави са категоризирани еднолично от Съединените щати като демократични или други. Изборът на поканените от Байдън страни на първата виртуална Среща на върха за демокрация през 2021 г. говори много за критериите на САЩ. През геополитическата призма на Съединените щати демокрацията не е нищо друго, освен удобен инструмент на политическата целесъобразност при набирането на подкрепа за Вашингтон за заклеймяване на Пекин на фона на отслабващия Pax Americana.

Старият етикет „авторитаризъм“ беше върнат към живот от инструментариума на Студената война, за да се отчужди Китай от международната общност. Демокрацията беше взета на въоръжение, за да се изолира и отдели Китай – най-големият претендент срещу господството на САЩ – от останалия свят.

Никой не би отрекъл, че демокрацията е ценност, която цялото човечество споделя. Тя е параметър на глобалното управление. Но никога не е имало единствен модел на демокрация, който да приляга на всяка една държава. Моделът „един размер приляга на всички“ е просто невъзможен. Нито пък може демокрацията да е панацея за третиране на всички проблеми на управлението.

Въпреки това, западният модел на либерална демокрация беше превърнат в единствен референтен модел на демокрация, а всеобщото избирателно право и многопартийната избирателна институция „един човек – един глас“ бяха посочени за крайъгълен камък на демокрацията. С помощта на глобалния дискурс Западът успешно монополизира правото да тълкува демокрацията в световен мащаб. Това превърна света в лесна мишена за демократичното оръжие на Запада. Отново и отново Западните сили предизвикваха „смяна на режима“ в страни, които не се прекланят пред техния диктат. Воденият от САЩ Запад безмилостно погазва суверенитета на държавите, въпреки че Хартата на ООН изрично подчертава, че никоя държава няма карт бланш да налага желаните от нея норми и политики на други държави, независимо от основанията. Тъй като демокрацията е параметърът на глобалното управление в съвременния свят, единствено справедливият подход е народът на дадена държава да има правото да избира собствена форма на управление.

Повтарящите се провали на демократични правителства от западен тип показват, че същността на демократичното управление не се състои в установяването на многопартийна избирателна система сама по себе си, а по-скоро в нейната всеобхватност – било то в процеса на взимане на решенията или при формулирането и провеждането на политиките.
Успоредно с това „един човек – един глас“ не е принцип, лишен от недостатъци, още повече когато изборните манипулации се превръщат в съпътстваща норма, мълчаливо приета за необходимо зло в практиката на електоралната демокрация. Дискреционната тежест, която се придава на определянето на изборните граници, сама по себе си е изкривена форма на демокрация.

Макар Западът да застъпва прилежно силата на бюлетините, когато става дума за прилагането на принципа „един човек – един глас“, реалното участие на избирателите във формирането на управлението на държавата трудно надхвърля рамките на изборния процес. Следизборното формулиране на политиката е почти монополизирано от законотворците, някои от които са абсолютни новаци, лишени от опит и познания по публична администрация.

Оставайки лишени от възможност за участие, аспирациите на електората по-скоро често са игнорирани в полза на партийните интереси, превръщайки по този начин управлението в чисто партийно. Това обяснява защо в редица моменти законодателите в някои Западни демокрации избират да кръстосват рога по повод дребни партийни проблеми за сметка на благосъстоянието на хората и техните пари като данъкоплатци. Практиката на отлагане на дебати в американския Конгрес е един от най-ярките примери. Чрез прилагането на това така наречено филибустиране, законодателството е сведено до чист театър на надмощие на партийните сили, напълно откъснат от народа като цяло.

От друга страна, Западът, по силата на тоталната си доминация над международния медиен дискурс, никога не е спирал да описва Китай като авторитарна държава, лишена от западната многопартийна избирателна система с нейните механизми за контрол. Обаче Западът няма никаква представа как едно обявено за авторитарно управление успява да се радва на изключително висока обществена подкрепа в продължение на десетилетия.

Докладът от едно проучване, озаглавен „Разбиране на устойчивостта на ККП – проучване на китайското обществено мнение във времето“, публикуван през юли 2020, вероятно има за цел допълнително да озадачи Запада. Неговият автор Едуард Кънингам от ASH Център за демократично управление и иновации към Харвард Кенеди скуул, разказва за откритията си, че „от началото на наблюденията през 2003 г. удовлетворението на китайските граждани от управлението буквално е преминало границата. Китайските граждани оценяват правителството като по-способно и ефективно от всякога – от въздействието на широките национални политики, до поведението на местните градски служители. Любопитно е, че по-маргинализираните групи от по-бедните вътрешни райони всъщност са сравнително по-склонни да споделят нарастващо удовлетворение.“
Подобни сведения се явяват противоречащи на предвижданата през либералната демократична оптика съдба на „авторитарното управление“. Чистата арогантност и високомерието на западните елити срещу всичко чуждо и не-западно, все повече им пречат да приемат всякаква алтернативна форма на демокрация в глобалния политически спектър.
Една такава форма е китайският модел на управление, който никога не е бил лишен от ориентирани към хората елементи на демокрацията. Западът упорито си затваря очите за присъщото на китайския модел на управление задължително консултиране, което рязко контрастира с нормата за управление на повечето демокрации от западен тип. Последната дава вид, че има свобода на действие, но крайният резултат от взимането на решения е „победителят получава всичко“, независимо от разликата в мнозинството. Обратно на това, елементът на консултиране, имащ за цел да съобрази възгледите на малцинството, прави китайският модел на „консултираща демокрация“ още по-всеобхватен в практиката си.

Високият рейтинг на одобрение от над 90%, с който се ползва китайското управление, както е установено от Кънингам в неговото проучване, трябва справедливо да бъде приеман като преобладаващо одобрение за системата на формулиране и прилагане на политики в рамките на управлението на ККП. Все пак в демократичната практика изборът на народа е най-важният. Нивото на доверие на хората в управлението е най-доброто барометрично измерване за начина, по който техните искания са удовлетворени в дадена страна. Това със сигурност повече съответства на демокрацията, в сравнение с обикновената форма на електорална демокрация.

Докато светът се насочва към нова ера на многополярност, се очаква да се появяват различни модели от идеологическия и културния спектър и те трябва да бъдат приемани с щедра и широка толерантност и приобщаване.

Сред ескалиращите аспирации и искания в целия свят трябва да сме настроени да прегърнем един нов модел на глобално управление, отличаващ се с едновременно съществуване на различни модели на демокрация. Все пак демокрацията вече не е монопол на определена държава, била тя управляващ хегемон, или не.
Това е редактираната версия на речта на автора на Втория международен форум за демокрация в Пекин на 23 март 2023 година.

Сонг Чен е председател на Centre for New Inclusive Asia, Куала Лумпур, Малайзия

Източник: chinadaily.com

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

 

 

 

 

Коментари

  • Си Дзинпин към Путин: "Предстои промяна, която не се е случвала от 100 години"

    28 Март 2023 17:00ч.

    Каква промяна са планирали? 1922 - 2022/23 г. 1922 г - създаването на РСФСР, а 100 години по-късно началото на пълномащабна война за отмяна на световния ред на международното право и суверенните граници и замяната му с тоталитарните автокрации, обявена от Путин. Новият световен ред - по-силните поглъщат по-слабите и променят границите си, докъдето им стигнат силите. По-слабите да духат супата, защото Русия на Путин ще наложи култа към смъртта, проповядван и сега от Руската "Праволсавна" църква на агент Гудняев. Миряните-поданици ще са "консумативът", който ще осмисля живота си като гине във войните на самодържеците. През 1911 г. императорската династия Цин пада, а на следващата година е обявена Китайска република. Северната част на Китай обаче остава под контрола на различни по влиятелност и сила военачалници; де факто държавата на Цин се разпада на няколко по-малки държави, което дава началото на т.нар. Ера на военачалниците. Партия Гоминдан, антимонархичестка и с националнообединителна цел, започва кампания да обедини отново Китай в една държава под ръководството на Сун Ятсен. Сун търси подкрепа от Запада, но призивите му за помощ биват игнорирани. Така през 1921 той се обръща към Съветския съюз (тогава все още РСФСР). СССР бързо се ангажира да подкрепи каузата на китайското обединение, и през 1923 Сун и съветското аташе в Шанхай Адолф Йофе подписват манифест Сун-Йофе, според който съветският политически модел е несъвместим с идеите на Гоминдана, но СССР ще окаже подкрепа за целта на партията. 1923 Манифест Китай-СССР, 100 години по-късно таен пакт за нов световен ред Китай-Русия, в който Русия играе военен авангард, а след това Китай я поглъща, започвайки от азиатските райони и заселвайки я с китайци. Това може да се обяви като обединение на по-силните на деня империи - Китай и Рашата, за успокоение на руските поданици:) Китай няма нищо против Путин/Рашата да е неговия военен авангард, а Си Дзипин да се обяви за глобален "миротворец". Путин вече обяви прехвърлянето на ядрени оръжия под свой контрол в Беларус, като преди това изпрати Лукашенко в Китай за детайлни инструкции, които на връщане от Пекин през Москва Лукашенко съгласува с Путин. Следват ядрени удари по Литва и Полша, защото Путин не успя да впечатли Запада. САЩ, Великобритания и Западът не пожелаха да играят с рекетьора Путин и да променят сегашния световен правен ред в полукриминален по кремльовски бандитски модел. От своя страна ответните действия на НАТО могат напълно да заличат Беларус като държава, за което на Путин не му пука. Както не му пука, че продава Русия на Китай за цялата тази фиеста. Това обяснява историкът Юрий Фелщински >>> https://www.youtube.com/watch?v=wThzDwVRtYw

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Това обяснява историкът Юрий Фелщински

    28 Март 2023 18:28ч.

    и ти реши да повториш всички тия безсмислици,че и да ги препишеш в "2 тома"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Специално за вас, путинофилите, обяснение какво е това хегемон в ляво-марксическия контекст

    28 Март 2023 18:45ч.

    И как Путин (не)разбира това. И защо Китай може, но не и Русия на Путин. >>> https://www.youtube.com/watch?v=H2b9Hv5Q3-Y&list=PLFfHPVoMQkB6MdOBAxJSZGoZvVnDn_CrB&index=2

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Специално за вас, западофилите - вземете си близките и се махнете от страната ни. Не пишете, не се обаждайте, не си идвайте. Не ни карайте да си цапаме ръцете.

    28 Март 2023 18:47ч.

    Тук няма бъдеще за вас.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Западният модел не е никаква "демокрация"

    28 Март 2023 17:27ч.

    Протестантските му корени го правят бременен с калвинистки фашизъм

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • крос-културалист

    28 Март 2023 17:46ч.

    Заявеното в заглавието даже не стига до главния мозък на западните малоумници. Те си знаят първосигнално само продълговатия - и вярват механично само на онова, което са им внушили рептилите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Отечествен фронт

    28 Март 2023 17:56ч.

    Рептилите днес напомниха ли ти да си вземеш хапченцата ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • тоя вестник отдавна вече не излиза

    28 Март 2023 18:32ч.

    Във вид на хапчета не вземам нищо - даже и бирена мая. А ти явно се припозна като първи рептил.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • old_beggar

    28 Март 2023 18:28ч.

    Ако канибалите започнат да използват ножове и вилици, това прогрес ли е? Технофашизмът е "кадифеният" Мордор. А колкото по-високотехнологично е обществото, толкова повече са възможностите за малка група от „мъдреци“ да парализира системата му за контрол и да изпрати платен „радикализиран пролетариат“, чрез който да завладее и ограби високотехнологичния свят на анклавите. И така „мъдреците“ ще се опитат да заемат мястото на бившите собственици и дори е много вероятно да успеят...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Антон Сираков

    28 Март 2023 20:46ч.

    Едно малко еврейче попитало баща си: "Тате, какво е демокрация?" Бащата отговорил: "Демокрация, по западен образец, е такова обществено развитие, при което ние, евреите, можем да ограбваме хората." Еврейчето продължило: "А хората не се ли сърдят?" На което получило отговор: "Ако се сърдят, ние ги обвиняваме в антисемитизъм!"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Западният модел на демокрация не единствен

    28 Март 2023 22:37ч.

    В Китай демокрацията е на поне 3000 години.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • нашето име

    29 Март 2023 9:46ч.

    самият факт , че една партия ръководи държавата толкова дълго , означава липса на демокрация. другото е пълнеж. това е държавен капитализъм- да кажем така , но не е демокрация.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Китай доказа нагледно

    29 Март 2023 9:49ч.

    Предимствата на плановата икономика..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Друго си е ударници на комунистическия труд

    29 Март 2023 17:06ч.

    да ти правят айфоните, хуавеите, самсунзите и филипсите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • длагнест

    29 Март 2023 9:50ч.

    Помним нашата народна демокрация до 1990 г. Във всеки случай беше хиляди пъти по-ефективна и пронародна, отколкото днешната по американски безкултурна, корумпирана и олигархична псевдо такава.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • живковизмът също е форма на демокрация

    30 Март 2023 1:55ч.

    която имаме право да установим отново в България, след достатъчно години безсмислено лутане.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи