“Содома, разследване в сърцето на Ватикана” (Sodoma, enquête au cœur du Vatican) e провокативното заглавие на книгата, за която миналата седмица “Поан” обяви, че е истинска “бомба”. Авторът й, Фредерик Мартел, е журналист във France Culture. През 1996 г. той публикува книгата си “Розово и черно: хомосексуалистите във Франция след 1968 г.”. Освен това Мартел ръководи изследвания в Института за международни и стратегически отношения.
Публикуването на книгата е насрочено за 21 февруари, когато в Рим започва международната среща за сексуалните злоупотреби в Църквата. В интервю за “Поан” миналата седмица, озаглавено
Фредерик Мартел: “Ватиканът е" Петдесет нюанса гей”,
писателят заяви: “Нямам никакви сметки за уреждане с Църквата. Проведох чисто разследване, едновременно като журналист и изследовател, по един въпрос, който добре познавам: хомосексуалния въпрос. Докато бях в Италия за публикуването на предишната ми книга, Global Gay (2013), срещнах един свещеник, Франческо Лепоре, който беше преводач от латински на папа Бенедикт ХVI. Той ми разказа за двойствения си живот и вездесъщото присъствие на хомосексуалисти във Ватикана”.
В книгата си Фредерик Мартел описва
"огромна мрежа от хомофилски или хомосексуални отношения, доминирани от тайната, двойствения живот, лъжата”.
Докато Църквата е отслабена от многобройни разкрития за сексуални злоупотреби на свещеници с непълнолетни, Фредерик Мартел изобличава “закона на мълчанието”. Защото, според него, желанието да скрият сексуалността си, кара някои свещеници или епископи да си мълчат или да прикриват подобни случаи при други духовници. “Ако прикрива свещеник, заподозрян в злоупотреба на първо място то е на първо място, за да защити себе си”, обяснява Мартел пред “Поан”. “Изградена е мощна култура на тайната, за да се скрие хомосексуалността на мнозинството прелати и именно тази култура позволява насилниците да бъдат защитавани от закон на мълчанието”.
“Ватиканът има една от най-високите хомосексуални общности в света и се съмнявам, че дори в “Кастро” Сан Франциско, този емблематичен гей квартал, сега по-смесен, има толкова хомосексуалисти!”, твърди в книгата си Фредерик Мартел.
Той нарича “най-добре пазената тайна на Ватикана” вездесъщото присъствие на хомосексуалисти на върха на Църквата.
Досега знаехме за последните скандали, като арестуването на свещеник Луиджи Капоци, организатор на гей оргии с кокаин в апартамента си във Ватикана, или смайващите твърдения на монсеньор Вигано миналия август, които обвини дори и папата, че е прикривал сексуалните злоупотреби на бившия кардинал Тиодор Маккарик. Фредерик Мартел обаче възнамерява да извади на светло не просто едно “гей лоби”, а цяла система, превърнала се в нещо почти нормално, посочва “Поан”.
Цитирайки Рембо (“Аз не обичам жените. Любовта трябва да се преоткрива”) Фредерик Мартел твърди, че поради ограниченията на безбрачието някои обитатели на Ватикана преоткриват любовта, като стар кардинал живее “със своя шурей”, а мнозина други - с личните си секретари.
Според Мартел, “хомосексуалността се разпростира с приближаването до Светая Светих; има все повече хомосексуалисти с издигането в католическата йерархия. В Колежа на кардиналите и във Ватикана преференциалният процес е завършен: хомосексуалността се превръща в правило, хетеросексуалността - изключение”.
Писателят описва “ вездесъщността на хомосексуалистите” в Католическата църква и на върха на духовенството във Ватикана. “Има хомофили, непрактикуващи гейове, които са верни на обета си за целомъдрие. После има хора, които може би имат желания, отношения, но го изживяват много зле, самобичуват се. След това има хора, които живеят със своите любовници, кардинали, често асистент или приятел. После има кардинали, които излизат, имат любовници. Други, най-малко двама кардинали, близки на Йоан-Павел II, са прибягвали до мъжки проститутки”, обяснява Фредерик Мартел пред АФП.
Фредерик Мартел
Хомосексуалността подхранва, според него, голямата омерта в Църквата по други въпроси, като педофилията или скандалите за корупция. “Свещениците педофили използват информациите, с които разполагат за католическата йерархия, за да се защитят. Епископите, които имат хомосексуални отношения, са принудени да си мълчат”, обяснява Фредерик Мартел пред “Поан”.
Той твърди, че има и друго правило, “което се потвърждава почти винаги”, и то е, че прелатите, които държат най-хомофобските и традиционни от нравствена гледна точка речи, се оказват хомосексуалисти или хомофили.
“Кой съм аз, че да съдя?”
Книгата “Содома” интерпретира понтификатите на Павел VI, Йоан-Павел II и Бенедикт ХVI в тази гей призма. Тя е особено ужасна за полския папа, който анатемосваше хомосексуалността и презерватива в разгара на епидемията от СПИН, но чието най-близко обкръжение е било съставено предимно от гейове, сред които двама видни кардинали, замесени в мрежа за мъжки проститутки.
В замяна на това, Фредерик Мартел е по-снизходителен към папа Франциск. “Никога всъщност един папа не е засвидетелствал такава съпричастност към хомосексуалистите и това, което той нарича “перифериите”. През 2013 г. той изрече историческата фраза: “Ако един човек е гей и търси Господ с добра воля, кой съм аз, че да го съдя?”.
Понтификатът на аржентинския папа не е пощаден обаче от полемики и самият Франциск предизвика спорове с някои свои изявления. През декември, в книга с интервюта, папата призна, че е “разтревожен” от броя на свещениците и духовници гейове, а Католическата църква рискува да бъде превзета от “модата” на хомосексуалността. През август Ватиканът трябваше да коригира изявлението на папата, който препоръча на родителите да се обърнат към психиатър, ако забележат хомосексуални наклонности при децата си.
В потресаващ епилог писателят разкрива, че свещеникът от неговата младост в Авиньон, е починал от СПИН през 90-те г., изоставен от църквата.
Силата на книгата е във всички тези интимни интервюта. Авторът, въоръжен с кохорта от четиридесет адвокати, избягва обаче директното разкритие на хомосексуалността на този или онзи духовник, с изключение на починали кардинали, посочва “Фигаро”.
В интервю за “Поан” миналата седмица Фредерик Мартел каза, че “Содома” не е антиклерикална книга, а разследване за “една малко по-особена хомосексуална общност”. Френският ватиканист Анри Тинк приветства сериозността на изследването, а отец Кристиан Венар, военен свещеник, заяви, че “огромното мнозинство от монасите, монахините и свещениците живеят във вярност към своя обет за целомъдрие”.
По-спорна е основната теза на книгата: влиянието на тези гей мрежи. Фредерик Мартел им приписва прекомерно виляние. Досега тази теза се основаваше на слухове и беше слабо документирана. Това вече не е така. Но книгата внушава, че това влияние е преобладаващо в католическата институция, което не е вярно, коментира Жан-Мари Геноа, специалист по религиозните въпроси във “Фигаро”.
Друга теза на книгата: този “скандал” е причината за оттеглянето на папа Бенедикт ХVI. Според Мартел той се е оттеглил заради мащаба на гей феномена. Това не е възможно обаче, защото Йозеф Рацингер беше префект на доктрината на вярата, преди да стане папа, и е трябвало да се справя с този род проблеми, така че винаги е бил информиран за тях.
Последната и по-спорна теза на книгата: най-големите противници на нормализирането на хомосексуалността в гражданското общество или на хомосексуалните бракове са консервативни прелати със скрит гей уклон. В подкрепа на тази теза авторът посочва няколко такива. Той пренебрегва в анализа си обаче институционалното значение на учението на Църквата, нейната двухилядолетна традиция, дълбоката й вяра, на която тези духовници са избрали да посветят живота си. Така че свеждането на висшето католическо духовенство до сексуална “шизофрения” е фактически неприемливо, дори и да има някои примери за обратното, подчертава още Жан-Мари Геноа във “Фигаро”.
И накрая, кой печели от тази книга? Тя напада понтификата на Йоан-Павел II. Подкопава този на Бенедикт ХVI. Приветства борбата на папа Франциск срещу влиянието на консервативните прелати и отварянето му към хомосексуалната кауза. Парадоксално, една глава за синода на семейството показва “стратегията” на група на най-високо ниво във Ватикана, която работи задкулисно за признаване на хомосексуалния брак. Така книгата на Фредерик Маретл като цяло потвърждава обвиненията, отправени от консервативния архиепископ Карло Мария Вигано, който изобличи влиянието на хомосексуалните мрежи на върха на Църквата.
По материали от “Поан”, “Фигаро”, 20minutes.fr
Превод от френски: Галя Дачкова
Още по темата: Педофилия и корупция - тайните на Ватикана - документален филм