Подобни увеличения не са плод на внезапно хрумване, не са „рязък скок“ или чудо на резервациите, а процес – продължителен и устойчив. Двуцифреното увеличение се случва за поредна година и не е резултат на отлив от друго място, а следствие на последователно водена политика за разширяване на възможностите за активна почивка.
Възможно ли е класическият зимен курорт да се превърне в първия пример у нас за целогодишна дестинация, която предлага еднакъв интензитет на преживяванията във всяко време от годината?
В продължение на години светлите примери в това отношение бяха държави без море: Швейцария, Австрия. Българите тихо завиждаха за ентусиазма на класически зимните туристически центрове в тези държави, които след белотата и студа на зимните дни, изведнъж се оказваха пълни с идеи и възможности през пролетта и лятото, свързани на първо място с активност и спорт.
Лятната планина е не просто място за хора, които обичат дебела горска сянка, утринна прохлада и свеж въздух, а възможност за активен туризъм, съчетан с удоволствията, които топлината предлага, защото водните атракции и басейните също са в изобилие.
Най-дългата водна пързалка в Европа е в Банско
Стои ли темата море срещу планина? За онези, които избират да почиват в курорта не само по време на отпуската си, а отскачат дотам и през уикенда, логиката е проста: чисто е, спокойно е, изборът от занимания е практически неограничен, цените са изгодни, обслужването е добро, не бродят зарази и никой не скача върху теб с думите „Пет лева за присядането на поляната!“ Всъщност търсенето на клиентите е в посока качество, обслужване, съдържание, възможности за всички възрасти.
Зеленината на Пирин, дълбоките циркуси, смърчовите гори, поляните, осеяни с цветя, езерата, които отразяват небето и всяко облаче по него – това е само част от почивката в Банско през лятото.
Разнообразието от ценови оферти дава възможност всеки да се съобрази с очакванията и с възможностите си. Хората, които истински обичат да са сред природата, атакуват едни от най-популярните хижи. До Безбог се ходи 6-7 часа, до хижа Вихрен разстоянието е около 5-6 часа, а маршрутът Муратово езеро, Рибно езеро, Жабешко езеро, Дългото езеро и Окото е наслада за която часове никой не може да прогнозира. Спирате, гледате, дишате, хапвате, препичате се, подремвате, пеете, хвалите се във Фейса, че сте в рая и продължавате.
Изненада е, че през лятото британците, които посещават курорта, са почти толкова, колкото и през зимата. Много от тях пристигат с колите си, защото са натоварени и с по един велосипед за всеки от семейството.
И докато за проблемите по морето репортажи се виждат всеки ден, министърът на туризма Николина Ангелкова крачи напред-назад по плажовете, за да имитира дейност, няма как да видите и една история от Пирин – там недоволни хора няма, болести не избухват, измамници, които да продават лъжливи оферти също не са се появявали.
Все едно говорим за друга България, където водещ на първо място е интересът към природата. И все пак невъзможно е да се бележи двуцифрен ръст от посетители, ако всичко, което курортът предлага е само СПА услуги, планински разходки, колоездене и най-дългата гумена пързалка в Европа, която се спуска направо по скиорската писта.
С фолклорен фестивал започват събитията в града още през юли, а тези дни с пълна сила тече вече прочутия в цял свят джаз фестивал, който през тази година се провежда за 22-ри път. В България това категорично е и най-значимото джаз събитие, а през годините за него са пристигали изпълнители от целия свят.
Подобно музикално преживяване поставя града на съвсем други позиции и го вади от схемата на туристически град-отправна точка към планината, а добавя към облика му значима в световни мащаби култура.
Звездата на фънка Масео Паркър взриви публиката на откриването на тазгодишния джазфест
За изкушените от джаза, грандиозното фънк шоу на 76-годишния саксофонист Мейсио Паркър бе насладата на лятото, а публиката полудява по време на неспирното му двучасово изпълнение. От сцената британската група Jazz Dynamos се разливат с версии на джаз, суинг, боса нова и самба парчета в умопобъркващо звучене. Изпълнители от САЩ, Италия, от съседните държави, наши музиканти, дават воля на звуците, които емоционално ги издигат над пиринските върхове.
Няма две мнения, че фестивалът, създаден от д-р Емил Илиев, постави цяла България на картата на модерното джаз изкуство.
Световната платформа за всевъзможни културни събития Culture trip поставя събитието сред „9-те музикални преживявания, които не бива да пропускате в България“. Ако се разтърсите за подобен фестивал в света, наша пряка конкуренция са „Джаз в планината“ в Колорадо, САЩ и „Винен и джаз фестивал“ в Аризона. Нито Австрия, нито Швейцария могат да се похвалят с подобно събитие.
През годините над 1 млн. души са посетили музикалния празник в Банско, а в последните няколко години публиката на вечер е между 5 и 6 хиляди души. Популярни футболни отбори си мечтаят да видят толкова публика на значими мачове!
Градът е гостоприемен както към отдадените на музиката фенове, така и към лудите глави – онези, които не могат да дишат без риск, без игра по ръба на живота и които с възторг посрещат традиционната лятна филмомания. Отново на площада се събра публиката, която от сигурните си столове тръпнеше на кадри от екстремно планинарство, сърфинг в океана, екстремна фотография, самоубийствен байкинг. Представени са филми от 11 държави!
И ако през зимата Банско несъмнено страда от липсата на модерна инфраструктура за всички любители на белите спортове, то курортът е притегателен център заради разнообразието, което предлага през лятото.
В този сезон еколозите замлъкват, защото е някак неудобно да нападаш място, което поради липса на друга възможност, допуска около 4 хил. автомобила дневно в планината. Това вече е нещо, което няма как да се случи нито в Австрия, нито в Швейцария. Именно затова там са създадени мрежите от лифтове, това е причината голяма част от тях да работят и в топлите месеци.
Дългогодишната липса на наредба за къмпингуването е съставна част от проблема, свързан с екологията, но за пореден път еколозите си правят оглушки. Щом всеки с раница на гърба може да се настани където му харесва и както на него му е удобно, то проблем няма.
Процесът по изграждане на авторитет сред гостите на дадена дестинация е изключително дълъг. 22 години след първия джаз фест, който е бил не просто регионална, а съвсем микроскопична проява, днес той е не само запазен в календара на меломаните, но и гарантира поминъка на заетите с туризъм. Този вид събития позволява на местните хотелиери да поддържат свой персонал, да гарантират качеството на настаняване и прехранване и да разпределят ресурсите си през цялата година.
Това е пътят за налагането на дестинация: събития, привличане на хора по интереси, разширяване на сегмента в който се предлагат услуги, популяризиране не на „едно красиво място с красива природа“, а конкретните възможности.
Защо се къса обаче връзката с еколозите? Всички екологични основания за това да бъде възпрепяствано строителството на нов лифт са изчерпани и на практика не съществуват. Затова през лятото зелените мълчат, а през зимата крещят с пълно гърло, че планината загива, защото ски съоръженията работят. Лятното мълчание е с още основания: след като белият сезон е приключил, за всеки е ясно, че цялата ски зона е в отлично състояние. По поляните, които са писти, никнат трева, цветя и жужат бубулечки, водата си тече и нито един воден резервоар за изкуствен сняг не е нарушил равновесието в природата.
Големият пробив на Банско е в постигането на вечната цел на всяко национално ръководство в сферата на туризма: целогодишен продукт, който не разкъсва ангажираните в бранша на дребни късчета от сезона. Курортът, който никога не спи, е все по-притегателен за гости с изисквания, очаквания и стандарти. А от това печели целият регион, защото е достатъчно посетителите да попаднат там с едно основание, а другите преживявания се предлагат и на място.