- 18 Юни 2025
- 3063
- 5
Автор: Espoir et Dignité TV
Днешната ситуация в Израел е доста сходна със ситуацията в Украйна. Това е страна, която провокира другите, която непрекъснато иска помощ, постоянно хленчи, за да получи помощ, да получи оръжия, финансови средства и т.н., която не би могла да живее без тази помощ - това също е важно - и която вследствие на това се опитва да създаде ситуации, при които другите страни да се чувстват длъжни да ѝ помогнат. Проблемът е, че докато Израел е победител, е много симпатично да бъдеш произраелски настроен. Днес ситуацията е по-различна и иранската реакция показва, че, първо, иранците имат много по-големи военни способности, но и много по-големи способности в стратегическото планиране. И днес откриваме едно и също поведение при украинците, израелците и американците - това са страни, които са склонни да смятат останалия свят за тъпаци, или за животни, т.е. те постоянно подценяват противника си. А фактът, че постоянно подценяват противника си, означава, че в един момент ще се изправят срещу много по-силна съпротива, отколкото са смятали. Това казва Жак Бо, бивш полковник от швейцарското стратегическо разузнаване, специалист по разузнаване и тероризъм, бивш ръководител на доктрината за мирните операции на ООН.
16 юни 2025 г.
- Добър ден на всички! Добре дошли в Espoir et Dignité TV (Телевизия „Надежда и достойнство“), вашата свободна медия, за да разберете големите международни залози. Днес посрещаме нашия уважаван гост Жак Бо. Безкрайно благодаря, полковник, че приехте поканата ни, както всеки понеделник - за нас е чест, безкрайно благодаря!
- Благодаря, че продължавате да ме каните всеки понеделник.
- Темата е сериозна, чувствителна и гореща - последната атака на Израел срещу високопоставени иранци и граждански и военни ядрени инфраструктури. Широкомащабна операция, която повдига ключови въпроси за международното право, регионалната сигурност и стратегическото равновесие в света. И най-вече един съществен въпрос за координацията между Израел и САЩ. Можеше ли да бъде проведена тази операция без координация с Вашингтон? Има ли елементи, които позволяват да се твърди, че има пряко или непряко участие на САЩ в тази атака?
- Очевидно сме в трагична ситуация, която е белязана не само от повишаване на напрежението, но и на действия в Близкия изток заради Израел - това трябва да го кажем. Може би трябва да се върнем към събитията, защото има няколко нива във вашия въпрос. Има стриктно оперативно ниво, т.е. дали американците са допринесли физически за действията срещу Иран. Знаем, че има американски елементи в тази история, по-конкретно прехващането на ракетите от иранския отговор. Дали са били замесени в началото на операцията? На този етап не съм в състояние да ви кажа. Това е първото ниво, което бих нарекъл техническо-военно. А има и политическо ниво и там въпросът става по-сериозен. За да преценим това, ви предлагам да се върнем към фактите. На 13 юни имаше атака срещу определениирански обекти. Няма да навлизаме във всички детайли, но виждате, че основните обекти, които тук са отбелязани в червено - във Фордо и Натанз, са обекти за обогатяване на ядрено гориво.
Първият удар целеше главно обезглавяване на иранското ръководство и по-конкретно военното ръководство. Целта на тази операция е да предизвика смяна на режима в Иран. Не съм единственият, който го казва, но когато погледнем начина, по който бяха извършени ударите, Израел няма капацитета да унищожи Иран. Това е много по-голяма страна, която има много повече военни обекти от всякакво естество. За да унищожи Иран, е нужно много повече от израелския капацитет. Дори американският капацитет не би бил достатъчен. Това, на което Израел би могъл да се надява и да направи, наистина е да предизвика политическа промяна в Техеран и вероятно това е основната цел на тази операция. Затова, на първо време, бяха елиминирани военните ръководители на Стражите на ислямската революция. Тук са някои от тях.
Това е документ на Institute for the Study of War, който беше разпространен от France 24. Виждаме, че бяха елиминирани някои ключови фигури по един или друг начин от израелските удари. Вторият аспект бяха ударите срещу обогатяването на ядрено гориво.
Това изображение е от годишния доклад за сигурността на Швейцария, изготвен от швейцарското разузнаване, така че той не е подчинен на Израел. Това, което е важно да се разбере в тази диаграма, е, че се опитаха да кажат - и това впрочем е посланието, което Нетаняху се опитва да прокара от години -, че след няколко дни, няколко седмици Иран ще се сдобие с ядрено оръжие. Всъщност той е много далеч от това. Впрочем обогатяването на ядрено гориво е напълно законна, легитимна дейност, разрешена от Договора за ядрено неразпространение, тя дори се смята за неотменимо право на страните, наред с други дейности, които визира, ядрените изследвания за граждански цели.
Когато погледнем тази графика, виждаме, че има няколко етапа на обогатяване. Всеки етап изисква различни технически средства и различни усилия. Досега иранците са обогатили до 60%. Би могло да се каже, че не са много далеч от 90% и повече, необходими за военни дейности. Но в действителност преходът от трета към четвърта фаза, ако приемем, че Иран иска да го направи, изисква значителни инвестиции и няма никакви признаци - никакви признаци! - че Иран се е опитал да премине от тази трета фаза към четвърта фаза. Защо са в тази трета фаза? Просто защото през 2015 г., когато Joint Comprehensive Plan of Action (Съвместният всеобхватен план за действие, известен като иранската ядрена сделка, бел. пр.) беше приет, се предвиждаше Иран да може да провежда дейности по обогатяване. Тези дейности нямат военна цел, а търговска. Иран продава обогатени ядрени продукти за различни граждански дейности и затова обогатява уран на определено ниво за гражданска употреба. Това споразумение беше подписано и се предвиждаше, когато Иран изпълни условията, санкциите да бъдат вдигнати и Иран да продължи нормално своята дейност. Проблемът е, че през 2018 г. САЩ се оттегли от това споразумение, за да може да наложи санкции над Иран, и наложи още повече санкции. Другите страни по споразумението и по-конкретно Франция, Германия, Европейският съюз и Великобритания, трябваше да се придържат към подписаното споразумение и когато Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) установи, че Иран изпълнява напълно условията от договора, може да му се вдигнат санкциите, но нито една от тези страни не посмя да вдигне санкциите, защото американците отказаха санкциите да бъдат вдигнати. Това, което се случи, е, че Иран изпълни всички условия. Другите страни не изпълниха своята част от договора - те трябваше да вдигнат санкциите, но не го направиха, и в един момент Иран реши, че вече не се чувства обвързан от клаузите на споразумението, тъй като никой не ги спазва.
Те изпълниха всички условия, направиха всичко, което договорът изискваше, но тъй като никой не вдигна санкциите Иран каза “след като вие не спазвате договора, аз се оттеглям от него, или във всеки случай от определени клаузи от договора”. Сред тези клаузи беше тази за обогатяването. И защо? Както казах преди малко, на Иран беше позволено да обогатява ядрено гориво. Проблемът е, че процесът по обогатяване не може да бъде спрян, т.е. когато сте го започнали, трябва да го продължите, и следователно трябва да предложите на пазара получените продукти. И тъй като Иран няма разрешение да продава тези продукти, които изработва, те се натрупаха. Така че Иран продължи да обогатява уран, тъй като не иска да унищожи инвестициите си, иранските запаси се натрупаха и се стигна до ситуация, в която Иран се оказа със запаси, които не е имал никакво намерение да притежава. Днес се говори за 60%, после казват, че те са близо до ядрена бомба. Ще ви припомня, че преди три месеца директорката на националното разузнаване (Тълси Габард, бел. пр.) и американската разузнавателна общност казаха: “Продължаваме да смятаме, че Иран не произвежда ядрени оръжия и че Хаменей не е дал ново разрешение за програмата за ядрени оръжия, преустановена през 2003 г., въпреки че вероятно върху него е бил упражнен натиск да го направи”.
Това е част от годишния доклад за изследване на заплахата на американското разузнаване. Ще ви припомня, че имаше доклад, изготвен навремето от ЦРУ в рамките на Office of National Intelligence (Службата на националното разузнаване), и този доклад от 2007 г. казваше: “Смятаме с голямо ниво на сигурност, че през есента на 2003 г. Техеран е сложил край на програмата си за ядрено въоръжаване”.
Следователно виждаме, че от 2007 г., от тази National Intelligence Estimate (Оценка на националното разузнаване), която е била представена на президента на САЩ, Иран не е имал програма за ядрени оръжия. Днес сме в ситуация, в която има удари срещу програма за ядрени оръжия, за която се знае, че не съществува, и че единственият елемент, който би могъл да бъде спорен въпрос, е обогатяването на ядрено гориво, дейност, която можеше да бъде направлявана, ако западните страни бяха спазили международните си ангажименти, което те не направиха. И те са винаги едни и същи - Франция, Германия, Великобритания и, естествено, САЩ - те се оттеглиха, също не го спазиха, но това донякъде е част от западната практика да подписват договори и, когато видят, че договорът не върви в посоката, която искат, т.е. към ситуация, която позволява да смажат още повече противника, тогава се оттеглят от договора или обвиняват другия, че не го спазва и след това пристъпват към действия. Това е схемата.
Сега за ударите. Бяха разпространени различни слухове. Знаем, че Тръмп каза много неща, но никога не се знае дали това, което говори, трябва да се приема за чиста монета, или е нещо друго. Но, така или иначе, на 13 юни, денят, в който бяха извършени израелските удари срещу Иран, Тръмп каза, че винаги е знаел датата на този удар. Следователно е бил в течение на израелския проект.
Затова преди малко говорех за две нива - техническо-военно, за което на този етап не мога да дам всички детайли, и политическо-стратегическо ниво, на което американците явно са били в течение, че израелците искат да проведат акция срещу Иран.
Това беше повторено неколкократно. Мисля, че Доналд Тръмп го повтори първо пред “Ню Йорк пост”, след това пред “Ройтерс”.
Но не само той. Явно Мерц също е знаел за тази атака. Това поставя определен брой въпроси.
Не само защото тези хора са знаели и са могли да му попречат.
Това е статия от “Уолстрийт джърнъл” и от Axios, която показах преди малко. Имаше процес на преговори между Иран и САЩ по въпроса за обогатяването, по ядрения въпрос като цяло, който се водеше в Оман. А “Уолстрийт джърнъл” ни казва, че преговорите между САЩ и Иран, целящи да ограничат ядрената програма на Техеран, които до голяма степен се смятаха за начин да се запази мира в региона, в крайна сметка се оказаха идеалното прикритие за изненадваща израелска атака.
Тези преговори са послужили на американците, които са знаели, че израелците ще нападнат. Явно са използвали този цикъл на преговори, за да успокоят иранците и да не се подготвят за конфликт. “Уолстрийт джърнъл” продължава: “Докато шестият кръг от преговори между пратеника на администрацията на Тръмп, Стив Уиткоф, и неговите ирански колеги беше предвиден за неделя в Оман, израелски и американски високопоставени лица предупредиха за военни действия, ако Иран не се съгласи да сложи край на своето производство…”. Това е стратегията на сделката на Доналд Тръмп. Всъщност това е мафиотска стратегия, която се състои в това да кажеш: “Ще обсъдим с вас една сделка. Но, ако не приемете нашите условия, ще ви ударим”. Всъщност това е процес, в който се правят предложения, на които не може да бъде отказано. Точно това чуваме във филма “Кръстникът”, когато Марлон Брандо, който играе Корлеоне, казва: “Ще ви направя предложение, което не можете да откажете”. Това е същият маниер. Тоест, от една страна, се знае, че ще има удар. От друга страна, има процес на преговори. Освен това се знае, че тези преговори са трудни, защото това, което искат американците, са повече никаква ядрена дейност в Иран, а не само обогатяване на уран. Но, както уточних преди малко, правото на обогатяване на уран е неотменимо право и именно така е споменато в Договора за ядрено неразпространение и ще ви припомня, че JCPOA (Съвместният всеобхватен план за действие, известен още като иранската ядрена сделка, бел. пр.), от който Иран се оттегли, се позовава на този член 4 от Договора за ядрено неразпространение, който предвижда неотменимостта на правото да имаш ядрена енергия за мирни цели. Известно е, че те са мирни, тъй като дори американските разузнавателни служби казват, че Иран няма военна програма. Следователно нямаше никаква причина американците да налагат условия, като тези, които видяхме.
Може да се каже, че от американска страна наистина има подход, който може да се нарече перверзен, и това впрочем беше потвърдено от медията Axios още на 13-ти, която каза, че различните изявления, че американците се противопоставят на израелски удар, са били празни приказки, просто е трябвало да накарат Иран да свали гарда, да се вдъхне доверие у Иран, знаейки, че този удар ще се състои, но Иран да не се подготви за него.
Дори The Times of Israel казва, че всъщност американците са помогнали Иран да бъде излъган, за да го накарат да повярва, че атаката не е непосредствена.
Затова казах преди малко, че не знаем до каква степен американците са участвали дори на техническо ниво, защото американците дори са предоставили “деликатна” разузнавателна информация на израелците, т.е. американците са участвали по един или друг начин в планирането на операцията. Виждаме, че американците са изиграли двулична роля, което е доста скандално, но не само те, това засяга очевидно Германия, която е била в течение за тази атака, която знае, че се водят преговори и не е направило нищо и т.н. и т.н. Виждаме, че западняците, които се хвалят, че имат ценности, че се борят за ценности и правова държава и т.н., нямат никакви ценности. Мерц е наследник на идеологията, която имаха преди войната, липсват му само мустаците и малко повече коса. Но това са хора, които не спазват никакви правила, които нямат абсолютно никаква политическа физиономия, които са страни-изтривалки, в които израелците буквално си изтриват краката и затова непрекъснато ги има тези конфликти.
След атаката дори Тръмп, който според думите му е бил против, сметна атаките за “отлични”. Днес тонът малко се променя, защото Иран реагира по начин, който не беше предвиден, и това е малко шокиращо. Какво означава това? Означава, че това е схема, при която се опитаха да вкарат Иран в заблуда, подмамвайки го с перспективата за политическо решение, докато всъщност се опитваха да го отслабят, за да могат да го атакуват с военни средства. Това се нарича вероломство, което е военно престъпление.
Ако прочетете този текст от “Уикипедия”, “вероломството във военната област е измама, при която една страна се ангажира да действа добросъвестно (например, издигайки бяло знаме), с намерението да наруши този ангажимент, когато врагът, след като бдителността му е намаляла, излезе (например, да излезе от прикритие, за да атакува противници, които идват да вземат фалшиви “пленници”). Вероломството е нарушение на военното право, което следователно представлява военно престъпление, защото то накърнява взаимните защити и ограничения, които се разпростират в интерес на всички страни, както бойци, така и цивилни”.
Какво означава фактът този акт на вероломство? Той означава, че днес - и това го виждаме с Иран, който отказва да се върне на масата на преговорите, защото по каква причина Иран да се старае да преговаря със страни, които неизбежно се стремят да го унищожат? - така че виждаме, че преговорите нямат за цел да решат проблема, а точно обратното - да го влошат. В днешната ситуация Иран е напълно в правото си и мисля, че много хора го усещат, защото мнението за Израел, което вече не е много високо и мисля, че навсякъде намаля, включително в САЩ, където движението на Доналд Тръмп Make America Great Again (Да направим Америка отново велика) понастоящем е разделено по този въпрос, защото всички видяха, че има процес на преговори за решаване на проблема и два дни преди поредния кръг, т.е. миналата неделя, израелците удариха. Така че, американците и израелците не са добросъвестни, а иранците, са добросъвестни. Абсолютно същия феномен видяхме с Газа, с “Хизбула”, със Сирия, на практика с всички съседи на Израел. Тоест всички съседи на Израел бяха готови да преговарят добросъвестно с него и Израел систематично ги удряше.
Ще ви припомня, че точно същият проблем имаше с Газа. Когато се говори за Газа и за територии, никой не дефинира какъв е тероризмът на “Хамас” и е ясно защо. Защото не можем да знаем по какъв начин “Хамас” е терорист и единствените обяснения са, че, “да, той изстрелва ракети срещу Израел”. Но никога не казват защо палестинците изстрелват ракети срещу Израел. Същият феномен виждаме тук, т.е. Израел преговаря за прекратяване на огъня в Газа - говоря за годините преди 7 октомври и включително 7 октомври, договарят го, но израелците все пак удрят палестинците. Защото израелците смятат, че елиминирането на един палестински ръководител не нарушава прекратяването на огъня. Те имат своя собствена концепция за правото, според която другите подписват споразумение и се придържат към него, но Израел не се придържа, защото смята, че елиминирането на някого не е нарушение на прекратяването на огъня. Правил съм видеа за това и мога да го подкрепя с доказателства. Това впрочем беше казано официално - изралците казаха “не, убиването на хора не е нарушаване на прекратяването на огъня”. Но за палестинците това са унищожени семейства, в резултат те отговарят с ракети и нашите медии представят само ракетите, изстреляни от палестинците, те не говорят за това, което ги е предизвикало. Но не говорят за факта, че израелците са нарушили прекратяването на огъня.
Точно същият феномен имаме тук. Има процес на преговори, дискусии със страни, които не са добросъвестни. И израелците в цялата история - можем да се върнем до 1947 г., до резолюцията, за която многократно съм говорил, израелците винаги, систематично са били недобросъвестни. И това може да се подкрепи с доказателства - няма нито една война в Близкия изток, която да не е била предизвикана от израелците. Нито една! Дори тази от 1973 г., която беше предизвикана от факта, че египтяните искаха да си върнат това, което израелците незаконно превзеха през 1967 г. Систематично израелските действия са в основата на всички проблеми в Близкия изток, систематично! А нашият маниер да преценяваме нещата - и това го видяхме на 7 октомври - историята започва на 7 октомври, историята винаги започва от момента, в който са нападнати израелците, но никога преди това. Израелците обачи винаги са били в основата и това е документирано. Не от нашите корумпирани медии, но е факт, че израелците сами признаха, че техните действия винаги са предшествали палестинските действия или действията на другите. Както и тук. Сега се води операция “Истинско обещание 3”, първите две операции систематично бяха предизвикани от Израел. Целта на израелците от 50-те години досега е да провокират американската намеса и военно присъствие в този регион. Това е целта на всички тези операции и вероятно това започна с аферата “Лавон” през 1950 г., когато израелците извършиха терористични атентати в Египет срещу британците и американците, за да накарат британците и американците да имат военно присъствие. Очевидно те представиха тези терористичи атентати като арабски атентати. Ттова доведе до аферата “Лавон”, това беше израелският министър на отбраната по онова време. За целта той използва службите на АМАН, израелското военно разузнаване, която лично организира терористичните атентати. Това е през 1950-1951 г. и то предизвика експулсирането на евреите от Египет. Затова, например, във Франция има много египетски евреи или евреи от египетски произход, защото те бяха експулсирани след тази афера. В повечето арабски страни еврейското население се превърна в нещо като пета колона на Израел и това предизвика голяма имиграционна вълна, която беше желана от Израел, тъй като той се стремеше в онзи момент да се напълни с критична маса от население, което да му позволи да бъде по-голям от палестинците. Ще припомня, че през 1947-48 г. евреите бяха само 30% от населението на Палестина. Така че трябваше да напълнят страната и реакцията на арабските страни в крайна сметка беше от полза за Израел. Но тази операция не беше напълно печеливша, защото американските военни запазиха от нея немного високо мнение за тях.
Днес виждаме връщането на тези феномени. Виждаме, че днес Израел е страна, която е все по-презирана, защото презира другите и в замяна тя също е презирана. Виждаме, че в САЩ, в движението MAGA на Доналд Тръмп, има хора, които започват да казват “сега трябва да се изтеглим напълно от този регион, няма да влизаме във война заради Израел, докато очевидно Израел е източникът на проблема”. Ще ви припомня един елемент, който изигра голяма роля в полза на Доналд Тръмп на изборите миналата година - Камала Харис се изказа срещу палестинците, и това изигра важна роля за волята на американците да се отърват от демократите, които бяха много благосклонни към Израел, смятайки, че Тръмп може да реши проблема. Тръмп каза, че иска да реши всички тези проблеми и тук виждаме двуличието на Доналд Тръмп. Той обещаваше да реши проблема в Украйна за 24 часа. Знаехме, че това е реторична фигура, но все пак четири месеца по-късно виждаме, че няма никакъв резултат. На Израел той наложи прекратяването на огъня, договорено преди това, което Израел не искаше да прилага, но те, едва приели идеята за прекратяване на огъня, започнаха да се държат сякаш то не съществува. Така че виждаме, че стратегията на Тръмп не работи. Тръмп искаше да атакува хусите, но в крайна сметка изостави тази идея, защото не е в състояние да го направи. Така че Тръмп не е миротворец. Тръмп е като останалите, просто има друг подход към проблема. Той вижда преди всичко икономическите аспекти на конфликтите, повече от своите предшественици, които имаха по-скоро идеологически подход. Той иска да направи Америка отново велика и да изостави конфликтите, но не е в състояние да се раздели със старите си рефлекси - не обичам да използвам думата, но “неоконсервативни”, защото това обхваща нещо, което е широко разпространено в американския политически елит, т.е. че американците трябва да господстват в света.
Американците признаха, че вече не сме в еднополюсен свят, но еднополюсността не е политика, а фактическо състояние. Днес има хора, които са способни да ги предизвикат на техен терен, ако щете - Китай, който е най-големият им икономически съперник, и Русия, която е най-големият им съперник във военно-политическата или стратегическо-военната област. А за американците целта е да останат единствената господстваща сила. Целта остава същата - желанието за хегемония, която е част от историята и американския манталитет. Това е страна, която иска да бъде образцова във всяко едно отношение - икономическо, политическо, от гледна точка на свободата и т.н., а това означава да бъде образец за другите. Идеята, че американците трябва да бъдат модел за цялата планета, е изначално фалшива и води до всички тези заблуди, които ни доведоха да непрекъснати войни. В действителност Тръмп не е по-различен от останалите. И ако някой ден, като по чудо, успее да разреши израело-палестинския проблем и проблема в Украйна, той ще продължи с Китай. Вече се очертава конфликтът с Тайван. Така че не се е променила основната идея, дори и в нашите европейски очи идеята да спрат да се бият в Палестина, да спрат да се бият в Украйна е хубава идея сама по себе си. Но американците и Западът говорят за прекратяване на огъня. Но не прекратяване на огъня е необходимо, а мир. Мирът е нещо друго. Мирът не е просто замлъкване на оръжията. Мирът означава да приемат идеята да говорят един с друг. В Корея - Северна и Южна Корея, няма мир, има примирие. Палестинският проблем никога няма да бъде разрешен, докато не бъде разрешен палестинският въпрос. Това е въпросът за палестинските територии, въпросът за палестинската държава. И на всички хора, които отхвърлят това по различни причини, им липсва политическа смелост, липсва им стратегическа визия и само систематично отлагат проблема. В крайна сметка, западняците не търсят мира, защото се страхуват да се изправят срещу Израел.
Днешната ситуация в Израел е доста сходна със ситуацията в Украйна. Това е страна, която провокира другите, която непрекъснато иска помощ, постоянно хленчи, за да получи помощ, да получи оръжия, финансови средства и т.н., която не би могла да живее без тази помощ - това също е важно - и която вследствие на това се опитва да създаде ситуации, при които другите страни да се чувстват длъжни да ѝ помогнат. Проблемът е, че докато Израел е победител, е много симпатично да бъдеш произраелски настроен. Днес ситуацията е по-различна и иранската реакция показва, че, първо, иранците имат много по-големи военни способности, но и много по-големи способности в стратегическото планиране. И днес откриваме едно и също поведение при украинците, израелците и американците - това са страни, които са склонни да смятат останалия свят за тъпаци, или за животни, т.е. те постоянно подценяват противника си. А фактът, че постоянно подценяват противника си, означава, че в един момент ще се изправят срещу много по-силна съпротива, отколкото са смятали.
Надявам се, че иранците ще имат същата реакция като руснаците. Руснаците разбраха, че не може да има решение чрез преговорите, защото украинците не бяха сериозни преговарящи. Това, което Владимир Путин каза преди известно време в едно интервю - попитаха го какво трябва да се направи с Украйна - и той каза Finish them off, да бъдат довършени, да бъдат смазани. Мисля, че иранците ще стигнат до същата ситуация. Защото проблемът с тези страни, които са обзети от арогантност, е, че те никога не приемат да бъдат в ситуация, в която трябва да преговарят. Може да подходите, както искате къв проблема, да подпишете всякакви договори, те никога няма да ги приемат - ще ги подпишат, но няма да ги спазват, защото винаги смятат, че са по-висши, че са над това. Така че единственият начин да се вразумят държави с такава арогантност, е да бъдат смазани напълно, да бъдат унищожени. Руснаците разбраха това с Украйна. Затова днес те участват в тези преговори в Истанбул, но знаят, че това няма да доведе до нищо. А украинците казаха, че повече не искат да участват в преговорите в Истанбул. Следователно остава само едно решение - “да ги накара да си платят”.
Не мога да предричам какво ще направят иранците, но ако бях ирански стратег, вероятно щях да използвам този метод, защото това е единственият начин да накарат израелците да осъзнаят, че не могат да налагат волята си на останалия свят. Израел никога не е спазвал договорите си. Поради факта, че преговорите са послужили за прикритие, за да се подготви тази операция, преговорите не са достойни за доверие. Американците загубиха цялата си надеждност, израелците също. За израелците беше лесно да се правят на силни с палестинците, които нямат оръжия. При предишните две операции “Истинско обещание" иранците използваха същите стратегии, за да нанасят удари срещу Израел и доказаха, че израелските противовъздушни защити са недостатъчни. Но това е страна, която е толкова убедена в своето превъзходство, че дори не е в състояние да изчисли собствените си граници. В ударите, нанесени този път от Иран, видяхме същите стратегии, както при предишните удари, които преминаха през израелските противовъздушни защити. Израел се опита да продаде своя “Железен купол” като нещо непробиваемо, но видяхме, че той съвсем не е непробиваем и че това е система, която от самото начало работи лошо и не издържа. Стратегически, Израел сам се постави в неблагоприятно положение. Иран има планиращ капацитет, който е много по-интелигентен, т.е. те няма да унищожат страната, да я превърнат в пепел, както направиха израелците в Газа, например. Иранците имат много по-умел подход. Няма да го излагам подробно тук, но иранският подход е много по-фин, отколкото си представят, и ограничава значително възможностите за отговор на западняците в този контекст. Няма да навлизам в повече детайли. Това е отговорът ми на вашия въпрос.
Превод от френски: Галя Дачкова
Свързани статии: Жак Бо: Израелците действат в Газа като айнзацгрупите през Втората световна война. Ако не се върне към международното право, Израел рискува да изчезне
Жак Бо: Палестинците имат право на съпротива, включително с въоръжена сила
