Алексей Осипов
- Алексей Илич, папа Франциск още през 2017 година заяви, че не одобрява евангелския текст на Господнята Молитва, тъй като думите „и не въведи нас в изкушение“ внушават, че едва ли не сам Бог изкушава човека. Само че този път не става дума за личното мнение на главата на Ватикана, тъй като промените вече са залегнали в боголужебните текстове. Какви са причините за случващото се и допустима ли е подобна „редакция“ на думите на самия Христос?
- Причината е очевидна: наистина, тези думи на Господнята Молитва не се разбират съвсем правилно. Но, забележете: когато в научната литература цитираме и най-незначителния автор, независимо дали той се е изразил достатъчно ясно и литературно или не, ние привеждаме думите му дословно. И едва след това, ако се налага, го коментираме. Или директно, или под линия.
А това тук са думите на Самия Христос! Как смеем да ги променяме?! Ако искате, коментирайте ги, но да твърдиш, че Господнята Молитва трябва да се чете „еди как си“, защото, видите ли, Господ Иисус не я е казал „съвсем правилно“, смятам за проява на неблагоговение към Самия Христос. Това е още едно доказателство, че папският титул „наместник на Христос на Земята“ е не просто формален, а истинско, макар и зле осъзнато, възгордяване. Поредно доказателство за това, което представлява католицизмът в действителност.
- Но защо досега Римо-католическата църква не си позволяваше подобна волност? Дори на Втория Ватикански събор (1962 – 1965), печално известен с либералните си реформи?
- Извинявайте, но досега не е имало чак такъв папа-либерал като Франциск. Доскоро смятах, че по-зле от Йоан Павел Втори не може да има, но се оказа, че не съм прав. Предишният папа Бенедикт XVI например беше истински католик, сериозен, с убеждения. Но се оказа, че не е подходящ. Докато Франциск е не просто човек на нашата епоха във времеви план, но и човек на епохата в мисловен и духовен план. Човек, който не се притеснява да престъпи границата на благоговението към Светото Писание и учението на Христа.
Спомнете си как дръзна да назове Христо „дявол“: само в рамките на някаква си петминутна проповед той употреби тази дума няколко пъти, тълкувайки едно апостолско изречение. Йезуит! Ето това е йезуитщината! Впрочем, Юрий Фьодорович Самарин (руски философ-славянофил, бел.ред.) е описал прекрасно йезуитщината в брошурата си „Йезуитите и отношението им към Русия“.
- Това последното е особено актуално днес. Излиза, че по богословските въпроси Франциск е същи либерал, но щом стане дума за властта и влиянието му, включително и в Украйна, където безчинства униатската греко-католическа църква, той е тоталитарен?
- Тоталитаризмът има и там, и тук: правя, каквото искам. Без да се съобразявам със Светото Писание. По отношение на опитите за установяване на власт над всичко, което му принадлежи или би искал да му принадлежи, папа Франциск провежда изцяло досегашната политика на Рим.
И тук (по богословските въпроси, бел. ред.) виждаме как изскачат разни „нещица“. Като например „наместникът на Христос на Земята“! Още Цицерон обяснява религията с думата „благоговение“. Където няма благоговение, там няма и религия. Сега под претекст, че „сме длъжни да обясним на хората какво е искал да каже Христос“, се осмеляват да му променят думите!
- Не мога, в този контекст, да не ви задам един последен въпрос. Неотдавна, по време на неизмолената (от Българската православна църква) си визита в България, папа Франциск изяви желание „да посети Русия“. Как се отнасяте към подобна възможност?
- Не виждам никакви ползи от подобна визита за нашата Църква и за нашия народ. Затова пък вреди – колкото щеш! Спомнете си с какво бяха съпроводени папските визити в православните страни (Украйна, Грузия и въпросната България). Изсипват се огромен брой чуждестранни кореспонденти, цялата преса крещи и скандира: „Папата! Папата!“ и за много наукрепнали във вярата хора, които не разбират разликата между католицизма и православието, подобна визита може да се окаже като удар с чук по вярата им.
Затова смятам, че евентуална визита на папата може да нанесе силен удар на целия ни народ и на православните вярващи. Трябва да знаем, че духът на католицизма е изцяло светски, той няма почти нищо общо с религиозното. Още през XIX век Свети Теофан Затворник много сполучливо и точно казва, че католиците нямат Църква, а политическа корпорация. Така че не виждам никакви ползи за нас от подобна визита, а в това, че тя би нанесла вреди на нашата Църква и народ, нямам никакви съмнения.
Превод: Гласове
Източник: pravoslavie.fm