Ориенталско клише за изказване най-разнообразни недоволства от държавата.
Клише на недоволни граждани, често пъти без гражданско съзнание.
Клише на вечни критици без критична мисъл.
Петдесет метра път край селото се е поразвалил.
- Къде е държавата, та не го поправя – крещят в кръчмата селяни. Крещят всеки ден така, но не се залавят поне със средствата и времето, разходвани в кръчмата, да си поправят сами пътя.
Немирни деца изпочупили прозорците, развалили оградата на селското училище.
- Къде е държавата?
- Къде е общината да поправи вредите, викат мнозина. Но почти никой не напомня за дълг и инициатива на частния гражданин. Всички се крият зад общото и използват общото благо.
Невъзпитани младежи се движат на групи из улиците на големия град и с пиянски песни смущават нощния покой на почиващите граждани.
- Къде е държавата?
Като че ли държавата е длъжна да постави по всички ъгли на улиците и къщите по един стражар за ония, които не знаят как да се държат в общество.
Лекомислени жени, с разголени крака, ръце и гърди, се движат из дом, улици, театри, събрания и сеят нашироко съблазън и поквара.
- Къде е държавата, крещят, някои морално невръстни, без да виждат, че се унижават, като търсят настойничество и закрила от стражаря. И не бе преди много години, когато един български министър на полицията и един гръцки диктатор се опитаха да заповядат колко дълги да бъдат женските рокли. И простите стражари влязоха в ролята на възпитатели на културните гражданки от „висшето общество“. Знае се как комично издъхнаха тия полицейски мерки.
У нас искат от държавата абсолютно всичко. Тя е всичко и може всичко, а тия, които очакват и най-незначителните дреболии от нея, стават унизено нищо и не могат да мръднат без нея. Като че ли държавата е едно, а те съвсем друго. Като че ли държавата не е техен собствен договор за ред, права и задължения. И затова пропастта между тях и държавата запълват със своята свобода, със своето доброволно малолетство и робство.
Тогава, къде е държавата?
Тя е там, където си я поставил, гражданино, когато си я създавал според небесните и земни закони. Тя е най-напред в тебе, после в твоето семейство, после в училището, в църквата, във войската – навсякъде нейният образ живее такъв, какъвто всички граждани от села и градове са го създали. Подобно на всички други държави и твоята държава, гражданино, е само студент пазител на общия външен ред, за да можеш ти спокойно да растеш материално и духовно. Затова не искай от нея всичко, а само това, което е определено да бъде нейна главна функция. Да, държавата е равнодушен пазач, а не любящ баща. Държавата е юмрук, а не целувка!
За твоята материална и духовна свобода много повече на себе си разчитай, а твърде малко на държавата. Само така ще бъдеш независим човек, творческа личност, а не пореден номер, бездушно колелце в държавната машина.
Петър Зяпков, в-к „Пряпорец“, септември 1929 г.